Влиянието на технологиите върху децата

Едва ли може да се опровергае твърдението, че колкото по-бързо и многостранно се развиват технологиите и производството на технически средства, толкова по-бързо те навлизат в различните сфери на човешкото битие. Като пример за това може да се посочи съвременната компютърна техника и всички клонове на науката и практиката, свързани с нея. Факт е, че няма област, която да не е „обсебена“ от новостите в компютърните технологии. Само преди 20 години децата играеха навън през целия ден, караха велосипеди, спортуваха и изграждаха крепости. Майстори на въображаемите игри, децата от миналото създаваха игри, които не изискват скъпо оборудване или родителски контрол. Децата от миналото се движеха много, а техният сетивен свят беше опростен и близък до природата. Днешните семейства са различни. Родителите разчитат на комуникацията, информацията и транспортните технологии, за да направят живота си по-бърз и по-ефективен. Развлекателните технологии (телевизия, интернет, видеоигри, iPad, мобилни телефони) напреднаха толкова бързо, че семействата почти не забелязаха значителното въздействие и промените в тяхната семейна структура и начин на живот. Децата сега разчитат на технологиите за по-голямата част от своята игра като силно ограничават предизвикателствата пред творчеството и въображението си, а освен това често не успяват да постигнат оптимално сетивно и двигателно развитие. Телевизорът се включва още със ставането от сън. Телефонът и мрежите са в действие непрекъснато. Прякото общуване е напълно ограничено. Няма емоционално въздействие, включващо очен контакт, жестове и мимики. Телевизиите са явно и нерегламентирано картелно споразумение, особено относно рекламите. Те винаги са синхронизирани по време. Пълни са с откровени лъжи. Безскрупулно използват популярни личности – уважавани в обществото, за по-силна манипулация. Повечето реклами са насочени към децата, понеже върху тях по-лесно се въздейства. Примамливо се рекламират дори и лекарства: „Близалки“, „Марсианци“ и т.н. В най-гледаното време се прокрадват нецензурни изказвания и уж се взимат мерки като се поставя „червена точка“, но това само изостря интереса на детето. Това не значи, че то няма да го гледа или че няма да си го „изтегли“. Следователно ефирът вече е „замърсен“. Може да се направи аналог с времето, когато има смог и прахови частици във въздуха, да се постави червена точка – „Не дишайте“. И така, какво е въздействието на технологията върху развиващото се дете? Влиянието на технологиите върху децата е сложно, с предимства и недостатъци. Диагнозите аутизъм, нарушения на координацията, забавяне на развитието, неразбираема реч, трудности при учене, разстройство на сетивната обработка, безпокойство, депресия и нарушения на съня са свързани с прекомерно използване на технологиите. За това е важно създаването на ефективни стратегии за намаляване на използването на технологиите. Но използването на технологии е неизбежно и има и много положителни страни. Изследванията показват, че например видеоигрите и други екранни медии подобряват визуално-пространствените възможности, повишават способността за наблюдение, времето за реакция и способността да идентифицират детайли. Повсеместното използване на интернет търсачките прави децата по-умели в търсенето на необходимата информация без да се налага да съхраняват информация в мозъка. Използването на технологии предлага много нови и интересни начини на усвояване на знания под формата на онлайн обучения, образователни и развлекателни мобилни приложения за деца, видеоигри и др. Освен това съществуват образователни безплатни онлайн платформи за деца. Какво означава всичко това за отглеждането на вашите деца? Истината е, че трябва да се постигне баланс между прекараното време пред екрана и други дейности като: четене, физически игри и добрата, стара неструктурирана и въображаема игра. Това ще доведе до процъфтяване на вашите деца в този луд, нов свят на развиващи се технологии.

Автор: Лили Тодорова – психолог

Share Button

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

 

 

Източник: www.noviteroditeli.bg

Share Button

Консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други.

Защита правата на децата е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в защита и отстояване на правата на децата , съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Фондацията предлага консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други. Съдействие за подаването им до съответните институции.





Share Button

За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата, но те всичките и отговаряли:

– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера.

Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. 

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си, мислейки за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

 

 

Снимка източник: www.secretzone.bg
Share Button

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

Share Button

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Share Button

Важно за родителите!

Какво е важно да знаят родителите.

Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.

Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.

Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.

Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.

Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.

Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

 

Share Button

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“

 

Днес се навършва 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Левски е основна фигура в българското освободително движение, огромен български национален герой.

Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Да си спомним за величието на личността му и делата му със стихотворението на Христо Ботев.

 

 

 

 

Обесването на Васил Левски

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски

Share Button

НОРВЕЖКА МАЙКА ТЪРСИ УБЕЖИЩЕ В ПОЛША

Делата срещу норвежките служби за закрила на детето (CWS), известни под името „Barnevernet“, са достигнали друго ниво през последните две години, тъй като няколко норвежци бягат от родната си страна за безопасността на техните семейства.

Силже Гамор (37 г.), майка на две момичета (12 и 1), потърси убежище в Полша миналата година след петгодишен кошмар, включващ произволни решения от CWS, полицията и други мощни лидери в Норвегия. Нейният случай за убежище може да бъде решен по-късно този месец от полския външен министър.

Silje Garmo на полския телевизионен канал «Telewizji Republika» вчера (екранна снимка)

(Silje Garmo беше гост снощи на национална телевизия в Полша, преведена от полския журналист, живеещ в Осло, Хенрик Малиновски. се случи в тази страшна организация.)

Делото на Силже е разследвано от известния специалист по психология в Осло, Einar C. Salvesen и от психолога Joar Tranøy, както и от нейното църковно ръководство в Осло. Препоръката е ясно, че CWS нямат основание да приемат нейното 13-месечно бебе Ейра от нея. Силже Гармо е компетентна майка и за двете момичета.

Водещите полски адвокати на мозъчния тръст на Римокатолическата църква в Варшава разследват в Полша и Норвегия правното основание за делата й и заключиха, че законно няма никаква заповед за отнемане на децата й.

Както Конвенцията на ООН за правата на детето, така и Европейската конвенция за правата на човека предоставят право на зачитане на семейния живот. Както полското, така и норвежкото право са подчинени на международното право по тези въпроси, поддържа адвокатите на Ordo Iuris, които интервюира Крисчън Коалиция Свят (CCW). Затова Ордо Иурис препоръчва на Сила Гармо и дъщерите й да се даде убежище в Полша

 

Преводът е направен с google translate.

Източник: christiancoalition.world

 

Share Button

ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА – ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ

Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.

Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.

 

Габриела Куби

 

Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.

От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».

Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.

А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.

До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.

«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.

Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.)

 

Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.

Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»

 

Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.

Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.

Културната революция

В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.

В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.

Още няколко примера

През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум».

Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.

В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.

След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено.

Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.

Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?

За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.

Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци». Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»

Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено.

 

Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»

Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване».

Днес виждаме резултатите:

джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.

Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра».

Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.

На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).

Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената.

Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.

Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея.
Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.

Тоталитаризмът в нови одежди

Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.

 

Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави.

Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.

Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.

Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.

Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.

 

При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.

В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.

В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.

С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.

Съпротива

Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.

Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.

Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.

Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.

Жертвите на джендърната идеология

Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.

Така джендърната идеология се оказва противник на:
здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената;
жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа;
единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще;
неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»;
децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата;
семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване;
научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика;
демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството;
Бога и създадения от Него порядък в света.

Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.

Днес се води битка със същността на човека.

На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.

 

Публикация и снимка на сп. „Прозорец“, бр.2/2012

Share Button

Translate

Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...

Абонирайте се за бюлетин