Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА

 

СТАНОВИЩЕ

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № 054-01-55, внесен от г-н Искрен Веселинов и група народни представители на 23.06.2020 г..

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в различни от ЗСУ нормативни актове, с които са уредени някои отношения от направените предложения.

В предложенията по §1. Чл. 3 – за създаване на нова ал. 2, преместването на ал. 2 в ал. 3 и създаването на ал. 4 внасят разяснение по съществуващи вече разпоредби, които текстове следва добре да се познават и прилагат от страна на съдебната и изпълнителната власт, администрацията и лицата, които се занимават с този и подобен вид дейности. Такива текстове са заложени в други нормативни актове като Семеен кодекс (СК), Закон за лицата и семейството (ЗЛС), Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Закон за здравето (ЗЗ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и други нормативни актове.

В направените предложения по § 1. В чл. 3 се предлага създаването на ал. 4, а именно „(4) Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон.“.

При така направеното предложение не става ясно каква е целта на правната норма и какво следва да регулира, тъй като Неправителствена организация (НПО) е юридическо лице, което подлежи на специален законодателен режим, създава се с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат търговски характер. Целта на учредителите е да допринесат за развитието на определени обществени цели и не разпределят печалба.

На следващо място, чл. 1 от Търговски закон (ТЗ) изчерпателно посочва и изброява видовете търговци.

Следователно ако предложената норма цели лицата по чл. 1 от ТЗ да не могат да предоставят социални услуги тъй като по смисъла на закона те разпределят печалба, то следва предложението да гласи: „Предоставянето на социални услуги не може да се предоставя от лица регистрирани по смисъла на Търговския закон.“.

В § 2. от направените предложения гласи, че в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал. 2:

„(2) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете, информация се предоставя със съгласието на родителя или настойника на детето, а когато то е непълнолетно – от детето, със съдействието на родителя или попечителя.“

Във връзка с направеното предложение, на първо място следва да се направи промяна в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 която гласи: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“

Чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:

„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. Събирането на необходимата информация се осъществява само в случай, че има писмено съгласие – волеизявление от потребителя на услугата.“

При така направено предложение и във връзка с предложението за създаване на ал. 2 следва де се вземе предвид, че правните действия на непълнолетните са уредени в чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), който гласи: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Съответно непълнолетните нямат право на самостоятелно волеизявление независимо в каква форма (устна, писмена в това число декларативна и т.н.), което може да породи правни последици, такова може да се направи само със съгласието на техните родители или попечители.

Също така следва да се има предвид, че изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите на детето следва да се основава на доброволно предоставена от законните представители на детето информация. В случаите, в които детето дава такава информация тя следва да е в присъствието на родителите или настойниците, като същата следва да се сведе до знанието на другия законен представител в хипотезата на чл. 123 от СК.

На следващо място важно е да се знае, че всеки законен представител има право да получи информация от всички органи и лица, касаеща подопечния им.

В извънредни случаи определени в закон може да се предприемат действия от страна на изпълнителната власт с цел събиране на необходимата информация в сочената хипотеза на ЗСУ.
Следва да се обърна особено внимание на чл. 47 и чл. 75 от ЗСУ.

На първо място чл. 47 се урежда финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги.

На следващо място чл. 75 дава възможността на общините да насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет.

Съответно при така приетите норми е наличен конфликт на интереси, както и възниква неравнопоставеност при осъществяването на финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги и други (външни) доставчици на социални услуги. По този начин се създава и предпоставка за корупция.

По отношение на предложението в § 3. за промени в чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет по отношение на Административния акт (АА) следва да се вземе предвид, че в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), процедурата по обжалване на АА е добре уредена и законодателя е дал възможността на законните представители да участват в процеса и да имат възможността да обжалват АА както пред по-горестоящ административен орган така и пред съответния съд.

В административния процес отдавна е известен т. нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест. Сега той е уреден в чл. 90, ал. 1 от АПК–административният акт не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото оспорване, а при подадена жалба или протест–до решаване на спора от съответния орган.

В същото време обаче чл. 60 от АПК урежда възможността в самия административен акт, още с неговото издаване, да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, при посочените в ал. 1 хипотези. Предварително изпълнение може да се допусне и след постановяване на акта. В чл. 60, ал 4 от АПК се предвижда изрично мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Всъщност обаче допускането на предварително изпълнение винаги трябва да бъде мотивирано, за да стане възможна проверката за неговата необходимост както при оспорването пред по-горестоящ административен орган, така и пред съд. Поради това всеки административен акт, в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да съдържа два вида мотиви. На първо място са мотивите за издаване на самия акт, на второ–мотивите за допуснатото предварително изпълнение.

В тази връзка разпореждането за предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване, различно от това на самия административен акт. В тридневен срок от съобщаването му то може да бъде обжалвано чрез административния орган или пред съда, и то независимо от това, дали самият акт е бил оспорен. Особеност на производството пред съда е, че жалбата срещу предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание. Тя не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго – чл. 60, ал. 5 от АПК. Пропускането на тридневния срок за обжалване по АПК погасява правото на обжалване.

Важно е да се наблегне на факта, че при издаването на разпореждане за предварително изпълнение, Административния орган (АО) следва да е констатирал пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето.

Във връзка с горното следва се вземе предвид, че предложението за създаване на нова ал. 27а в ЗЗДет само ще усложни и осуети предвидения съдебен контрол, както и ще настъпят нови преклузивни срокове, които са във вреда на заинтересованите (оспорващи) лица.

По отношение предложението за отмяната на чл. 138а, ал. 1 от СК, следва да се има предвид, че изработването на доклади по спорове за родителски права често затрудняват системата и работата на социалните работници, което обстоятелство води до необективни доклади.

Също така често социалните работници биват въвличани в семейните конфликти и заставяни да вземат страна по споровете за родителски права.

Поради тези причини следва да се предвидят промени, които да регламентират издаването на доклади по дела единствено в случаите на деца в риск.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com

ПОДКРЕПА В НУЖДА

Дарителска кампания за деца и семейства в нужда, останали без работа в следствие на извънредното положение в страната.

От всички нас зависи да забавим разпространението на COVID-19.

Предвид извънредното положение обявено, поради пандемията от COVID-19, много хора деца и семейства останаха без необходими продукти и средства за изхранването си.

Много от Вас, които са наблюдавали дейността ни в годините, знаят че сме помогнали на много деца да живеят със своите родители щастливо и да се радват един на друг.

Сега е момент, в който много деца имат нужда от общата ни подкрепа, за да могат да се справят със създалата се ситуация.

За да помогнем на българските деца и семейства сме открили два центъра за дарения в София и Варна, където може да изпращате трайни хранителни продукти и дарения. Необходими са и средства, с които даренията да достигнат до нуждаещите се.

Всеки който желае да помогне или се нуждае от помощ, може да ни потърси чрез посочените контакти на сайта и на страницата ни във facebook.

Сметка за набиране на средства:
Банка: “Първа инвестиционна банка” АД
IBAN: BG48FINV91501216737871
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Защита правата на децата

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК – ФЕНОМЕНЪТ „АГРЕСИЯ“ В ДЕТСТВОТО

ВЪЗПИТАНИЕ НА ХАРАКТЕРА

ИГРОВО-ПОЗНАВАТЕЛНА СИТУАЦИЯ: „АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

Целта на играта е възпитаване на характера на детето – провокиране на социална увереност в себе си и социална ангажираност към другите.

Създайте въображаема ситуация, предлагайки на детето да си представи, че е най-добрият човек на света и да разкаже какви хубави неща ще направи за другите хора. Условието е повечето изречения в разказа да започват с личното местоимение „аз”: „ Аз съм …”; „ Аз ще …”. Споделете с детето представата си за най-добрия човек на света.

Запишете разказа на детето и анализирайте представата му за най-добрия човек на света от гледна точка на Вашите схващания за доброто и злото, моралните инстанции и отношенията с другите.

Опишете Вашата представа за най-добрия човек на света и отношението на детето към нея.

Възраст на детето: 8 години

„АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

/разказ на детето/

Аз ще вдигам хората, когато паднат. Ще лекувам раните им. Аз помагам на човек, когато му е трудно. Ще помагам на човек, когато има нужда и изпадне в някаква ситуация. Аз няма да позволя да се строят още ненужни блокове, защото няма да има дървета и градинки. Аз ще събирам пари за бедните деца. Аз ще избера най-добрия президент на България. Аз ще уча хората да пишат грамотно. Аз ще помагам на възрастните хора. Аз ще създам много училища и детски градини.

АНАЛИЗ НА ПРЕДСТАВАТА НА ДЕТЕТО

Според мен детето има ясна представа за добро и зло. Умее да разграничава, това което е необходимо за хората, за да се чувстват пълноценни. Запознат е с проблематиката от съвременния социален свят, емпатичен е и се опитва да търси решения на проблемите. Осъзнава че има неща, които зависят от него за по-добро бъдеще на хората и природата.

„АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

/моята представа/

Аз ще създам болници, в които да се лекуват всички нуждаещи се, независимо от социалното им положение. Ще обучавам хора, които да се грижат за болните и ще знаят как да намалят тяхната болка.

Ще създам места за отглеждане на полезна храна, без химикали, с която да се хранят хората и животните.

Ще направя безплатни детски градини и училища, в които да се възпитават и обучават децата на социално слаби семейства, както и деца от места, на които се водят войни. Децата ще развиват социални умения, ще се учат на отговорности като полагат грижи едно за друго. Ще се стимулира развитието на силните страни на децата. Ще се насочват към места, на които да могат да ги демонстрират и да ги усъвършенстват.

ОТНОШЕНИЕ НА ДЕТЕТО КЪМ МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА

Хубаво е! Най-много ми харесва предложението за училищата и храната. Идеята за детската градина е много добра за децата.

Автор – Лили Тодорова

Становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е документ с неясно посочени критерии за изпълнение на стратегическите политики в сферата на детето. Липсата на яснота крие опасности от своеволно и неправилно прилагане на политики необходими за благополучието на децата. Прозира изземването на функциите на родителите и семейството и предоставянето им в ръцете на държавата, институциите, общините и на част от неправителствения сектор. Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. не даде положителни резултати и доведе до възникването на множество проблеми в политиките за децата, като наруши основните им права. Тя допринесе за конфронтация между родители и деца, както и до прекомерната намеса на държавата в българското семейство. Поради тези и ред други причини следва „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде съобразена с националните традиции и народопсихология. В тази връзка е необходимо да се разгледат множество сфери и да се поставят ясни критерии необходими за благополучието на българските деца, като част от тях са:

 

1.      Семейство.

2.      Образование.

3.      Социална политика.

4.      Местно самоуправление.

5.      Услуги.

 

1.      Философията на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. е поставила детето, като отделна единица от семейството, като не разглежда развитието му като съвкупност от произхождащата му среда. Именно семейството, като съвкупност, както и двамата родителите по отделно са носител на правата на всяко едно дете. В този аспект държавата няма място за намеса освен в положителен аспект, а именно да подпомага семейството, като подобрява начина му на живот и способства за сплотяването на семействата. Семейството следва да се институционализира, толерира, насърчава и подпомага от държавата. В досега действащите политики семейството, като носител на детските права се изправя пред множество преграждащи обстоятелства, които ограничават и лишават децата от общуването им с родителите.

Важно за правилното развитие на децата, като личности и част от обществото, е държавата да подпомага семействата, в прилагането на основните принципи „права и задължения“. В тази връзка е необходимо още от най-ранна детска възраст децата да бъдат учени, че от правата им възникват задължения. Това формира чувство за ред, правила и сигурност, които са основен фундамент в правилното детско развитие.

 

2.      Образованието не е съобразено с възрастовите възможности, потребности и правилното развитие на децата. Вместо това се съкращават учебни програми от по-горните класове и се налагат в началните такива. Училищната политика не е насочена във включването на родителите в учебния процес и възпитанието на децата. В същото време с правилници урежда достъпа им до децата, като с имплицитни забрани ги лишава от възможността за пълноценно и активно участие в живота им. Уронва се авторитета на родителя и поставя в конфликт институцията и семейството. Неправилното държавно субсидиране на учебните заведения води до възникване на проблеми, пред които ръководствата на училищата са изправени да се справят по търговски способи. Това покачва напрежението в ръководствата, допринася за несигурност и влошава качеството на образование. От друга страна уронва авторитета на педагози,  преподаватели и учители. Принципът „парите следват детето“, допринася за неправило формиране на политики и възпрепятства поставянето на ясни правила и критерии за подрастващите, а в същото време води и до закриването на учебни заведения поради малък брой ученици. Липсата на ясни критерии в политиката на образованието, формира в детското съзнание неправилна преценка за реалния живот. Нарушената връзка между дете, родител и учител предразполага към чувството за безконтролност. В подобна ситуация се намират и детските градини, като се изправят пред проблемите на водената политика. Видно в критериите за прием в София е, че се дискриминират деца живеещи с двамата си родителя. Те биват класирани с най-малко по брой точки, а това демотивира семействата и предразполага към раздяла.

 

3.      В социалните институции работят неквалифицирани работници, като са занижени критериите за приема им. Това води до липса на адекватни действия в лицето на държавата. В сега действащото законодателство е заложено изготвянето на доклад при спора за родителски права. Това се явява реална намеса от страна на държавата в семейството в същото време не гарантира добри условия и реална, и стабилна среда. Не се гарантира правото на детето да осъществява контакт с двамата си родители.

Немалобройни са случаите на деца настанени в услуги от резидентен тип без да са реализирани „гарантираните“ им конституционни права, като отглеждането и възпитанието на децата от родителите им да се подпомага от държавата. Престоят им в подобен вид услуги представлява огромен държавен ресурс несъобразен с реалните потребности на децата. Привидна е грижата и близката семейна среда, а подкрепата на детето не следва него и семейството му. Правилното разпределение на ресурсите следва да бъде насочено съм семейството, майчинството и необходимостта на детето от двамата родители.

 

4.      Ролята на общините заема съществено място в политиките за децата. Често липсата на ресурс и неправилната употреба на такъв ги поставя в ситуации, които водят до създаване на порочни практики. В големите градове е видно, как общинските имоти стават собственост на инвеститори, които застрояват всяка макар и малка зелена площ. Тази политика води до пренаселването им и до възникването на множество рискове за децата и семействата. Липсата на свободни места за игра на децата, невъзможността им сами да се придвижват, недостатъчните места в детските градини и училищата водят до завишаване на общественото напрежение, което рефлектира върху децата и води до агресивността им. В същото време затруднява предвижването на родителите и ограничава възможността им да общуват пълноценно с децата си.

В малките общини липсата на ресурс води до закриването на училища и липса на инфраструктура. Това на свой ред отново се явява пречка за правилното и пълноценно развитие на децата. Поставя семействата в затруднение да упражняват своите права и задължения и възпрепятства упражняването им на контрол върху децата.

 

5.      За социалните услуги в общността се отделя огромен ресурс, който не гарантира качество на услугата, а предразполага към корупционни схеми относно субсидирането на доставчиците. Често такива услуги се ползват не с цел подпомагане на нуждаещите се, а с цел задоволяване на нуждите на доставчиците и запълване на капацитета им. Получава се преследване на изгода, като се конфронтират родители и се преследват индивидуални политики. Често тези политики са в разделяне на семействата и настройване на децата срещу родителите. „Външното финансиране“ на подобни доставчици ги поставя в позиция да въвеждат противоречащи с националните интереси политики.

 

Поради тези и ред други причини е необходимо да се отдели повече време и да се преразгледа „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“. Следва да има по-голяма прозрачност, ясни, разбираеми критерии и правила, както и да бъде съобразена с потребностите на децата и семейството.

Важно е да се предвиди възможността на пряко участие на гражданите в подобни дискусии, тъй като често те нямат реални представители в лицето на Неправителствените организации.

С настоящето становище заявявам желанието на нашата организация за участие в дебати относно политиките касаещи децата.

Влиянието на технологиите върху децата

Едва ли може да се опровергае твърдението, че колкото по-бързо и многостранно се развиват технологиите и производството на технически средства, толкова по-бързо те навлизат в различните сфери на човешкото битие. Като пример за това може да се посочи съвременната компютърна техника и всички клонове на науката и практиката, свързани с нея. Факт е, че няма област, която да не е „обсебена“ от новостите в компютърните технологии. Само преди 20 години децата играеха навън през целия ден, караха велосипеди, спортуваха и изграждаха крепости. Майстори на въображаемите игри, децата от миналото създаваха игри, които не изискват скъпо оборудване или родителски контрол. Децата от миналото се движеха много, а техният сетивен свят беше опростен и близък до природата. Днешните семейства са различни. Родителите разчитат на комуникацията, информацията и транспортните технологии, за да направят живота си по-бърз и по-ефективен. Развлекателните технологии (телевизия, интернет, видеоигри, iPad, мобилни телефони) напреднаха толкова бързо, че семействата почти не забелязаха значителното въздействие и промените в тяхната семейна структура и начин на живот. Децата сега разчитат на технологиите за по-голямата част от своята игра като силно ограничават предизвикателствата пред творчеството и въображението си, а освен това често не успяват да постигнат оптимално сетивно и двигателно развитие. Телевизорът се включва още със ставането от сън. Телефонът и мрежите са в действие непрекъснато. Прякото общуване е напълно ограничено. Няма емоционално въздействие, включващо очен контакт, жестове и мимики. Телевизиите са явно и нерегламентирано картелно споразумение, особено относно рекламите. Те винаги са синхронизирани по време. Пълни са с откровени лъжи. Безскрупулно използват популярни личности – уважавани в обществото, за по-силна манипулация. Повечето реклами са насочени към децата, понеже върху тях по-лесно се въздейства. Примамливо се рекламират дори и лекарства: „Близалки“, „Марсианци“ и т.н. В най-гледаното време се прокрадват нецензурни изказвания и уж се взимат мерки като се поставя „червена точка“, но това само изостря интереса на детето. Това не значи, че то няма да го гледа или че няма да си го „изтегли“. Следователно ефирът вече е „замърсен“. Може да се направи аналог с времето, когато има смог и прахови частици във въздуха, да се постави червена точка – „Не дишайте“. И така, какво е въздействието на технологията върху развиващото се дете? Влиянието на технологиите върху децата е сложно, с предимства и недостатъци. Диагнозите аутизъм, нарушения на координацията, забавяне на развитието, неразбираема реч, трудности при учене, разстройство на сетивната обработка, безпокойство, депресия и нарушения на съня са свързани с прекомерно използване на технологиите. За това е важно създаването на ефективни стратегии за намаляване на използването на технологиите. Но използването на технологии е неизбежно и има и много положителни страни. Изследванията показват, че например видеоигрите и други екранни медии подобряват визуално-пространствените възможности, повишават способността за наблюдение, времето за реакция и способността да идентифицират детайли. Повсеместното използване на интернет търсачките прави децата по-умели в търсенето на необходимата информация без да се налага да съхраняват информация в мозъка. Използването на технологии предлага много нови и интересни начини на усвояване на знания под формата на онлайн обучения, образователни и развлекателни мобилни приложения за деца, видеоигри и др. Освен това съществуват образователни безплатни онлайн платформи за деца. Какво означава всичко това за отглеждането на вашите деца? Истината е, че трябва да се постигне баланс между прекараното време пред екрана и други дейности като: четене, физически игри и добрата, стара неструктурирана и въображаема игра. Това ще доведе до процъфтяване на вашите деца в този луд, нов свят на развиващи се технологии.

Автор: Лили Тодорова – психолог

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

 

 

Източник: www.noviteroditeli.bg

Консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други.

Защита правата на децата е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в защита и отстояване на правата на децата , съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Фондацията предлага консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други. Съдействие за подаването им до съответните институции.





За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата, но те всичките и отговаряли:

– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера.

Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. 

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си, мислейки за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

 

 

Снимка източник: www.secretzone.bg

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

Translate