Под гъбата

1

Веднъж силен дъжд застигнал мравката.

– Къде ли да се скрие?

– Мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка.

– Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.

А дъждът валял все по-силно и по-силно…

Допълзя до гъбата мокра пеперуда:

2

-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!

-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.

-Нищо. Все някак ще се сместим.

И мравката пуснала пеперудата под гъбата.

А дъждът валял все по-силно…

Дотичала мишката:

3

-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!

-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.

-Сместете се малко!

Посместили се и пуснали мишката под гъбата.

А дъждът все валял и не спирал…

Край гъбата подскочил с плач врабчо:

4

-Намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.

-Тук и за нас няма място.

-Посместете се малко, моля ви!

Посместили се – намерило се място и за врабчо.

5

Изскочил на полянката заек и видял гъбата:

-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!

-Горкият заек – казала мравката.

– Хайде още да се посместим.

6

Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:

-Да сте видели заека?- попитала тя.

-Не сме го виждали.

Дошла Лисана по-близо и започнала да души:

-Да не би да се крие тук?

-Къде може да се скрие?

7

Врътнала лиса опашка и избягала.

А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.

Всички радостно изскочили изпод гъбатa.

8

Мравката се замислила и казала:

-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.

-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.

Всички погледнали нагоре – върху гъбата седяла жаба и се смеела:

9

-Ама, че сте! Гъбата…

И без да довърши избягала.

Всички погледнали гъбата и се сетили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.

А вие сетихте ли се?

10

Share Button

Translate

Защита правата на децата

Абонирайте се за бюлетин