Децата роби на Швейцария

Тази история не е за вярване. В нея проплакват децата роби в една богата европейска държава.

Тиха вечер. Плашещо тиха.

Изведнъж – тропот и настоятелно чукане по вратата. Малкият Давид се надига от леглото, изпълнен със страх и онова тревожно чувство, което го преследва от известно време насам. Поглежда към долния етаж и вижда как майка му избутва двама полицаи по стълбите. После изтичва нагоре и буквално под носа им залоства вратата. На следващата вечер сцената се повтаря. Но полицаите вече са трима. Единият хваща здраво бедната жена, а другите двама отвеждат 8-годишния ú син.

Първите години от живота на Давид са бедни, но щастливи. Семейството му е без баща, но майката някак успява да отгледа сама четирите си деца. Топлината, която липсва през зимата, е компенсирана от любовта на бедната отрудена жена. До деня, в който Давид се прибира от училище и не заварва по-големите си брат и сестра. Те са изчезнали. Не знае къде.

Ето, че година по-късно идва и неговият ред. Защо? Това няма да научи никога. Ще разбере само, че съдбата му е да отрасне като роб във фермерско семейство

Там ще работи усилено години наред тежък физически труд. Ще става сутрин в 6 часа и ще си ляга след 10 вечерта. Понякога ще ходи на училище, но понякога дори това не ще е възможно. Ще бъде наказван, бит, унижаван. За всяка възможна дреболия.

_78582632_david-with-sister
Давид със сестра си.

Но няма да е единственият. Собствените му брат и сестра ще са подложени на абсолютно същото в съседното село. Ще успяват да се срещат, но излючително рядко през годините робство. И болезнено ще страдат по майка си. Години по-късно, след смъртта ú, децата роби ще научат, че жената е плащала почти всичките си изкарани пари на фермерските семейства, уж за по-добра грижа към рожбите ú. Която, разбира се, никога няма да получат.

Приблизително по същото време тригодишният Клемент също е отнет от семейството му. Първо е изпратен в детски дом, след няколко години – във фермерско семейство. В продължение на 10 години търпи всекидневни унижения, побои, редовно е лишаван от храна. Нерядко, при дребни провинения, главата му е натискана в кофа със студена вода, докато изгуби съзнание. Цяло чудо е, че оживява след такъв тормоз

И той има братя и сестри, също отнети от властите и дадени по договор на фермери. Една от сестрите му умира още като дете. А майка си вижда чак при смъртта ú.

Малката Бернадет е преместена в консервативно католическо семейство. Не е физически малтретирана, но психически – без съмнение. Когато е на 7 годинки, семейството я изпраща на преглед при психиатър, който й поставя диагноза Синдром на дефицит на вниманието. Това неминуемо определя отношението към нея. Когато е 18-годишна, забременява. Това предизвиква небивал скандал – попечителското семейство е разярено, получават пълна подкрепа от семейния лекар и директора на клиника в града, където насилствено са направени аборт и стерилизация на Бернадет. Абсолютно нелечими травми. Дълбоки белези, до живот! Децата роби имат много такива…

А Сара пък е изпратена като слугинче в градска къща. Отговаря за почистването й още от 9-годишна възраст. Приемната ú майка често я пребива, а нощем приемните братя я изнасилват.

Стотици хиляди деца споделят подобни съдби в продължение на повече от 100 години. Мнозина не доживяват да пораснат. Други освен физическите натоварвания и болка, търпят и сексуални издевателства. Психологическият тормоз е основното правило, от което почти никой не се е измъкнал.
Мислите, че това са истории от минали столетия? Нищо подобно. Действието се развива през втората половина на 20 век! И то в Европа! И не къде да е, а в страната, която вече се е превърнала в символ на мира и благоденствието – Швейцария. Да, става дума за най-тъмните страници от историята на алпийската държава.

_78580607_christian-with-mum-624
Кристиан с майка си.

Един от последните описани случаи е на Кристиан и неговия брат, които са разделени от майка си през 1979 г. Тогава момчетата са съответно на 7 и на 8 години. Майката има нужда от подкрепа след труден развод с бащата на децата си, който редовно я пребивал. Подкрепата, която властите оказват, е да отнемат децата (тъй като били в риск) и да ги изпратят във ферма. Там момчетата работят преди и след училище, през почивните дни, винаги – през цялата година. Ако не вършат работата достатъчно добре, следват наказания и лишения от храна. Нуждите и проблемите на децата никога не биват докладвани на майка им или социалните работници. А момчетата са принудени да крадат от селския магазин

По-късно споделят, че най-вероятно собственикът на магазина ги е виждал, но ги е оставял да го обират, тъй като той поне е изпитвал жалост към съдбата им.

УЖАСИТЕ НА СИСТЕМАТА

_78585621_1540e81a-f60a-46c6-a0dd-2d13e63d451f
Всичко започнало през 50-те години на 19 век. Причините били основно финансови. До Втората световна война Швейцария била относително бедна страна, в която земеделието е основен поминък. Във фермите почти липсвала механизация, затова била необходима евтина работна ръка. Откъде да дойде? От бедните семейства, от малцинствата, от самотните майки, които според социалните служби нямало как да осигурят качествена грижа на децата си. А за сираците няма за какво да говорим. И понеже властите не можели сами да се грижат за тези деца (или имало как, но излизало твърде скъпо), било решено да се предоставят на своего рода приемни семейства. Да работят, за да си заслужат прехраната.

А родителите – те просто нямали думата. Ако някой се опитал да възрази, сам щял си изпати –непокорните били натиквани в затвори, в различни социални институции, в психиатрични клиники. Често пъти били заставяни официално да се откажат от децата си, за да бъдат дадени за осиновяване. И така окончателно родителите били лишавани от надежда и информация за рожбите им. Децата роби трябвало да забравят за произхода си.

На всичкото отгоре, в началото на 20-ти век имало практика децата да се събират на групички, да се строяват в центъра на селото и буквално да се търгуват като роби. За отнемането нямало възраст – от бебета буквално. По архивни фотографии се виждат съвсем малки, може би 2-3 годишни деца, изнесени на търг

За какво може да служат? За роби отново. Друго като не могат, ще чистят пода, за това стават.
На децата, разбира се, никой не давал никаква информация, никакви обяснения. Защо са отнети от родителите им? Защо трябва да работят, да бъдат унижавани, бити, изнасилвани и тормозени? Защо не могат да си отидат удома? Защо нямат право да прегърнат или дори само да видят майките си? Защо?

_78578936_barefoot-boys-976

Въпроси без отговор. След такова детство, мнозина се самоубивали. Други полудявали. Трети някак се съхранявали, но не успявали да се социализират, да създадат семейства, да водят нормален живот. Страдали сами и самотни до края на дните си. И днес има не един и двама с подобна съдба.
Социалните служби уж упражнявали контрол. Посещавали приемните семейства, но първо ги уведомявали за датата и часа на посещението. Когато отидели на място, всичко било повече от прекрасно – децата роби ходели на училище, обядвали с цялото семейство, а за работа и дума не била обелвана. Разбира се, нямали право да говорят, дори да им бъдел зададен въпрос. Иначе щели да последват най-тежките побои. Самите те били щастливи в дните на посещенията, защото само и единствено тогава знаели, че ще бъдат оставени за няколко часа на мира.

Нечовешката практика по отнемане на деца от семействата и изпращането им като роби във фермерски семейства продължила повече от столетие. Последните известни случаи са от края на 70-те години на 20 век. Официално практиката е прекратена през 1981 г., когато със закон е забранено отнемането на деца с цел социално подпомагане. Към днешна дата все още са живи около 10 000 жертви на жестоката система.

_78585622_8ee4eeeb-7359-40ea-adbf-182425f2b489

СИЛАТА ДА ПРИЗНАЕШ

В един момент всичко става ясно. Всъщност, то никога не е било тайна. Ако си се интересувал, е имало как да научиш какво става. И все пак малцина са имали достъп и интерес към информация за децата роби. Когато истината е публично огласена, съвременното швейцарско общество е буквално шокирано. Темата става основна. Стига се до страшния извод, че почти всяко семейство познава човек, който е бил жертва на системата. Това дава страшното усещане за масовост

Най-важното последствие от огласяването на истината – вече порасналите приемни деца проумяват, че не са изолиран случай. Че има и други като тях. Че няма от какво да се срамуват и защо да го крият. И че ако се престрашат да разкажат, може да се намери някой, който ги разбира. Или дори някой, който би искал да помогне. Но даже и при това положение, мнозина продължават да крият от децата и внуците си какво са преживели. В много семейства има човек, страдал от издевателства в детството си, за които останалите изобщо не подозират. Можете ли да си представите какви дълбоки белези трябва да са оставили тези преживявания, за да се пазят толкова старателно скрити?

През 2013 г. е поднесено официално извинение от швейцарското правителство. Създадена е инициатива, бореща се за репарации в полза на пострадалите от системата. Поискани са стотици милиони швейцарски франка за обезщетение на останалите около 10 000 живи бивши приемни деца. Главната цел обаче е да се даде гласност на страданието. Морално да се възмездят всички онези хора, които живеят в изолация, в продължаващо страдание, които се крият и срамуват, които още се страхуват.

_78587083_blurred-david-family-this-o
Давид с приемните си родители.

Разбира се, не минава без опозиция. Съюзът на фермерите в Швейцария подкрепя идеята за компенсации на децата роби, но смята, че фермерите не би трябвало да плащат за това. Официалната им позиция е, че времената са били трудни, бедни и фермерите са изпълнявали своего рода социална функция – да отглеждат и подпомагат деца в нужда или без родители. И естествено, не признават публично, че е имало издевателства над децата. Съгласяват се, че е възможно да е имало неправилно отношение от страна на някои фермери, но наблягат на факта, че е имало и случаи, при които децата са били третирани добре. А самите фермери категорично отричат да са се държали с приемните си деца зле. Дори в случаите, когато жертвите им свидетелстват обратното.

През 2004 г. властите отказват да изплатят обезщетения на жертвите, които като деца са били насилствено стерилизирани. Десет години по-късно обаче, през пролетта на 2014 г., правителството създава специален фонд в размер на 7 до 8 милиона швейцарски франка, за подкрепа на онези жертви на системата, които и понастоящем са в тежко финансово затруднение. Само за 2 месеца след отварянето му, във фонда постъпват над 350 молби за помощ.

_78576885_david-with-truck-976x610
Давид напуска приемното си семейство, когато е 16-годишен. Днес е на 75 г.

В крайна сметка, инициативата за репарации е на пръв поглед подкрепена от обществото. Официално зад нея застават политици, учители, църковни деятели. А емблемата на британската журналистика ВВС прави историята световноизвестна. Само за 8 месеца са събрани над 110 000 подписа и в края на 2014 г. са внесени в парламента с няколко основни искания, които да се гласуват на референдум: за изплащане на компенсации, за научно проучване на тази черна страница от историята на страната (тъй като голяма част от архивите са разпиляни между общините и кантоните, а доста документи са унищожени), за специален финансов фонд за тежко пострадалите и за специална комисия, която да разглежда всеки отделен случай.

Дали и кога обществото ще се произнесе, предстои да видим. Засега темата за референдум все още не е на дневен ред. Но въпреки това е вярно, че с растящия обществен натиск вероятността това да се случи става все по-голяма.

 

Източник:  Lifebites

 

Share Button

20 коментара по Децата роби на Швейцария

  • Светла Н. каза:

    Жестоко и възмутително!Ни най-малко съм предполагала,че в една Швейцария това може да се случи,а ние сме били диваци и реват от бригадите!Това беше най-хубавото време на младостта ни и не са ни изтезавали като тези-„цивилизованите“!!

  • Виолета каза:

    Разбира се, че не само в Щвейцария все още съществува робството. В много т.нар. цовилизованп западно общество хора от Източна Европа са бели роби. Западното общество мълчи и давасъвети за човечност и демокрация – ха…ха… смях през сълзи

  • Иво каза:

    Това изобщо не ме очудва!
    Швейцарците като народ и нация са страшно тъпи и ограничени хора!
    Това което са в момента като държава, се дължи на строгите закони и дисциплината и сигурността за световните пари които създават тези закони! Швейцария си е просто една полицейска държава, но да не навлизам в подробности!

  • Напълно допустимо, вярвам че е истина!

  • Петко Белегански каза:

    Сега вече разбирам израза“България ще стане Швейцария“.Обаче не разбирам защо отнемат децата на бедни те и ги въдворяват в още по бедни приемни семейства,на които плащат заплата на единият родител 700 лева и издръжка на детето 300 лева.Има ли някой да се потърси сметка на „социални“работници за моралните щети нанесени от тях на самотните майки и на хазната.Видно е че и при тях работи схемата „фифти-фифти“.

  • === каза:

    И ПОСЛЕ МИ ГОВОРЕТЕ ЗА ЗАПАДНИТЕ ДЕМОКРАЦИИ! КОГА НА БАЛКАНИТЕ Е ИМАЛО ТАКИВА БЕЗОБРАЗИЯ? СЛЕД ВОЙНИТЕ ХОРАТА СА ПРИБИРАЛИ СИРАЦИТЕ ПРИ СВОИТЕ МНОГОЧИСЛЕНИ СЕМЕЙСТВА И СА ГИ ОТГЛЕЖДАЛИ С ЛЮБОВ КАТО СОБСТВЕНИ.

    • Iliana каза:

      А какво бяха задължителните летни и есенни бригади при социализма? Веднъж попитах, какво ще стане с тези, които откажат да отидат на бригада. Отговорът беше – изключване от Комсомола. А последствията за такива бяха жестоки.

      • Ваня каза:

        И така трябва да бъде …. сега какво е … без закони, без работа, без заплати ….. без пенсии – агресия, обиди, убийства…..

    • Избягал каза:

      Бе ти тъпак забрави ли комунизъма?

  • Аз съм родопчанка.Като деца,вместо да играем или да ходим на море работехме в тютюневите ниви.Не си виждахме бял ден от работа.Няма проблем,научихме се на труд.Проблемът беше,че ни плащаха мизерно.Ограбваха труда ни ,като ни плащаха 10,20 пъти по-малко.Бедните ми родители,с тези пари едва ни обличаха.Добре,че на село си изкарвахме храната поне.

  • Dob каза:

    Drun drun 4e plias..!!!!

  • Магдалена Василева каза:

    Така е, аз бях изключена от комсомола за неявяване на лятна бригада. После ми го вписаха в характеристиката към дипломата за средно образование и ако не бяха отпаднали по чиста случайност същата година, със сигурност нямаше да ме приемат да следвам. После в института въведоха лятните бригади като трети семестър и който не отидеше не му заверяваха студентската книжка и нямаше право да запише следващата година.

  • kristinakt каза:

    БРАВО НА ВАС, уважаема редакция! А кой ви е позволил да си присвоявате този текст? Не сте искали разрешение за публикуването му, а това е авторски труд!

  • KaloyanR каза:

    Ами направете статия и затова, или е неумесно. Ето поне имате достоверен източник:

  • на някой не ми се вярва че това е било някога .а ако ви се покажат факти че това и в момента се случва но се крие и мълчи .стотиците НПО който се водят като защитници на правата на децата ги оредиха с проекти и финанси и те подкрепят всички гадости и нарушения над деца .явно доста е слаба информацията за тормоза над деца в нашата родина от наще институции.

  • Ралица Пеева каза:

    Това, което прочетох е кошмарно и мисля си, че в момента в България се случва точно това. Само, че никой не желае да вникне, че това се явява геноцид и сериозен социален проблем. Но ще дойде един момент – не много далечен- когато ще почукат на вратите ни и тогава ще си скубем косите, защото преди време не сме били активни и не сме защитили правата си и правата на нашите деца. Чудя се до кога българина ще спи? До кога ще си казваме, а това не е наш проблем, това е проблем на другите, но не и на мен. А когато почукат на вратата – тогава ще видим, че проблемът е избухнал в лицата ни и ще бъде твърде късно. Много от НПО уж защитаващи интересите на децата ни, всъщност са сателити на такива страни с такива практики. И понеже ние като българи сме опасни за Европата, защото видиш ли вече историците доказват, че ние сме едва ли не основатели на цивилизацията такава каквато я познаваме днес, че сме навсякъде буквално навсякъде, ето защо са решили, че трябва да ни премахнат – как? Като ни разболяват, като ни убиват, като ни разселват, като отвличат младите ни жени за проститутки, като отвличат децата ни чрез нашите прекрасни държавни институции, които не желаят да работят за нас като нация и дори напротив граждани и държава в момента са като смъртни врагове – кой ще оцелее не се знае. Факт е, че гражданското ни съзнание хич го няма, още повече пък гражданско общество. Една Гърция е по силна от нас в това отношение. До кога ще спиме скъпи българи?

  • Екатерина Стоянова каза:

    Не съм свидетел, но четох разказа от първо лице на българско момиче, израснало в дом за изоставени деца и косата ми настръхна… Отношението на възпитателите и учителите в тази заведения е безобразно, далеч от всякакво хуманно отношение, за каквото се има претенции… Тормоз, психически и физически, изнасилване на по малките деца от големите, смешно малък порцион храна, издевателства дори от възпитателите…Наистина в Швейцария са се вършели престъпления срещу малолетни, но това вече е минало, докато в България отношението към децата в домовете е повече от криминално и жестоко! Според мен трябва да се даде световна гласност на проблема!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate
Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...
Абонирайте се за бюлетин