Социалните подпомагат родителското отчуждение

Все повече чуваме за нещастни случаи с деца, наричани в обществото деца в риск. Те разкриват не само язвите в българското семейство, но и безхаберието на държавните институции. Смяната на чиновниците в тях няма да доведе до положителни резултати, ако тези хора не приемат работата си като мисия на хуманността.

В България гъмжи от примери на лоша социална практика – както в домовете за сираци, така и в SOS-селищата и приемните семейства. Това не е пресилено журналистическо изказване, а констатация на участниците в последната Кръгла маса в парламента, посветена на работата с деца в риск. Социалните са придобили негласното право да решават хиляди съдби на деца и родители с чувството за недосегаемост ?!? Сред засегнатите родители, оказа се, по-големият процент, е този на бащите!

В редакцията ни се получи емоционално писмо от един такъв баща – Атанас Милушев, чиято история ни разказа председателят на Фондацията  Защита правата на децата – Йордан Тодоров.


ЙОРДАН ТОДОРОВ БЛИЦ– Г-н Тодоров, Атанас Милушев пише, че детето му е било буквално отвлечено на годинка и половина от него без съд и че тази история се е стоварила върху целия му живот от 2010 г. насам като „парен чук”, както казва той. Какво знаете вие?
– Атанас не беше виждал детето си години наред, до една-единствена среща за минути между Коледа и Великден, когато бившата му жена му се обадила да купи нещо конкретно на детето. Сърцето ми се сви, като видях този сломен мъж да пита малкото си момче може ли да го целуне?!?

Детето е взето още преди Атанас и жена му Драгица да се разведат. Бабата на малкия А. се оказа бивша възпитателка в домове за сираци – Вилма Негрова се казва. Тя е с македонски корен и майката на детето Драгица поисква от Атанас да й подпише декларация, в качеството си на баща на детето, че разрешава то да пътува до някакъв град в съседната страна. Впоследствие обаче се оказва, че детето е в друг град в Македония, а майката не го връща навреме. Атанас решава да си го вземе, но окачествяват действията му като отвличане. Полицията пуска Атанас за национално издирване, въпреки че всичко става в период на законен брак и семейни отношения. Откриват го с детето в Стара Загора – на почивка с малкия.

Забележете: 20 човека софийски полицаи го арестуват на територията на Стара Загора, без каквато и да било заповед и предават детето на Драгица. А какво се оказва?! – Според закона не Драгица, а Атанас и детето е трябвало да се ползват със защита, съгласно заповед от 2010 г., в която става ясно, че тя и вуйчо й са упражнили насилие срещу Атанас и детето. Описва се как вуйчото блъскал и псувал Атанас пред детето му, а Драгица се смеела отстрани. Когато съвсем неправомерно софийските полицаи арестуват Атанас, понеже нямат заповед, го тикват в…изтрезвител!.. И всичко това остава безнаказано!

АТАНАС МИЛУЩЕВ БЛИЦ– Но кой има такива яки връзки, че заради такова нещо столични полицаи с риск да си загубят службата, да хукнат към Стара Загора?…
– Според мен тъщата Вилма има такива връзки със социалните, или друга институция, че е използвала именно техните механизми, за да се организира тази акция. В крайна сметка се оказва, че дъщеря й Драгица по време на брака си се събира с бившия си приятел, който по моя информация не можел да има деца и се лекувал от това… В едно становище пише, че детето „общува с еректиралия член на съжителя на майката.

Това се случва често, тъй като те се къпят заедно”, е написал психологът. Излиза, че е допустимо и безопасно детето да общува по този начин с един чужд мъж, а е ограничавано да вижда родния си баща!… През 2012 г. излезе психологична експертиза на малкия А., която констатира, цитирам:

„Детето възприема собствения си бащин дом като чужд – нарича го „вашата къща”… Налице е объркване на представите на детето за значимите обекти – родител – баща.” Междувременно бившият приятел на Драгица и негови авери нанасят побой на брата на Атанас.

Тя пък се е регистрирала на два адреса и като дойде денят за среща на Атанас с детето, го води при майка си, за да осуети срещата. Когато отидох в съответния Отдел за закрила на детето при шефа, той арогантно ме изгони от кабинета си, след което остана насаме с Атанас, извика охрана и резултатът беше такъв, че след тази среща на Атанас му спретнаха заповед за домашно насилие. – Излязоха с номера, че Център за обществена подкрепа към SOS-детски селища работел по „случая на детето”?!?

А Отдел за закрила на детето изобщо не е образувал такъв случай и детето не обитава селище от защитен вид. Излиза, че се ползва социална услуга за дете, което не отговаря на условията?!? Само вметвам, че в съпътстващите исковата молба документи се подчертава, че бабата Вилма е „социален работник”. Въпреки че социалните загубиха делото, те го обжалваха на втора инстанция. Оказва се, че те могат да харчат държавен ресурс срещу нас.


КРАСИМИР ЙОВЧЕВ БЛИЦКрасимир Йовчев: Борим се за децата си с държавата!

„Имам син от украинка. Миналата година приключи делото ни за развод, но още нямам решение. Писах жалба до Инспектората на ВСС и оттам ми върнаха отговор, че въпросната съдийка – Светлана Неделева, си била „такава” – бавела присъдите с по година-две, имала наказания за това и сега пак щели да я предупредят да се забърза.

Да се смее ли, да плаче ли човек?! Но, така или иначе, съдът е разпоредил привременни мерки за моите срещи с детето, за които е указан софийският адрес на жена ми. В един прекрасен ден обаче аз й звъня, за да си видя сина, и тя ми казва, че била във Варна и щяла да остане да живее там./?/

При един от опитите ми да си видя сина, в София се случи грозна сцена – нейни сънародници ми налетяха пред очите на детето ми, което беше в колата и ми отправиха заплахи за живота. Извиках за помощ полицейски патрул – двама полицаи, които уж свалиха данните на бабаитите, но когато подадох жалба в прокуратурата, се оказа, че такова нещо „не се е случвало” – никъде не откриха къде са записани имената на тези хора?!? Кажете ми какво да правя?!? Загубих си съня, здравето, професионалната си кариера!

Познавам и други разведени мъже в същото положение. Ние до такава степен сме превърнали битката за децата си в кауза, че нямаме друг живот, освен из прокуратурите, социалните служби и съдилищата. Това е една коварна война на социалните, на държавата срещу нас!”


Адвокат Антон Сираков БЛИЦАдвокат Антон Сираков: В много от случаите има отказ от правосъдие!

Оказва се, че косвено засегнати от лица, свързани със социалните служби, са не само родители и деца в риск, но и странични хора. Така например футболният треньор Теодор Димитров от години се мъчи да докаже, че професионалната приемна родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, която постоянно публично го набеждава във всички смъртни грехове, е човек без морал и е истинско престъпление социалните да я държат с привилегирования статут. Дерм е бивша съдържателка на стриптийз бар и на заведение със съмнителна репутация в „Княжево”. Множество лица твърдят куп нелицеприятни неща по неин адрес пред съда и прокуратурата, но гласът на тези хора остава глас в пустиня, защото статутът й на приемен родител й създава един фалшив ореол в обществото.

За да отмъсти на Теодор Димитров за желанието му да й отнеме екстрите, Дерм измисля всякакви небивалици и занимава с тях съда и прокуратурата. Нейна позната – Емилия Иванова, написва жалба, в която твърди, че двете с Меги Дерм били заплашени от Димитров, като указва точен ден и час на заплахата. Впоследствие се оказва, че лъжат. Димитров си търси правата чрез прокуратурата с жалба за набедяване. Прокурорка от Софийска районна прокуратура обаче отказва образуването на досъдебно производство и му казва, че била попитала Меги Дерм дали го е набедила и тя отрекла. /?/ Човек се чуди що за надеждна методика за откриване на истината е това?!? Димитров обжалва и Градска прокуратура и оттам се произнасят в негова полза – връщат топката към Районна прокуратура.

Сагата продължава. Има или няма набедяване в този случай, попитахме адвокат Антон Сираков, и той отговори: „Първото, което ми прави впечатление, е факторът време – вече 10 месеца няма никакъв резултат. В Софийска районна прокуратура са действали като полицейски патрул: изслушали са набързо лицата, срещу които е подадена жалбата на Теодор Димитров, и са ги предупредили „да не вършат лоши постъпки”. С това са счели случая за приключен.

Длъжностните лица са пропуснали да се занимаят с най-сериозното престъпление – набедяването. Пропускът може да се дължи на небрежност или на слаба професионална квалификация, но може и да е умишлен. Защото, след като постановлението на Софийската районна прокуратура е било отменено от Софийската градска прокуратура, вместо да признае незаконосъобразността на своите деяния и да изпита поне неудобство за тях, съответният представител на Софийската районна прокуратура е протестирал отмяната пред Софийската апелативна прокуратура. А след като отмяната е била потвърдена, е продължил да не изпълнява съответните задължителни указания как да си свърши работата. Това на практика означава едно – отказ от правосъдие!…”

Подготви: Еми МАРИЯНСКА

Източник: БЛИЦ

Share Button

2 коментара по Социалните подпомагат родителското отчуждение

  • Тодорова каза:

    Социалните работници наистина подпомагат родителското отчуждение. Историята с внучката ми е дълга и тъжна, като всички подобни истории.Резултата с няколко думи: В края 2013 година синът ми се срещна с дъщеря си/беше на пет и половина години/ на стълбите на ОЗД и детето се гушна в него, след три години усърдна работа на социалните, към днешна дата, има наличие на СРО, детенцето е отчуждено, в родословното дърво поставя новия мъж на майка си. Социалния работник в прав текст казва: “спрете да търсите детето” и ” като не иска да вижда баща си, насила ли ще я накарате?”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate
Защита правата на децата
Абонирайте се за бюлетин