Социални инженери планират довършването на семейството

от извораОще през 2011 г. „От Извора“ пише:

През ноември в парламента се проведе обсъждане на новия проект за Закона за детето. Авторката на проекта доц. Велина Тодорова в отговор на въпрос от присъстващите заявява, че родителите нямат права, а само задължения. Това изказване илюстрира духа, който стои зад законопроекта. Под предлог за защита на „правата на детето“, правата на родителите се отнемат и се дават на държавата.

Без да влизаме в подробни анализи на това творение от над 80 страници, които сами по себе си са вече залог за хаос и правна неяснота, ще споменем само най-драстичните опасности, които ще бъдат въведени за родители и деца, ако този проект се превърне в закон.

Опасностите

1. Материята е вече уредена повече от подробно в следните закони, повечето от тях в сила от 2000 година: Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета и т.н. Приемането на нов закон е излишно усложняване и на без друго сложната и объркана правна система.

2. Законопроектът предвижда допълнителни бюджетни разходи чрез създаването на ненужни звена и на без друго раздутата държавна администрация. Това е поредното натоварване на българския данъкоплатец с издръжката на държавни органи, чиято полза е не само съмнителна, а напротив – има основания да се смята, че сериозно ще навреди на родителите-данъкоплатци и на техните деца. В условията на икономически срив не е достатъчна Агенция за закрила на детето, та нови чиновници ще създават проблеми на семействата с деца, за да оправдаят заплатите си.

3. Законопроектът съдържа терминология, която е толкова неясна, че административният произвол и държавната принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца е неминуем. Например в идеята за защита на „най-добрите интереси“ на детето интересите са дефинирани така, че включват „чувствата и желанията на детето“. Съвсем естествено по-разтеглива категория от чувства и желания няма, дори и вън от правото, и дори при възрастните, какво да говорим за деца? Тази абсурдна житейска и правна логика щеше да е само смешна, ако законопроектът не предвиждаше строги санкции за родители, които не полагат грижи за детето съгласно неговия „най-добър интерес“. Яденето на пица и шоколад и компютърни игри са изцяло в „чувствата и желанията на детето“.

Друго нововъведение в правото е дефиницията на термина „насилие“. Тя включва измислените категории „психическо насилие“ и „друго насилие“, непознати в никакъв закон, писан от мислещи човеци. Насилието за закона е само едно, и то е физическо. Психическото е много тясно дефинирано в Наказателния кодекс и то е свързано единствено със „склоняване към самоубийство“ и дори не се нарича „психическо насилие“.

„Психе“ е гръцката дума за душа. Душевното насилие е в сферата на недоказуемото, в сферата на духовното, на невидимата реалност на идеите и човешката съвест. Как да се установи такова насилие, особено когато проектозаконът за детето предвижда отнемане на родителски права при „насилие над детето“!? В интерес на истината проектът дава дефиниция на „психическо насилие“, но от това здравият разум никак не се ползва. В категорията спадат „подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“. Не смейте да забранявате на детето си да играе целодневно компютърни игри, защото ще ви отнемат родителските права за „психическо насилие чрез друга форма на отрицателно отношение“.

Още по-безотговорно звучи въвеждането на термина „друго насилие“. Тук давате полет на фантазията си – „насилие чрез телепатия“ може би? Изглежда екстрасенси ще решават въпросите по родителските права.

В дефиницията за „насилие“ авторите на проекта са предвидили не само нанасянето на телесна вреда на детето, но причиняването на всяка болка или страдание. Според проекта, ако майката плесне тригодишната си дъщеря по задните части или ръката, поради непокорството на детето, и това се случи на детската площадка, някой може да подаде анонимен(!) сигнал до социалните. Майката може да загуби родителските права над чадото си, поради „насилие над него“. Проектът не предвижда прокарване на границата между „насилие“ и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране. Така всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца.

4. Философията на законопроекта е антихуманна, антисемейна и ще разруши разбирането за ролята и ценността на семейството като основна градивна единица на обществото. Пример за това е налагането на „сексуално образование в училищна и ПРЕДУЧИЛИЩНА възраст“ от чл. 29 от този проект. На кое дете в предучилищна възраст е нужно да получава „сексуално образование“!? Вместо да си играе с играчки и да слуша за Мечо Пух, детето ще бъде изложено на всякакви занимания, отнасящи се до пола, които нямат нищо общо с това, което е подходящо за възрастта му. Кой, освен социалните инженери, които искат да наложат нов морал, включително този на свободната „сексуална ориентация“, биха имали интерес от подобно „обучение“? Колко далеч от узаконената и държавно-наложена педофилия е една подобна разпоредба?

Пример

Владимир Буковски, руски дисидент, оплаквайки се от тиранията на политическата коректност в Обединеното кралство, дава следния пример: В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: Мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.

По Оруел

Ако трябва да обобщим замисъла на новия проект за Закон за детето, той е връщане на времето на социалистическия реализъм, по Оруел, в който децата, родени от майка и баща, и възпитавани от идеологическата държава, ставаха врагове на родителите си. Изправени сме пред поредния социален експеримент със семейството. Без противопоставяне на законопроекта, радетелите на групи със специални интереси тихомълком ще го превърнат в закон. Залогът е спасяването на свещеното и законно право на майката и бащата на грижа, възпитание и семейна обич към собствените си деца.

* * *

Автор: адв. д.ф.н. Виктор Костов. (Издател на сайт за свободата, религията на съвестта и словото „Свобода за всеки“. Автор на критичен анализ на настоящият проект за Закон за детето, внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.)

Източник: От Извора

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate
Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...
Абонирайте се за бюлетин