Сбъдват ли се прогнозите за Закона за закрила на детето

нов законПрез лятото на 2012г. Национален седмичник “Десант” публикува статия “Честит ви нов закон за “закрила”, деца!”, в която споделя:

Нов съкрушителен удар готви правителството на ГЕРБ срещу поданиците на държавата България. С привидно благородни намерения управляващите измислиха начин как да съсипят и основната градивна единица на обществото – семейството. И сътвориха закон, който вместо да закриля детето, ще пречи на нормалните му отношения с родителите. Които и без друго са достатъчно обременени от ниския стандарт на живот в страната.

Новите текстове бяха публикувани през ноември 2011 г. и се очаква в най-скоро време Законът за детето да бъде внесен в Народното събрание от Министерството на труда и социалната политика. Тези дни срещу скандалните промени се обединиха граждански сдружения и неправителствени организации.
Какво толкова стресна хиляди майки и бащи и кое ги накара да се почувстват като бъдещи престъпници?

Страховете им са породени от това, че замисълът на този закон не е да закриля, а по-скоро е насочено срещу детето.
Според клаузите в него ще се дава огромна власт в ръцете на държавните чиновници. Те ще изземат функциите, които сега имат родителите и ще раздават присъди.
На практика проектът предвижда „национализация на децата“ у нас, заради предвидената възможност малчуганите да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа.

Не става ясно обаче какво точно означава „подходяща грижа“ и кой ще е този чиновник, който може и ще прецени от какво точно се нуждае вашето момченце или момиченце, а вие го лишавате съвсем съзнателно от него.
Не че такава опция е излишна, но тя съществува и в сега действащото законодателство. Разликата е там, че в момента тя се прилага само в краен случай, след доказани и фрапиращи случаи на насилие в семейството.

Сега обаче предстои държавата да поведе сражение срещу майките и бащите, които ще бъдат съдени не заради действията, а заради намеренията им. Чиновникът и държавата вече ще се разглеждат като върховен ценностен арбитър, а родителите ще са само с биологична функция.

Всяко решение може да бъде оспорвано, а отглеждащите „държавни“ деца семейства няма да имат право да възразят, защото децата им ще бъдат отнети.
Имайки предвид чиновническата „съвестност“, „безпристрастност“ и „загриженост“ за обществото, е видно, че ни предстоят страшни битки, за да успеем да „заслужим“ децата си. И „наградата“ от 35 лв детски надбавки.

Най-наглото в случая обаче е това, че ще станем свидетели на
узаконяването на анонимните доноси.
Всеки един от тях може да доведе до незабавното нахлуване на „социалните“ в дома ни и изтръгване на детето от ръцете ни.
И тук идва другият парадокс – че дори и сгрешил, чиновникът никога няма да „падне по гръб“ и да признае грешката си. Сега на помощ ще му се притекат многозначните словосъчетания в закона като „най-добър интерес на детето“ или пък „отказ от сътрудничество“…

А до колко порочни практики би довело узаконяването на нечуваните драконовски мерки и как те ще бъдат предотвратени, правителството все още не е коментирало (и едва ли ще го направи).
Най-застрашените групи ще са социално слабите семейства и самотните родители, а в малка бедна България те никак не са малко.

И шамарът по дупето е насилие
Умопомрачителните текстовете са дело на специалисти от Министерството на труда и социалната политика. Най-дейно участие в тях имат Елена Кременлиева, която е директор на „Социално включване“ в министерството и Надя Шабани, която пък беше шеф на Държавната агенция за закрила на детето и подаде оставка през февруари т. г.

Причината за напускането й остана в тайна, а на обществеността бяха изтъкнати баналните „семейни причини“. Още тогава стана ясно, че в последните месеци като шеф на агенцията Шабани е била на длъжност, само защото е имала уговорка със социалния министър Тотю Младенов да довърши работата си по закона. Въпреки съавторството в списването му, сега тя удобно стои настрана от чутовните скандали покрай абсурдния проект.

За сметка на това пък Елена Кременлиева „успокои“ родителите, че извеждането на дете от семейството не предполага то да постъпи незабавно в институция, а първо ще му бъде потърсен подслон при роднини или в приемно семейство.

Според Кременлиева не само, че един шамар по дупето е насилие, а дори и ако се скараш на отрочето си пред други хора или негови приятели например, си е вид психически тормоз. Тя коментира също, че новият закон забранява абсолютно всички форми на насилие, защото „не можем да приемем, че има законен предел на физическа болка, която може да причиним на детето си“. Невръстните хлапаци пък сами ще могат да подават иск в съда. И една добавка – не винаги насилието ще води до извеждане на детето, а забележете – понякога може и родителя да бъде изведен(!?).

Публичните домове и те в закона
„С този проект ще се узакони трафика на деца“, категорични са депутати от десницата, които също се опълчиха срещу абсурдните текстове.

Като най-ревностен противник сред тях се открои Ваньо Шарков от СДС. Според него проектът е изключително глупав и вреден, защото в него е написано, че след като навърши 16 години едно дете има право да откаже лечение.

От тук нататък пък следват дълги и широки институционални разправии – лекарите ще уведомят Агенцията за социална подкрепа, тя пък – съда, който ще се произнесе трябва ли лечение, не трябва ли. „Ако състоянието е животозастрашаващо, едва ли ще има кой да бъде лекуван, когато съдът се произнесе”, коментира Шарков.

Депутатът не е съгласен и с текста, че деца не се допускат на обществени места, в които се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той попита дали останалите граждани се допускат в подобни заведения. Това според него е легализиране на проституцията, публичните домове и наркотиците след 18-годишна възраст.

Капаните за родители, сътворени от ГЕРБ:

Чл. 1, ал. 2. Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност.

* Не се вземат предвид правата и задълженията на родителите и законните настойници.

Чл. 42. (1) Детето има правото, доколкото е възможно, да бъде отглеждано от своите родители.
(2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.

Чл. 123. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (4) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

*Липсва конкретиката относно точните случаи, в които извеждането от семейната среда действително се налага. Този текст може да се отнесе и към чл. 84, където се казва:

Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.

* Без конкретиката, дадена в Конвенцията, интерпретацията на „непосредствена опасност за здравето и живота на детето” може да бъде твърде свободна и неясна.

Чл. 20 (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.

* В Конвенцията терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”, какъвто е терминът в ПЗД.

Чл. 23, ал. 3. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

* Колкото до термина „въвличане”, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.

Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.

* В Конвенцията никъде не е упоменато, че информирането може да става и без знанието на родителите. Това упоменаване в ПЗД отваря врата за неморални и антисемейни послания, които биха могли да се въведат в обучението на детето.

Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.

Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му.

(27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение.

* Въвежда се причиняване на болка или страдание, което не е свързано задължително с упражнено насилие от страна на родителя! Подобни определения не фигурират в Конвенцията, тъй като това са общоизвестни термини, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Дефинициите в ПЗД са субективни и несвързани със същината на термините.

Цялата философия на проектозакона е насочена срещу авторитета на родителите и техните права, като им се вменява виновност до доказване на противното.

Църквата в защита на традициите
Светият синод също отрече новите промени в закона за детето. Ловчанския митрополит, който е и председател на културно-просветния отдел в синода, сподели пред медиите, че не може семействата да бъдат лишавани от правото да възпитават своите деца, освен ако не са налице изключения, които трябва да бъдат доказани.

Неодобрението си към някои текстове изразиха и атонските монаси в Зографския манастир. Те се възмущават най-вече от все по-стремителното отдалечаване от най-базисните изисквания на християнството и дори от здравия човешки разум. Според тях този проектозакон за „защита“ на детето на практика ще бъдат отхвърлени хилядолетни и богоустановени традиции във възпитанието на децата.

Гражданска инициатива за семейството пък е разработила специална интернет страница, която призовава хората към граждански дълг, преди да е станало прекалено късно. Поместени са образци на писма, които всеки съвестен и осъзнаващ сериозността на задаващият се родителски геноцид родител, още повече по време на демографска и икономическа криза, да подпише и изпрати от свое име.

 

Тотю Младенов

Авторите на текстовете

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: desant.net

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate
Защита правата на децата
Абонирайте се за бюлетин