Агресия при деца от ранна до предучилищна възраст

Влиянието на институционалния модел върху децата способства за разрастването и честата проява на агресивното им поведение.

В миналото персоналът на детските градини е използвал утвърдени и приети методи за контрол на агресията. Използвал се е модела „социално научаване“, а именно чрез модел на подражание се изгражда приемливо поведение и с награди и наказания децата са възпитавани в търпимост, емпатия и уважение към другия.

В днешно време поради липсата на обществен морал и деструктивната намеса на различните институции, възникват множество безпорядки , облечени в красиви думи като правата на човека. Към този хаос като се добави множеството информация от интернет и медиите, която дезинформира и обърква младите родители и подрастващото поколение, се пораждат различни нагласи за семейни порядки – семеен модел, които често са различни от общоприетите норми. Те често се разминават с институционалния модел, а това води до недисциплинираност у децата и допълнително напрежение.

Важно е да се отбележи, че големият брой на деца в детските градини допълнително натоварва и изнервя децата. Там те са изложени на шум, който е вследствие от завишения им брой. Често това става причина за засилването на деструктивното поведение при агресивните деца и проява на агресия от деца, които не са показвали такава до този момент. Съответно персоналът остава безпомощен от нарастващото напрежение, а това води до неговата демотивация. Този институционален модел е причина за повишаването на агресивността в днешни дни. Не следва да се изключва и факта, че все повече родители страдат от липса на време, което допринася за пораждането на агресията, както и за участието им във вземането на превантивни мерки. Поради това този проблем си остава предимно институционален. Връзката между родител, дете и персонал, често пъти е недостатъчна. Всички тези причини способстват за деструктивното поведение у децата и за нарастването на агресивните прояви.

Както изтъкнахме дотук, агресията е сложна и многостранна, детерминирана в своите причини, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.

Независимо, че нивото на агресия у децата се променя ситуативно, съществуват устойчиви, непроменящи се във времето индивидуални различия в склонността към агресивно поведение.

Устойчивостта у някои деца изисква повишено внимание от страна на възрастните и опити за преодоляване на социално нежеланите форми на поведение. Това намалява необходимостта въпросът за агресивността да бъде разработван както в теоретичен, така и в практически аспект. Нуждата от подобна диагностика виждаме в контекста на ролята, която персоналът на детската градина има в социализацията на личността и във формирането на самосъзнанието. Възникват устойчиви форми на социално взаимодействие, а за проявите на емпатия, сътрудничество или на агресия, недоброжелателност, наблюдавани в този възрастов период, често се превръщат в основни характеристики на поведението в следващите възрастови периоди. Както показват някои изследвания, степента на агресивност при децата в предучилищна възраст е доста добър показател на агресивността им в зряла възраст.

Ето защо е необходимо и педагози, и родители да възприемат мерки за предотвратяване на агресивните форми на поведение и да работят за формиране на умения, за използване на по-конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели.

Повече по темата може да видите на посочения по-долу линк.

Източник: Йордан Тодоров

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Translate
Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...
Абонирайте се за бюлетин