zpd

Становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е документ с неясно посочени критерии за изпълнение на стратегическите политики в сферата на детето. Липсата на яснота крие опасности от своеволно и неправилно прилагане на политики необходими за благополучието на децата. Прозира изземването на функциите на родителите и семейството и предоставянето им в ръцете на държавата, институциите, общините и на част от неправителствения сектор. Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. не даде положителни резултати и доведе до възникването на множество проблеми в политиките за децата, като наруши основните им права. Тя допринесе за конфронтация между родители и деца, както и до прекомерната намеса на държавата в българското семейство. Поради тези и ред други причини следва „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде съобразена с националните традиции и народопсихология. В тази връзка е необходимо да се разгледат множество сфери и да се поставят ясни критерии необходими за благополучието на българските деца, като част от тях са:

 

1.      Семейство.

2.      Образование.

3.      Социална политика.

4.      Местно самоуправление.

5.      Услуги.

 

1.      Философията на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. е поставила детето, като отделна единица от семейството, като не разглежда развитието му като съвкупност от произхождащата му среда. Именно семейството, като съвкупност, както и двамата родителите по отделно са носител на правата на всяко едно дете. В този аспект държавата няма място за намеса освен в положителен аспект, а именно да подпомага семейството, като подобрява начина му на живот и способства за сплотяването на семействата. Семейството следва да се институционализира, толерира, насърчава и подпомага от държавата. В досега действащите политики семейството, като носител на детските права се изправя пред множество преграждащи обстоятелства, които ограничават и лишават децата от общуването им с родителите.

Важно за правилното развитие на децата, като личности и част от обществото, е държавата да подпомага семействата, в прилагането на основните принципи „права и задължения“. В тази връзка е необходимо още от най-ранна детска възраст децата да бъдат учени, че от правата им възникват задължения. Това формира чувство за ред, правила и сигурност, които са основен фундамент в правилното детско развитие.

 

2.      Образованието не е съобразено с възрастовите възможности, потребности и правилното развитие на децата. Вместо това се съкращават учебни програми от по-горните класове и се налагат в началните такива. Училищната политика не е насочена във включването на родителите в учебния процес и възпитанието на децата. В същото време с правилници урежда достъпа им до децата, като с имплицитни забрани ги лишава от възможността за пълноценно и активно участие в живота им. Оронва авторитета на родителя и поставя в конфликт институцията и семейството. Неправилното държавно субсидиране на учебните заведения води до възникване на проблеми, пред които ръководствата на училищата са изправени да се справят по търговски способи. Това покачва напрежението в ръководствата, допринася за несигурност и влошава качеството на образование. От друга страна оронва авторитета на педагози,  преподаватели и учители. Принципът „парите следват детето“, допринася за неправило формиране на политики и възпрепятства поставянето на ясни правила и критерии за подрастващите, а в същото време води и до закриването на учебни заведения поради малък брой ученици. Липсата на ясни критерии в политиката на образованието, формира в детското съзнание неправилна преценка за реалния живот. Нарушената връзка между дете, родител и учител предразполага към чувството за безконтролност. В подобна ситуация се намират и детските градини, като се изправят пред проблемите на водената политика. Видно в критериите за прием в София е, че се дискриминират деца живеещи с двамата си родителя. Те биват класирани с най-малко по брой точки, а това демотивира семействата и предразполага към раздяла.

 

3.      В социалните институции работят неквалифицирани работници, като са занижени критериите за приема им. Това води до липса на адекватни действия в лицето на държавата. В сега действащото законодателство е заложено изготвянето на доклад при спора за родителски права. Това се явява реална намеса от страна на държавата в семейството в същото време не гарантира добри условия и реална, и стабилна среда. Не се гарантира правото на детето да осъществява контакт с двамата си родители.

Немалобройни са случаите на деца настанени в услуги от резидентен тип без да са реализирани „гарантираните“ им конституционни права, като отглеждането и възпитанието на децата от родителите им да се подпомага от държавата. Престоят им в подобен вид услуги представлява огромен държавен ресурс несъобразен с реалните потребности на децата. Привидна е грижата и близката семейна среда, а подкрепата на детето не следва него и семейството му. Правилното разпределение на ресурсите следва да бъде насочено съм семейството, майчинството и необходимостта на детето от двамата родители.

 

4.      Ролята на общините заема съществено място в политиките за децата. Често липсата на ресурс и неправилната употреба на такъв ги поставя в ситуации, които водят до създаване на порочни практики. В големите градове е видно, как общинските имоти стават собственост на инвеститори, които застрояват всяка макар и малка зелена площ. Тази политика води до пренаселването им и до възникването на множество рискове за децата и семействата. Липсата на свободни места за игра на децата, невъзможността им сами да се придвижват, недостатъчните места в детските градини и училищата водят до завишаване на общественото напрежение, което рефлектира върху децата и води до агресивността им. В същото време затруднява предвижването на родителите и ограничава възможността им да общуват пълноценно с децата си.

В малките общини липсата на ресурс води до закриването на училища и липса на инфраструктура. Това на свой ред отново се явява пречка за правилното и пълноценно развитие на децата. Поставя семействата в затруднение да упражняват своите права и задължения и възпрепятства упражняването им на контрол върху децата.

 

5.      За социалните услуги в общността се отделя огромен ресурс, който не гарантира качество на услугата, а предразполага към корупционни схеми относно субсидирането на доставчиците. Често такива услуги се ползват не с цел подпомагане на нуждаещите се, а с цел задоволяване на нуждите на доставчиците и запълване на капацитета им. Получава се преследване на изгода, като се конфронтират родители и се преследват индивидуални политики. Често тези политики са в разделяне на семействата и настройване на децата срещу родителите. „Външното финансиране“ на подобни доставчици ги поставя в позиция да въвеждат противоречащи с националните интереси политики.

 

Поради тези и ред други причини е необходимо да се отдели повече време и да се преразгледа „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“. Следва да има по-голяма прозрачност, ясни, разбираеми критерии и правила, както и да бъде съобразена с потребностите на децата и семейството.

Влиянието на технологиите върху децата

Едва ли може да се опровергае твърдението, че колкото по-бързо и многостранно се развиват технологиите и производството на технически средства, толкова по-бързо те навлизат в различните сфери на човешкото битие. Като пример за това може да се посочи съвременната компютърна техника и всички клонове на науката и практиката, свързани с нея. Факт е, че няма област, която да не е „обсебена“ от новостите в компютърните технологии. Само преди 20 години децата играеха навън през целия ден, караха велосипеди, спортуваха и изграждаха крепости. Майстори на въображаемите игри, децата от миналото създаваха игри, които не изискват скъпо оборудване или родителски контрол. Децата от миналото се движеха много, а техният сетивен свят беше опростен и близък до природата. Днешните семейства са различни. Родителите разчитат на комуникацията, информацията и транспортните технологии, за да направят живота си по-бърз и по-ефективен. Развлекателните технологии (телевизия, интернет, видеоигри, iPad, мобилни телефони) напреднаха толкова бързо, че семействата почти не забелязаха значителното въздействие и промените в тяхната семейна структура и начин на живот. Децата сега разчитат на технологиите за по-голямата част от своята игра като силно ограничават предизвикателствата пред творчеството и въображението си, а освен това често не успяват да постигнат оптимално сетивно и двигателно развитие. Телевизорът се включва още със ставането от сън. Телефонът и мрежите са в действие непрекъснато. Прякото общуване е напълно ограничено. Няма емоционално въздействие, включващо очен контакт, жестове и мимики. Телевизиите са явно и нерегламентирано картелно споразумение, особено относно рекламите. Те винаги са синхронизирани по време. Пълни са с откровени лъжи. Безскрупулно използват популярни личности – уважавани в обществото, за по-силна манипулация. Повечето реклами са насочени към децата, понеже върху тях по-лесно се въздейства. Примамливо се рекламират дори и лекарства: „Близалки“, „Марсианци“ и т.н. В най-гледаното време се прокрадват нецензурни изказвания и уж се взимат мерки като се поставя „червена точка“, но това само изостря интереса на детето. Това не значи, че то няма да го гледа или че няма да си го „изтегли“. Следователно ефирът вече е „замърсен“. Може да се направи аналог с времето, когато има смог и прахови частици във въздуха, да се постави червена точка – „Не дишайте“. И така, какво е въздействието на технологията върху развиващото се дете? Влиянието на технологиите върху децата е сложно, с предимства и недостатъци. Диагнозите аутизъм, нарушения на координацията, забавяне на развитието, неразбираема реч, трудности при учене, разстройство на сетивната обработка, безпокойство, депресия и нарушения на съня са свързани с прекомерно използване на технологиите. За това е важно създаването на ефективни стратегии за намаляване на използването на технологиите. Но използването на технологии е неизбежно и има и много положителни страни. Изследванията показват, че например видеоигрите и други екранни медии подобряват визуално-пространствените възможности, повишават способността за наблюдение, времето за реакция и способността да идентифицират детайли. Повсеместното използване на интернет търсачките прави децата по-умели в търсенето на необходимата информация без да се налага да съхраняват информация в мозъка. Използването на технологии предлага много нови и интересни начини на усвояване на знания под формата на онлайн обучения, образователни и развлекателни мобилни приложения за деца, видеоигри и др. Освен това съществуват образователни безплатни онлайн платформи за деца. Какво означава всичко това за отглеждането на вашите деца? Истината е, че трябва да се постигне баланс между прекараното време пред екрана и други дейности като: четене, физически игри и добрата, стара неструктурирана и въображаема игра. Това ще доведе до процъфтяване на вашите деца в този луд, нов свят на развиващи се технологии.

Автор: Лили Тодорова – психолог

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

 

 

Източник: www.noviteroditeli.bg

Консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други.

Защита правата на децата е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в защита и отстояване на правата на децата , съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Фондацията предлага консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други. Съдействие за подаването им до съответните институции.





За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата, но те всичките и отговаряли:

– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера.

Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. 

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си, мислейки за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

 

 

Снимка източник: www.secretzone.bg

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Важно за родителите!

Какво е важно да знаят родителите.

Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.

Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.

Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.

Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.

Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.

Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

 

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“

 

Днес се навършва 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Левски е основна фигура в българското освободително движение, огромен български национален герой.

Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Да си спомним за величието на личността му и делата му със стихотворението на Христо Ботев.

 

 

 

 

Обесването на Васил Левски

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски

НОРВЕЖКА МАЙКА ТЪРСИ УБЕЖИЩЕ В ПОЛША

Делата срещу норвежките служби за закрила на детето (CWS), известни под името „Barnevernet“, са достигнали друго ниво през последните две години, тъй като няколко норвежци бягат от родната си страна за безопасността на техните семейства.

Силже Гамор (37 г.), майка на две момичета (12 и 1), потърси убежище в Полша миналата година след петгодишен кошмар, включващ произволни решения от CWS, полицията и други мощни лидери в Норвегия. Нейният случай за убежище може да бъде решен по-късно този месец от полския външен министър.

Silje Garmo на полския телевизионен канал «Telewizji Republika» вчера (екранна снимка)

(Silje Garmo беше гост снощи на национална телевизия в Полша, преведена от полския журналист, живеещ в Осло, Хенрик Малиновски. се случи в тази страшна организация.)

Делото на Силже е разследвано от известния специалист по психология в Осло, Einar C. Salvesen и от психолога Joar Tranøy, както и от нейното църковно ръководство в Осло. Препоръката е ясно, че CWS нямат основание да приемат нейното 13-месечно бебе Ейра от нея. Силже Гармо е компетентна майка и за двете момичета.

Водещите полски адвокати на мозъчния тръст на Римокатолическата църква в Варшава разследват в Полша и Норвегия правното основание за делата й и заключиха, че законно няма никаква заповед за отнемане на децата й.

Както Конвенцията на ООН за правата на детето, така и Европейската конвенция за правата на човека предоставят право на зачитане на семейния живот. Както полското, така и норвежкото право са подчинени на международното право по тези въпроси, поддържа адвокатите на Ordo Iuris, които интервюира Крисчън Коалиция Свят (CCW). Затова Ордо Иурис препоръчва на Сила Гармо и дъщерите й да се даде убежище в Полша

 

Преводът е направен с google translate.

Източник: christiancoalition.world

 

Translate

Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...

Абонирайте се за бюлетин