деца

Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

АКЦИЯ ПОДАРЪК

По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.

Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).

Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.

Снимка: ww.dailypress.bg

Инквизиция или социално подпомагане

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО ПРИ РАЗДЯЛА

%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d1%8f%d0%bb%d0%b0Диагностицира се, когато страхът от раздяла е фокусът на тревожността и когато такава тревожност е възникнала за пръв път в ранното детство. Диференцира се от нормалната тревожност при раздяла, когато е в степен, която е статистически необичайна (включително анормално постоянство отвъд обичайния възрастов период) и когато е свързана със значими проблеми в социалното функциониране.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ СИМПТОМИ:
Развитийно неподходящ и прекомерен страх или тревожност при раздяла от тези, към които човекът е привързан, както се вижда от поне три от следните:

• Повтарящ се прекомерен дистрес, когато се очаква или преживява раздяла от дома или от основни фигури на привързаността.
• Упорити и прекомерни притеснения за загубата на фигурите на привързаност или за възможна вреда, която може да понесат, например болест, нараняване, дистрес или смърт.
• Упорити и прекомерни притеснения, че човекът ще преживее неприятно събитие (например ще се загуби, ще го отвлекат, ще претърпи инцидент, ще се разболее), което ще го раздели от основната фигура на привързаност.
• Упорито нежелание или отказ да се излиза, да се отдалечава от дома, да ходи на училище, на работа или другаде от страх от раздяла.
• Упорит и прекомерен страх или нежелание да остане сам или без основната фигура на привързаност у дома или в друга среда.
• Упорито нежелание или отказ да се спи извън дома или да се заспи, ако наблизо не е основната фигура на привързаност.
• Многократни кошмари, включващи темата на раздялата.
• Многократни оплаквания от соматични симптоми (например главоболие, болки в корема, гадене или повръщане), когато има раздяла от основната фигура на привързаност или раздялата се очаква.

Страхът, тревожността или избягването са упорити, траещи поне 4 седмици при децата и юношите и обикновено 6 месеца или повече при възрастните.
Разстройството предизвиква клинично значим дистрес или влошаване на функционирането в социалната, академичната, професионалната или друга важна област.

Разстройството не се обяснява по-добре с друго психично разстройство, например отказ да се напусне домът заради прекомерна съпротива срещу промяната при разстройството от аутистичния спектър; налудности или халюцинации за раздяла при психотичните разстройства; отказ да се излиза без доверен компаньон при агорафобията; притеснения за здравето или друга вреда, сполетяваща значимите други, при генерализираното тревожно разстройство.
При това разстройство хората демонстрират прекомерна тревожност, когато са извън дома или са разделени от тези, към които са емоционално привързани. Тази тревожност от раздялата трябва да е развитийно неуместна и прекомерна с начало преди 18-годишна възраст. Трябва да трае поне 4 седмици при децата и юношите и 6 месеца и повече при възрастните. Това разстройство може да предизвиква значим дистрес или влошаване на качеството на живота. То не се появява изключително по време на по-сериозно разстройство, например от аутистичния спектър, шизофрения, друго психотично разстройство, агорафобия или генерализирано тревожно разстройство.

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Семинар: Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина – гр. Бургас

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Детска градина „Радост“ гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 104 съвместно с фондация „Защита правата на децата“ организира семинар на тема Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина.

Семинарът ще се проведе на 21.11.2016г. от 17:30 часа в сградата на детската градина. На него ще получите информация свързана с емоционалните и поведенчески реакции на децата, приобщавайки се в непознатата за тях среда.

 

Семинар: Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина – гр. София

_dsc1553Детска градина № 34 „Брезичка“ – София съвместно с фондация „Защита правата на децата“ организира семинар на тема Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина.

Семинарът ще се проведе на 12.10.2016г. от 17:30 часа във физкултурния салон на ДГ № 34 „Брезичка“, адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул. „Владимир Трендафилов“ № 5. На него ще получите информация свързана с емоционалните и поведенчески реакции на децата, приобщавайки се в непознатата за тях среда.

Вход: Свободен

Благотворителност

20161004_121147Фондация „Защита правата на децата“ изказва специални благодарности към Звездомира Чапарова, както и на дарителите, благодарение на които стана възможно закупуването на бойлер за семейството на Айсел от село Кралево, община Търговище.

 

 

Цялостен одит на действията на Държавна агенция за закрила на детето

%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b8Народното събрание прие днес предложението на ПГ на Патриотичен фронт, изготвено от народния представител д-р Султанка Петрова да се извърши цялостен одит на действията на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на разходването на финансови средства. Те са били отпуснати за изготвяне на техническо задание по проект „Детство за всички“, провеждането на обучения и сключените граждански договори по проектите по ОПАК, както и за проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация, за периода 2009-2015 г.

Не мога да приема, че едно дете може да бъде местено 14 години на различни места, не мога да приема, че таваните на домовете за деца падат месец след ремонта, с тези думи Султанка Петрова призова колегите си в името на децата да подкрепят предложението да се извърши цялостен одит на Агенцията.

В Мотивите към предложението е записано: Държавната агенция за закрила на детето е органът, на който държавата е възложила най-отговорните контролни и организационни функции. За съжаление в последните години са налице систематични нарушения в тази сфера с данни за откровено и целенасочено накърняване на правата на децата с цел лично обогатяване на служители от системата.

Докладите на двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на децата, младежка и спорта, представиха също своите решения, с които на практика подкрепиха предложението на ПФ. То бе прието единодушно и от всички 112 присъстващи в зала депутати.

Източник: DenNews.bg

Изложбата „47 усмивки“ подкрепя хората със синдром на Даун

даунМоже ли слънцето да се усмихва, дори когато е облачно, вали дъжд или духа вятър? Може, ако сте му приятел и то е родено с 47, вместо с 46 хромозоми!

„47 усмивки“ е името на фотопроект, чийто старт беше през лятото на 2015 година. Фотопроектът има за цел да покаже красотата и естествения образ на хората със синдром на Даун. Те са притежатели на 47 хромозоми, с една в повече от „стандартния” човек, откъдето идва и изборът на числото 47 в темата, а усмивката е техния запазен знак – всички, които ги познават знаят, че тези хора притежават едни от най-прекрасните и заразителни усмивки на света и неслучайно от малки ги наричат „слънчеви”.

„Чрез фотографията целим да покажем непознатия за обществото образ на децата, младежите и възрастните със синдром на Даун. Да изтъкнем характерни за тях физически и емоционални черти. Да внушим естествената идея за това, че те са неразделна част от живота на всички нас. Да дадем шанс на хората да се докоснат до техния свят, виждайки го през очите на свободен и непредубеден човек“, споделят организаторите на фотоизложбата от Сдружение „Родители на деца със синдром на Даун“.

Официалното откриване на изложбата ще бъде в сряда, 17-ти август, от 18 ч. в Морската градина във Варна. Тя ще остане там до 15-ти септември.

В проекта се включиха Жана Бергендорф, Маги Джанаварова, фолклорен танцов ансамбъл „Бизоне“, The Center, вокална формация „Бънджи сингърс“, както и Катерина Шабаркова от детската танцова формация „Огледало“.

Източник: zdrave.net
Снимка: zdravedae.com

Translate