Домашно насилие

Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА

 

СТАНОВИЩЕ

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № 054-01-55, внесен от г-н Искрен Веселинов и група народни представители на 23.06.2020 г..

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в различни от ЗСУ нормативни актове, с които са уредени някои отношения от направените предложения.

В предложенията по §1. Чл. 3 – за създаване на нова ал. 2, преместването на ал. 2 в ал. 3 и създаването на ал. 4 внасят разяснение по съществуващи вече разпоредби, които текстове следва добре да се познават и прилагат от страна на съдебната и изпълнителната власт, администрацията и лицата, които се занимават с този и подобен вид дейности. Такива текстове са заложени в други нормативни актове като Семеен кодекс (СК), Закон за лицата и семейството (ЗЛС), Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Закон за здравето (ЗЗ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и други нормативни актове.

В направените предложения по § 1. В чл. 3 се предлага създаването на ал. 4, а именно „(4) Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон.“.

При така направеното предложение не става ясно каква е целта на правната норма и какво следва да регулира, тъй като Неправителствена организация (НПО) е юридическо лице, което подлежи на специален законодателен режим, създава се с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат търговски характер. Целта на учредителите е да допринесат за развитието на определени обществени цели и не разпределят печалба.

На следващо място, чл. 1 от Търговски закон (ТЗ) изчерпателно посочва и изброява видовете търговци.

Следователно ако предложената норма цели лицата по чл. 1 от ТЗ да не могат да предоставят социални услуги тъй като по смисъла на закона те разпределят печалба, то следва предложението да гласи: „Предоставянето на социални услуги не може да се предоставя от лица регистрирани по смисъла на Търговския закон.“.

В § 2. от направените предложения гласи, че в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал. 2:

„(2) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете, информация се предоставя със съгласието на родителя или настойника на детето, а когато то е непълнолетно – от детето, със съдействието на родителя или попечителя.“

Във връзка с направеното предложение, на първо място следва да се направи промяна в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 която гласи: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“

Чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:

„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. Събирането на необходимата информация се осъществява само в случай, че има писмено съгласие – волеизявление от потребителя на услугата.“

При така направено предложение и във връзка с предложението за създаване на ал. 2 следва де се вземе предвид, че правните действия на непълнолетните са уредени в чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), който гласи: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Съответно непълнолетните нямат право на самостоятелно волеизявление независимо в каква форма (устна, писмена в това число декларативна и т.н.), което може да породи правни последици, такова може да се направи само със съгласието на техните родители или попечители.

Също така следва да се има предвид, че изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите на детето следва да се основава на доброволно предоставена от законните представители на детето информация. В случаите, в които детето дава такава информация тя следва да е в присъствието на родителите или настойниците, като същата следва да се сведе до знанието на другия законен представител в хипотезата на чл. 123 от СК.

На следващо място важно е да се знае, че всеки законен представител има право да получи информация от всички органи и лица, касаеща подопечния им.

В извънредни случаи определени в закон може да се предприемат действия от страна на изпълнителната власт с цел събиране на необходимата информация в сочената хипотеза на ЗСУ.
Следва да се обърна особено внимание на чл. 47 и чл. 75 от ЗСУ.

На първо място чл. 47 се урежда финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги.

На следващо място чл. 75 дава възможността на общините да насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет.

Съответно при така приетите норми е наличен конфликт на интереси, както и възниква неравнопоставеност при осъществяването на финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги и други (външни) доставчици на социални услуги. По този начин се създава и предпоставка за корупция.

По отношение на предложението в § 3. за промени в чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет по отношение на Административния акт (АА) следва да се вземе предвид, че в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), процедурата по обжалване на АА е добре уредена и законодателя е дал възможността на законните представители да участват в процеса и да имат възможността да обжалват АА както пред по-горестоящ административен орган така и пред съответния съд.

В административния процес отдавна е известен т. нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест. Сега той е уреден в чл. 90, ал. 1 от АПК–административният акт не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото оспорване, а при подадена жалба или протест–до решаване на спора от съответния орган.

В същото време обаче чл. 60 от АПК урежда възможността в самия административен акт, още с неговото издаване, да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, при посочените в ал. 1 хипотези. Предварително изпълнение може да се допусне и след постановяване на акта. В чл. 60, ал 4 от АПК се предвижда изрично мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Всъщност обаче допускането на предварително изпълнение винаги трябва да бъде мотивирано, за да стане възможна проверката за неговата необходимост както при оспорването пред по-горестоящ административен орган, така и пред съд. Поради това всеки административен акт, в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да съдържа два вида мотиви. На първо място са мотивите за издаване на самия акт, на второ–мотивите за допуснатото предварително изпълнение.

В тази връзка разпореждането за предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване, различно от това на самия административен акт. В тридневен срок от съобщаването му то може да бъде обжалвано чрез административния орган или пред съда, и то независимо от това, дали самият акт е бил оспорен. Особеност на производството пред съда е, че жалбата срещу предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание. Тя не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго – чл. 60, ал. 5 от АПК. Пропускането на тридневния срок за обжалване по АПК погасява правото на обжалване.

Важно е да се наблегне на факта, че при издаването на разпореждане за предварително изпълнение, Административния орган (АО) следва да е констатирал пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето.

Във връзка с горното следва се вземе предвид, че предложението за създаване на нова ал. 27а в ЗЗДет само ще усложни и осуети предвидения съдебен контрол, както и ще настъпят нови преклузивни срокове, които са във вреда на заинтересованите (оспорващи) лица.

По отношение предложението за отмяната на чл. 138а, ал. 1 от СК, следва да се има предвид, че изработването на доклади по спорове за родителски права често затрудняват системата и работата на социалните работници, което обстоятелство води до необективни доклади.

Също така често социалните работници биват въвличани в семейните конфликти и заставяни да вземат страна по споровете за родителски права.

Поради тези причини следва да се предвидят промени, които да регламентират издаването на доклади по дела единствено в случаите на деца в риск.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

 

 

Източник: www.noviteroditeli.bg

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Translate