домове

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Share Button

Важно за родителите!

Какво е важно да знаят родителите.

Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.

Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.

Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.

Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.

Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.

Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

 

Share Button

Социалните докараха дете до 80% инвалидност

Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“ (в средата)

Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!

Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.

„Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.

След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.

За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.

Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.

В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.

А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? – Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.

Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители – кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.

През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.

През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.

Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.

През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.

След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство – при майка му.

Какво детство обаче е имало дотогава това дете? – То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални „услуги“ – забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези „услуги“ са били от типа приемна грижа до… отпуската!…

При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.

Какво се случва с психиката на това дете? – Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: „Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“

През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа“.

Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.

Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от „държавна грижа“ едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая“, казва Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Автор: Еми Мариянска
Източник: dnes.dir.bg
Share Button

Абдикира ли държавата по проблемите на децата

Цветанка е майка на две деца. От години наред тя се бори да отгледа и изучи децата си. Завършила е художествена керамика, но не намира реализация по специалността си. През годините работи, като готвачка, продавачка, дори и миячка. Множество пъти й се е налагало да роботи на две места, за да задоволява нуждите на семейството си.

Сблъсъкът с институциите и  е най-сериозният проблем, пред който се изправя многократно. Години наред мечтае да бъде настанена в общинско жилище, но се изправя пред бюрократщината и нейните изисквания. Децата си досега е отглеждала, като е живяла на  свободен наем по квартири, борейки се с високите наеми.

 

 

 Към настоящия момент с двете си деца е настанена в Център за временно настаняване на сираци над 16 години „Св. София“. Ужасена е от условията и отношението към семейството й. Притеснява се, че не може да остави багажа си без надзор, тъй като можело да остане и без него. Не смее да остави и децата си сами в сградата на центъра, тъй като се притеснява, че може да им се случи нещо. Поради тези причини не може да докарва доходи, с които да покрие нуждите на семейството си, а помощ от държавата не получава освен настаняването им в „Св. София“. Там получават и по веднъж на ден по една супа с няколко филии хляб, което не достига на подрастващите деца.

 

 

Share Button

Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

Share Button

Инквизиция или социално подпомагане

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

Share Button

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Share Button

Сбъдват ли се прогнозите за Закона за закрила на детето

нов законПрез лятото на 2012г. Национален седмичник „Десант“ публикува статия „Честит ви нов закон за „закрила“, деца!“, в която споделя:

Нов съкрушителен удар готви правителството на ГЕРБ срещу поданиците на държавата България. С привидно благородни намерения управляващите измислиха начин как да съсипят и основната градивна единица на обществото – семейството. И сътвориха закон, който вместо да закриля детето, ще пречи на нормалните му отношения с родителите. Които и без друго са достатъчно обременени от ниския стандарт на живот в страната.

Новите текстове бяха публикувани през ноември 2011 г. и се очаква в най-скоро време Законът за детето да бъде внесен в Народното събрание от Министерството на труда и социалната политика. Тези дни срещу скандалните промени се обединиха граждански сдружения и неправителствени организации.
Какво толкова стресна хиляди майки и бащи и кое ги накара да се почувстват като бъдещи престъпници?

Страховете им са породени от това, че замисълът на този закон не е да закриля, а по-скоро е насочено срещу детето.
Според клаузите в него ще се дава огромна власт в ръцете на държавните чиновници. Те ще изземат функциите, които сега имат родителите и ще раздават присъди.
На практика проектът предвижда „национализация на децата“ у нас, заради предвидената възможност малчуганите да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа.

Не става ясно обаче какво точно означава „подходяща грижа“ и кой ще е този чиновник, който може и ще прецени от какво точно се нуждае вашето момченце или момиченце, а вие го лишавате съвсем съзнателно от него.
Не че такава опция е излишна, но тя съществува и в сега действащото законодателство. Разликата е там, че в момента тя се прилага само в краен случай, след доказани и фрапиращи случаи на насилие в семейството.

Сега обаче предстои държавата да поведе сражение срещу майките и бащите, които ще бъдат съдени не заради действията, а заради намеренията им. Чиновникът и държавата вече ще се разглеждат като върховен ценностен арбитър, а родителите ще са само с биологична функция.

Всяко решение може да бъде оспорвано, а отглеждащите „държавни“ деца семейства няма да имат право да възразят, защото децата им ще бъдат отнети.
Имайки предвид чиновническата „съвестност“, „безпристрастност“ и „загриженост“ за обществото, е видно, че ни предстоят страшни битки, за да успеем да „заслужим“ децата си. И „наградата“ от 35 лв детски надбавки.

Най-наглото в случая обаче е това, че ще станем свидетели на
узаконяването на анонимните доноси.
Всеки един от тях може да доведе до незабавното нахлуване на „социалните“ в дома ни и изтръгване на детето от ръцете ни.
И тук идва другият парадокс – че дори и сгрешил, чиновникът никога няма да „падне по гръб“ и да признае грешката си. Сега на помощ ще му се притекат многозначните словосъчетания в закона като „най-добър интерес на детето“ или пък „отказ от сътрудничество“…

А до колко порочни практики би довело узаконяването на нечуваните драконовски мерки и как те ще бъдат предотвратени, правителството все още не е коментирало (и едва ли ще го направи).
Най-застрашените групи ще са социално слабите семейства и самотните родители, а в малка бедна България те никак не са малко.

И шамарът по дупето е насилие
Умопомрачителните текстовете са дело на специалисти от Министерството на труда и социалната политика. Най-дейно участие в тях имат Елена Кременлиева, която е директор на „Социално включване“ в министерството и Надя Шабани, която пък беше шеф на Държавната агенция за закрила на детето и подаде оставка през февруари т. г.

Причината за напускането й остана в тайна, а на обществеността бяха изтъкнати баналните „семейни причини“. Още тогава стана ясно, че в последните месеци като шеф на агенцията Шабани е била на длъжност, само защото е имала уговорка със социалния министър Тотю Младенов да довърши работата си по закона. Въпреки съавторството в списването му, сега тя удобно стои настрана от чутовните скандали покрай абсурдния проект.

За сметка на това пък Елена Кременлиева „успокои“ родителите, че извеждането на дете от семейството не предполага то да постъпи незабавно в институция, а първо ще му бъде потърсен подслон при роднини или в приемно семейство.

Според Кременлиева не само, че един шамар по дупето е насилие, а дори и ако се скараш на отрочето си пред други хора или негови приятели например, си е вид психически тормоз. Тя коментира също, че новият закон забранява абсолютно всички форми на насилие, защото „не можем да приемем, че има законен предел на физическа болка, която може да причиним на детето си“. Невръстните хлапаци пък сами ще могат да подават иск в съда. И една добавка – не винаги насилието ще води до извеждане на детето, а забележете – понякога може и родителя да бъде изведен(!?).

Публичните домове и те в закона
„С този проект ще се узакони трафика на деца“, категорични са депутати от десницата, които също се опълчиха срещу абсурдните текстове.

Като най-ревностен противник сред тях се открои Ваньо Шарков от СДС. Според него проектът е изключително глупав и вреден, защото в него е написано, че след като навърши 16 години едно дете има право да откаже лечение.

От тук нататък пък следват дълги и широки институционални разправии – лекарите ще уведомят Агенцията за социална подкрепа, тя пък – съда, който ще се произнесе трябва ли лечение, не трябва ли. „Ако състоянието е животозастрашаващо, едва ли ще има кой да бъде лекуван, когато съдът се произнесе“, коментира Шарков.

Депутатът не е съгласен и с текста, че деца не се допускат на обществени места, в които се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той попита дали останалите граждани се допускат в подобни заведения. Това според него е легализиране на проституцията, публичните домове и наркотиците след 18-годишна възраст.

Капаните за родители, сътворени от ГЕРБ:

Чл. 1, ал. 2. Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност.

* Не се вземат предвид правата и задълженията на родителите и законните настойници.

Чл. 42. (1) Детето има правото, доколкото е възможно, да бъде отглеждано от своите родители.
(2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.

Чл. 123. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (4) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

*Липсва конкретиката относно точните случаи, в които извеждането от семейната среда действително се налага. Този текст може да се отнесе и към чл. 84, където се казва:

Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.

* Без конкретиката, дадена в Конвенцията, интерпретацията на „непосредствена опасност за здравето и живота на детето” може да бъде твърде свободна и неясна.

Чл. 20 (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.

* В Конвенцията терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”, какъвто е терминът в ПЗД.

Чл. 23, ал. 3. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

* Колкото до термина „въвличане”, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.

Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.

* В Конвенцията никъде не е упоменато, че информирането може да става и без знанието на родителите. Това упоменаване в ПЗД отваря врата за неморални и антисемейни послания, които биха могли да се въведат в обучението на детето.

Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.

Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му.

(27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение.

* Въвежда се причиняване на болка или страдание, което не е свързано задължително с упражнено насилие от страна на родителя! Подобни определения не фигурират в Конвенцията, тъй като това са общоизвестни термини, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Дефинициите в ПЗД са субективни и несвързани със същината на термините.

Цялата философия на проектозакона е насочена срещу авторитета на родителите и техните права, като им се вменява виновност до доказване на противното.

Църквата в защита на традициите
Светият синод също отрече новите промени в закона за детето. Ловчанския митрополит, който е и председател на културно-просветния отдел в синода, сподели пред медиите, че не може семействата да бъдат лишавани от правото да възпитават своите деца, освен ако не са налице изключения, които трябва да бъдат доказани.

Неодобрението си към някои текстове изразиха и атонските монаси в Зографския манастир. Те се възмущават най-вече от все по-стремителното отдалечаване от най-базисните изисквания на християнството и дори от здравия човешки разум. Според тях този проектозакон за „защита“ на детето на практика ще бъдат отхвърлени хилядолетни и богоустановени традиции във възпитанието на децата.

Гражданска инициатива за семейството пък е разработила специална интернет страница, която призовава хората към граждански дълг, преди да е станало прекалено късно. Поместени са образци на писма, които всеки съвестен и осъзнаващ сериозността на задаващият се родителски геноцид родител, още повече по време на демографска и икономическа криза, да подпише и изпрати от свое име.

 

Тотю Младенов

Авторите на текстовете

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: desant.net

Share Button

Разкажи история – спечели награда

Фондация „Защита правата на децата“ организира кампания за популяризиране на случаи, които са следствие от намесата на държавни политики, институции и служители, нанесли травми върху деца, родители и семейства.

Всеки един от случаите ще бъде публикуван на сайта на фондацията http://zpd.bg/ и страницата ни във фейсбук https://www.facebook.com/zpd.bg/ .

На 01.09.2016 г. ще се организира томбола, на която ще се изтеглят на случаен принцип имената на трима участници, които ще получат съответните награди за принос в популяризацията на нанесените вреди върху деца и семейства.

Да имаш или да бъдешПърва награда: Грамота, книга – „Да имаш или да бъдеш“ (Ерих Фром) и съдействие по случая.

Втора награда: Грамота и чаша с логото на Защита правата на децата.

Трета награда: Грамота.

Вашите истории изпращайте на имейл адрес: info@zpd.bg  или гр. София, пл. „Славейков“ № 11, ет. 6, офис 3

Share Button

Шизофреници разписват договори

4933+large-2


Йордан Тодоров е председател на Фондация
„Защита правата на децата”, психолог. С проблемите на деца в риск се занимава от 4 години. За това време почти изключително със свои собствени средства обикаля страната, посещава семействата на деца, отнети от социалните служби, участва в съдебни процеси, дискусионни форуми и пр. Той бе един от първите, които смело заявиха: „В България се търгува с деца!” Тодоров е борец срещу чиновническото бездушие и пълното безхаберие на институциите, призвани да се занимават с проблемите на децата. Участва в състоялия се наскоро Четвърти парламентарен дискусионен форум „Злоупотреби с деца в риск”, организиран от водещата на предаването по БНР „Законът и Темида” Анелия Торошанова и депутата д-р Султанка Петрова.

– Г-н Тодоров, доста наболели проблеми са били поставени на форума, но вярвате ли, че картината ще се промени след това обсъждане?
– Според мен няма да се промени, докато не се вземат кардинални решения за промени в системата. На първо място, социалните работници трябва да отговарят на ясни критерии, да имат нужната квалификация, да бъдат морално издържани личности, с осъзнато поведение на грижа към децата. В момента документацията на социалните служби е превърната в оръжие срещу децата. Ето защо бихме искали социалните да отговарят съдебно за съдържанието на тези документи, под които са се подписали. Един най-чест и фрапиращ пример е незачитането на съдебни решения за режим на свиждане с децата, който социалните съвсем безнаказано пренебрегват. Даже още по-лошо – те често пъти съдействат на даден родител против разпоредбата в съдебното решение – по собствено усмотрение и по симпатия. Социалните доклади са пълни с невярна информация, която ако не довеждаше до трагични развръзки – разбити човешки съдби, в някои случаи е повече от смехотворна. В един доклад социалната работничка не прави разлика между куче и котка, а това само по себе си е красноречив намек, че въобще не е била в къщата на „обесените” от доклада. Имах казус, в който върху „шаблона” на съответния социален доклад имаше „останало” име, което няма никакво отношение към казуса, но затова пък дори беше пратено да ползва социална услуга?!? Документът попадна в съда, но и там не направи впечатление. Това са драстични примери на бездушно чиновничество, което безотговорно си играе с човешки животи. А най-страшното е, че на нито едно ниво на държавната йерархия не се появи съвестен или поне грамотен човек, който да види фаталната грешка – присъствието на „трето” лице в документа. Ние, които забелязваме пропуските и нарушенията, сме в ръцете на същите тези институции, които не търпят критика, гледат враждебно на нас, отнасят се пренебрежително към нашите усилия и с един такъв документ съсипват всичко – неглижират разкритията, подписват се безнаказано и слагат край на случаите.

– И аз като журналист се натъквам на казуси, в които социалните примерно не наблюдават живота на децата след откъсването им от семейството, не проследяват тяхното здраве и развитието им…
– Аз ви казах и в предишен наш разговор, че в България се търгува с деца. Животът на децата в риск е превърнат в заложник на сериозни материални интереси. На последната дискусия казах, че има още едно сериозно нарушение – родителите на такива деца се насочват към социални услуги, за които имам информация, че всяко едно направление към Център за обществена подкрепа струва на държавата 2500 лева Това означава, че при спор за родителски права, ако двамата родители имат едно дете и бъдат изпратени и тримата за социална услуга, това ще струва на държавата 7500 лева. Ето как се издържат Центровете за обществена подкрепа и подобните на тях, а в същото време работещите психолози взимат минимални работни заплати – затова и една голяма част от тях не са мотивирани – не работят съвестно. Очевидец бях как лица, които се водят с ТЕЛК-ове за шизофрения, са разписвали договори от свое име с Центрове за социализация и реинтеграция за лица с увреждания. Предвид диагнозата това са хора, които не отговарят за собствените си действия и не би следвало да разписват каквито и да е документи. За една такава услуга обаче центърът взима 2900 лева за всяко едно направление. При делегирани 40 „бройки” годишно това са 116 000 лева на година. Що се отнася до самите нуждаещи се, то тези лица посещават почасово центъра и с тях почти не се работи.

– Какво е мнението ви за Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/?
– На дискусионния форум, с който започнахте разговора ни, мога да ви кажа, че всички участници бяха единодушни в изказванията си, че ДАЗД трябва да бъде закрита като неработеща Имаше и такива, които я нарекоха „дублираща” на Агенцията за социално подпомагане, която също е неработеща. Председателката на ДАЗД Ева Жечева си тръгна демонстративно след тези изказвания и не взе участие в дискусията. Предишна кръгла маса по тези проблеми, която взе решение за пълен одит на ДАЗД – не само финансов, но и за целесъобразност на дейността й в обществото, не се състоя. По някаква причина МС мълчи защо това решение на Комисия на Народното събрание не бе реализирано и се потули?!?

– Темата за приемното родителство стана доста дискутирана напоследък. Освен че тези хора взимат едни добри пари „на дете” – колко грубо звучи дори изразът!, то те получават и доста други привилегии – достъп до субсидии от европейски проекти, имидж в обществото, който им позволява да се рекламират за спонсорства и дарения, медийни кампании и пр. Какво мислите за всичко това?
– Считам, че професионалните приемни родители трябва да са висшисти по образование, да кандидатстват по общия ред, в образованието им да се набляга на психология, педагогика и социални дейности, както и да се упражнява постоянен контрол върху дейността, която извършват. Преди време имах предложение да се дава достъп на НПО-та до данни по случаите, по които работят. Вместо това изпълнителният директор на АСП издаде указания, с което погази конституционното право и задължение на родителите да знаят какво се случва с децата им, за да ги отглеждат адекватно.

– На наше журналистическо питане от ДСП „Красно село” не отговарят вече повече от година?…
– Вие може да ги съдите по Закона за достъп до информация. Аз съм спечелил на две инстанции дело за достъп до данни за моето дете и въпреки че решенията са в моя полза, все още не ми е предоставен такъв достъп. Според мен министърът на труда и социалната политика следва да обърне внимание на подобни дела, защото те източват бюджета на социалното министерство с пари, които могат да отидат за нуждите на болни хора, инвалиди и деца. Министърът е длъжен да потърси персонална отговорност за всичко това от директорите на ДСП-та. Сега надеждите ни към новия министър жена са да смени изцяло екипа си, както обеща. Една Ана Ананиева например е нанесла толкова много беди, че с подписаните от нея документи се занимават няколко съдебни инстанции На дискусионния форум бе показан документ с подписа й, в който изразява положителна оценка за приемната родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, въпреки че тя е бивша стриптийзета, а съгласно съдебно решение – и… проститутка, в прокуратурата срещу нея са заведени множество жалби… Според мен г-жа Ананиева вместо да се занимава с дейност, която не влиза в нейната компетентност – а именно да прави оценки, би следвало да отнеме лиценза на тези, които са произвели въпросната стриптийзета със съмнителен морал в приемен родител!…

– Според вас може ли да се мисли, че подобни съмнителни хора са нарочно подбирани за една скрита дейност, завоалирана зад хуманната грижа за деца в риск? – За търговия, както се изразихте вие?
– Подозирам, че е така, тъй като съм се срещал с много случаи, в които не е оказвана помощ на биологичните родители и им се отнемат децата напълно неправомерно – поради бедност, а в същото време на такива личности като горната се правят мащабни медийни пиари и се събират средства, сякаш са социално слаби. Има и случаи, в които се отнемат деца на родители, които не са призовавани на съдебен процес и това наподобява банковата практика със скрити процеси срещу неплатежоспособни кредитополучатели. Но ако банките го правят за пари, в „търговията” с деца става дума за разбити човешки съдби!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Източник: БЛИЦ
Снимка: Личен архив

 

Share Button

Translate

Защита правата на децата

Абонирайте се за бюлетин