ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1

ЗАЯВЛЕНИЕ

                          УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.

Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.

Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.

Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.

Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.

Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.

При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.

Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.

 

 

 

 

 

Снимка източник: httpsdefenceforchildren.org

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Цветанка е майка на две деца. От години наред тя се бори да отгледа и изучи децата си. Завършила е художествена керамика, но не намира реализация по специалността си. През годините работи, като готвачка, продавачка, дори и миячка. Множество пъти й се е налагало да роботи на две места, за да задоволява нуждите на семейството си.

Сблъсъкът с институциите и  е най-сериозният проблем, пред който се изправя многократно. Години наред мечтае да бъде настанена в общинско жилище, но се изправя пред бюрократщината и нейните изисквания. Децата си досега е отглеждала, като е живяла на  свободен наем по квартири, борейки се с високите наеми.

 

 

 Към настоящия момент с двете си деца е настанена в Център за временно настаняване на сираци над 16 години „Св. София“. Ужасена е от условията и отношението към семейството й. Притеснява се, че не може да остави багажа си без надзор, тъй като можело да остане и без него. Не смее да остави и децата си сами в сградата на центъра, тъй като се притеснява, че може да им се случи нещо. Поради тези причини не може да докарва доходи, с които да покрие нуждите на семейството си, а помощ от държавата не получава освен настаняването им в „Св. София“. Там получават и по веднъж на ден по една супа с няколко филии хляб, което не достига на подрастващите деца.

 

 

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

През лятото на 2012г. Национален седмичник „Десант“ публикува статия „Честит ви нов закон за „закрила“, деца!“, в която споделя:

Нов съкрушителен удар готви правителството на ГЕРБ срещу поданиците на държавата България. С привидно благородни намерения управляващите измислиха начин как да съсипят и основната градивна единица на обществото – семейството. И сътвориха закон, който вместо да закриля детето, ще пречи на нормалните му отношения с родителите. Които и без друго са достатъчно обременени от ниския стандарт на живот в страната.

Новите текстове бяха публикувани през ноември 2011 г. и се очаква в най-скоро време Законът за детето да бъде внесен в Народното събрание от Министерството на труда и социалната политика. Тези дни срещу скандалните промени се обединиха граждански сдружения и неправителствени организации.
Какво толкова стресна хиляди майки и бащи и кое ги накара да се почувстват като бъдещи престъпници?

Страховете им са породени от това, че замисълът на този закон не е да закриля, а по-скоро е насочено срещу детето.
Според клаузите в него ще се дава огромна власт в ръцете на държавните чиновници. Те ще изземат функциите, които сега имат родителите и ще раздават присъди.
На практика проектът предвижда „национализация на децата“ у нас, заради предвидената възможност малчуганите да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа.

Не става ясно обаче какво точно означава „подходяща грижа“ и кой ще е този чиновник, който може и ще прецени от какво точно се нуждае вашето момченце или момиченце, а вие го лишавате съвсем съзнателно от него.
Не че такава опция е излишна, но тя съществува и в сега действащото законодателство. Разликата е там, че в момента тя се прилага само в краен случай, след доказани и фрапиращи случаи на насилие в семейството.

Сега обаче предстои държавата да поведе сражение срещу майките и бащите, които ще бъдат съдени не заради действията, а заради намеренията им. Чиновникът и държавата вече ще се разглеждат като върховен ценностен арбитър, а родителите ще са само с биологична функция.

Всяко решение може да бъде оспорвано, а отглеждащите „държавни“ деца семейства няма да имат право да възразят, защото децата им ще бъдат отнети.
Имайки предвид чиновническата „съвестност“, „безпристрастност“ и „загриженост“ за обществото, е видно, че ни предстоят страшни битки, за да успеем да „заслужим“ децата си. И „наградата“ от 35 лв детски надбавки.

Най-наглото в случая обаче е това, че ще станем свидетели на
узаконяването на анонимните доноси.
Всеки един от тях може да доведе до незабавното нахлуване на „социалните“ в дома ни и изтръгване на детето от ръцете ни.
И тук идва другият парадокс – че дори и сгрешил, чиновникът никога няма да „падне по гръб“ и да признае грешката си. Сега на помощ ще му се притекат многозначните словосъчетания в закона като „най-добър интерес на детето“ или пък „отказ от сътрудничество“…

А до колко порочни практики би довело узаконяването на нечуваните драконовски мерки и как те ще бъдат предотвратени, правителството все още не е коментирало (и едва ли ще го направи).
Най-застрашените групи ще са социално слабите семейства и самотните родители, а в малка бедна България те никак не са малко.

И шамарът по дупето е насилие
Умопомрачителните текстовете са дело на специалисти от Министерството на труда и социалната политика. Най-дейно участие в тях имат Елена Кременлиева, която е директор на „Социално включване“ в министерството и Надя Шабани, която пък беше шеф на Държавната агенция за закрила на детето и подаде оставка през февруари т. г.

Причината за напускането й остана в тайна, а на обществеността бяха изтъкнати баналните „семейни причини“. Още тогава стана ясно, че в последните месеци като шеф на агенцията Шабани е била на длъжност, само защото е имала уговорка със социалния министър Тотю Младенов да довърши работата си по закона. Въпреки съавторството в списването му, сега тя удобно стои настрана от чутовните скандали покрай абсурдния проект.

За сметка на това пък Елена Кременлиева „успокои“ родителите, че извеждането на дете от семейството не предполага то да постъпи незабавно в институция, а първо ще му бъде потърсен подслон при роднини или в приемно семейство.

Според Кременлиева не само, че един шамар по дупето е насилие, а дори и ако се скараш на отрочето си пред други хора или негови приятели например, си е вид психически тормоз. Тя коментира също, че новият закон забранява абсолютно всички форми на насилие, защото „не можем да приемем, че има законен предел на физическа болка, която може да причиним на детето си“. Невръстните хлапаци пък сами ще могат да подават иск в съда. И една добавка – не винаги насилието ще води до извеждане на детето, а забележете – понякога може и родителя да бъде изведен(!?).

Публичните домове и те в закона
„С този проект ще се узакони трафика на деца“, категорични са депутати от десницата, които също се опълчиха срещу абсурдните текстове.

Като най-ревностен противник сред тях се открои Ваньо Шарков от СДС. Според него проектът е изключително глупав и вреден, защото в него е написано, че след като навърши 16 години едно дете има право да откаже лечение.

От тук нататък пък следват дълги и широки институционални разправии – лекарите ще уведомят Агенцията за социална подкрепа, тя пък – съда, който ще се произнесе трябва ли лечение, не трябва ли. „Ако състоянието е животозастрашаващо, едва ли ще има кой да бъде лекуван, когато съдът се произнесе“, коментира Шарков.

Депутатът не е съгласен и с текста, че деца не се допускат на обществени места, в които се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той попита дали останалите граждани се допускат в подобни заведения. Това според него е легализиране на проституцията, публичните домове и наркотиците след 18-годишна възраст.

Капаните за родители, сътворени от ГЕРБ:

Чл. 1, ал. 2. Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност.

* Не се вземат предвид правата и задълженията на родителите и законните настойници.

Чл. 42. (1) Детето има правото, доколкото е възможно, да бъде отглеждано от своите родители.
(2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.

Чл. 123. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (4) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

*Липсва конкретиката относно точните случаи, в които извеждането от семейната среда действително се налага. Този текст може да се отнесе и към чл. 84, където се казва:

Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.

* Без конкретиката, дадена в Конвенцията, интерпретацията на „непосредствена опасност за здравето и живота на детето” може да бъде твърде свободна и неясна.

Чл. 20 (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.

* В Конвенцията терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”, какъвто е терминът в ПЗД.

Чл. 23, ал. 3. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

* Колкото до термина „въвличане”, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.

Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.

* В Конвенцията никъде не е упоменато, че информирането може да става и без знанието на родителите. Това упоменаване в ПЗД отваря врата за неморални и антисемейни послания, които биха могли да се въведат в обучението на детето.

Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.

Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му.

(27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение.

* Въвежда се причиняване на болка или страдание, което не е свързано задължително с упражнено насилие от страна на родителя! Подобни определения не фигурират в Конвенцията, тъй като това са общоизвестни термини, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Дефинициите в ПЗД са субективни и несвързани със същината на термините.

Цялата философия на проектозакона е насочена срещу авторитета на родителите и техните права, като им се вменява виновност до доказване на противното.

Църквата в защита на традициите
Светият синод също отрече новите промени в закона за детето. Ловчанския митрополит, който е и председател на културно-просветния отдел в синода, сподели пред медиите, че не може семействата да бъдат лишавани от правото да възпитават своите деца, освен ако не са налице изключения, които трябва да бъдат доказани.

Неодобрението си към някои текстове изразиха и атонските монаси в Зографския манастир. Те се възмущават най-вече от все по-стремителното отдалечаване от най-базисните изисквания на християнството и дори от здравия човешки разум. Според тях този проектозакон за „защита“ на детето на практика ще бъдат отхвърлени хилядолетни и богоустановени традиции във възпитанието на децата.

Гражданска инициатива за семейството пък е разработила специална интернет страница, която призовава хората към граждански дълг, преди да е станало прекалено късно. Поместени са образци на писма, които всеки съвестен и осъзнаващ сериозността на задаващият се родителски геноцид родител, още повече по време на демографска и икономическа криза, да подпише и изпрати от свое име.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: desant.net