жалби и други.

Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА

 

СТАНОВИЩЕ

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № 054-01-55, внесен от г-н Искрен Веселинов и група народни представители на 23.06.2020 г..

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в различни от ЗСУ нормативни актове, с които са уредени някои отношения от направените предложения.

В предложенията по §1. Чл. 3 – за създаване на нова ал. 2, преместването на ал. 2 в ал. 3 и създаването на ал. 4 внасят разяснение по съществуващи вече разпоредби, които текстове следва добре да се познават и прилагат от страна на съдебната и изпълнителната власт, администрацията и лицата, които се занимават с този и подобен вид дейности. Такива текстове са заложени в други нормативни актове като Семеен кодекс (СК), Закон за лицата и семейството (ЗЛС), Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Закон за здравето (ЗЗ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и други нормативни актове.

В направените предложения по § 1. В чл. 3 се предлага създаването на ал. 4, а именно „(4) Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон.“.

При така направеното предложение не става ясно каква е целта на правната норма и какво следва да регулира, тъй като Неправителствена организация (НПО) е юридическо лице, което подлежи на специален законодателен режим, създава се с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат търговски характер. Целта на учредителите е да допринесат за развитието на определени обществени цели и не разпределят печалба.

На следващо място, чл. 1 от Търговски закон (ТЗ) изчерпателно посочва и изброява видовете търговци.

Следователно ако предложената норма цели лицата по чл. 1 от ТЗ да не могат да предоставят социални услуги тъй като по смисъла на закона те разпределят печалба, то следва предложението да гласи: „Предоставянето на социални услуги не може да се предоставя от лица регистрирани по смисъла на Търговския закон.“.

В § 2. от направените предложения гласи, че в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал. 2:

„(2) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете, информация се предоставя със съгласието на родителя или настойника на детето, а когато то е непълнолетно – от детето, със съдействието на родителя или попечителя.“

Във връзка с направеното предложение, на първо място следва да се направи промяна в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 която гласи: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“

Чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:

„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. Събирането на необходимата информация се осъществява само в случай, че има писмено съгласие – волеизявление от потребителя на услугата.“

При така направено предложение и във връзка с предложението за създаване на ал. 2 следва де се вземе предвид, че правните действия на непълнолетните са уредени в чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), който гласи: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Съответно непълнолетните нямат право на самостоятелно волеизявление независимо в каква форма (устна, писмена в това число декларативна и т.н.), което може да породи правни последици, такова може да се направи само със съгласието на техните родители или попечители.

Също така следва да се има предвид, че изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите на детето следва да се основава на доброволно предоставена от законните представители на детето информация. В случаите, в които детето дава такава информация тя следва да е в присъствието на родителите или настойниците, като същата следва да се сведе до знанието на другия законен представител в хипотезата на чл. 123 от СК.

На следващо място важно е да се знае, че всеки законен представител има право да получи информация от всички органи и лица, касаеща подопечния им.

В извънредни случаи определени в закон може да се предприемат действия от страна на изпълнителната власт с цел събиране на необходимата информация в сочената хипотеза на ЗСУ.
Следва да се обърна особено внимание на чл. 47 и чл. 75 от ЗСУ.

На първо място чл. 47 се урежда финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги.

На следващо място чл. 75 дава възможността на общините да насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет.

Съответно при така приетите норми е наличен конфликт на интереси, както и възниква неравнопоставеност при осъществяването на финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги и други (външни) доставчици на социални услуги. По този начин се създава и предпоставка за корупция.

По отношение на предложението в § 3. за промени в чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет по отношение на Административния акт (АА) следва да се вземе предвид, че в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), процедурата по обжалване на АА е добре уредена и законодателя е дал възможността на законните представители да участват в процеса и да имат възможността да обжалват АА както пред по-горестоящ административен орган така и пред съответния съд.

В административния процес отдавна е известен т. нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест. Сега той е уреден в чл. 90, ал. 1 от АПК–административният акт не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото оспорване, а при подадена жалба или протест–до решаване на спора от съответния орган.

В същото време обаче чл. 60 от АПК урежда възможността в самия административен акт, още с неговото издаване, да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, при посочените в ал. 1 хипотези. Предварително изпълнение може да се допусне и след постановяване на акта. В чл. 60, ал 4 от АПК се предвижда изрично мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Всъщност обаче допускането на предварително изпълнение винаги трябва да бъде мотивирано, за да стане възможна проверката за неговата необходимост както при оспорването пред по-горестоящ административен орган, така и пред съд. Поради това всеки административен акт, в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да съдържа два вида мотиви. На първо място са мотивите за издаване на самия акт, на второ–мотивите за допуснатото предварително изпълнение.

В тази връзка разпореждането за предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване, различно от това на самия административен акт. В тридневен срок от съобщаването му то може да бъде обжалвано чрез административния орган или пред съда, и то независимо от това, дали самият акт е бил оспорен. Особеност на производството пред съда е, че жалбата срещу предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание. Тя не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго – чл. 60, ал. 5 от АПК. Пропускането на тридневния срок за обжалване по АПК погасява правото на обжалване.

Важно е да се наблегне на факта, че при издаването на разпореждане за предварително изпълнение, Административния орган (АО) следва да е констатирал пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето.

Във връзка с горното следва се вземе предвид, че предложението за създаване на нова ал. 27а в ЗЗДет само ще усложни и осуети предвидения съдебен контрол, както и ще настъпят нови преклузивни срокове, които са във вреда на заинтересованите (оспорващи) лица.

По отношение предложението за отмяната на чл. 138а, ал. 1 от СК, следва да се има предвид, че изработването на доклади по спорове за родителски права често затрудняват системата и работата на социалните работници, което обстоятелство води до необективни доклади.

Също така често социалните работници биват въвличани в семейните конфликти и заставяни да вземат страна по споровете за родителски права.

Поради тези причини следва да се предвидят промени, които да регламентират издаването на доклади по дела единствено в случаите на деца в риск.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com

Консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други.

Защита правата на децата е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в защита и отстояване на правата на децата , съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Фондацията предлага консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други. Съдействие за подаването им до съответните институции.





Translate