Закон за закрила на детето

АКЦИЯ ПОДАРЪК

По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.

Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).

Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.

Снимка: ww.dailypress.bg

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Сбъдват ли се прогнозите за Закона за закрила на детето

нов законПрез лятото на 2012г. Национален седмичник „Десант“ публикува статия „Честит ви нов закон за „закрила“, деца!“, в която споделя:

Нов съкрушителен удар готви правителството на ГЕРБ срещу поданиците на държавата България. С привидно благородни намерения управляващите измислиха начин как да съсипят и основната градивна единица на обществото – семейството. И сътвориха закон, който вместо да закриля детето, ще пречи на нормалните му отношения с родителите. Които и без друго са достатъчно обременени от ниския стандарт на живот в страната.

Новите текстове бяха публикувани през ноември 2011 г. и се очаква в най-скоро време Законът за детето да бъде внесен в Народното събрание от Министерството на труда и социалната политика. Тези дни срещу скандалните промени се обединиха граждански сдружения и неправителствени организации.
Какво толкова стресна хиляди майки и бащи и кое ги накара да се почувстват като бъдещи престъпници?

Страховете им са породени от това, че замисълът на този закон не е да закриля, а по-скоро е насочено срещу детето.
Според клаузите в него ще се дава огромна власт в ръцете на държавните чиновници. Те ще изземат функциите, които сега имат родителите и ще раздават присъди.
На практика проектът предвижда „национализация на децата“ у нас, заради предвидената възможност малчуганите да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа.

Не става ясно обаче какво точно означава „подходяща грижа“ и кой ще е този чиновник, който може и ще прецени от какво точно се нуждае вашето момченце или момиченце, а вие го лишавате съвсем съзнателно от него.
Не че такава опция е излишна, но тя съществува и в сега действащото законодателство. Разликата е там, че в момента тя се прилага само в краен случай, след доказани и фрапиращи случаи на насилие в семейството.

Сега обаче предстои държавата да поведе сражение срещу майките и бащите, които ще бъдат съдени не заради действията, а заради намеренията им. Чиновникът и държавата вече ще се разглеждат като върховен ценностен арбитър, а родителите ще са само с биологична функция.

Всяко решение може да бъде оспорвано, а отглеждащите „държавни“ деца семейства няма да имат право да възразят, защото децата им ще бъдат отнети.
Имайки предвид чиновническата „съвестност“, „безпристрастност“ и „загриженост“ за обществото, е видно, че ни предстоят страшни битки, за да успеем да „заслужим“ децата си. И „наградата“ от 35 лв детски надбавки.

Най-наглото в случая обаче е това, че ще станем свидетели на
узаконяването на анонимните доноси.
Всеки един от тях може да доведе до незабавното нахлуване на „социалните“ в дома ни и изтръгване на детето от ръцете ни.
И тук идва другият парадокс – че дори и сгрешил, чиновникът никога няма да „падне по гръб“ и да признае грешката си. Сега на помощ ще му се притекат многозначните словосъчетания в закона като „най-добър интерес на детето“ или пък „отказ от сътрудничество“…

А до колко порочни практики би довело узаконяването на нечуваните драконовски мерки и как те ще бъдат предотвратени, правителството все още не е коментирало (и едва ли ще го направи).
Най-застрашените групи ще са социално слабите семейства и самотните родители, а в малка бедна България те никак не са малко.

И шамарът по дупето е насилие
Умопомрачителните текстовете са дело на специалисти от Министерството на труда и социалната политика. Най-дейно участие в тях имат Елена Кременлиева, която е директор на „Социално включване“ в министерството и Надя Шабани, която пък беше шеф на Държавната агенция за закрила на детето и подаде оставка през февруари т. г.

Причината за напускането й остана в тайна, а на обществеността бяха изтъкнати баналните „семейни причини“. Още тогава стана ясно, че в последните месеци като шеф на агенцията Шабани е била на длъжност, само защото е имала уговорка със социалния министър Тотю Младенов да довърши работата си по закона. Въпреки съавторството в списването му, сега тя удобно стои настрана от чутовните скандали покрай абсурдния проект.

За сметка на това пък Елена Кременлиева „успокои“ родителите, че извеждането на дете от семейството не предполага то да постъпи незабавно в институция, а първо ще му бъде потърсен подслон при роднини или в приемно семейство.

Според Кременлиева не само, че един шамар по дупето е насилие, а дори и ако се скараш на отрочето си пред други хора или негови приятели например, си е вид психически тормоз. Тя коментира също, че новият закон забранява абсолютно всички форми на насилие, защото „не можем да приемем, че има законен предел на физическа болка, която може да причиним на детето си“. Невръстните хлапаци пък сами ще могат да подават иск в съда. И една добавка – не винаги насилието ще води до извеждане на детето, а забележете – понякога може и родителя да бъде изведен(!?).

Публичните домове и те в закона
„С този проект ще се узакони трафика на деца“, категорични са депутати от десницата, които също се опълчиха срещу абсурдните текстове.

Като най-ревностен противник сред тях се открои Ваньо Шарков от СДС. Според него проектът е изключително глупав и вреден, защото в него е написано, че след като навърши 16 години едно дете има право да откаже лечение.

От тук нататък пък следват дълги и широки институционални разправии – лекарите ще уведомят Агенцията за социална подкрепа, тя пък – съда, който ще се произнесе трябва ли лечение, не трябва ли. „Ако състоянието е животозастрашаващо, едва ли ще има кой да бъде лекуван, когато съдът се произнесе“, коментира Шарков.

Депутатът не е съгласен и с текста, че деца не се допускат на обществени места, в които се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества. Той попита дали останалите граждани се допускат в подобни заведения. Това според него е легализиране на проституцията, публичните домове и наркотиците след 18-годишна възраст.

Капаните за родители, сътворени от ГЕРБ:

Чл. 1, ал. 2. Държавата защитава и създава гаранции за правата на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца, съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, здравеопазване, образование, свобода на възгледите и сигурност.

* Не се вземат предвид правата и задълженията на родителите и законните настойници.

Чл. 42. (1) Детето има правото, доколкото е възможно, да бъде отглеждано от своите родители.
(2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.

Чл. 123. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. (4) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

*Липсва конкретиката относно точните случаи, в които извеждането от семейната среда действително се налага. Този текст може да се отнесе и към чл. 84, където се казва:

Чл. 84. (1) Спешното настаняване извън семейството е временна мярка за закрила, която се предприема в случаите, когато съществува непосредствена опасност за здравето или за живота на детето, или когато детето е намерено в безпомощно състояние или е изоставено след раждането.

* Без конкретиката, дадена в Конвенцията, интерпретацията на „непосредствена опасност за здравето и живота на детето” може да бъде твърде свободна и неясна.

Чл. 20 (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.

* В Конвенцията терминът е „ръководство”, което означава водене на детето, а не следване на неговите виждания или „подкрепа”, какъвто е терминът в ПЗД.

Чл. 23, ал. 3. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

* Колкото до термина „въвличане”, ако семейството е християнско и посещава неделните богослужения, това може да се счете като „въвличане” в религиозни дейности.

Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.

* В Конвенцията никъде не е упоменато, че информирането може да става и без знанието на родителите. Това упоменаване в ПЗД отваря врата за неморални и антисемейни послания, които биха могли да се въведат в обучението на детето.

Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.

Чл. 3 (26) “физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му.

(27) “психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение.

* Въвежда се причиняване на болка или страдание, което не е свързано задължително с упражнено насилие от страна на родителя! Подобни определения не фигурират в Конвенцията, тъй като това са общоизвестни термини, за които в съдебната практика няма колебания и няма нужда от уточнявания. Дефинициите в ПЗД са субективни и несвързани със същината на термините.

Цялата философия на проектозакона е насочена срещу авторитета на родителите и техните права, като им се вменява виновност до доказване на противното.

Църквата в защита на традициите
Светият синод също отрече новите промени в закона за детето. Ловчанския митрополит, който е и председател на културно-просветния отдел в синода, сподели пред медиите, че не може семействата да бъдат лишавани от правото да възпитават своите деца, освен ако не са налице изключения, които трябва да бъдат доказани.

Неодобрението си към някои текстове изразиха и атонските монаси в Зографския манастир. Те се възмущават най-вече от все по-стремителното отдалечаване от най-базисните изисквания на християнството и дори от здравия човешки разум. Според тях този проектозакон за „защита“ на детето на практика ще бъдат отхвърлени хилядолетни и богоустановени традиции във възпитанието на децата.

Гражданска инициатива за семейството пък е разработила специална интернет страница, която призовава хората към граждански дълг, преди да е станало прекалено късно. Поместени са образци на писма, които всеки съвестен и осъзнаващ сериозността на задаващият се родителски геноцид родител, още повече по време на демографска и икономическа криза, да подпише и изпрати от свое име.

 

Тотю Младенов

Авторите на текстовете

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: desant.net

Социални инженери планират довършването на семейството

от извораОще през 2011 г. „От Извора“ пише:

През ноември в парламента се проведе обсъждане на новия проект за Закона за детето. Авторката на проекта доц. Велина Тодорова в отговор на въпрос от присъстващите заявява, че родителите нямат права, а само задължения. Това изказване илюстрира духа, който стои зад законопроекта. Под предлог за защита на „правата на детето“, правата на родителите се отнемат и се дават на държавата.

Без да влизаме в подробни анализи на това творение от над 80 страници, които сами по себе си са вече залог за хаос и правна неяснота, ще споменем само най-драстичните опасности, които ще бъдат въведени за родители и деца, ако този проект се превърне в закон.

Опасностите

1. Материята е вече уредена повече от подробно в следните закони, повечето от тях в сила от 2000 година: Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета и т.н. Приемането на нов закон е излишно усложняване и на без друго сложната и объркана правна система.

2. Законопроектът предвижда допълнителни бюджетни разходи чрез създаването на ненужни звена и на без друго раздутата държавна администрация. Това е поредното натоварване на българския данъкоплатец с издръжката на държавни органи, чиято полза е не само съмнителна, а напротив – има основания да се смята, че сериозно ще навреди на родителите-данъкоплатци и на техните деца. В условията на икономически срив не е достатъчна Агенция за закрила на детето, та нови чиновници ще създават проблеми на семействата с деца, за да оправдаят заплатите си.

3. Законопроектът съдържа терминология, която е толкова неясна, че административният произвол и държавната принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца е неминуем. Например в идеята за защита на „най-добрите интереси“ на детето интересите са дефинирани така, че включват „чувствата и желанията на детето“. Съвсем естествено по-разтеглива категория от чувства и желания няма, дори и вън от правото, и дори при възрастните, какво да говорим за деца? Тази абсурдна житейска и правна логика щеше да е само смешна, ако законопроектът не предвиждаше строги санкции за родители, които не полагат грижи за детето съгласно неговия „най-добър интерес“. Яденето на пица и шоколад и компютърни игри са изцяло в „чувствата и желанията на детето“.

Друго нововъведение в правото е дефиницията на термина „насилие“. Тя включва измислените категории „психическо насилие“ и „друго насилие“, непознати в никакъв закон, писан от мислещи човеци. Насилието за закона е само едно, и то е физическо. Психическото е много тясно дефинирано в Наказателния кодекс и то е свързано единствено със „склоняване към самоубийство“ и дори не се нарича „психическо насилие“.

„Психе“ е гръцката дума за душа. Душевното насилие е в сферата на недоказуемото, в сферата на духовното, на невидимата реалност на идеите и човешката съвест. Как да се установи такова насилие, особено когато проектозаконът за детето предвижда отнемане на родителски права при „насилие над детето“!? В интерес на истината проектът дава дефиниция на „психическо насилие“, но от това здравият разум никак не се ползва. В категорията спадат „подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“. Не смейте да забранявате на детето си да играе целодневно компютърни игри, защото ще ви отнемат родителските права за „психическо насилие чрез друга форма на отрицателно отношение“.

Още по-безотговорно звучи въвеждането на термина „друго насилие“. Тук давате полет на фантазията си – „насилие чрез телепатия“ може би? Изглежда екстрасенси ще решават въпросите по родителските права.

В дефиницията за „насилие“ авторите на проекта са предвидили не само нанасянето на телесна вреда на детето, но причиняването на всяка болка или страдание. Според проекта, ако майката плесне тригодишната си дъщеря по задните части или ръката, поради непокорството на детето, и това се случи на детската площадка, някой може да подаде анонимен(!) сигнал до социалните. Майката може да загуби родителските права над чадото си, поради „насилие над него“. Проектът не предвижда прокарване на границата между „насилие“ и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране. Така всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца.

4. Философията на законопроекта е антихуманна, антисемейна и ще разруши разбирането за ролята и ценността на семейството като основна градивна единица на обществото. Пример за това е налагането на „сексуално образование в училищна и ПРЕДУЧИЛИЩНА възраст“ от чл. 29 от този проект. На кое дете в предучилищна възраст е нужно да получава „сексуално образование“!? Вместо да си играе с играчки и да слуша за Мечо Пух, детето ще бъде изложено на всякакви занимания, отнасящи се до пола, които нямат нищо общо с това, което е подходящо за възрастта му. Кой, освен социалните инженери, които искат да наложат нов морал, включително този на свободната „сексуална ориентация“, биха имали интерес от подобно „обучение“? Колко далеч от узаконената и държавно-наложена педофилия е една подобна разпоредба?

Пример

Владимир Буковски, руски дисидент, оплаквайки се от тиранията на политическата коректност в Обединеното кралство, дава следния пример: В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: Мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.

По Оруел

Ако трябва да обобщим замисъла на новия проект за Закон за детето, той е връщане на времето на социалистическия реализъм, по Оруел, в който децата, родени от майка и баща, и възпитавани от идеологическата държава, ставаха врагове на родителите си. Изправени сме пред поредния социален експеримент със семейството. Без противопоставяне на законопроекта, радетелите на групи със специални интереси тихомълком ще го превърнат в закон. Залогът е спасяването на свещеното и законно право на майката и бащата на грижа, възпитание и семейна обич към собствените си деца.

* * *

Автор: адв. д.ф.н. Виктор Костов. (Издател на сайт за свободата, религията на съвестта и словото „Свобода за всеки“. Автор на критичен анализ на настоящият проект за Закон за детето, внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.)

Източник: От Извора

Translate

Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...

Абонирайте се за бюлетин