НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Социални инженери планират довършването на семейството

от извораОще през 2011 г. „От Извора“ пише:

През ноември в парламента се проведе обсъждане на новия проект за Закона за детето. Авторката на проекта доц. Велина Тодорова в отговор на въпрос от присъстващите заявява, че родителите нямат права, а само задължения. Това изказване илюстрира духа, който стои зад законопроекта. Под предлог за защита на „правата на детето“, правата на родителите се отнемат и се дават на държавата.

Без да влизаме в подробни анализи на това творение от над 80 страници, които сами по себе си са вече залог за хаос и правна неяснота, ще споменем само най-драстичните опасности, които ще бъдат въведени за родители и деца, ако този проект се превърне в закон.

Опасностите

1. Материята е вече уредена повече от подробно в следните закони, повечето от тях в сила от 2000 година: Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета и т.н. Приемането на нов закон е излишно усложняване и на без друго сложната и объркана правна система.

2. Законопроектът предвижда допълнителни бюджетни разходи чрез създаването на ненужни звена и на без друго раздутата държавна администрация. Това е поредното натоварване на българския данъкоплатец с издръжката на държавни органи, чиято полза е не само съмнителна, а напротив – има основания да се смята, че сериозно ще навреди на родителите-данъкоплатци и на техните деца. В условията на икономически срив не е достатъчна Агенция за закрила на детето, та нови чиновници ще създават проблеми на семействата с деца, за да оправдаят заплатите си.

3. Законопроектът съдържа терминология, която е толкова неясна, че административният произвол и държавната принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца е неминуем. Например в идеята за защита на „най-добрите интереси“ на детето интересите са дефинирани така, че включват „чувствата и желанията на детето“. Съвсем естествено по-разтеглива категория от чувства и желания няма, дори и вън от правото, и дори при възрастните, какво да говорим за деца? Тази абсурдна житейска и правна логика щеше да е само смешна, ако законопроектът не предвиждаше строги санкции за родители, които не полагат грижи за детето съгласно неговия „най-добър интерес“. Яденето на пица и шоколад и компютърни игри са изцяло в „чувствата и желанията на детето“.

Друго нововъведение в правото е дефиницията на термина „насилие“. Тя включва измислените категории „психическо насилие“ и „друго насилие“, непознати в никакъв закон, писан от мислещи човеци. Насилието за закона е само едно, и то е физическо. Психическото е много тясно дефинирано в Наказателния кодекс и то е свързано единствено със „склоняване към самоубийство“ и дори не се нарича „психическо насилие“.

„Психе“ е гръцката дума за душа. Душевното насилие е в сферата на недоказуемото, в сферата на духовното, на невидимата реалност на идеите и човешката съвест. Как да се установи такова насилие, особено когато проектозаконът за детето предвижда отнемане на родителски права при „насилие над детето“!? В интерес на истината проектът дава дефиниция на „психическо насилие“, но от това здравият разум никак не се ползва. В категорията спадат „подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“. Не смейте да забранявате на детето си да играе целодневно компютърни игри, защото ще ви отнемат родителските права за „психическо насилие чрез друга форма на отрицателно отношение“.

Още по-безотговорно звучи въвеждането на термина „друго насилие“. Тук давате полет на фантазията си – „насилие чрез телепатия“ може би? Изглежда екстрасенси ще решават въпросите по родителските права.

В дефиницията за „насилие“ авторите на проекта са предвидили не само нанасянето на телесна вреда на детето, но причиняването на всяка болка или страдание. Според проекта, ако майката плесне тригодишната си дъщеря по задните части или ръката, поради непокорството на детето, и това се случи на детската площадка, някой може да подаде анонимен(!) сигнал до социалните. Майката може да загуби родителските права над чадото си, поради „насилие над него“. Проектът не предвижда прокарване на границата между „насилие“ и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране. Така всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца.

4. Философията на законопроекта е антихуманна, антисемейна и ще разруши разбирането за ролята и ценността на семейството като основна градивна единица на обществото. Пример за това е налагането на „сексуално образование в училищна и ПРЕДУЧИЛИЩНА възраст“ от чл. 29 от този проект. На кое дете в предучилищна възраст е нужно да получава „сексуално образование“!? Вместо да си играе с играчки и да слуша за Мечо Пух, детето ще бъде изложено на всякакви занимания, отнасящи се до пола, които нямат нищо общо с това, което е подходящо за възрастта му. Кой, освен социалните инженери, които искат да наложат нов морал, включително този на свободната „сексуална ориентация“, биха имали интерес от подобно „обучение“? Колко далеч от узаконената и държавно-наложена педофилия е една подобна разпоредба?

Пример

Владимир Буковски, руски дисидент, оплаквайки се от тиранията на политическата коректност в Обединеното кралство, дава следния пример: В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: Мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.

По Оруел

Ако трябва да обобщим замисъла на новия проект за Закон за детето, той е връщане на времето на социалистическия реализъм, по Оруел, в който децата, родени от майка и баща, и възпитавани от идеологическата държава, ставаха врагове на родителите си. Изправени сме пред поредния социален експеримент със семейството. Без противопоставяне на законопроекта, радетелите на групи със специални интереси тихомълком ще го превърнат в закон. Залогът е спасяването на свещеното и законно право на майката и бащата на грижа, възпитание и семейна обич към собствените си деца.

* * *

Автор: адв. д.ф.н. Виктор Костов. (Издател на сайт за свободата, религията на съвестта и словото „Свобода за всеки“. Автор на критичен анализ на настоящият проект за Закон за детето, внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.)

Източник: От Извора

Указание на Ивайло Иванов Изхд. № 9103-10/29.01.2015г.

 УВАЖАЕМА/И Г-ЖО /ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

 

  1. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
    Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на РБ касае конституционно гарантираното право на защита на лица в хипотезите, при които същите са участници в наказателно, гражданско или административно производство. Конституционната формулировка кореспондира напълно с пределите за предоставяне на адвокатска защита, изчерпателно дефинирани в разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата. На следващо място следва да се има предвид, че посочените в ЗЗДет права на родители, настойници и попечители имат строго личен характер и същите не могат да се управляват по пълномощие от адвокати. В този смисъл присъствието на адвокат по време на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители противоречи на разпоредбите на закона и на неговия общ смисъл.
  2. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца. Кръгът от лица, в присъствието на които се извършва изслушването, съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 5 ЗЗДет, е numerus clausus. Заложената в разпоредбата законодателна логика цели изслушването да се извършва единствено в присъствието на лицата, които се намират в най-близки отношения с детето, освен когато това не отговаря на неговия интерес. В тези случаи, чл. 13 от ЗЗДет гарантира възможността детето да бъде информирано и конституирано от органа за закрила на детето без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, като за постигане на целите на ЗЗДет при спазване принципите на закрила органът следва да извършва срещи с него при строго съблюдаване на конфиденциалността. В тази връзка допускането на адвокати по време на изслушването на децата е незаконосъобразно, освен това противоречи на общия смисъл на закона.
  3. Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение. Оригинали и/или копия от работните протоколи от изслушванията и докладите на социалните работници не се следва да се предоставят на лицата по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или упълномощените от тях адвокати, доколкото тези актове нямат самостоятелно значение изготвени са в рамките на производство по издаване на индивидуален административен акт и поради тази причина не подлежат на самостоятелно обжалване и не пораждат отделни правни последици. За посочения кръг лица не съществува правен интерес за снабдяване с протоколите за изслушване и докладите на социалния работник. Документи от преписките на АСП следва да бъдат представяни на заявители единствено в случай, когато същите са представили надлежно издадено съдебно удостоверение. Що се касае до документи, изготвени в рамките на съдебни производства, при необходимост страните могат да упражнят правото си за запознаване с приложените по делото актове направо от съдебната преписка. Във всички случаи за Агенцията за социално подпомагане не съществува законов ангажимент за предоставяне на изготвени протоколи и доклади на лица по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или на упълномощени от тях адвокати.

 

Копие на оригинал: pdf Версия

 

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО

В сила от 10.09.1949 г.

Обн. ДВ. бр.182 от 9 Август 1949г., попр. ДВ. бр.193 от 22 Август 1949г., изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1951г., изм. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 1952г., изм. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.15 от 20 Февруари 1953г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 1953г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.90 от 8 Ноември 1955г., изм. ДВ. бр.90 от 9 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.50 от 23 Юни 1961г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.46 от 16 Юни 1989г., изм. ДВ. бр.20 от 9 Март 1990г., изм. ДВ. бр.15 от 18 Февруари 1994г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.

I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

  1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
  2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
  3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

  1. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2.

  1. (Отм. – ДВ, бр. 20 от 1990 г.).
  2. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).
  3. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.

Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.

Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

  1. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо.
  2. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.

От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползуват от приходите на имотите му.

Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд.

  1. Заветниците и лицата, които имат права, зависящи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.

Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

  1. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

  1. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

  1. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.
  2. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.

При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

  1. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

(Ал. 2, отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.).

  1. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;

б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и

в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.

Прекратеният брак не се възстановява.

  1. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви „а“ и „б“ на чл. 18.

II. СЕМЕЙСТВО

А. Брак

  1. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Условия за встъпване в брак

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Сключване на брак

  1. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Изм. – Изв., бр. 15 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  6. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Права и задължения на съпрузите

  1. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Недействителност на брака и развод

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  6. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  7. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  8. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  9. (Отм. – Изв., бр. 12 от 1952 г.)
  10. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  11. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  12. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  13. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1952 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  14. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  15. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  16. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  17. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  18. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  19. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  20. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  21. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  22. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  23. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  24. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  25. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Б. Произход

  1. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  5. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  6. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  7. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  8. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  9. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  10. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  11. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  12. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

В. Родство

  1. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)

Г. Осиновяване

  1. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  6. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  7. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм. – Изв., бр. 15 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  8. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  9. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Д. Права и задължения на родителите

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  6. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  7. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  8. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  9. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  10. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  11. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  12. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Е. Настойничество и попечителство

  1. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1952 г., изм. – Изв., бр. 92 от 1952 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  4. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  5. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  6. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  7. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  8. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  9. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  10. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  11. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  12. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  13. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  14. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)
  15. (Отм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Ж. Издръжка

  1. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  4. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  5. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  6. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1951 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  7. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  8. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  9. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  10. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)
  11. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

З. Актове за гражданско състояние

  1. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. – бр. 67 от 1999 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  4. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  5. (Изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  6. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 15 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  7. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  8. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)
  9. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Общи разпоредби

  1. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

  1. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.
  2. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

133а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 1994 г., отм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Сдружения

  1. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  4. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  5. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  6. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  7. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  8. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  9. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  10. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  11. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  12. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  13. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм. – бр. 81 от 2000 г.)
  14. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  15. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

Фондации

  1. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  2. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  3. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  4. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  5. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)
  6. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

  1. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден.
  2. За действия, извършени преди влизането на този закон в сила от ненавършили 21 години и от поставените под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.
  3. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.
  4. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 година, се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.

Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на Закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.

Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 година съпрузите са водили съпружески живот.

  1. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отмяната на членове 45 и 46, както и изменението на чл. 47 важат и за браковете, сключени преди влизането в сила на настоящите изменения. Висящите в съдилищата дела по отменените основания се разглеждат съгласно чл. 47.

(Ал 2. отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)

(Нова – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Тригодишната давност по чл. 66, ал. 2 се прилага и относно заварените от този закон случаи.

  1. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.)
  2. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на Наредбата-закон за брака в сила, ако разводът се постанови след тази дата.
  3. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. 3 на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела. Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.
  4. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от органа по настойничеството.

Когато районният съд трябва да вземе предварително решение и като орган по настойничеството, той разрешава въпроса едновременно.

  1. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство.
  2. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, Постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в ДВ, бр. 101 от 1944 година, и Закона за брака, с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.

V. ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

а) По Закона за задълженията и договорите

§1. След чл. 212 се прибавя следният нов:

Чл. 212а. Актовете, които едно лице е извършило преди да бъде поставено под пълно запрещение, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то ако от естеството на договора от голямата повреда, която произлиза или може да произлезе от него за запретения или от всяко друго обстоятелство, се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.

След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му или ако доказателството за слабоумието произлиза от същия акт, който се оборва.“.

б) По Закона за привилегиите и ипотеките

§2. Към чл. 15 се прибавя нова точка:

„3а. от задължения за издръжка.“

в) По Наказателния закон

§3. След чл. 284 се прибавя нов:

Чл. 284а. Осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, който умишлено забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишение от свобода до две години и глоба до 50 000 лв., или с едно от тия наказания.

Същото наказание се налага и на този, който умишлено се постави в невъзможност да дава издръжка било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Наказателното преследване се възбужда само по тъжба на пострадалия.“

г) По Закона за гражданското съдопроизводство

§4. Чл. 11. ал. 2 до ал. 5, се изменят така:

„За малолетните и поставени под пълно запрещение искат и отговарят пред съд техните законни представители.

Непълнолетните и ограничено запретените искат и отговарят пред съд с участието на своите родители или попечители.

(Ал. 4 попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетните могат да искат и да отговарят сами пред съда по спорове, които се отнасят до това, което са придобили с труда си.“

§5. Към чл. 54 се прибавя нова алинея:

„Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.“

§6. След чл. 594а се прибавя нов член:

„594б. Съдебното мито по искове за издръжка се присъжда при постановяването на решението върху присъдените платежи за една година, а ако искът бъде отхвърлен – в размер до 5 000 лв.“.

§7. В чл. 879 думите „длъжникът има своето местожителство“ се заменят с думите „осъденият има своето местожителство, а ако той няма такова в страната – по местожителството на молителя.“.

§8. След чл. 914 се прибавя:

„Г л а в а IIIа“

ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТ

Чл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова – по мястото, където лицето е живяло напоследък.

В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.

Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата по чл. 915, ал. 2.

Чл. 917. Съдът се произнася по молбата за обявяване отсъствието или смъртта, с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, ал. 2, и други заинтересовани.

Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето.

Чл. 918. (Ал. 1 попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора, решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта и срещу лицата, които черпят права от съставения акт.

Г л а в а IIIб“

ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

(Загл. попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.)

Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът.

(Ал. 3 попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива.

Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.

Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, т. 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им.

Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване; но може да бъде изменявано от същия съд.

Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск.

Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.

Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.

Съдът може да събира доказателства и служебно.

Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички.

Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие, относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения.

Чл. 924б. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да се явят лично.

(Ал. 2 попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.

(Ал. 3 попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.

Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924а, ал. 1, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, ал. 2.

Непълнолетните и ограничено запретените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители.

Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие, с което е допуснат разводът, не може да се обжалва.“

§9. Чл. 934.936 се отменят.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.

Преходни разпоредби

§1. (Нов – ДВ, бр. 15 от 1994 г.) (1) Вписаните досега юридически лица с нестопанска цел, посочени в чл. 133а, се пререгистрират по искане на техните ръководни органи, направено в срок от три месеца от влизането на този закон в сила, при съгласие на Министерския съвет.

(2) Заличава се вписването и се прекратява дейността на юридически лица с нестопанска цел, които не изпълнят условията по предходната алинея.

СЕМЕЕН КОДЕКС

СЕМЕЕН КОДЕКС

В сила от 01.10.2009 г.

Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.

Принципи

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

  1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;
  2. равенство на мъжа и жената;
  3. доброволност на брачния съюз;
  4. особена закрила на децата;
  5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
  6. зачитане на личността в семейството;
  7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Право на брак и на семейство

Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

Глава втора.
СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

Граждански брак

Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.

(2) Религиозният обред няма правно действие.

Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Възраст за встъпване в брак

Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.

(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

Пречки за сключване на брак

Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:

  1. е свързано с друг брак;
  2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
  3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

(2) Не могат да сключат брак помежду си:

  1. роднини по права линия;
  2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
  3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

Място на сключването на брака

Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.

(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.

(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.

Документи за сключване на брак

Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:

  1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
  2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
  3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3.

(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.

Ред за сключване на брака

Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.

(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.

(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.

Действие на акта за сключване на граждански брак

Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.

(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.

Фамилно име на съпрузите

Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Глава трета.
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Равенство между съпрузите

Чл. 13. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.

Взаимност между съпрузите

Чл. 14. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

Съвместно живеене на съпрузите

Чл. 15. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.

Свобода на личността

Чл. 16. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.

Грижа за семейството

Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Глава четвърта.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Раздел I.
Общи положения

Режими на имуществени отношения

Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:

  1. законов режим на общност;
  2. законов режим на разделност;
  3. договорен режим.

(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.

(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.

(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.

Регистър на имуществените отношения на съпрузите

Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.

(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 27, ал. 2 и 3.

(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Защита на третите лица

Чл. 20. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Раздел II.
Законов режим на общност

Съпружеска имуществена общност

Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:

  1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
  2. наследник на съпруг.

Лично имущество

Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.

(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.

(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Преобразуване на лично имущество

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Управление и разпореждане с общо имущество

Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.

(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.

(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.

(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.

Разпореждане с лично имущество

Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.

Разпореждане със семейното жилище – лична собственост

Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

Прекратяване на съпружеската имуществена общност

Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.

(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.

(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.

(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ – съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.

(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

Дялове на съпрузите

Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

Определяне на по-голям дял на съпруга

Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.

(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.

(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Получаване на част от личното имущество

Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.

Срокове за предявяване на исковете

Чл. 31. Исковете по чл. 29, ал. 3 и чл. 30 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 29, ал. 1 и 2 – до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.

Отговорност за задължения

Чл. 32. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.

(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Раздел III.
Законов режим на разделност

Имуществена разделност

Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.

(2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

Разпореждане със семейното жилище

Чл. 34. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 26.

Предоставяне на лично имущество за ползване

Чл. 35. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

Отговорност за задължения на семейството

Чл. 36. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.

(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.

Раздел IV.
Договорен режим

Брачен договор

Чл. 37. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.

(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.

(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.

Съдържание на брачния договор

Чл. 38. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

  1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
  2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
  3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
  4. участието на страните в разходите и задълженията;
  5. имуществените последици при развод;
  6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
  7. издръжката на децата от брака;
  8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.

(2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.

(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.

(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Сключване на брачния договор

Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по реда на чл. 19, ал. 2.

Действие на брачния договор

Чл. 40. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.

(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Изменение на брачния договор

Чл. 41. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.

(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.

Прекратяване и разваляне на брачния договор

Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:

  1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
  2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
  3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

Недействителност на брачния договор

Чл. 43. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.

(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Глава пета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

Основания

Чл. 44. Бракът се прекратява:

  1. със смъртта на единия от съпрузите;
  2. с унищожаването на брака;
  3. с развод.

Прекратяване на брака при обявена смърт

Чл. 45. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението.

(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.

Основания за унищожаване на брака

Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:

  1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
  2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.

(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

Предявяване на иск за унищожаване на брака

Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:

  1. при нарушаване на чл. 6 – от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
  2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2 – от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
  3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 – от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
  4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 – от всеки от съпрузите и от прокурора.

(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.

(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.

(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравяването или отменянето на запрещението.

(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.

(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.

Последици от унищожаване на брака

Чл. 48. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.

(2) Предположението за бащинство по чл. 61 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.

(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

Развод поради разстройство на брака

Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Развод по взаимно съгласие

Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие

Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.

(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.

Продължаване на делото за развод от наследниците

Чл. 52. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците.

(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.

(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

Фамилно име след развода

Чл. 53. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт

Чл. 54. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 52, ал. 2.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.

Отмяна на даренията

Чл. 55. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.

Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.

(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Наемно правоотношение

Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Предимство на брачния договор

Чл. 58. Разпоредбите на чл. 54 – 57 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.

Родителски права след развода

Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.

(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

(7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

  1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
  2. осъществяване на личните отношения на определено място;
  3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.

Глава шеста.
ПРОИЗХОД

Произход от майката

Чл. 60. (1) Произходът от майката се определя от раждането.

(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.

(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.

(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.

Произход от бащата

Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.

Оспорване на бащинство

Чл. 62. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.

Страни по исковете за оспорване на бащинство

Чл. 63. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

Припознаване

Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.

(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Форма на припознаването

Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

Оспорване на припознаването (Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)

Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.

(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.

(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора.

Унищожаване на припознаването

Чл. 67. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Иск за установяване на произход от майката

Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61.

Иск за установяване на произход от бащата

Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Родителски права при установяване на произход по исков ред

Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.

Пречка за установяване на произход

Чл. 71. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Искове от и срещу наследниците

Чл. 72. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.

(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

Срокове

Чл. 73. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.

Глава седма.
РОДСТВО

Родство по права и по съребрена линия

Чл. 74. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.

(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Степени на родство

Чл. 75. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.

Сватовство

Чл. 76. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.

(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.

(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.

(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.

(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.

Глава осма.
ОСИНОВЯВАНЕ

Раздел I.
Условия за осиновяване

Осиновяван

Чл. 77. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат осиновявани поотделно, ако в продължение на 6 месеца от вписването в регистъра по чл. 83 не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това.

(3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си.

Осиновяващ

Чл. 78. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.

Разлика във възрастта

Чл. 79. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Забрана за осиновяване между роднини

Чл. 80. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.

(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.

(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

Забрана за осиновяване от две лица

Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.

(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя.

Допълнително условие за пълно осиновяване

Чл. 82. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:

  1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 83, и
  2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 85.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.

(3) Изискването за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 85 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно Закона за закрила на детето.

(4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния им адрес.

Регистри на деца за пълно осиновяване

Чл. 83. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване

Чл. 84. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) За дете, настанено по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Ако съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от деня на даване на съгласието.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция „Социално подпомагане“ уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

(3) Дете, чиито родители са починали, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на настойника или попечителя до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от дирекция „Социално подпомагане“ и от органа по настойничеството и по попечителството.

(4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в регистъра по реда на ал. 3.

(5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба на родителите, подадена чрез дирекция „Социално подпомагане“, ако вписването е в интерес на детето.

(6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване

Чл. 85. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане съгласно наредбата по чл. 83, ал. 3.

Разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване

Чл. 86. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра.

(2) Дирекция „Социално подпомагане“ извършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете.

(3) Лице, получило разрешение от дирекция „Социално подпомагане“, се вписва в регистъра служебно.

(4) Отказът за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Разрешението се издава за срок две години.

(6) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се определят с наредбата по чл. 83, ал. 3.

Отбелязвания и заличавания в регистъра

Чл. 87. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция „Социално подпомагане“ при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.

(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване.

(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.

Защита на личните данни

Чл. 88. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри.

Раздел II.
Допускане на осиновяване

Съгласие за осиновяване

Чл. 89. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:

  1. осиновяващия;
  2. родителите на осиновявания;
  3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
  4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

(2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането.

(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение.

(5) При пълно осиновяване дирекция „Социално подпомагане“ разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.

(6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Мнение за осиновяване

Чл. 90. (1) Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.

(2) Мнение за осиновяването дават:

  1. настойникът или попечителят;
  2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
  3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.

Форма на съгласието и на мнението

Чл. 91. (1) Съгласието по чл. 89 и мнението на лицата по чл. 90 могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.

(2) Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.

(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.

Оттегляне на предварително дадено съгласие

Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Родителят може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до подаване на молба за осиновяване по чл. 95, ал. 5, съответно до даване на съгласие за осиновяване от определения от Съвета по международно осиновяване по реда на чл. 114, ал. 7 осиновяващ. Заявлението се подава до дирекция „Социално подпомагане“ с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.

Осиновяване без съгласие на родителя

Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.

(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга – резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Съвет по осиновяване

Чл. 94. (1) Към регионалната дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Председател на Съвета по осиновяване е директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител, лекар, определен от директора на регионалната здравна инспекция, педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование, психолог, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, ръководителят на специализираната институция, в която е настанено детето, както и на институцията, предоставяща социалната услуга – резидентен тип.

(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на съвета.

(4) Съветът заседава ежеседмично.

(5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на съвета по ал. 1 съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието.

(7) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика, освен ако в закон е предвидено друго.

Определяне на осиновяващ за пълно осиновяване

Чл. 95. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра Съветът по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.

(2) Извън случаите по ал. 1, Съветът по осиновяване може да определи за подходящ осиновяващ за детето лице, което осъществява приемна грижа като приемно семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 85 и е полагало грижи за детето не по-малко от една година от настаняването му за отглеждане в семейството.

(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личен контакт.

(4) В случаите по ал. 2 регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено осиновяващия.

(5) В срок един месец от получаването на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от получаването й.

(6) В случай че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 5, регионалната дирекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.

(7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

Подсъдност

Чл. 96. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция.

(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 82, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.

Решение по искането за осиновяване

Чл. 97. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция „Социално подпомагане“ и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.

(2) Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец – на Столичната община и на Министерството на правосъдието.

Обжалване на решението

Чл. 98. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението по чл. 97, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 100, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяването на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.

(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.

Приложно поле на уредбата

Чл. 99. Разпоредбите на чл. 77 – 98 се прилагат и при осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от чужденец с обичайно местопребиваване в Република България.

Раздел III. Действие на осиновяването

Видове осиновяване

Чл. 100. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.

(2) Осиновяването е пълно:

  1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
  2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
  3. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в случая по чл. 93, ал. 2 и 3.

(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 89.

Пълно осиновяване

Чл. 101. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.

(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.

Непълно осиновяване

Чл. 102. (1) При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя.

(2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.

Осиновяване от съпруг на родител

Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.

(2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.

Наблюдение след осиновяването

Чл. 104. В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.

Право на информация

Чл. 105. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.

(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва от осиновителите и осиновения и да се протестира от прокурора.

Раздел IV.
Прекратяване на осиновяването

Основания за прекратяване

Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:

  1. унищожаемост поради нарушение на чл. 77, ал. 1, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 81, чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;
  2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаването на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършването на пълнолетие или от узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 89, ал. 2.

(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 82, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.

(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 – до навършване на пълнолетие на детето.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1, ако то противоречи на интереса на детето. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 – до навършване на пълнолетие на детето.

(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.

(9) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По делата за прекратяване на осиновяването, извън случаите по ал. 8, участва прокурор.

Прекратяване на осиновяването при смърт

Чл. 107. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на дирекция „Социално подпомагане“, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.

(2) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но преживелият наследява починалия.

Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването

Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.

Действие на прекратяването

Чл. 109. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.

Раздел V.
Особени правила при международно осиновяване

Осиновяван

Чл. 110. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 1, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.

(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази държава.

Осиновяващ

Чл. 111. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2, освен в случаите по чл. 82, ал. 2.

(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване.

Правомощия на министъра на правосъдието

Чл. 112. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по-нататък „Хагска конвенция“.

(2) Министърът на правосъдието:

  1. осъществява дейността по международните осиновявания;
  2. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания;
  3. издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на международните осиновявания.

(3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е извършено в съответствие с Хагската конвенция, министърът на правосъдието удостоверява това.

(4) Министърът на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 110, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето, изисква произнасяне от страна на българския централен орган по международно осиновяване.

(5) Когато в срок две години от допускането на осиновяването бъдат констатирани нарушения на правата и законните интереси на осиновения, министърът на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното местопребиваване на осиновителя.

(6) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, министърът на правосъдието предприема мерките, определени в наредбата по чл. 113, ал. 4.

Регистри при международно осиновяване

Чл. 113. (1) Министерството на правосъдието води:

  1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;
  2. регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване;
  3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
  4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.

(2) Съветът по осиновяване по чл. 94 уведомява Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 95 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.

(3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в регионалния регистър и това не е пречка съответният съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ.

(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието.

(5) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) За вписване в регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 се заплащат такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

Съвет по международно осиновяване

Чл. 114. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.

(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник.

(3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.

(4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава.

(5) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал. 1 и 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 82 от 2012 г.) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на правосъдието, освен ако в закон е предвидено друго.

(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл. 95, ал. 1 критерии.

(8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.

Компетентност на Съвета по международно осиновяване

Чл. 115. Съветът по международно осиновяване:

  1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ;
  2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
  3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на разрешение по чл. 121;
  4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с международните осиновявания;
  5. прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация.

Посредничество при международно осиновяване

Чл. 116. (1) Посредничество при международно осиновяване може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък „акредитирана организация“, вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.

(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.

(3) Министърът на правосъдието определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й.

Съгласие на министъра на правосъдието

Чл. 117. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен от Съвета по международно осиновяване.

(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:

  1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
  2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.

(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.

(4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Производство по молба за международно осиновяване

Чл. 118. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 117, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд. Делото се разглежда по реда на чл. 97.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на чл. 98.

Прекратяване на международно осиновяване

Чл. 119. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 106, ал. 1 и 7.

(2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава.

Защита на данните

Чл. 120. Министърът на правосъдието предприема необходимите мерки за защита на личните данни.

Разрешение за посредничество

Чл. 121. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието.

(2) Разрешението се издава за срок 5 години.

(3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване.

Глава девета.
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родителски права и задължения

Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.

(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.

Упражняване на родителските права и задължения

Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.

Права и задължения на детето

Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция „Социално подпомагане“ за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.

(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Съвместно живеене

Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.

(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.

(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.

Спор относно родителските права

Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.

Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина

Чл. 127а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.

(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

Лични отношения с близки

Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.

(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

Представителство и попечителско съдействие

Чл. 129. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.

(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.

Управление и разпореждане с имуществото на детето

Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.

Ограничаване на родителските права

Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.

(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.

Лишаване от родителски права

Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:

  1. в особено тежки случаи по чл. 131;
  2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права

Чл. 133. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.

(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“ и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.

(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

Издръжка и мерки относно личните отношения

Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:

  1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
  2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8.

Промяна на мерките и възстановяване на родителските права

Чл. 135. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134.

(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

Вписване

Чл. 136. В случаите по чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.

Заместваща грижа

Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.

(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.

(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“. Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.

(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане“.

Участие на детето в производства

Чл. 138. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

Глава десета.
ИЗДРЪЖКА

Право на издръжка

Чл. 139. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.

Ред на лицата, които дължат издръжка

Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

  1. деца и съпруг;
  2. родители;
  3. бивш съпруг;
  4. внуци и правнуци;
  5. братя и сестри;
  6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

Ред на лицата, които имат право на издръжка

Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:

  1. деца и съпруг;
  2. родители;
  3. бивш съпруг;
  4. внуци и правнуци;
  5. братя и сестри;
  6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

Размер на издръжката

Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители

Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

 

Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители

Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Издръжка на бивш съпруг

Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.

(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.

Плащане на парична издръжка

Чл. 146. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.

(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.

Отказ от издръжка

Чл. 147. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.

Забрана за прихващане

Чл. 148. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.

Издръжка за минало време

Чл. 149. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Изменение и прекратяване на издръжката

Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Изгубване на правото на издръжка

Чл. 151. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.

(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.

(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Чл. 152. (1) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата не изплаща присъдена издръжка по 145.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Издръжката се изплаща считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който са установени обстоятелствата по ал. 2.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.

(7) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. В тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Глава единадесета.
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

Условия за учредяване

Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.

(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социално подпомагане“. В случай че детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.

Орган по настойничеството и по попечителството

Чл. 154. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.

Ред за учредяване на настойничество и на попечителство

Чл. 155. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.

(2) При уведомление по чл. 153, ал. 3 органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това, назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.

(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция „Социално подпомагане“. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.

Настойнически съвет

Чл. 156. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.

(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.

Попечител

Чл. 157. Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 156, които са дали писмено съгласие за това.

Пречки за назначаване

Чл. 158. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.

Охранителни мерки

Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.

(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ предприемането на подходящи мерки за закрила.

Промени в състава

Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.

(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.

(3) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1 и 2, органът по настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие се прилага и чл. 155, ал. 3.

Обжалване на действията на органа по настойничеството и по попечителството

Чл. 161. Действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 159, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и дирекция „Социално подпомагане“ в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване.

Съдействие

Чл. 162. Органът по настойничеството и по попечителството съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и дирекция „Социално подпомагане“.

Местоживеене на лицето, поставено под настойничество

Чл. 163. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене.

(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.

(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно чл. 126, ал. 3.

Права и задължения на настойника

Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.

(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство – тези по чл. 129.

(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.

Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество

Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.

(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.

(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.

(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.

Права и задължения на съветниците в настойническия съвет

Чл. 166. (1) Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.

(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването на детето под настойничество от настойника в случая по чл. 82, ал. 3.

Местоживеене на лицето, поставено под попечителство

Чл. 167. (1) Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако е настанен другаде по установения в закона ред. Попечителят има правото по чл. 163, ал. 2.

(2) Заместник-попечителят дава мнение в случаите на осиновяване на поставения под попечителство от попечителя.

Права и задължения на попечителя

Чл. 168. (1) Дейността на попечителя е почетна.

(2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.

Заместник-настойник и заместник-попечител

Чл. 169. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничеството и по попечителството може да назначи особен представител.

(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството и по попечителството освобождаване на настойника.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.

Надзор върху действията на настойника и на попечителя

Чл. 170. (1) Органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.

Отчет на настойника и на попечителя

Чл. 171. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това.

(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в присъствието на заместник-попечителя попечителят дава обяснение за дейността си.

(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция „Социално подпомагане“.

(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.

(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от 50 до 500 лв. Той изисква отчета от заместник-настойника.

(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал. 5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.

(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Преминаване от настойничество към попечителство

Чл. 172. (1) С навършване на четиринадесетгодишна възраст настойничеството се прекратява и органът по настойничеството и по попечителството назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.

(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.

Настойничество и попечителство по право

Чл. 173. (1) Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.

(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.

(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред.

Регистър

Чл. 174. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, както и в случаите по чл. 173, ал. 2 настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство.

(2) В случаите по чл. 173, ал. 2 вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител.

Глава дванадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 175. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 83 – 88 и чл. 95 и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Когато деянието е извършено повторно, глобата е от 2500 до 5000 лв.

Чл. 176. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика, длъжностни лица.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§1. „Семейно жилище“ по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

§2. „Повторно“ по смисъла на този кодекс е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Преходни и Заключителни разпоредби

§3. Семейният кодекс (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр.15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се отменя.

§4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.

§5. (1) До определянето със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл. 152, ал. 1 държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдената издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лв.

(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на този кодекс, държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лв.

(3) Държавата прекратява изплащането на издръжка, присъдена на основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83 от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на този кодекс.

§6. (1) Националната електронна информационна система по чл. 83 и регистърът по чл. 85 се създават в срок до една година от влизането в сила на този кодекс.

(2) До създаването на регистъра по чл. 85 лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, се вписват в регистрите по чл. 57б от отменения Семеен кодекс.

§7. В едномесечен срок от влизането в сила на този кодекс Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище.

§8. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция, без да е определен конкретен срок в съдебното решение, или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен в срок до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.

(2) Съответната дирекция „Социално подпомагане“ в срок до един месец от влизането в сила на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния или настоящия му адрес, се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Дирекция „Социално подпомагане“ уведомява писмено в 7-дневен срок съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1. Осиновяването се извършва без съгласие на родителя.

§9. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ., бр. 42 от 2005 г.; изм., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 84 се правят следните изменения:

В ал. 3:

а) изречение първо се изменя така: „Когато осиновяваният е лице с обичайно местопребиваване в Република България, се иска съгласието на министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република България.“;

б) в изречение второ думите „от чужд гражданин на лице – български гражданин“ се заличават.

В ал. 4 думите „български или чужд гражданин“ се заличават.

§10. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19 и 42 от 2009 г.) в чл. 327, ал. 1, изречение първо думата „възходящи“ се заменя с „родители“.

§11. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10 , 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. – Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23 и 32 от 2009 г.) в чл. 183, ал. 1 след думата „наказва“ се добавя „с лишаване от свобода до една година или“.

§12. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6 и 19 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

В чл. 25:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“

В чл. 50, ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „в тридневен срок от получаване на преписа“.

В чл. 53:

а) създава се нова т. 6:

„6. режим на имуществените отношения;“

б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10.

§13. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г, бр. 14 от 2009 г.) се правят следните допълнения:

В чл. 45 се създава ал. 13:

„(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. – за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. – при повторно нарушение.“

  1. В чл. 46, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 7“ се добавя „и 13“.

§14. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г. и бр. 35 от 2009 г.) в чл. 76, т. 9 се създава изречение второ: „При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс“.

§15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г. и бр. 42 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

  1. В чл. 25, ал. 4:

а) създава се ново изречение второ: „Брачният договор в случаите по чл. 39, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак.“;

б) досегашното изречение второ става изречение трето.

  1. В чл. 28а, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „както и от брачните договори по чл. 39 от Семейния кодекс“.

§16. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г.; ДВ, бр. 35 от 1966 г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 и 96 от 2004 г. и бр. 28, 94 и 103 от 2005 г. и бр. 25 от 2009 г.) в чл. 15, ал. 7 думите „чл. 74 – 76“ се заменят с „чл. 131, 132 и 134“.

§17. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм.; бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 5, ал. 3 думите „чл. 62“ се заменят с „чл. 102“.

§18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 юни 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

§121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:

  1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква „а“, т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква „а“, § 109, 110, 112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
  3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
  4. параграф 107, т. 15, буква „б“, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)

§19. (В сила от 01.10.2009 г.) Българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, които са вписани в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г., отм., бр. 47 от 2009 г.), могат да участват в осиновителната процедура по реда на този кодекс, без да се прилага чл. 84, ал. 3 от Кодекса на международното частно право, до изтичане на срока на разрешението им за вписване в регистъра. Осиновяващите, които не са осиновили дете до 1 октомври 2011 г., могат да кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от този кодекс.

§20. (В сила от 01.10.2009 г.) Разрешенията за вписване в регистъра по чл. 57б, ал. 1 от отменения Семеен кодекс на български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина са валидни до 1 октомври 2011 г., при условие че срокът на тези разрешения не е изтекъл преди 1 октомври 2009 г.

§21. (В сила от 01.10.2009 г.) Започналите съдебни производства по чл. 53д, ал. 1 от отменения Семеен кодекс се довършват по реда, предвиден в него, като след влизането в сила на съдебното решение по чл. 53д, ал. 4 от отменения Семеен кодекс детето се вписва в регистъра по чл. 83, ал. 2 от този кодекс.

§22. Образуваните преди влизането в сила на този закон висящи преписки за изплащане от държавата на присъдена издръжка по чл. 152 се разглеждат при новите условия и ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§24. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)

§26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г.)

§16. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)

§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

В сила от 12.07.2006 г.

Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 Март 2014г.

Дял първи. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава първа. ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ДЕЙСТВИЕ

Предмет

Чл. 1. Този кодекс урежда:

  1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове;
  2. разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
  3. производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
  4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
  5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
  6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела;
  7. (нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) извършването на комплексно административно обслужване.

Обхват и действие по място

Чл. 2. (1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.

(2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете:

  1. на Народното събрание и на Президента на Републиката;
  2. с които се упражнява законодателна инициатива;
  3. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

Действие спрямо лицата

Чл. 3. Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.

Глава втора.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Законност

Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.

(2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.

(3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Прилагане на нормативния акт от по-висока степен

Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.

(2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

Съразмерност

Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

(3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.

(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Истинност

Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.

(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Равенство

Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.

(2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

Служебно начало

Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.

(2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.

(3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.

(4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително със споразумение.

Самостоятелност и безпристрастност

Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.

(2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.

Бързина и процесуална икономия

Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.

Достъпност, публичност и прозрачност

Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.

(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица – по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.

Последователност и предвидимост

Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.

Комплексно административно обслужване

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи прилагат комплексно административно обслужване при предоставяне на административни услуги.

Език

Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.

(3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.

(4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.

(5) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава тълковник по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени.

Глава трета.
СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Страни в административния процес

Чл. 15. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.

(2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.

Участие на прокурора в административния процес

Чл. 16. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:

  1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове;
  2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;
  3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.

Представителство на административните органи

Чл. 17. (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа.

(2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници.

(3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Представителство на граждани и организации

Чл. 18. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.

Дял втори.
ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ

Глава четвърта.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Спорове за компетентност

Чл. 19. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони – от Административния съд – град София.

(2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.

Споразумение

Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.

(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.

(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.

(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2 административният акт се обезсилва.

(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.

(6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.

(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.

(8) Споразумението замества административния акт.

Глава пета.
ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Раздел I.
Индивидуални административни актове

Определение на индивидуален административен акт

Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.

(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.

(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

Неприложимост на производството

Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за:

  1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
  2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.

Обща компетентност

Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.

(2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.

Инициатива за започване на производството

Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.

(2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но този административен акт не може да бъде издаден, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.

Дата на започване

Чл. 25. (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.

(2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго.

(3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.

Задължение за уведомяване

Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.

(2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.

Допустимост на искането и страни в производството

Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт:

  1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
  2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване;
  3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
  4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
  5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
  6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

Съдействие и информация от административните органи

Чл. 28. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи:

  1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
  2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им;
  3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси;
  4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност – и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
  5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
  6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.

(2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет страницата си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересован може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по друг подходящ начин.

(3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт.

Форма на искането за откриване на производството

Чл. 29. (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като заявителят избира формата и начина на заявяване.

(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.

(3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронен път, лицензиран пощенски оператор, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.

(5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.

(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.

Отстраняване на недостатъци в искането

Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.

(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

Препращане на компетентния орган

Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.

(2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.

(3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.

(4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.

(5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3.

(6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Когато искането се отнася за комплексно административно обслужване, то може да бъде подадено до всеки административен орган, който участва в него. Административният орган, пред който е подадено искането, образува производството. Взаимодействието с другите административни органи се осъществява по реда на наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.

Свързани производства

Чл. 32. По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.

Отвод

Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.

(2) Искането за отвод се отправя незабавно след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.

(3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв.

Участие на страните в производството

Чл. 34. (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности – копия за тяхна сметка.

(2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин – според наличните технически възможности.

(3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.

(4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.

Изясняване на фактите и обстоятелствата

Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Събиране на доказателства

Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.

(2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.

(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

(4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях или при друг орган, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.

Доказателства

Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

(2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.

Зачитане на тайната на страните

Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи.

Доказателствени средства

Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

Писмени доказателства

Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.

(2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.

(3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.

Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица

Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.

(2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.

(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.

Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи

Чл. 42. По искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й. Удостоверението от органа, водещ производството, се издава в тридневен срок от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи – в 5-дневен срок от датата на поискване.

Писмени декларации

Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.

Сведения от неучастващи в производството лица

Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.

(2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.

(3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.

(4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.

(5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.

Пояснения на страна

Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това.

(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.

Особен ред за извършване на някои процесуални действия

Чл. 46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които трябва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.

(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.

(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.

Съдържание на призовката и разходи за призоваване

Чл. 47. (1) Призовката съдържа:

  1. наименование и адрес на административния орган;
  2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
  3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;
  4. дали лицето трябва да се яви лично или може да бъде представлявано от пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
  5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
  6. правните последици при неявяване.

(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.

Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения

Чл. 48. (1) Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:

  1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен;
  2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.

(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.

(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.

Експертиза

Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.

(3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите като при отвод на административен орган.

(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.

(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Освобождаване на вещото лице

Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от даване на сведения от трето лице.

Заключение на вещо лице

Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.

(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.

(3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

(4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.

(5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

(6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта.

Оглед

Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.

(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.

Съгласие или мнение на друг орган

Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган.

(2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни.

(3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.

(4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.

Спиране на производството

Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:

  1. в случай на смърт на заинтересован гражданин – страна в производството;
  2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин – страна в производството;
  3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
  4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
  5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано;
  6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.

(3) При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.

(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда за съобщаване на акта.

(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Възобновяване на спряно производство

Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.

(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството

Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.

(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.

(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

Срокове за издаване на индивидуалния административен акт

Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването й, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно.

(5) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.

(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 – 5.

(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни.

(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.

(9) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи – първични администратори на данни.

Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие

Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.

(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.

(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

Форма на индивидуалния административен акт

Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.

(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

  1. наименование на органа, който го издава;
  2. наименование на акта;
  3. адресат на акта;
  4. фактически и правни основания за издаване на акта;
  5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
  6. разпореждане относно разноските;
  7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
  8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

Предварително изпълнение

Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.

(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.

(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.

(7) Определението на съда подлежи на обжалване.

Съобщаване

Чл. 61. (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.

(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.

(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.

(4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Индивидуалният административен акт може да бъде получен на мястото, където е заявен, или на посочен точен адрес, в случай че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.

Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване

Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Разпореждания по движение на производството

Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис.

Необжалваемост

Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Раздел II.
Общи административни актове

Определение на общ административен акт

Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт

Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин.

(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.

(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър – вносител на акта.

Представляване на заинтересованите лица

Чл. 67. Организациите по чл. 66, ал. 1 могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт.

Право на достъп до информацията по преписката

Чл. 68. Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт.

Форми на участие на заинтересованите лица в производството

Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта:

  1. писмени предложения и възражения;
  2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;
  3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;
  4. обществено обсъждане.

(2) Административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

Участие в производството на заинтересовани лица от съседна държава

Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност.

(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересованите лица в съседната държава информацията по чл. 68.

(3) Уведомяването по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава.

(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица – граждани на съседната държава.

(5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.

(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.

(7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.

(8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.

Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта

Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Съобщаване на акта

Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66.

(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.

Общ административен акт, издаден в неотложни случаи

Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Субсидиарно прилагане

Чл. 74. За неуредените в този раздел въпроси се прилага раздел I от тази глава.

Раздел III.
Нормативни административни актове

Определение на нормативен административен акт

Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

(2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

(3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.

(4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Компетентен орган

Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.

(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Ред за издаване

Чл. 77. Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

Удостоверяване и обнародване на актовете

Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват:

  1. при постановление на Министерския съвет – от министър-председателя;
  2. при другите нормативни административни актове – от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен – от неговия председател.

(2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в „Държавен вестник“.

(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.

Отмяна, изменение и допълване

Чл. 79. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове

Чл. 80. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове.

Глава шеста.
ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД

Оспорване пред по-горестоящ административен орган

Чл. 81. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.

(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ.

Изключения от обхвата на оспорването по административен ред

Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:

  1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание;
  2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
  3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
  4. на Висшия съдебен съвет;
  5. на областните управители;
  6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.

(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.

Субекти на оспорването

Чл. 83. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица.

(2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт.

(3) Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт.

Форма на жалбата и протеста. Срок за оспорване

Чл. 84. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации.

(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Съдържание на жалбата и протеста

Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:

  1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
  2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
  3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
  4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
  5. органа, до който се подава;
  6. възраженията и тяхното основание;
  7. искането;
  8. подпис на подателя.

(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.

(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

Приложения

Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:

  1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
  2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
  3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
  4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Нередовност на жалбата и протеста

Чл. 87. (1) Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни.

(3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя.

Оставяне без разглеждане на жалбата и протеста

Чл. 88. (1) Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:

  1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
  2. са подадени след срока по чл. 84;
  3. подателят няма интерес от обжалването;
  4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.

(3) Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Възстановяване на срока

Чл. 89. (1) В случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.

(2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата.

Забрана за изпълнение на акта

Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган.

(2) Това правило не се прилага, когато:

  1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
  2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) По-горестоящият административен орган може да спре допуснатото с разпореждане предварително изпълнение по искане на оспорващия, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

Преразглеждане на акта

Чл. 91. (1) В 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

(2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.

Изпращане на преписката

Чл. 92. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.

(2) Ако в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 91, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът – препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.

Компетентен орган

Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.

(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.

(3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.

(4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.

(5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

Комисия за разглеждане на случая

Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.

Становище на комисията

Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.

(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.

Изслушване

Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

Произнасяне на компетентния орган

Чл. 97. (1) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.

(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.

(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.

(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.

(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Съобщаване на решението и обжалване

Чл. 98. (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица.

(2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

Глава седма.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Основания за възобновяване

Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато:

  1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
  2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
  3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса – предмет на административното производство;
  4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
  5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;
  6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
  7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Инициатива за възобновяването

Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 – 7 – и по искане на страна в производството.

Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице

Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Срок за образуване на производството за възобновяване

Чл. 102. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта.

(2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 – 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

Производство по възобновяване

Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.

(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста.

(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.

(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.

(5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя.

Оспорване на новия административен акт

Чл. 104. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс.

Зачитане правата на третите лица

Чл. 105. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

Оспорен пред съда административен акт

Чл. 106. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета.

Глава осма.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ

Раздел I.
Общи положения

Предмет и обхват

Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.

(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.

(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.

(4) Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Принципи

Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове обективно и законосъобразно.

(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.

Страни

Чл. 109. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът, може да подава предложение или сигнал.

Организация на работата с предложенията и сигналите

Чл. 110. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1.

(2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица.

(3) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.

Форма на предложенията и сигналите

Чл. 111. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.

(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.

(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.

(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Препращане по компетентност

Чл. 112. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.

Ограничения

Чл. 113. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.

Изясняване на случая

Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.

(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.

(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.

(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.

(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.

(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.

Изпълнение

Чл. 115. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.

Приключване на производството

Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.

Раздел II.
Предложения

Компетентност

Чл. 117. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси.

(2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Решение

Чл. 118. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в 7-дневен срок на подателя.

(2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя.

(3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Раздел III.
Сигнали

Компетентност

Чл. 119. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия се съобщава.

(2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен.

(3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Спиране на изпълнението

Чл. 120. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението.

Срок за произнасяне

Чл. 121. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят.

Решение

Чл. 122. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица.

(2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя.

Съобщаване на решението

Чл. 123. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му.

(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.

(3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те.

(4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.

Необжалваемост

Чл. 124. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.

(2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

Изпълнение

Чл. 125. (1) Решението по сигнала се изпълнява в едномесечен срок от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят.

(2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.

(3) Органът, на който е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, постановил решението.

Дял трети.
ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД (В СИЛА ОТ 01.03.2007 Г.)

Глава девета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Започване на производствата

Чл. 126. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи.

Забрана за отказ от правосъдие

Чл. 127. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.

(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Подведомственост

Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:

  1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;
  2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
  3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
  4. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
  5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
  6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
  7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
  8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс.

(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.

Съединяване на жалби

Чл. 129. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.

(2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.

Спорове за подведомственост

Чл. 130. (1) Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.

(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

(3) Въпросът дали образуваното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.

(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.

Двуинстанционност на производствата

Чл. 131. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго.

Родова подсъдност

Чл. 132. (1) На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.

(2) На Върховния административен съд са подсъдни:

  1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
  2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите;
  3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
  4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
  5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
  6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
  7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
  8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.

Местна подсъдност

Чл. 133. (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) (1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.

(2) Делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, когато:

  1. актът има няколко адресати с постоянен или настоящ адрес в райони, различни от района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта;
  2. администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура.

(3) Делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт.

(4) Делата по ал. 1 – 3 се разглеждат от Административния съд – град София, когато седалището на органа, издал оспорения административен акт, е в чужбина.

(5) Исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 – 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Когато компетентният съд не може да разгледа делото, Върховният административен съд постановява изпращането му в равен по степен административен съд.

Задължителност на подсъдността

Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица.

(2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Спорове за подсъдност

Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.

(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

(3) Споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд – от негов петчленен състав.

(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.

(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.

(6) Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд.

(7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.

Задължително представителство

Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ процесуален представител.

(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител.

(3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал. 1.

(4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

Призоваване

Чл. 137. (1) Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес.

(2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това.

(3) Когато няма адреси по ал. 1 и 2, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв – на постоянния си адрес.

(4) Лица с неизвестен адрес се призовават чрез „Държавен вестник“ и производството продължава.

(5) Когато лица, участващи в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, призоваването може да бъде извършено чрез него.

(6) Ако се налагат еднакви призовавания за повече от 10 лица, които нямат общ пълномощник или представител, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия оповестяване чрез „Държавен вестник“. Разпореждането се съобщава на страните.

(7) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден.

Съобщения

Чл. 138. (1) Доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137.

(2) По същия ред се връчват и другите съобщения и книжа по делото.

Отлагане на делото

Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца.

(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.

Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване

Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца.

Представяне на електронни документи

Чл. 141. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Преценка за съответствие с материалния закон

Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

(2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Отговорност за разноски

Чл. 143. (1) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс

Чл. 144. За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Глава десета.
ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Раздел I.
Оспорване на индивидуални административни актове

Предмет на оспорване

Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

(2) На оспорване подлежат:

  1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
  2. (изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;
  3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.

Основания за оспорване

Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:

  1. липса на компетентност;
  2. неспазване на установената форма;
  3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
  4. противоречие с материалноправни разпоредби;
  5. несъответствие с целта на закона.

Право на оспорване

Чл. 147. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.

Изборност на ред за оспорване

Чл. 148. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Срокове за оспорване

Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.

(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.

(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:

  1. посочване на съда;
  2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
  3. трите имена и адрес, личния номер – за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
  4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
  5. означение на обжалвания административен акт;
  6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
  7. в какво се състои искането;
  8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Приложения

Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:

  1. удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател;
  2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
  3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
  4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Подаване на жалбата и протеста

Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт.

(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.

(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.

(4) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 – 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.

Страни

Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.

(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентен орган.

(4) Определението по ал. 3 подлежи на обжалване с частна жалба.

Конституиране на страните

Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно.

(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му.

Оттегляне и отказ от оспорването

Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.

(3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.

Оттегляне на оспорения акт

Чл. 156. (1) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.

(2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.

(3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства.

(4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава.

Образуване и насрочване на делото

Чл. 157. (1) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда.

(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.

Проверка на редовността на жалбата и протеста

Чл. 158. (1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.

(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.

(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.

(4) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.

Проверка на допустимостта на жалбата и протеста

Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:

  1. актът не подлежи на оспорване;
  2. оспорващият е неправосубектен;
  3. оспореният административен акт е оттеглен;
  4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
  5. оспорването е просрочено;
  6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
  7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
  8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.

Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста

Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да ги разгледа в открито съдебно заседание.

Възстановяване на срока за обжалване

Чл. 161. (1) В 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата.

(2) В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1.

(3) Определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото.

Съобщаване на акта от съда

Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.

(2) Когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.

(3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.

Връчване на преписи от жалбата и протеста и отговор по тях

Чл. 163. (1) Ако жалбата или протестът са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните.

(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.

(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.

Състав на административния съд

Чл. 164. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия.

Състав на Върховния административен съд

Чл. 165. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии.

Спиране изпълнението на административния акт

Чл. 166. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Допускане на предварително изпълнение от съда

Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.

(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.

(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.

(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

Предмет на съдебната проверка

Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3.

Съдебен контрол и оперативна самостоятелност

Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Тежест на доказване

Чл. 170. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

(2) Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.

Доказателства

Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.

(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.

(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.

(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.

Решение по делото

Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.

(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.

(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.

Съдържание на решението

Чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа:

  1. датата и мястото на постановяването му;
  2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
  3. номера на делото, по което се постановява решението;
  4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава;
  5. имената, съответно наименованието, на страните;
  6. какво постановява съдът;
  7. в тежест на кого се възлагат разноските;
  8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

(3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това.

Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт

Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.

(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.

(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.

Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение

Чл. 174. Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и срок за това.

Поправка на очевидна фактическа грешка

Чл. 175. (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

(2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.

Постановяване на допълнително решение

Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

(2) Съдът в открито заседание с призоваване на страните постановява допълнителното решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.

Действие на съдебното решение

Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

Споразумение пред съда

Чл. 178. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му.

(2) В споразумението задължително участват всички страни по делото.

(3) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него.

(4) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото.

(5) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава.

(6) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение.

Раздел II.
Оспорване на общи административни актове

Срокове за оспорване

Чл. 179. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.

Действие на оспорването

Чл. 180. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.

(2) Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3.

Съобщение за оспорването

Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.

(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в Интернет страницата на Върховния административен съд.

(3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото.

Страни

Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв..

(3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставя на насрещните страни.

(4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.

Действие на решението

Чл. 183. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Субсидиарно прилагане

Чл. 184. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 155.

Раздел III.
Оспорване на подзаконови нормативни актове

Предмет на оспорване

Чл. 185. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд.

(2) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби.

Право на оспорване

Чл. 186. (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

Безсрочност на оспорването

Чл. 187. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

(2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.

Съобщение за оспорването

Чл. 188. Оспорването се съобщава по реда на чл. 181, ал. 1 и 2.

Страни

Чл. 189. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт.

(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни.

(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.

Действие на оспорването

Чл. 190. (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.

(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.

Подсъдност и състав на съда

Чл. 191. (1) Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.

(2) Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.

Участие на прокурора

Чл. 192. Делото се разглежда с участието на прокурор.

Решение по делото

Чл. 193. (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.

(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.

Обнародване на съдебното решение

Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

Действие на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт

Чл. 195. (1) Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.

(2) Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

Субсидиарно прилагане

Чл. 196. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178.

Раздел IV.
Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт

Право и срок за обжалване

Чл. 197. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Връчване на преписи и изпращане на жалбата на съда

Чл. 198. (1) След като приеме жалбата, органът изпраща преписи на останалите страни в административното производство, които в 7-дневен срок от получаването им могат да подадат възражения.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 жалбата заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията се изпраща на съда.

Разглеждане на жалбата

Чл. 199. Жалбата се разглежда в закрито заседание.

Определение по жалбата

Чл. 200. (1) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.

(2) Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.

Действие на определението

Чл. 201. По разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Обжалване на постановлението за спиране на административното производство

Чл. 202. По реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.

Глава единадесета.
ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Приложим закон

Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Допустимост на иска

Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.

(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Ответник по иска

Чл. 205. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Отделяне на иска

Чл. 206. (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.

(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.

Прекратяване на производството по съединения иск

Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.

(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.

(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.

Глава дванадесета.
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Предмет на касационно оспорване

Чл. 208. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение.

Касационни основания

Чл. 209. Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:

  1. нищожно;
  2. недопустимо;
  3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Право на касационно оспорване

Чл. 210. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

(2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото.

(3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест.

Срок за касационно оспорване

Чл. 211. (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

(2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено.

(3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото.

Форма и съдържание на жалбата и протеста

Чл. 212. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:

  1. посочване на съда;
  2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице – и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
  3. означение на обжалваното решение;
  4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
  5. в какво се състои искането;
  6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

(2) Оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Приложения

Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат:

  1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
  2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
  3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
  4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Оттегляне и отказ от касационно оспорване

Чл. 214. (1) Оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство.

(2) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.

Оставяне на жалбата и протеста без разглеждане

Чл. 215. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:

  1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство;
  2. решението или обжалваната му част не съществува;
  3. са подадени след срока по чл. 211;
  4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване;
  5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.

Оставяне на жалбата и протеста без движение

Чл. 216. Жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и 213, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок. В тези случаи се прилага чл. 158.

Разглеждане на делото

Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.

(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.

Предмет на касационната проверка

Чл. 218. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Доказателства

Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.

(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Забрана за фактически установявания

Чл. 220. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Решение по касационното оспорване

Чл. 221. (1) Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

(2) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.

(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.

(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението

Чл. 222. (1) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество.

(2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:

  1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
  2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

Окончателност на касационното решение

Чл. 223. Касационното решение е окончателно.

Задължителност на указанията по прилагане на закона

Чл. 224. Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Разглеждане на жалбата и протеста срещу повторно постановеното решение

Чл. 225. Жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг състав на Върховния административен съд.

Ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд

Чл. 226. (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.

(2) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

(3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение

Чл. 227. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

(2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо, събира нови доказателства.

Субсидиарно прилагане

Чл. 228. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Глава тринадесета.
ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

Предмет на обжалване

Чл. 229. (1) На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията:

  1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството;
  2. в случаите, изрично посочени в закона.

(2) Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

Срок за обжалване

Чл. 230. Частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание – от деня на заседанието за страната, която е присъствала.

Форма на обжалване

Чл. 231. По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 216.

Отговор по жалбата

Чл. 232. Съдът изпраща препис от частната жалба на насрещната страна, която в тридневен срок от получаването му може да подаде възражение с писмени доказателства по нея.

Действие на жалбата

Чл. 233. (1) Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго.

(2) Когато определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, разглеждането му продължава, а на по-горния съд се изпраща само официален препис от съдебния акт заедно с частната жалба, приложенията и възраженията.

(3) По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба.

Разглеждане на жалбата

Чл. 234. (1) Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго.

(2) Съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба.

Определение по жалбата

Чл. 235. (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба.

(2) Определението на съда е задължително за по-долния съд.

Субсидиарно прилагане

Чл. 236. Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство.

Глава четиринадесета.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ

Раздел I.
Отмяна по искане на страна по делото

Предмет на отмяна

Чл. 237. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.

(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.

(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Право на искане за отмяна

Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.

(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните.

Основания за отмяна

Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:

  1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
  2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
  3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
  4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
  5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
  6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Срокове за подаване на искането

Чл. 240. (1) Отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението.

(2) Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 – от узнаването за решението.

Форма на искането

Чл. 241. Искането се подава в писмена форма. То трябва да отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1 и чл. 213 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.

Подаване на искането

Чл. 242. (1) Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241, то се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

(2) В 7-дневен срок от получаването на преписи от искането останалите страни могат да подадат възражения.

Разглеждане на искането

Чл. 243. Искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административния съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.

Решение по искането

Чл. 244. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти.

(2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

(3) Решението по искането не подлежи на обжалване.

Раздел II.
Отмяна по искане на трето лице

Предмет на отмяна

Чл. 245. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.

(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, с изключение на решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.

(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Право на искане за отмяна

Чл. 246. (1) Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото.

(2) Трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или за отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 181, ал. 1.

Производство по искането

Чл. 247. За сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането се прилагат разпоредбите на чл. 240 – 243.

Решение по искането

Чл. 248. (1) Ако намери искането за основателно, Върховният административен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство.

(2) Решението по искането не подлежи на обжалване.

Субсидиарно прилагане

Чл. 249. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Глава петнадесета.
ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Раздел I.
Защита срещу неоснователни действия

Право на искане

Чл. 250. (1) Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Предявяване на искането

Чл. 251. (1) Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

(3) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.

Разглеждане на искането

Чл. 252. (1) Искането се разглежда незабавно от съдия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съдът може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание.

(4) За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол.

Произнасяне по искането

Чл. 253. (1) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане.

(2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Обжалване

Чл. 254. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено.

(2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.

Установителен иск

Чл. 255. Защитата по тази глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 или по чл. 203.

Раздел II.
Защита срещу неоснователни бездействия

Предмет на оспорване

Чл. 256. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

Ред за оспорване

Чл. 257. (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

(2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.

Дял четвърти.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ

Глава шестнадесета.
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (ОТМ. – ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.)

Тълкувателни решения

Чл. 258. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Тълкувателни постановления

Чл. 259. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Съвместни тълкувателни постановления

Чл. 260. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления

Чл. 261. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Адресати на исканията за тълкувателни решения и постановления

Чл. 262. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Форма и съдържание на искането

Чл. 263. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Образуване на дело и разглеждане на искането

Чл. 264. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Уведомяване на заинтересованите органи и лица

Чл. 265. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Постановяване на тълкувателно решение или постановление

Чл. 266. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Дял пети.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

Глава седемнадесета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Раздел I.
Общи положения

Предмет на изпълнение

Чл. 267. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон.

Изпълнителни основания

Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:

  1. индивидуални или общи административни актове;
  2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
  3. споразумения пред административните органи или пред съда.

Неприложимост

Чл. 269. (1) Публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Едновременно водене на изпълнителни производства

Чл. 270. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по Гражданския процесуален кодекс или по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс срещу същия длъжник.

Орган по изпълнението

Чл. 271. (1) Орган по изпълнението е:

  1. за изпълнение срещу граждани и организации – административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
  2. за изпълнение срещу административен орган – съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.

(2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.

(3) Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.

(4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2.

(5) При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.

(6) Органът по изпълнението се произнася с постановления.

Съразмерност при изпълнението

Чл. 272. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя:

  1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
  2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.

(2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.

Отговорност на органа по изпълнението

Чл. 273. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба.

Страни в изпълнителното производство

Чл. 274. (1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.

(2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.

(3) Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.

Правоприемство в изпълнителното производство

Чл. 275. (1) Изпълнението се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и организации. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

(2) Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства.

(3) Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.

Раздел II.
Започване, спиране, прекратяване и приключване на изпълнението

Започване на производството

Чл. 276. (1) Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.

(2) Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 158.

Покана за доброволно изпълнение

Чл. 277. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.

(2) Поканата съдържа:

  1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника;
  2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;
  3. име и адрес на взискателя;
  4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок;
  5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
  6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие.

(3) При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.

Отсрочване и разсрочване на изпълнението

Чл. 278. (1) Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя.

(2) Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони.

(3) Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.

Обезпечителни мерки

Чл. 279. (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.

(2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.

Спиране на изпълнението

Чл. 280. Изпълнителното производство се спира:

  1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;
  2. по писмено искане на взискателя, и
  3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.

Възобновяване на производството

Чл. 281. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му.

(2) В случаите по чл. 280, т. 3 производството се възобновява, ако задължението не е за незаместимо действие.

(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството

Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява:

  1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
  2. по писмено искане на взискателя;
  3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
  4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
  5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
  6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
  7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
  8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
  9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
  10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането;
  11. в случаите по чл. 280, т. 3 – с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.

(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.

(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.

(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.

Приключване на изпълнението

Чл. 283. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.

Протоколи и постановления

Чл. 284. (1) За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението.

(2) Към преписката се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, издадените постановления, както и други документи, удостоверяващи изпълнението или наличието на условия за спиране, възобновяване или прекратяване на производството.

Давност

Чл. 285. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.

(2) Давността не се прилага служебно.

Раздел III.
Изпълнение срещу граждани и организации

Изпълнение на заместими задължения

Чл. 286. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.

Изпълнение на незаместими задължения

Чл. 287. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация – имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие.

(2) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.

(3) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.

(4) Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване по реда на раздел VI.

Изпълнение на задължение за предаване на вещ

Чл. 288. (1) Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.

(3) Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.

Раздел IV.
Изпълнение срещу административния орган

Изпълнение на заместими задължения

Чл. 289. Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.

Изпълнение на незаместими задължения

Чл. 290. (1) При виновно неизпълнение органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба от 50 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Ако задълженият орган е колективен, на членовете му, гласували за изпълнение на задължението, глоби не се налагат.

(2) Глобите по ал. 1 се налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.

(3) Глобите по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.

(4) Наложените глоби подлежат на обжалване по реда на раздел VI.

Изпълнение на задължение за предаване на вещ

Чл. 291. (1) Когато задълженият орган дължи предаване на вещ, се прилага чл. 288.

(2) За предаването на документ, издаден от задължения орган, се прилагат разпоредбите на чл. 290.

Раздел V.
Искова защита

Отрицателен установителен иск

Чл. 292. Задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.

Страни и подсъдност

Чл. 293. (1) Искът се предявява от длъжника срещу взискателя.

(2) Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.

(3) Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 – по седалището на административния орган.

Раздел VI.
Обжалване на действията на органа по изпълнението

Предмет на обжалване

Чл. 294. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението.

Право на жалба

Чл. 295. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.

Подсъдност и срок на обжалване

Чл. 296. (1) Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

(2) Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.

Производство по жалбата

Чл. 297. (1) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета, като преписите от нея се връчват от органа по изпълнението.

(2) Жалба, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание.

(3) Заедно с копие от преписката органът по изпълнението изпраща на съда и мотиви за обжалваното действие.

(4) Подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й.

Решение по жалбата

Чл. 298. (1) Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това.

(2) Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му.

(3) Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глобите по чл. 290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съдебният изпълнител, на когото е възложено да довърши изпълнителните действия, изисква преписката или си набавя необходимите документи във връзка с производството.

(4) Решението не подлежи на обжалване.

Раздел VII.
Възстановяване и обезщетяване

Задължение за обезщетяване

Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.

(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.

Производство по исковете

Чл. 300. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.

Възстановителни мерки при отмяна на акта

Чл. 301. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

Дял шести.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава осемнадесета.
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Наказание за неиздаване на административен акт или документ

Чл. 302. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Наказание за непроизнасяне в срок и за непрепращане на жалба или протест

Чл. 303. Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:

  1. не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт;
  2. не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;
  3. не се произнесе в срок по предложение или сигнал.

Наказание за неизпълнение на актове на съда

Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Наказания за други нарушения по този кодекс

Чл. 305. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове

Чл. 306. (1) В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.

(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.

(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.

(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.

(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му.

(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Ред за налагане на наказания в останалите случаи

Чл. 307. (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния орган на изпълнителната власт, а наказателните постановления се издават от органа или от овластени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.)

Допълнителни разпоредби

  • 1. По смисъла на този кодекс:
  1. „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

1а. (нова – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) „Териториална структура на администрацията“ е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.

  1. „Организация“ е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.
  2. „Нецелесъобразен“ е административен акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.
  3. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
  4. (нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) „Комплексно административно обслужване“ е това обслужване, при което административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи публични функции, или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствeни средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител.

Преходни и Заключителни разпоредби

  • 2. Този кодекс отменя:
  1. (*)Закона за Върховния административен съд (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 133 от 1998 г., бр. 95 от 1999 г. и бр. 84 от 2003 г.).
  2. (*)Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г., бр. 45 от 2002 г. и бр. 55 от 2003 г.).
  3. Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г. и бр. 55 от 2000 г.).
  4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 1999 г.; изм., бр. 24 от 2006 г.).
  • 3. (В сила от 11.04.2006 г.) (1) Създават се административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища.

(2) До 31 декември 2006 г. Висшият съдебен съвет назначава съдиите в административните съдилища.

(3) Председателите на административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния административен съд в срока по ал. 1.

(4) Ако Висшият съдебен съвет отхвърли предложението по ал. 3, председателят на Върховния административен съд командирова съдия от Върховния административен съд, който да изпълнява функциите на председател на съответния административен съд до назначаването на титуляр от Висшия съдебен съвет. В този случай председателят на Върховния административен съд внася ново предложение в едномесечен срок от решението на Висшия съдебен съвет.

(5) Министерският съвет и областните управители осигуряват помещения за дейността на административните съдилища.

  • 4. (1) Образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред.

(2) Образуваните след влизането в сила на кодекса до 1 март 2007 г. административни дела в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред.

(3) Административните съдилища започват да образуват дела от 1 март 2007 г.

  • 5. Постъпилите искания и неприключилите производства за издаване на тълкувателни решения и постановления се разглеждат от Върховния административен съд, а в случаите по чл. 260, ал. 1 – съвместно с Върховния касационен съд, по реда, предвиден в кодекса.
  • 6. Правилата относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в кодекса, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.
  • 7. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на кодекса, се прилагат досегашните разпоредби.
  • 8. Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
  • 9. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. (*) В чл. 41, ал. 3, чл. 75, ал. 2, чл. 95, ал. 1, чл. 97, чл. 134, ал. 5, чл. 147, ал. 3, чл. 153, ал. 7, чл. 156, ал. 1, чл. 157, ал. 2, чл. 160, ал. 6, чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 197, ал. 2 и 4 и чл. 268, ал. 1 и 2 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. (*) В чл. 121, ал. 4 думите „окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт“ се заменят с „административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка“.
  3. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 10. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 302, ал. 6 думите „чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В заглавието и в текста на чл. 304 думите „Закона за административното производство“ и „Законът за административното производство“ се заменят съответно с „Административнопроцесуалния кодекс“ и „Административнопроцесуалният кодекс“.
  • 11. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г. и бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 118, ал. 1 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. (*) В чл. 118а, ал. 2 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  3. В чл. 119 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. Навсякъде в кодекса думите „Закона за административното производство“ и „чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 12. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г.- Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.) в чл. 405 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 13. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 14. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г. и бр. 42 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 57а, ал. 5 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 136в, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 15. (*) В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г.) в чл. 63 се правят следните изменения:
  1. В ал. 1, изречение второ думите „окръжния съд по реда на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В ал. 2 думите „не подлежи на обжалване“ се заменят с „подлежи на обжалване с частна жалба“.
  • 16. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 17. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г.) в чл. 96в, ал. 6 и чл. 96г, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 18. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 19. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г. и бр. 24 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 32, ал. 3 думите „Върховния административен съд“ се заменят със „съответния административен съд“.
  2. След чл. 63 се създава допълнителна разпоредба с нов § 1:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА“

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. „Административно обслужване“ е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги.
  2. „Административна услуга“ е:

а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;

б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;

в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;

г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;

д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.

  1. „Обществени услуги“ са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
  2. „Организация, предоставяща обществени услуги“ е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 3.“
  • 20. В Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация (обн., ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в чл. 24, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 22. В Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, бр. 39 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 21, ал. 5 и в чл. 65, ал. 3 думите „чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 101, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 23. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г.) в чл. 41, ал. 4 думите „чл. 7, ал. 2 и на чл. 11, ал. 1 от Закона административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 24. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76, 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 70, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 152 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 25. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 31, ал. 12 думите „Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 123 ал. 2 се изменя така:

„(2) Заповедите по ал. 1 и по чл. 122, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

  • 26. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 71 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 79:

а) в ал. 1 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“;

б) в ал. 2 думите „чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Закона за административното производство“ се заменят с „чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс“;

в) в ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

  1. В чл. 84, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 27. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 28. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 29. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 30. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 31. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 32. В Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май – септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. – Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г., изм., бр. 44 от 1996 г.) в чл. 5, ал. 6 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 33. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; доп., бр. 28 от 1992 г.; изм., бр. 20 и 40 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 51 от 1996 г., бр. 61 от 1996 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1996 г.; попр., бр. 87 от 1996 г. – Решение № 16 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 107 от 1997 г., бр. 30 от 1998 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45 от 1998 г., бр. 9 от 2000 г.) в чл. 4, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 34. (*) В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г.) в чл. 13, ал. 6 изречение последно се изменя така: „Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.“
  • 35. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм., бр. 104 и 105 от 2005 г.) в чл. 26 се правят следните изменения:
  1. В ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“, а думите „окръжния съд“ се заменят с „административния съд“.
  2. (*) В ал. 5 думите „окръжния съд“ се заменят с „административния съд“, а думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В ал. 6 думите „окръжен“ се заменят с „административен“.
  • 36. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 и 99 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 37. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 38. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 39. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 40. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г. и бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 41. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г., бр. 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 28, 43, 76, 94, 95, 100, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 58б, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 42. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 40 се правят следните изменения:
  1. В ал. 1 думите „Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 43. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 29а се създава ал. 4:

„(4) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.“

  1. (*) В чл. 124, ал. 1 думите „окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В т. 1 от допълнителната разпоредба след думата „съпрузите“ се добавя „или лицата, които се намират във фактическо съжителство“.
  • 44. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 38, ал. 2 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. (*) В чл. 39, ал. 3 думата „окръжният“ се заменя с „административният“.
  3. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 45. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19, 69 и 105 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 2, т. 7 думите „по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство“ се заменят с „предвидени в Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 46. В Закона за електронния документ и електронния подпис (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г.) в чл. 36, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 47. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 48. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 49. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 7:

а) в ал. 1 думите „по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство“ се заменят с „предвидени в Административнопроцесуалния кодекс“;

б) в ал. 3 и 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“;

в) в ал. 5 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

  1. В чл. 25, ал. 2 думите „съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство“ се заменят с „предвидени в Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 50. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 27, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 43е думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 51. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 50 и в чл. 51, ал. 1 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 52. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10 от 2006 г.) в чл. 64, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 53. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г.) в чл. 39 се правят следните изменения:
  1. (*) В ал. 1 думата „окръжен“ се заменя с „административен“.
  2. В ал. 5 думите „Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 54. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) в чл. 13, ал. 8 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 56. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г.) в чл. 24 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 57. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 и 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 7г, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 8, ал. 5 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 19а, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 34 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 58. В Закона за защита от шума в околната среда (ДВ, бр. 74 от 2005 г.) в чл. 32 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 59. В Закона за защита срещу дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 68, ал. 1 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 70, ал. 1 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 73 думите „Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 84, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 60. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г.) в чл. 80 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 61. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46 от 2005 г., бр. 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 112, ал. 1, т. 4 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 62. В Закона за здравното осигуряване (обн. ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17 и 18 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 59, ал. 7 думите „Закона за административното производство пред съответния окръжен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд“.
  2. В чл. 76, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 63. В Закона за избиране на народни представители (обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г., бр. 44 от 2001 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28, 32 и 38 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 119 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 64. В Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи (ДВ, бр. 105 от 1991 г.) в чл. 6 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 65. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) в чл. 42, ал. 9 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 66. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 18, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. (*) В чл. 49, ал. 2 думите „Закона за административното производство пред окръжния съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд“.
  3. (*) В чл. 49а, ал. 4 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  4. (*) В чл. 54, ал. 2 думите „Закона за административното производство пред окръжния съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд“.
  • 67. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 68. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 15, ал. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 думите „глава трета, раздел I от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 69. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76, 79 и 103 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 70. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 71. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 36а, ал. 5 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 72. В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г.) в чл. 44, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 73. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. – Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г.; изм., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85, 87, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 74. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г., попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г., бр. 51 от 2001 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 75. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г.; изм., бр. 23 и 91 от 2002 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 76. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 50, ал. 1 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. (*) В чл. 68 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  3. (*) В чл. 77 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  4. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 77. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 78. (*) В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г., бр. 85 от 1995 г. – Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 17 и 24 от 2006 г.) в чл. 104, ал. 1 думата „окръжния“ се заменя с „административния“, а думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  • 79. (*) В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 30, ал. 3 и 5 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. В чл. 32, ал. 3 думата „окръжния“ се заменя с „административния“, а думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  • 80. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 20 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 81. В Закона за меценатството (ДВ, бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 82. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 83. В Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 245, ал. 2 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 84. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 84е, ал. 7 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. (*) В чл. 211и, ал. 5 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  3. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 85. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 96, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 117б, ал. 6 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 86. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 87. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г.) в чл. 24, ал. 5 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 88. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 89. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 15, ал. 5 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. (*) В чл. 18, ал. 3 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  3. (*) В чл. 27, ал. 1 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  4. (*) В чл. 46, ал. 5 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  5. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 90. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 91. В Закона за омбудсмана (ДВ, бр. 48 от 2003 г.) в чл. 35, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 92. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 27 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 99, ал. 6 думите „Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 113 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 116ж думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  5. В чл. 127, ал. 3 думите „Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  6. В чл. 160, ал. 4 думите „Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 93. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 94. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г., бр. 44 и 86 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г.) в чл. 32, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 95. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм., бр. 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 44, ал. 1 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 96. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г.) в чл. 29, ал. 1 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 97. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 131 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. (*) В чл. 132 ал. 1 се изменя така:

„(1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на административните съдилища или на Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

  1. В чл. 314 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 98. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г. и бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. Наименованието на закона се изменя така: „Закон за отговорността на държавата и общините за вреди“.
  2. Член 1 се изменя така:

„Отговорност за дейност на администрацията

Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.“

  1. Член 3 се изменя така:

„Задължение за разясняване

Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си.“

  1. В чл. 9, ал. 2 след думата „граждани“ се добавя „и юридически лица“.
  • 99. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 7, ал. 8 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 33б, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 100. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм., бр. 99 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 66, ал. 2 думите „чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 79, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 101. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 59 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 102. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 75, ал. 7 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 103. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 104. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 105. В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 1991 г.; изм., бр. 52 от 1994 г., бр. 12 от 2004 г., бр. 29 от 2005 г.) в чл. 5, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 106. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 107. (*) В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г.)се правят следните изменения:
  1. В чл. 49 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. В чл. 61 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  • 108. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 49а, ал. 11 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 68, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 109. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 215 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 110. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. 57 от 2003 г.; изм., бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 111. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 105 от 2005 г.) в чл. 26, ал. 10 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 112. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм., бр. 22 от 2003 г., бр. 74 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 113. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 114. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ДВ, бр. 18 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 115. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г.) в чл. 9, ал. 5 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 116. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21 от 2006 г.) в чл. 10, ал. 7 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. – Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 14, ал. 3 изречение пето се изменя така: „Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.“
  2. (*) В § 4к, ал. 6 думата „окръжния“ се заменя с „административния“.
  3. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 118. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 119. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. 93 от 1996 г.; изм., бр. 41 и 153 от 1998 г., бр. 18 от 1999 г., бр. 20 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г.) в чл. 12, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 120. (В сила от 01.01.2007 г.) В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. – Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. – Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. – Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. – Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. – Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. – Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
  1. В чл. 3, ал. 1 след думата „окръжни“ се поставя запетая и се добавя „административни“.
  2. В чл. 30, ал. 1:

а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за председателите на административните съдилища“;

б) създава се нова т. 9:

„9. председателите на административните съдилища – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;“

в) досегашните т. 9 – 13 стават съответно т. 10 – 14.

  1. В чл. 35в, ал. 5 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 6“.
  2. В чл. 35е, ал. 5 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 6“.
  3. В чл. 38 след думата „окръжните“ се поставя запетая и се добавя „административните“.
  4. В чл. 39:

а) в ал. 1 след думата „окръжните“ съюзът „и“ се заменя със запетая и се добавя „административните и“;

б) създава се нова ал. 3:

„(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.“;

в) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.

  1. В чл. 41 думите „на съвместни заседания на пленумите им“ се заменят с „от общите събрания на съдиите от съответните колегии“.
  2. В чл. 58, ал. 1 след думата „търговски“ запетаята се заменя със съюза „и“, а думите „и административни“ се заличават.
  3. В чл. 59, ал. 3, т. 4 думите „и Върховния административен съд“ се заличават.
  4. В глава четвърта се създава раздел IVа:

„Раздел IVа“

Административен съд

Чл. 64а. На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Чл. 64б. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.

Чл. 64в./span>. Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.

Чл. 64г. (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.

(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.

Чл. 64д. (1) Председателят на административния съд:

  1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
  2. изготвя:

а) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за сведение и включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието – за сведение;

  1. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата;
  2. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;
  3. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква „а“, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;
  4. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.

Чл. 64е. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

  1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;
  2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;
  3. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.“

  1. В чл. 72 ал. 2 се отменя.
  2. В чл. 83 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  3. В чл. 84, ал. 1, т. 2 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд“.
  4. В чл. 93:

а) в ал. 1 думата „две“ се заличава;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.“

  1. В чл. 94 думите „апелативен или окръжен съд, които отговарят“ се заменят с „административен съд, който отговаря“, а думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
  2. В чл. 95:

а) в т. 1:

аа) в буква „б“ думата „окръжните“ се заменя с „административните“;

бб) създава се буква „в“:

„в) спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове“;

б) в т. 2 буква „а“ се отменя;

в) създават се нови т. 3 и 4:

„3. седем съдии – когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;

  1. общо събрание на всички съдии – когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване.“;

г) досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така:

„5. общо събрание на съответната колегия – когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона.“

  1. В чл. 96:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:

  1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;
  2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд – по тяхно желание;
  3. председателите на административните съдилища;
  4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
  5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.“;

б) алинея 2 се отменя;

в) досегашната ал. 3 става ал. 2;

г) създава се нова ал. 3:

„(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.“;

д) алинея 4 се отменя.

  1. Член 97 се изменя така:

Чл. 97. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.

(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи.“

  1. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите „състава на“ се добавя „на колегиите и“.
  2. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите „т. 13“ се заменят с „т. 14“.
  3. В чл. 125:

а) създава се нова т. 4:

„4. съдия в административен съд;“

б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.

  1. В чл. 125а:

а) в ал. 1 се създава нова т. 3:

„3. председателят на административния съд;“

б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

  1. В чл. 125в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „т. 2 – 5“.
  2. В чл. 127:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.“;

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5;

в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1 – 4“ се заменят с „ал. 1 – 5“;

г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“, а думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

  1. В чл. 132, ал. 2 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 6“.
  2. В чл. 143:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове „съдия в апелативен съд“, „съдия във Върховния административен съд“ и „председател на отделение във Върховния административен съд“ при условията на чл. 142, ал. 1.“

  1. В чл. 146, т. 2 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.
  2. В чл. 147:

а) създава се нова ал. 4:

„(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.“;

б) досегашната ал. 4 става ал. 5.

  1. В чл. 167а, ал. 3 след думите „от председателите на апелативните“ се поставя запетая и се добавя „административните“.
  2. В чл. 190, ал. 2:

а) създава се нова т. 5:

„5. от председателя на съответния административен съд – за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд – за председателите на административните съдилища;“

б) досегашните т. 5 – 8 стават съответно т. 6 – 9.

  1. В чл. 200б, ал. 1 след думите „съдебен район на“ се добавя „административен съд и“.
  2. В чл. 200ж:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Списъците по чл. 200б, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав:

  1. председател – съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове – съдии от съответния административен съд, определени от председателя на този съд – за списъците на административните съдилища;
  2. председател на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или определено от него лице, председателя на окръжния съд, окръжният прокурор и директора на окръжната следствена служба – за списъците на окръжните съдилища.“;

б) алинея 3 се изменя така:

„(3) Председателите на апелативните и на административните съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в „Държавен вестник“ и за огласяване чрез интернет.“

  • 121. В Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (обн., ДВ, бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 и 85 от 2005 г.) в чл. 33, ал. 6 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 122. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 85 от 2005 г.) в чл. 36, ал. 6 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 123. В Закона за съхранение и търговия със зърно (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 9 и 58 от 2003 г., бр. 69 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 124. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 30в, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд или по Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 34а, ал. 8 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 36 ал. 7 се изменя така:

„(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да регистрира лицата и отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

  1. В чл. 36а, ал. 5 се изменя така:

„(5) Заповедите по ал. 4 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите по ал. 4 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

  1. В чл. 49, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 125. (*) В Закона за топологията на интегралните схеми (ДВ, бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 28, ал. 2 думите „по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд“ се заменят с „по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд – град София“.
  2. В чл. 38 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  • 126. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 18, ал. 6 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 20, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 54, ал. 3 думите „Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 66 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 127. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) в чл. 40 думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 128. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 84, ал. 1 думата „окръжен“ се заменя с „административен“.
  2. (*) В чл. 85, ал. 1 и 4 думите „окръжният“ и „окръжния“ се заменят съответно с „административният“ и „административния“.
  3. В чл. 86 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 91 думите „Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 129. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 49:

а) в т. 1 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“;

б) в т. 2 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

  1. В чл. 52, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. В чл. 55, ал. 4 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  3. В чл. 59, ал. 2 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство,“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 70 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  5. В чл. 77, ал. 3 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  6. В чл. 78, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  7. В чл. 102, ал. 4 думите „Закона за Върховния административен съд, съответно – по реда на Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 130. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17 от 2006 г.) в чл. 72, ал. 1 думите „Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 131. В Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г.; изм., бр. 90 от 1993 г., бр. 16 от 1996 г., бр. 123 от 1997 г., бр. 33 от 1998 г., бр. 9 и 34 от 2000 г.) в чл. 4, ал. 2 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 132. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. В чл. 213 думите „по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „по Административнопроцесуалния кодекс“.
  2. (*) В чл. 215, ал. 1 думата „окръжния“ се заменя с „административния“, а думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  3. В чл. 216, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  4. В чл. 219, ал. 3 думите „Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалният кодекс“.
  5. В чл. 222, ал. 1, т. 11 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  6. В чл. 228 думите „Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 133. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г.) в чл. 17, ал. 9 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 134. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 135. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 101 от 2000 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 69 и 87 от 2005 г.) в чл. 16, ал. 3 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 136. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
  1. (*) В чл. 25, ал. 1 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – град София“.
  2. Навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 137. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 138. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) в чл. 22 думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 139. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 140. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и 105 от 2005 г.) в чл. 45, ал. 5 думите „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.
  • 141. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Изпълнението на кодекса се възлага на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и министъра на правосъдието.
  • 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
  2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
  3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

––––––––-

Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 29 март 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

  • 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
  1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;
  2. параграф 2, ал. 4;
  3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;
  4. параграф 4, ал. 2;
  5. параграф 24;
  6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

  • 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

  • 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)

  • 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 39 ОТ 2011 Г.)

  • 19. (1) Индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

(2) Образуваните дела до влизане в сила на този закон пред административните съдилища и Върховния административен съд се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 23. Висящите съдебни производства до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 09.10.2012 Г.)

  • 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 104 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2014 Г.)

  • 3. Неприключените дела, чиято подсъдност се променя с този закон, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 5. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 27 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 25.03.2014 Г.)

  • 12. (1) Административните органи въвеждат комплексно административно обслужване не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.

(2) Спазването на срока по ал. 1 се възлага на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи – на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице.

  • 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.36 от 18 Април 2003г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

(2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

Определение за дете

Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

Принципи на закрила

Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

  1. зачитане и уважение на личността на детето;
  2. отглеждане на детето в семейна среда;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване най-добрия интерес на детето;
  4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специална закрила на дете в риск;
  5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
  6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
  7. временен характер на ограничителните мерки;
  8. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
  9. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) грижа в съответствие с потребностите на детето;
  10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване развитието на дете с изявени дарби;
  11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) насърчаване на отговорното родителство;
  12. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) подкрепа на семейството;
  13. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
  14. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.

Мерки за закрила

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

  1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
  2. настаняване в семейство на роднини или близки;
  3. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;
  4. настаняване в приемно семейство;
  5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставяне на социални услуги – резидентен тип;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) настаняване в специализирана институция;
  7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) полицейска закрила;
  8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специализирана закрила на обществени места;
  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
  10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
  11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на правна помощ от държавата;
  12. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специални грижи за децата с увреждания;
  13. (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Специална закрила

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Специална закрила се осигурява на дете в риск.

(2) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Закрила на деца с изявени дарби

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на младежта и спорта, в която се предвиждат мерки и за:

  1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
  2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата;
  3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите „Социално подпомагане“, кметовете, регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.

(2) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия на деца.

Органи за закрила на детето

Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:

  1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
  2. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекции „Социално подпомагане“;
  3. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето.

(2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и отчитането на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето.

(3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата.

(4) В рамките на своите правомощия:

  1. министърът на труда и социалната политика:

а) ръководи, координира и контролира осъществяването на социалната политика на държавата за семействата и децата;

б) подпомага и насърчава сътрудничеството с гражданските организации с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето;

в) ръководи, координира и контролира дейностите за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство;

г) ръководи, координира и контролира разработването на проекти на нормативни актове, стратегии, програми, планове за действие и доклади в областта на демографската политика, семейството и децата;

  1. министърът на вътрешните работи:

а) осъществява предоставянето на полицейска закрила на дете чрез специализираните органи на Министерството на вътрешните работи;

б) участва в осъществяването и контрола на специализираната закрила на деца на обществени места;

в) осъществява контрол по отношение на преминаването на деца през българската държавна граница;

  1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министърът на образованието и науката:

а) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) осигурява безопасността на децата в държавните училища и детски градини в системата на предучилищното и училищното образование;

б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) чрез регионалните управления на образованието осигурява взаимодействие с органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги – резидентен тип, за установяване на образователните потребности на всяко дете и осигуряване на подходящо обучение;

в) осъществява дейности по превенция и разрешаване на проблема с учениците, които не посещават училище;

г) участва в осъществяването на специалната закрила на децата с изявени дарби;

  1. министърът на правосъдието:

а) ръководи дейностите, свързани с международното осиновяване по Семейния кодекс, и осъществява функциите, възложени на Министерството на правосъдието като централен орган по международните конвенции в областта на международното осиновяване и закрилата на децата;

б) осигурява безопасността на децата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в поправителни домове, пребивават в затвори и затворнически общежития или са задържани в следствени арести;

в) предприема действия по проучване на възможностите за предлагане и сключване на двустранни договори с държавите – страни по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), относно международното осиновяване на децата със здравословни проблеми и специфични нужди;

  1. министърът на външните работи:

а) осигурява защитата на правата и интересите на децата – български граждани, извън страната;

б) участва в разработването и контрола по изпълнението на задълженията на Република България към други държави и международни организации в областта на правата на децата;

в) координира и участва в подготовката, сключването и изпълнението на международни договори в областта на правата на децата;

  1. министърът на културата:

а) осигурява откриването, подпомагането и обучението на деца с изявени дарби в областта на културата;

б) провежда политика за закрила и развитие на културата, подпомагаща умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето;

в) осигурява безопасността на децата в училищата и организационните структури в системата на Министерството на културата;

  1. министърът на здравеопазването:

а) осъществява контрол върху осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ с приоритет за децата, бременните и майките на деца до една година;

б) контролира дейностите, осъществявани от домовете за медико-социални грижи за деца;

в) ръководи и контролира дейностите по опазване здравето на децата за осигуряване на най-високия достижим за страната стандарт на здравословното им състояние;

  1. кметовете на общини:

а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на местно ниво;

б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) осигуряват безопасността на децата в общинските училища, детски градини и в центровете за подкрепа за личностно развитие;

в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и звената на територията на съответната община;

г) подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските организации на местно ниво с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето.

Задължение за съдействие

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции „Социално подпомагане“ при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., нова – ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., отм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.)

(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

(7) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.

(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

(9) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

(10) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

Права и задължения на органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги – резидентен тип, и на социалните услуги в общността

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги – резидентен тип, и на социалните услуги в общността имат правата и задълженията по чл. 8.

(2) Органите по ал. 1 са длъжни да осигурят охрана на обектите, в които се предоставят услугите.

(3) Органите по ал. 1 са длъжни да осигуряват, следят и оценяват професионалната правоспособност на работещите в съответната институция, социална услуга – резидентен тип, или услуга в общността.

(4) Оценяването на професионалната правоспособност се извършва задължително преди постъпване на работа на всеки служител и на всеки три години. При необходимост и по преценка на съответния орган оценяването може да се извършва и в по-кратки срокове.

(5) Условията и редът за извършване на оценяването по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 17а, т. 4.

(6) Органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги – резидентен тип, в случаите на настаняване на дете по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3 са длъжни да:

  1. уведомяват писмено родителите, настойниците и попечителите на всяко дете за предстоящите оценки на образователните му потребности и насочването му за обучение в специално училище или за интегрирано обучение;
  2. осигуряват изпълнението на решението на екипите за комплексно педагогическо оценяване за насочване на децата или учениците към определен вид обучение в случаите, когато родителите, настойниците или попечителите на детето не изпълняват задълженията си по Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.

(7) Органите по ал. 1 предприемат действия за реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда в случаите на извършена проверка от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и дадена препоръка за налагане на дисциплинарно наказание.

Участие на юридически лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

Глава втора.
ПРАВА НА ДЕТЕТО

Право на закрила

Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Право на закрила по реда на този закон има и лице – жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Закрила срещу насилие

Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Закрила на личността на детето

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Право на изразяване

Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Информиране и консултиране

Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

Защита на религиозни убеждения

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

  1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
  2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

Зачитане на родителите, настойниците, попечителите и другите членове на обществото (Загл изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве.

Тайна на информацията

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст – и без негово съгласие.

(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

Глава трета.
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 Председател на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

(2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.

(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17а. (1) (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 17а – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;
  2. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето, дава методически указания на отделите „Закрила на детето“ в дирекциите „Социално подпомагане“ и осигурява методическото ръководство по спазване правата на детето;
  4. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;
  5. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно думите „лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане“) издава лиценз на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта „а“;
  6. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
  7. може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;
  8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;
  9. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) създава и поддържа национална информационна система, чието функциониране се урежда с правилника за прилагане на закона; системата съдържа данни:

а) за децата в риск;

б) за децата с изявени дарби;

в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс;

г) за специализирани институции за деца;

д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето;

е) за децата, необхванати от училище;

ж) за доставчици на социални услуги за деца;

з) други данни от значение за закрила на детето;

  1. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;
  2. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;
  3. разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;
  4. организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
  5. (доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции „Социално подпомагане“, доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;
  6. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;
  7. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) организира проверки за спазване на стандартите за социални услуги за деца и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него длъжностно лице;
  8. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгражда и поддържа хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца;
  9. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията;
  10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по ал. 1, т. 14 – 16 трябва да са придружени с методически указания за изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните институции.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Национален съвет за закрила на детето

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Агенцията за социално подпомагане, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Функции на агенцията

Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.)

Дирекция „Социално подпомагане“

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция „Социално подпомагане“, в която се създава отдел за закрила на детето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ работи в сътрудничество и координация с държавни органи и физически и юридически лица, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

Комисия за детето (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, регионалното управление на образованието, регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.

(2) Председател на комисията по ал. 1 е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Комисията по ал. 1 е обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на територията на общината и формира и осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето.

Функции на дирекция „Социално подпомагане“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция „Социално подпомагане“:

  1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
  2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;
  4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
  5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
  6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:

а) деца, нуждаещи се от специална закрила;

б) деца под полицейска закрила;

в) (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) деца, необхванати от училище;

г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;

д) деца, настанени в приемни семейства;

е) деца, настанени в специализирани институции;

ж) (отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

и) (отм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

  1. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
  2. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
  3. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) организира обучение и консултации на приемни родители и участва в техния подбор;
  4. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
  5. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
  6. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;
  7. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок две години от датата на осиновяването;
  8. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
  9. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.

(2) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

(3) (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.

Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

Глава трета „а“.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ (НОВА – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г.(ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.)(ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

  1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;
  2. заинтересованите лица;
  3. прокурор.

(2) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.

Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.)Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 22д. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

Чл. 22е. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.

Чл. 22ж. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.

(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета „б“.

Глава трета „б“.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА (НОВА – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Чл. 22з. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 21 от 2003 г.) (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък „Люксембургската конвенция“, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

  1. Министерството на правосъдието;
  2. страните по чуждестранното решение;
  3. прокурор.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.

(3) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22и. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:

  1. решението е предмет на обжалване;
  2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;
  3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението.

Чл. 22к. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.

Чл. 22л. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.

(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава – страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.

(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.

Чл. 22м. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22н. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.

Глава четвърта.
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Мерки за закрила в семейна среда

Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

  1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
  2. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) насочване към подходящи социални услуги в общността;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
  4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
  5. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
  6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
  7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
  8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
  9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
  10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;
  11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция „Социално подпомагане“ по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция „Социално подпомагане“ и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция „Социално подпомагане“.

(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

Основания за настаняване извън семейството

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:

  1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
  2. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
  4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
  5. (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
  6. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Настаняване извън семейството

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя пред районния съд.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Искането за настаняване, направено от дирекция „Социално подпомагане“, се придружава от:

  1. доклад от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;
  2. декларациите от роднините или близките на детето в случаите по чл. 27, ал. 3 и 4;
  3. справка от регистъра на дирекция „Социално подпомагане“ за вписаните приемни семейства, при които могат да бъдат настанени деца.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато искането се прави от прокурора или от родител, съдът служебно изисква от дирекция „Социално подпомагане“ документите по ал. 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняване на дете в социална услуга заедно с негов родител се извършва с направление от дирекция „Социално подпомагане“.

Временно настаняване по административен ред

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на:

  1. детето – при спешни мерки;
  2. родителите – във всички останали случаи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След настаняване по административен ред се сключва договор между съответния доставчик на социална услуга „приемна грижа“ по настоящия адрес на приемното семейство и приемното семейство.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Актовете на директора на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Настаняване по съдебен ред

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

(5) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В решението по ал. 4 задължително се посочва срокът на настаняването.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

Основания за прекратяване на настаняването

Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:

  1. при разваляне на договора;
  2. с изтичане на срока;
  3. при взаимно съгласие на страните по договора;
  4. с осиновяването на детето;
  5. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
  6. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1;
  7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
  8. при промяна на мярката за закрила;
  9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;
  10. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 9 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;
  11. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на детето.

Ред за прекратяване на настаняването

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция „Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.

(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

Промяна на мярката за закрила

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 – 6 се спазва редът за настаняване по чл. 26 – 28.

Приемно семейство

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

(2) Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане.

(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства.

(4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с доставчик на социална услуга „приемна грижа“.

(5) Условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и съставът, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

  1. които не са навършили пълнолетие;
  2. поставени под запрещение;
  3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
  4. които не могат да бъдат настойници;
  5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
  6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
  7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
  8. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето;
  9. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
  10. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Отношения с родителите по произход

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция „Социално подпомагане“, семейството на роднини или близки или приемното семейство.

Изразяване на мнение

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

Приемна грижа

Чл. 34а. (1) (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишен текст на чл. 34а – ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Приемна грижа, като мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1, е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства могат да бъдат подкрепяни чрез социалната услуга „приемна грижа“.

(3) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Социалната услуга „приемна грижа“ включва дейности по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Доставчик на социалната услуга „приемна грижа“ може да бъде дирекция „Социално подпомагане“, общината или лицензиран доставчик на социална услуга за деца съгласно чл. 43б.

Настаняване в специализирани институции

Чл. 35. (1) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.

Контрол

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

Полицейска закрила

Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Основания

Чл. 38. (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е:

  1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
  2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгубено или е в безпомощно състояние;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) останало без надзор.

Мерки за полицейска закрила

Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

  1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
  2. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да настанят детето в специализирани институции или социални услуги – резидентен тип, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да върнат детето при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето.

(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38.

Уведомяване

Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

  1. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;
  2. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекция „Социално подпомагане“, в чийто район е предприета закрилата;
  3. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;
  4. прокуратурата;
  5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето.

Срок

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.

Издирване на изчезнало дете

Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

Наредба

Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Глава четвърта „а“.
ЛИЦЕНЗИРАНЕ (НОВА – ДВ, БР. 36 ОТ 2003 Г.)

Лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43б. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз, издаден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисия по лицензиране, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания.

(2) Лицензът е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.

(3) Лицензът съдържа:

  1. титуляр на лиценза;
  2. БУЛСТАТ/единен идентификационен код;
  3. адрес/седалище и адрес на управление;
  4. социалната услуга, за която се издава лицензът;
  5. срока на лиценза.

(4) Лиценз се издава за всяка отделна социална услуга за срок три години, като след изтичането му той може да бъде подновен.

(5) За разглеждане на документите за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца и за подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят във Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.

(6) За разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Условия за издаване на лиценза (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43в. (1) (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишен текст на чл. 43в – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицензът се издава, когато кандидатът:

  1. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане;
  2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
  3. не е в ликвидация;
  4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
  5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.

(2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) За получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по утвърден от него образец, към което прилагат следните документи:

  1. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ и/или посочване на единен идентификационен код;
  2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението;
  3. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;
  4. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи;
  5. описание на социалната услуга по утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.

(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по ал. 2, т. 2 и 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане представят официален превод на приложимите по ал. 2 документи, издадени от компетентния орган на съответната държава.

(5) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Документите по ал. 2 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Комисия за лицензиране (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43г. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Комисията по чл. 43б, ал. 1:

  1. разглежда постъпилите заявления за издаване и подновяване на лиценз и уведомленията за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издаден лиценз;
  2. уведомява заявителите при установена нередовност в документите и дава указания за отстраняването й;
  3. прави мотивирани предложения до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване, промяна, подновяване, прекратяване, отнемане, заличаване или отказване на лиценз.

(2) Членовете на комисията се предлагат от съответните държавни органи по чл. 43б, ал. 1 и се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомления и уведомява членовете за насрочените заседания, които са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове. За заседанията на комисията се води протокол.

(4) Комисията разглежда заявленията и уведомленията, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове. При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрилата на детето.

(5) За дейността на комисията се води:

  1. регистър за постъпилите заявления;
  2. протоколна книга;
  3. регистър за издадените лицензи;
  4. регистър на получените от Агенцията за социално подпомагане удостоверения за регистрация, издадени по реда на Закона за социално подпомагане.

(6) Регистърът по ал. 5, т. 3 съдържа:

  1. информацията по чл. 43б, ал. 3;
  2. номера и датата на издадения лиценз;
  3. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя;
  4. датата на подновяване, прекратяване, заличаване или отнемане на лиценза.

(7) Представените документи по чл. 43в се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Националния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересовани лица.

(8) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила на детето.

Издаване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43д. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) В едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок.

(2) Комисията по чл. 43б, ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на постъпването им.

(3) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 в тридневен срок от разглеждане на заявлението уведомява заявителя при установена нередовност в документите по чл. 43в, ал. 2, като дава указания за отстраняването й в 14-дневен срок. В този случай едномесечният срок по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на нередовността, но не повече от 30 дни.

(4) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или отказване на лиценз в тридневен срок от разглеждане на заявлението.

(5) Заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване на лиценз или за отказ от издаване на лиценз се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Лицензът се издава съгласно утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.

(7) Ако издаденият лиценз бъде изгубен или унищожен, председателят на Държавната агенция за закрила на детето по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да издаде дубликат на лиценза.

(8) При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват.

(9) Въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето промененото обстоятелство по ал. 8 се отразява в нов лиценз, без да се променя срокът му на действие.

(10) Издаденият лиценз и удостоверението за регистрация по реда на чл. 18б, ал. 3 и чл. 18в, ал. 4 от Закона за социално подпомагане се получават в Държавната агенция за закрила на детето в срок до един месец от датата на издаване на лиценза лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.

Задължения на лицензирания доставчик на социална услуга за деца (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43е. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е длъжен в срок до 12 месеца от получаване на лиценза да започне дейност по предоставяне на услугата.

(2) В 14-дневен срок от започването на дейността по предоставяне на услугата лицензираният доставчик е длъжен писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето относно:

  1. датата на започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз;
  2. адреса/адресите на предоставяне на услугата, с изключение на мобилните услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция.

(3) В случай че лицензираният доставчик на социална услуга за деца преустанови дейността си за период, по-дълъг от три месеца, той е длъжен в 14-дневен срок от изтичането им да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето за настъпилото обстоятелство, като посочи съответните причини.

(4) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.

(5) Всяка година до 31 март лицензираните доставчици представят в Държавната агенция за закрила на детето в електронен формат отчет за дейността си, свързан с предоставяната от тях социална услуга за деца за предходната календарна година.

(6) Отчетът по ал. 5 съдържа обобщена информация относно постигнатите резултати от работата с потребителите на услугата.

Подновяване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43ж. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Преди датата на изтичане на срока на лиценза за предоставяне на социална услуга за деца доставчикът на услугата може да поиска подновяване на лиценза, когато:

  1. възнамерява да продължи да предоставя определената услуга и след изтичането на тригодишния срок на лиценза и отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1;
  2. при извършени проверки по реда на чл. 17а, ал. 1, т. 14 и/или 16 е установено, че няма издавани задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на правата на детето и/или за предоставяне на услугата, или изпълнява добросъвестно предписанията, както и че няма издадени наказателни постановления по наложени актове за нарушения по чл. 45, ал. 5 – 12;
  3. е предоставил текущи отчети за дейността си в срока на действие на лиценза.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и изискуемите по чл. 43в, ал. 2, т. 1 – 4 документи не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза.

(3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по чл. 43в, ал. 2, т. 2 и 3.

(4) Подадените след срока по ал. 2 заявления не се разглеждат от комисията по чл. 43б, ал. 1 и заявителят се информира за необходимостта да кандидатства за издаване на нов лиценз по реда на чл. 43в.

(5) В случаите, когато няма промяна в обстоятелствата, удостоверени в първоначално издадения лиценз, се издава нов лиценз въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като заявлението по реда на ал. 2 не се разглежда от комисията по чл. 43б, ал. 1.

(6) В случаите, когато има промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, подновяването на лиценза се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по реда на чл. 43д.

(7) Заповедта за отказ за подновяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43з. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно думата „Лицата“, изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 със заповед прекратява, отнема и заличава издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца.

(2) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се прекратява, когато титулярят:

  1. писмено е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването;
  2. не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза;
  3. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран;
  4. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран – в случаите, в които е приложимо.

(3) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се отнема, когато титулярят:

  1. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
  2. извършва дейност в нарушение на получения лиценз;
  3. не е изпълнил в с