Обучителни

Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА

 

СТАНОВИЩЕ

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № 054-01-55, внесен от г-н Искрен Веселинов и група народни представители на 23.06.2020 г..

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в различни от ЗСУ нормативни актове, с които са уредени някои отношения от направените предложения.

В предложенията по §1. Чл. 3 – за създаване на нова ал. 2, преместването на ал. 2 в ал. 3 и създаването на ал. 4 внасят разяснение по съществуващи вече разпоредби, които текстове следва добре да се познават и прилагат от страна на съдебната и изпълнителната власт, администрацията и лицата, които се занимават с този и подобен вид дейности. Такива текстове са заложени в други нормативни актове като Семеен кодекс (СК), Закон за лицата и семейството (ЗЛС), Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Закон за здравето (ЗЗ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и други нормативни актове.

В направените предложения по § 1. В чл. 3 се предлага създаването на ал. 4, а именно „(4) Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон.“.

При така направеното предложение не става ясно каква е целта на правната норма и какво следва да регулира, тъй като Неправителствена организация (НПО) е юридическо лице, което подлежи на специален законодателен режим, създава се с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат търговски характер. Целта на учредителите е да допринесат за развитието на определени обществени цели и не разпределят печалба.

На следващо място, чл. 1 от Търговски закон (ТЗ) изчерпателно посочва и изброява видовете търговци.

Следователно ако предложената норма цели лицата по чл. 1 от ТЗ да не могат да предоставят социални услуги тъй като по смисъла на закона те разпределят печалба, то следва предложението да гласи: „Предоставянето на социални услуги не може да се предоставя от лица регистрирани по смисъла на Търговския закон.“.

В § 2. от направените предложения гласи, че в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:

Създава се нова ал. 2:

„(2) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете, информация се предоставя със съгласието на родителя или настойника на детето, а когато то е непълнолетно – от детето, със съдействието на родителя или попечителя.“

Във връзка с направеното предложение, на първо място следва да се направи промяна в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 която гласи: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“

Чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:

„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. Събирането на необходимата информация се осъществява само в случай, че има писмено съгласие – волеизявление от потребителя на услугата.“

При така направено предложение и във връзка с предложението за създаване на ал. 2 следва де се вземе предвид, че правните действия на непълнолетните са уредени в чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), който гласи: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Съответно непълнолетните нямат право на самостоятелно волеизявление независимо в каква форма (устна, писмена в това число декларативна и т.н.), което може да породи правни последици, такова може да се направи само със съгласието на техните родители или попечители.

Също така следва да се има предвид, че изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите на детето следва да се основава на доброволно предоставена от законните представители на детето информация. В случаите, в които детето дава такава информация тя следва да е в присъствието на родителите или настойниците, като същата следва да се сведе до знанието на другия законен представител в хипотезата на чл. 123 от СК.

На следващо място важно е да се знае, че всеки законен представител има право да получи информация от всички органи и лица, касаеща подопечния им.

В извънредни случаи определени в закон може да се предприемат действия от страна на изпълнителната власт с цел събиране на необходимата информация в сочената хипотеза на ЗСУ.
Следва да се обърна особено внимание на чл. 47 и чл. 75 от ЗСУ.

На първо място чл. 47 се урежда финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги.

На следващо място чл. 75 дава възможността на общините да насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет.

Съответно при така приетите норми е наличен конфликт на интереси, както и възниква неравнопоставеност при осъществяването на финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги и други (външни) доставчици на социални услуги. По този начин се създава и предпоставка за корупция.

По отношение на предложението в § 3. за промени в чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет по отношение на Административния акт (АА) следва да се вземе предвид, че в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), процедурата по обжалване на АА е добре уредена и законодателя е дал възможността на законните представители да участват в процеса и да имат възможността да обжалват АА както пред по-горестоящ административен орган така и пред съответния съд.

В административния процес отдавна е известен т. нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест. Сега той е уреден в чл. 90, ал. 1 от АПК–административният акт не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото оспорване, а при подадена жалба или протест–до решаване на спора от съответния орган.

В същото време обаче чл. 60 от АПК урежда възможността в самия административен акт, още с неговото издаване, да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, при посочените в ал. 1 хипотези. Предварително изпълнение може да се допусне и след постановяване на акта. В чл. 60, ал 4 от АПК се предвижда изрично мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Всъщност обаче допускането на предварително изпълнение винаги трябва да бъде мотивирано, за да стане възможна проверката за неговата необходимост както при оспорването пред по-горестоящ административен орган, така и пред съд. Поради това всеки административен акт, в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да съдържа два вида мотиви. На първо място са мотивите за издаване на самия акт, на второ–мотивите за допуснатото предварително изпълнение.

В тази връзка разпореждането за предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване, различно от това на самия административен акт. В тридневен срок от съобщаването му то може да бъде обжалвано чрез административния орган или пред съда, и то независимо от това, дали самият акт е бил оспорен. Особеност на производството пред съда е, че жалбата срещу предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание. Тя не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго – чл. 60, ал. 5 от АПК. Пропускането на тридневния срок за обжалване по АПК погасява правото на обжалване.

Важно е да се наблегне на факта, че при издаването на разпореждане за предварително изпълнение, Административния орган (АО) следва да е констатирал пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето.

Във връзка с горното следва се вземе предвид, че предложението за създаване на нова ал. 27а в ЗЗДет само ще усложни и осуети предвидения съдебен контрол, както и ще настъпят нови преклузивни срокове, които са във вреда на заинтересованите (оспорващи) лица.

По отношение предложението за отмяната на чл. 138а, ал. 1 от СК, следва да се има предвид, че изработването на доклади по спорове за родителски права често затрудняват системата и работата на социалните работници, което обстоятелство води до необективни доклади.

Също така често социалните работници биват въвличани в семейните конфликти и заставяни да вземат страна по споровете за родителски права.

Поради тези причини следва да се предвидят промени, които да регламентират издаването на доклади по дела единствено в случаите на деца в риск.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:

1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето

“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.

2. Твърдо “не”

Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.

3. Позволете на детето да придобива опит

Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.

4. Хвалете с мярка

Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.

5. Пораснете сами

Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.

6. Внимавайте с речника си

През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман

7. Позволете на детето да бъде дете

Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!

8. Семейните традиции

Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.

9. Честност и последователност.

За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.

10. По-малко думи

“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.

 

 

Източник: www.noviteroditeli.bg

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

Важно за родителите!

Какво е важно да знаят родителите.

Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.

Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.

Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.

Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.

Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.

Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

 

НОРВЕЖКА МАЙКА ТЪРСИ УБЕЖИЩЕ В ПОЛША

Делата срещу норвежките служби за закрила на детето (CWS), известни под името „Barnevernet“, са достигнали друго ниво през последните две години, тъй като няколко норвежци бягат от родната си страна за безопасността на техните семейства.

Силже Гамор (37 г.), майка на две момичета (12 и 1), потърси убежище в Полша миналата година след петгодишен кошмар, включващ произволни решения от CWS, полицията и други мощни лидери в Норвегия. Нейният случай за убежище може да бъде решен по-късно този месец от полския външен министър.

Silje Garmo на полския телевизионен канал «Telewizji Republika» вчера (екранна снимка)

(Silje Garmo беше гост снощи на национална телевизия в Полша, преведена от полския журналист, живеещ в Осло, Хенрик Малиновски. се случи в тази страшна организация.)

Делото на Силже е разследвано от известния специалист по психология в Осло, Einar C. Salvesen и от психолога Joar Tranøy, както и от нейното църковно ръководство в Осло. Препоръката е ясно, че CWS нямат основание да приемат нейното 13-месечно бебе Ейра от нея. Силже Гармо е компетентна майка и за двете момичета.

Водещите полски адвокати на мозъчния тръст на Римокатолическата църква в Варшава разследват в Полша и Норвегия правното основание за делата й и заключиха, че законно няма никаква заповед за отнемане на децата й.

Както Конвенцията на ООН за правата на детето, така и Европейската конвенция за правата на човека предоставят право на зачитане на семейния живот. Както полското, така и норвежкото право са подчинени на международното право по тези въпроси, поддържа адвокатите на Ordo Iuris, които интервюира Крисчън Коалиция Свят (CCW). Затова Ордо Иурис препоръчва на Сила Гармо и дъщерите й да се даде убежище в Полша

 

Преводът е направен с google translate.

Източник: christiancoalition.world

 

ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА – ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ

Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.

Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.

 

Габриела Куби

 

Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.

От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».

Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.

А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.

До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.

«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.

Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.)

 

Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.

Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»

 

Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.

Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.

Културната революция

В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.

В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.

Още няколко примера

През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум».

Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.

В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.

След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено.

Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.

Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?

За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.

Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци». Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»

Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено.

 

Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»

Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване».

Днес виждаме резултатите:

джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.

Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра».

Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.

На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).

Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената.

Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.

Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея.
Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.

Тоталитаризмът в нови одежди

Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.

 

Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави.

Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.

Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.

Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.

Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.

 

При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.

В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.

В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.

С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.

Съпротива

Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.

Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.

Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.

Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.

Жертвите на джендърната идеология

Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.

Така джендърната идеология се оказва противник на:
здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената;
жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа;
единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще;
неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»;
децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата;
семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване;
научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика;
демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството;
Бога и създадения от Него порядък в света.

Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.

Днес се води битка със същността на човека.

На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.

 

Публикация и снимка на сп. „Прозорец“, бр.2/2012

Ролята на родителите при хиперактивните деца

В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.

Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае.  Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:

Майчината и бащината любов са различни.

Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.

Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:

Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.

 

 

Източник: На Кафе

Снимка: barometar.ne

Агресия при деца от ранна до предучилищна възраст

Влиянието на институционалния модел върху децата способства за разрастването и честата проява на агресивното им поведение.

В миналото персоналът на детските градини е използвал утвърдени и приети методи за контрол на агресията. Използвал се е модела „социално научаване“, а именно чрез модел на подражание се изгражда приемливо поведение и с награди и наказания децата са възпитавани в търпимост, емпатия и уважение към другия.

В днешно време поради липсата на обществен морал и деструктивната намеса на различните институции, възникват множество безпорядки , облечени в красиви думи като правата на човека. Към този хаос като се добави множеството информация от интернет и медиите, която дезинформира и обърква младите родители и подрастващото поколение, се пораждат различни нагласи за семейни порядки – семеен модел, които често са различни от общоприетите норми. Те често се разминават с институционалния модел, а това води до недисциплинираност у децата и допълнително напрежение.

Важно е да се отбележи, че големият брой на деца в детските градини допълнително натоварва и изнервя децата. Там те са изложени на шум, който е вследствие от завишения им брой. Често това става причина за засилването на деструктивното поведение при агресивните деца и проява на агресия от деца, които не са показвали такава до този момент. Съответно персоналът остава безпомощен от нарастващото напрежение, а това води до неговата демотивация. Този институционален модел е причина за повишаването на агресивността в днешни дни. Не следва да се изключва и факта, че все повече родители страдат от липса на време, което допринася за пораждането на агресията, както и за участието им във вземането на превантивни мерки. Поради това този проблем си остава предимно институционален. Връзката между родител, дете и персонал, често пъти е недостатъчна. Всички тези причини способстват за деструктивното поведение у децата и за нарастването на агресивните прояви.

Както изтъкнахме дотук, агресията е сложна и многостранна, детерминирана в своите причини, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.

Независимо, че нивото на агресия у децата се променя ситуативно, съществуват устойчиви, непроменящи се във времето индивидуални различия в склонността към агресивно поведение.

Устойчивостта у някои деца изисква повишено внимание от страна на възрастните и опити за преодоляване на социално нежеланите форми на поведение. Това намалява необходимостта въпросът за агресивността да бъде разработван както в теоретичен, така и в практически аспект. Нуждата от подобна диагностика виждаме в контекста на ролята, която персоналът на детската градина има в социализацията на личността и във формирането на самосъзнанието. Възникват устойчиви форми на социално взаимодействие, а за проявите на емпатия, сътрудничество или на агресия, недоброжелателност, наблюдавани в този възрастов период, често се превръщат в основни характеристики на поведението в следващите възрастови периоди. Както показват някои изследвания, степента на агресивност при децата в предучилищна възраст е доста добър показател на агресивността им в зряла възраст.

Ето защо е необходимо и педагози, и родители да възприемат мерки за предотвратяване на агресивните форми на поведение и да работят за формиране на умения, за използване на по-конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели.

Повече по темата може да видите на посочения по-долу линк.

Източник: Йордан Тодоров

РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!

Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.

Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.

Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?

Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.

Родителите престъпници ли са?

Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?

Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!

С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?

Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.

Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.

[poll id=“4″]

Translate