професор Ваня Матанова

Ролята на родителите при хиперактивните деца

В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.

Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае.  Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:

Майчината и бащината любов са различни.

Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.

Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:

Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.

 

 

Източник: На Кафе

Снимка: barometar.ne

Share Button

Translate

Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...

Абонирайте се за бюлетин