«
»

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Публикувано на март 6, 2016 | От zpd

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.75 от 2 Август 2002г., изм. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.36 от 18 Април 2003г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 30 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.28 от 5 Април 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

(2) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

Определение за дете

Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

Принципи на закрила

Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

  1. зачитане и уважение на личността на детето;
  2. отглеждане на детето в семейна среда;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване най-добрия интерес на детето;
  4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специална закрила на дете в риск;
  5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
  6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
  7. временен характер на ограничителните мерки;
  8. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
  9. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) грижа в съответствие с потребностите на детето;
  10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване развитието на дете с изявени дарби;
  11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) насърчаване на отговорното родителство;
  12. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) подкрепа на семейството;
  13. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;
  14. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.

Мерки за закрила

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

  1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
  2. настаняване в семейство на роднини или близки;
  3. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;
  4. настаняване в приемно семейство;
  5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставяне на социални услуги – резидентен тип;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) настаняване в специализирана институция;
  7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) полицейска закрила;
  8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специализирана закрила на обществени места;
  9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
  10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
  11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на правна помощ от държавата;
  12. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специални грижи за децата с увреждания;
  13. (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Специална закрила

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Специална закрила се осигурява на дете в риск.

(2) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Закрила на деца с изявени дарби

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на младежта и спорта, в която се предвиждат мерки и за:

  1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
  2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата;
  3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите „Социално подпомагане“, кметовете, регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.

(2) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки и тютюневи изделия на деца.

Органи за закрила на детето

Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:

  1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
  2. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекции „Социално подпомагане“;
  3. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето.

(2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и отчитането на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето.

(3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата.

(4) В рамките на своите правомощия:

  1. министърът на труда и социалната политика:

а) ръководи, координира и контролира осъществяването на социалната политика на държавата за семействата и децата;

б) подпомага и насърчава сътрудничеството с гражданските организации с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето;

в) ръководи, координира и контролира дейностите за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство;

г) ръководи, координира и контролира разработването на проекти на нормативни актове, стратегии, програми, планове за действие и доклади в областта на демографската политика, семейството и децата;

  1. министърът на вътрешните работи:

а) осъществява предоставянето на полицейска закрила на дете чрез специализираните органи на Министерството на вътрешните работи;

б) участва в осъществяването и контрола на специализираната закрила на деца на обществени места;

в) осъществява контрол по отношение на преминаването на деца през българската държавна граница;

  1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) министърът на образованието и науката:

а) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) осигурява безопасността на децата в държавните училища и детски градини в системата на предучилищното и училищното образование;

б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) чрез регионалните управления на образованието осигурява взаимодействие с органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги – резидентен тип, за установяване на образователните потребности на всяко дете и осигуряване на подходящо обучение;

в) осъществява дейности по превенция и разрешаване на проблема с учениците, които не посещават училище;

г) участва в осъществяването на специалната закрила на децата с изявени дарби;

  1. министърът на правосъдието:

а) ръководи дейностите, свързани с международното осиновяване по Семейния кодекс, и осъществява функциите, възложени на Министерството на правосъдието като централен орган по международните конвенции в областта на международното осиновяване и закрилата на децата;

б) осигурява безопасността на децата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в поправителни домове, пребивават в затвори и затворнически общежития или са задържани в следствени арести;

в) предприема действия по проучване на възможностите за предлагане и сключване на двустранни договори с държавите – страни по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), относно международното осиновяване на децата със здравословни проблеми и специфични нужди;

  1. министърът на външните работи:

а) осигурява защитата на правата и интересите на децата – български граждани, извън страната;

б) участва в разработването и контрола по изпълнението на задълженията на Република България към други държави и международни организации в областта на правата на децата;

в) координира и участва в подготовката, сключването и изпълнението на международни договори в областта на правата на децата;

  1. министърът на културата:

а) осигурява откриването, подпомагането и обучението на деца с изявени дарби в областта на културата;

б) провежда политика за закрила и развитие на културата, подпомагаща умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето;

в) осигурява безопасността на децата в училищата и организационните структури в системата на Министерството на културата;

  1. министърът на здравеопазването:

а) осъществява контрол върху осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ с приоритет за децата, бременните и майките на деца до една година;

б) контролира дейностите, осъществявани от домовете за медико-социални грижи за деца;

в) ръководи и контролира дейностите по опазване здравето на децата за осигуряване на най-високия достижим за страната стандарт на здравословното им състояние;

  1. кметовете на общини:

а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на местно ниво;

б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) осигуряват безопасността на децата в общинските училища, детски градини и в центровете за подкрепа за личностно развитие;

в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и звената на територията на съответната община;

г) подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските организации на местно ниво с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето.

Задължение за съдействие

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции „Социално подпомагане“ при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., нова – ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., отм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.)

(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

(7) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.

(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

(9) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

(10) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

Права и задължения на органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги – резидентен тип, и на социалните услуги в общността

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите на управление на специализираните институции, на социалните услуги – резидентен тип, и на социалните услуги в общността имат правата и задълженията по чл. 8.

(2) Органите по ал. 1 са длъжни да осигурят охрана на обектите, в които се предоставят услугите.

(3) Органите по ал. 1 са длъжни да осигуряват, следят и оценяват професионалната правоспособност на работещите в съответната институция, социална услуга – резидентен тип, или услуга в общността.

(4) Оценяването на професионалната правоспособност се извършва задължително преди постъпване на работа на всеки служител и на всеки три години. При необходимост и по преценка на съответния орган оценяването може да се извършва и в по-кратки срокове.

(5) Условията и редът за извършване на оценяването по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 17а, т. 4.

(6) Органите на управление на специализираните институции и на социалните услуги – резидентен тип, в случаите на настаняване на дете по реда на чл. 25, ал. 1, т. 3 са длъжни да:

  1. уведомяват писмено родителите, настойниците и попечителите на всяко дете за предстоящите оценки на образователните му потребности и насочването му за обучение в специално училище или за интегрирано обучение;
  2. осигуряват изпълнението на решението на екипите за комплексно педагогическо оценяване за насочване на децата или учениците към определен вид обучение в случаите, когато родителите, настойниците или попечителите на детето не изпълняват задълженията си по Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.

(7) Органите по ал. 1 предприемат действия за реализиране на дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда в случаите на извършена проверка от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и дадена препоръка за налагане на дисциплинарно наказание.

Участие на юридически лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

Глава втора.
ПРАВА НА ДЕТЕТО

Право на закрила

Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

(2) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Право на закрила по реда на този закон има и лице – жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Закрила срещу насилие

Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Закрила на личността на детето

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Право на изразяване

Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Информиране и консултиране

Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

Защита на религиозни убеждения

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

  1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
  2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

(5) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

Зачитане на родителите, настойниците, попечителите и другите членове на обществото (Загл изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве.

Тайна на информацията

Чл. 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст – и без негово съгласие.

(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

(3) (Нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

Глава трета.
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 Председател на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

(2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.

(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17а. (1) (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 17а – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:

  1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;
  2. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето, дава методически указания на отделите „Закрила на детето“ в дирекциите „Социално подпомагане“ и осигурява методическото ръководство по спазване правата на детето;
  4. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;
  5. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно думите „лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане“) издава лиценз на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта „а“;
  6. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
  7. може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;
  8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;
  9. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) създава и поддържа национална информационна система, чието функциониране се урежда с правилника за прилагане на закона; системата съдържа данни:

а) за децата в риск;

б) за децата с изявени дарби;

в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс;

г) за специализирани институции за деца;

д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето;

е) за децата, необхванати от училище;

ж) за доставчици на социални услуги за деца;

з) други данни от значение за закрила на детето;

  1. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;
  2. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;
  3. разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;
  4. организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
  5. (доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции „Социално подпомагане“, доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;
  6. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;
  7. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) организира проверки за спазване на стандартите за социални услуги за деца и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него длъжностно лице;
  8. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгражда и поддържа хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца;
  9. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията;
  10. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по ал. 1, т. 14 – 16 трябва да са придружени с методически указания за изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните институции.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Задължителните предписания по ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Национален съвет за закрила на детето

Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Агенцията за социално подпомагане, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Функции на агенцията

Чл. 19. (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.)

Дирекция „Социално подпомагане“

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция „Социално подпомагане“, в която се създава отдел за закрила на детето.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ работи в сътрудничество и координация с държавни органи и физически и юридически лица, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

Комисия за детето (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) Към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, регионалното управление на образованието, регионалната здравна инспекция, дирекция „Социално подпомагане“, местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.

(2) Председател на комисията по ал. 1 е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Комисията по ал. 1 е обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на територията на общината и формира и осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето.

Функции на дирекция „Социално подпомагане“ (Загл. изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция „Социално подпомагане“:

  1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
  2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;
  4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
  5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
  6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:

а) деца, нуждаещи се от специална закрила;

б) деца под полицейска закрила;

в) (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) деца, необхванати от училище;

г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;

д) деца, настанени в приемни семейства;

е) деца, настанени в специализирани институции;

ж) (отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

и) (отм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

  1. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
  2. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
  3. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) организира обучение и консултации на приемни родители и участва в техния подбор;
  4. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
  5. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
  6. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;
  7. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок две години от датата на осиновяването;
  8. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
  9. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.

(2) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

(3) (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.

Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Дирекция „Социално подпомагане“ работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

Глава трета „а“.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ (НОВА – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г.(ратифицирана със закон – ДВ, бр. 20 от 2003 г.)(ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък „Хагската конвенция“, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

  1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;
  2. заинтересованите лица;
  3. прокурор.

(2) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.

Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.)Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 22д. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

Чл. 22е. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.

Чл. 22ж. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.

(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета „б“.

Глава трета „б“.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА (НОВА – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Чл. 22з. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 21 от 2003 г.) (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък „Люксембургската конвенция“, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

  1. Министерството на правосъдието;
  2. страните по чуждестранното решение;
  3. прокурор.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.

(3) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22и. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:

  1. решението е предмет на обжалване;
  2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;
  3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението.

Чл. 22к. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.

Чл. 22л. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.

(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава – страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.

(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.

Чл. 22м. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22н. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.

Глава четвърта.
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Мерки за закрила в семейна среда

Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

  1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
  2. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) насочване към подходящи социални услуги в общността;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
  4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
  5. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
  6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
  7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
  8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
  9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
  10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;
  11. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция „Социално подпомагане“ по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция „Социално подпомагане“ и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция „Социално подпомагане“.

(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

Основания за настаняване извън семейството

Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:

  1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
  2. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
  3. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
  4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
  5. (нова – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;
  6. (нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Настаняване извън семейството

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя пред районния съд.

(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Искането за настаняване, направено от дирекция „Социално подпомагане“, се придружава от:

  1. доклад от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;
  2. декларациите от роднините или близките на детето в случаите по чл. 27, ал. 3 и 4;
  3. справка от регистъра на дирекция „Социално подпомагане“ за вписаните приемни семейства, при които могат да бъдат настанени деца.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато искането се прави от прокурора или от родител, съдът служебно изисква от дирекция „Социално подпомагане“ документите по ал. 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняване на дете в социална услуга заедно с негов родител се извършва с направление от дирекция „Социално подпомагане“.

Временно настаняване по административен ред

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на:

  1. детето – при спешни мерки;
  2. родителите – във всички останали случаи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След настаняване по административен ред се сключва договор между съответния доставчик на социална услуга „приемна грижа“ по настоящия адрес на приемното семейство и приемното семейство.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Актовете на директора на дирекция „Социално подпомагане“ се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Настаняване по съдебен ред

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип и в специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

(5) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В решението по ал. 4 задължително се посочва срокът на настаняването.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

Основания за прекратяване на настаняването

Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:

  1. при разваляне на договора;
  2. с изтичане на срока;
  3. при взаимно съгласие на страните по договора;
  4. с осиновяването на детето;
  5. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
  6. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1;
  7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
  8. при промяна на мярката за закрила;
  9. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;
  10. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 9 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;
  11. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на детето.

Ред за прекратяване на настаняването

Чл. 30. (1) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция „Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.

(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

Промяна на мярката за закрила

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 – 6 се спазва редът за настаняване по чл. 26 – 28.

Приемно семейство

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

(2) Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане.

(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства.

(4) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с доставчик на социална услуга „приемна грижа“.

(5) Условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и съставът, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

  1. които не са навършили пълнолетие;
  2. поставени под запрещение;
  3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
  4. които не могат да бъдат настойници;
  5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
  6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
  7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
  8. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето;
  9. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
  10. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Отношения с родителите по произход

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция „Социално подпомагане“, семейството на роднини или близки или приемното семейство.

Изразяване на мнение

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

Приемна грижа

Чл. 34а. (1) (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишен текст на чл. 34а – ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Приемна грижа, като мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1, е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства могат да бъдат подкрепяни чрез социалната услуга „приемна грижа“.

(3) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Социалната услуга „приемна грижа“ включва дейности по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.

(4) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Доставчик на социалната услуга „приемна грижа“ може да бъде дирекция „Социално подпомагане“, общината или лицензиран доставчик на социална услуга за деца съгласно чл. 43б.

Настаняване в специализирани институции

Чл. 35. (1) (Отм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.

Контрол

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

Полицейска закрила

Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Основания

Чл. 38. (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е:

  1. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
  2. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгубено или е в безпомощно състояние;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) останало без надзор.

Мерки за полицейска закрила

Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

  1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
  2. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да настанят детето в специализирани институции или социални услуги – резидентен тип, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
  3. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да върнат детето при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето.

(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38.

Уведомяване

Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

  1. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;
  2. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) дирекция „Социално подпомагане“, в чийто район е предприета закрилата;
  3. (изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;
  4. прокуратурата;
  5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето.

Срок

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.

Издирване на изчезнало дете

Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

Наредба

Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Глава четвърта „а“.
ЛИЦЕНЗИРАНЕ (НОВА – ДВ, БР. 36 ОТ 2003 Г.)

Лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43б. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз, издаден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисия по лицензиране, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания.

(2) Лицензът е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване.

(3) Лицензът съдържа:

  1. титуляр на лиценза;
  2. БУЛСТАТ/единен идентификационен код;
  3. адрес/седалище и адрес на управление;
  4. социалната услуга, за която се издава лицензът;
  5. срока на лиценза.

(4) Лиценз се издава за всяка отделна социална услуга за срок три години, като след изтичането му той може да бъде подновен.

(5) За разглеждане на документите за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца и за подновяване на издаден лиценз се дължат такси, които се внасят във Фонд „Социална закрила“ към министъра на труда и социалната политика и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.

(6) За разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Условия за издаване на лиценза (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 43в. (1) (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишен текст на чл. 43в – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицензът се издава, когато кандидатът:

  1. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане;
  2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
  3. не е в ликвидация;
  4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
  5. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.

(2) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) За получаване на лиценз лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по утвърден от него образец, към което прилагат следните документи:

  1. копие от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ и/или посочване на единен идентификационен код;
  2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от три месеца от датата на подаване на заявлението;
  3. декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;
  4. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица – свидетелства за съдимост на членовете на управителните им органи;
  5. описание на социалната услуга по утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.

(3) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по ал. 2, т. 2 и 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане представят официален превод на приложимите по ал. 2 документи, издадени от компетентния орган на съответната държава.

(5) (Нова – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) Документите по ал. 2 се подават лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Комисия за лицензиране (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43г. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Комисията по чл. 43б, ал. 1:

  1. разглежда постъпилите заявления за издаване и подновяване на лиценз и уведомленията за промяна на обстоятелствата, удостоверени в издаден лиценз;
  2. уведомява заявителите при установена нередовност в документите и дава указания за отстраняването й;
  3. прави мотивирани предложения до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване, промяна, подновяване, прекратяване, отнемане, заличаване или отказване на лиценз.

(2) Членовете на комисията се предлагат от съответните държавни органи по чл. 43б, ал. 1 и се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомления и уведомява членовете за насрочените заседания, които са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове. За заседанията на комисията се води протокол.

(4) Комисията разглежда заявленията и уведомленията, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове. При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрилата на детето.

(5) За дейността на комисията се води:

  1. регистър за постъпилите заявления;
  2. протоколна книга;
  3. регистър за издадените лицензи;
  4. регистър на получените от Агенцията за социално подпомагане удостоверения за регистрация, издадени по реда на Закона за социално подпомагане.

(6) Регистърът по ал. 5, т. 3 съдържа:

  1. информацията по чл. 43б, ал. 3;
  2. номера и датата на издадения лиценз;
  3. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя;
  4. датата на подновяване, прекратяване, заличаване или отнемане на лиценза.

(7) Представените документи по чл. 43в се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Националния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересовани лица.

(8) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила на детето.

Издаване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43д. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) В едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок.

(2) Комисията по чл. 43б, ал. 1 разглежда постъпилите заявления по реда на постъпването им.

(3) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 в тридневен срок от разглеждане на заявлението уведомява заявителя при установена нередовност в документите по чл. 43в, ал. 2, като дава указания за отстраняването й в 14-дневен срок. В този случай едномесечният срок по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на нередовността, но не повече от 30 дни.

(4) Председателят на комисията по чл. 43б, ал. 1 прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или отказване на лиценз в тридневен срок от разглеждане на заявлението.

(5) Заповедта на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване на лиценз или за отказ от издаване на лиценз се съобщава писмено на заявителя в тридневен срок от датата нa издаването й. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Лицензът се издава съгласно утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето образец.

(7) Ако издаденият лиценз бъде изгубен или унищожен, председателят на Държавната агенция за закрила на детето по писмена молба на лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане може да издаде дубликат на лиценза.

(8) При промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, доставчикът на социална услуга за деца уведомява писмено председателя на Държавната агенция за закрила на детето в 14-дневен срок от настъпване на промяната и прилага съответните документи, които я доказват.

(9) Въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето промененото обстоятелство по ал. 8 се отразява в нов лиценз, без да се променя срокът му на действие.

(10) Издаденият лиценз и удостоверението за регистрация по реда на чл. 18б, ал. 3 и чл. 18в, ал. 4 от Закона за социално подпомагане се получават в Държавната агенция за закрила на детето в срок до един месец от датата на издаване на лиценза лично от лице, което представлява лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 или от упълномощено от него лице с нотариално заверено пълномощно, а в случай на изрично волеизявление се изпращат на посочения в заявлението адрес за кореспонденция и/или на адреса, на който е регистриран заявителят, с писмо с обратна разписка.

Задължения на лицензирания доставчик на социална услуга за деца (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43е. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Лицензираният доставчик на социална услуга за деца е длъжен в срок до 12 месеца от получаване на лиценза да започне дейност по предоставяне на услугата.

(2) В 14-дневен срок от започването на дейността по предоставяне на услугата лицензираният доставчик е длъжен писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето относно:

  1. датата на започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е получил лиценз;
  2. адреса/адресите на предоставяне на услугата, с изключение на мобилните услуги, за които се посочва адрес за кореспонденция.

(3) В случай че лицензираният доставчик на социална услуга за деца преустанови дейността си за период, по-дълъг от три месеца, той е длъжен в 14-дневен срок от изтичането им да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето за настъпилото обстоятелство, като посочи съответните причини.

(4) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 43в, доставчикът на социална услуга за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.

(5) Всяка година до 31 март лицензираните доставчици представят в Държавната агенция за закрила на детето в електронен формат отчет за дейността си, свързан с предоставяната от тях социална услуга за деца за предходната календарна година.

(6) Отчетът по ал. 5 съдържа обобщена информация относно постигнатите резултати от работата с потребителите на услугата.

Подновяване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43ж. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Преди датата на изтичане на срока на лиценза за предоставяне на социална услуга за деца доставчикът на услугата може да поиска подновяване на лиценза, когато:

  1. възнамерява да продължи да предоставя определената услуга и след изтичането на тригодишния срок на лиценза и отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1;
  2. при извършени проверки по реда на чл. 17а, ал. 1, т. 14 и/или 16 е установено, че няма издавани задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на правата на детето и/или за предоставяне на услугата, или изпълнява добросъвестно предписанията, както и че няма издадени наказателни постановления по наложени актове за нарушения по чл. 45, ал. 5 – 12;
  3. е предоставил текущи отчети за дейността си в срока на действие на лиценза.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на социални услуги за деца подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и изискуемите по чл. 43в, ал. 2, т. 1 – 4 документи не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на лиценза.

(3) Лицата, регистрирани по Търговския закон, не подават документите по чл. 43в, ал. 2, т. 2 и 3.

(4) Подадените след срока по ал. 2 заявления не се разглеждат от комисията по чл. 43б, ал. 1 и заявителят се информира за необходимостта да кандидатства за издаване на нов лиценз по реда на чл. 43в.

(5) В случаите, когато няма промяна в обстоятелствата, удостоверени в първоначално издадения лиценз, се издава нов лиценз въз основа на заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето, като заявлението по реда на ал. 2 не се разглежда от комисията по чл. 43б, ал. 1.

(6) В случаите, когато има промяна на обстоятелствата, удостоверени в издадения лиценз, подновяването на лиценза се извършва със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по реда на чл. 43д.

(7) Заповедта за отказ за подновяване на лиценза подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Прекратяване, отнемане и заличаване на лиценз (Загл. изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

Чл. 43з. (Нов – ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. относно думата „Лицата“, изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 със заповед прекратява, отнема и заличава издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца.

(2) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се прекратява, когато титулярят:

  1. писмено е поискал прекратяването му със заявление, в което е изложил мотиви за прекратяването;
  2. не започне да предоставя услугата в срок до 12 месеца от получаване на лиценза;
  3. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за започване на дейността по предоставяне на услугата, за която е лицензиран;
  4. в срока по чл. 43е, ал. 2 не е уведомил председателя на Държавната агенция за закрила на детето за адреса/адресите на предоставяне на услугата, за която е лицензиран – в случаите, в които е приложимо.

(3) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца се отнема, когато титулярят:

  1. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
  2. извършва дейност в нарушение на получения лиценз;
  3. не е изпълнил в срок задължително предписание, издадено от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;
  4. не предостави информация в 14-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите към заявлението за издаване на лиценз и/или удостоверени в издадения лиценз;
  5. е преустановил предоставянето на социалната услуга за повече от три месеца, без да е посочил уважителна причина, довела до преустановяването на дейността;
  6. в срок до 31 март на календарната година не е представил писмен отчет за дейността си по услугата за предходната календарна година.

(4) Нов лиценз за конкретната социална услуга за деца може да бъде издаден след изтичане на една година от отнемането му.

(5) Издаден лиценз за предоставяне на социална услуга за деца може да се заличи, в случай че лицензираният доставчик на конкретната социална услуга в срок до три месеца от датата на издаването на лиценза не се е явил да получи документите по чл. 43д, ал. 10 и/или не е заявил получаването им по друг начин. Неполучаването на документите по чл. 43д, ал. 10 се удостоверява от председателя на комисията по чл. 43б, ал. 1, който отбелязва това обстоятелство на върнатото писмо с обратната разписка.

(6) По предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 председателят на Държавната агенция за закрила на детето определя на доставчика на социална услуга за деца подходящ срок за отстраняване на нарушението по ал. 2, т. 3 и 4 или ал. 3, но не повече от три месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензът се прекратява, съответно отнема.

(7) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица в срок до три дни след датата на издаването й. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Фонд „Социална закрила“

Чл. 43и. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето в тридневен срок от влизането в сила на съответната заповед изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане копие от издадените, подновени и променени лицензи за социални услуги за деца и свързаната с тях информация по чл. 18б, ал. 6, т. 1 – 5 от Закона за социално подпомагане, както и копие на издадените заповеди за прекратяване, отнемане и заличаване на лицензи с оглед вписването на посочените обстоятелства в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане и издаване, подновяване, преиздаване и заличаване на удостоверенията за регистрация.

(2) Агенцията за социално подпомагане вписва в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане обстоятелствата по ал. 1 в 5-дневен срок от предоставянето им от Държавната агенция за закрила на детето.

(3) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето издадените, подновените и/или преиздадените удостоверения за регистрация в тридневен срок от издаването им.

(4) Всяка година до 30 април на календарната година председателят на Държавната агенция за закрила на детето изпраща на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане представените по реда на чл. 43е, ал. 5 отчети за дейността на лицензираните доставчици, свързани с предоставяната от тях социална услуга за деца, за предходната календарна година.

(5) Изпълнителният директор на Фонд „Социална закрила“ изпраща на председателя на Държавната агенция за закрила на детето поименна справка за внесените такси за разглеждане на документите за издаване и подновяване на лиценз по реда на чл. 43б, ал. 5 в тридневен срок от постъпването им във фонда.

Глава пета.
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Източници за финансиране

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:

  1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавния бюджет;
  2. общинските бюджети;
  3. национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;
  4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
  5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2011 г.) фонд „Социална закрила“;
  6. други източници.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ под формата на социални инвестиции при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 се отпускат от директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.

(4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:

  1. еднократна;
  2. месечна.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Социалните инвестиции се изразяват в предоставяне на стоки и/или услуги, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Помощите по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства.

(7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.

Фонд „Подпомагане на деца“

Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (1) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение се предприемат принудителни мерки за временно спиране на дейността за определен срок, но не по-дълъг от една година.

(2) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. – ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 02.06.2010 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от 01.06.2012 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(5) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2500 до 10 000 лв.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 – 5, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. – за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. – при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 500 до 1000 лв. – за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. – при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

(8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Длъжностно лице в специализирана институция, социална услуга – резидентен тип, и социална услуга в общността, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв. – за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. – при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(9) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(10) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Орган на управление на специализирана институция, на социална услуга – резидентен тип, или социална услуга в общността, който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 5000 лв. – за първо нарушение, и от 5000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(11) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(12) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения и данни за личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 3000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(13) (Нова – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. – за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. – при повторно нарушение.

(14) (Нова – ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, който наруши чл. 8, ал. 9, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.

(15) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което в нарушение на чл. 8, ал. 10 допусне участието на дете в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това създаде опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

Приходи от наложени санкции

Чл. 45а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в център „Фонд за лечение на деца“ към министъра на здравеопазването, който ежегодно внася в Народното събрание доклад за приходите и разходите на фонда.

Производство

Чл. 46. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Нарушенията по чл. 45, ал. 1 – 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15 се установяват с акт от служител от Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 7 и 13 се установяват:

  1. на длъжностно лице от дирекция „Социално подпомагане“ – с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от оправомощено от него длъжностно лице;
  2. на останалите длъжностни лица – с акт от служител от Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ на Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Нарушенията по чл. 45, ал. 9 се установяват:

  1. с акт на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ – за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 21, ал. 1, т. 3, а наказателното постановление се издава от директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от оправомощено от него длъжностно лице;
  2. с акт от служител от Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ на Държавната агенция за закрила на детето – за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 17а, т. 14 – 16, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

(5) При установяване на нарушения лицата по ал. 2 – 4 могат да търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.

(6) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

  • 1. По смисъла на този закон:
  1. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) „Закрила на детето“ е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.
  2. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Сведения и данни за личността на дете“ е всяка информация за детето по смисъла на Закона за защита на личните данни.
  3. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Други лица, които полагат грижи за детето“ са семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес.
  4. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца“ е хармонизиран номер със социална значимост от обхват 116 за оказване помощ за деца, достъпна посредством безплатен телефонен номер.
  5. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Най-добър интерес на детето“ е преценка на:

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

  1. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.
  2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 2 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Семейна среда“ е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.
  3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 3 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Услуги“ по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане.
  4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 4 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
  5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 5 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Специализирани институции“ са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Дете в риск“ е дете:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист;

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

  1. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 7 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Дете с изявени дарби“ е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.
  2. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Превенция“ е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги.
  3. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 9, изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Реинтеграция“ е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 – 6 в биологичното семейство или осиновяването му.
  4. (нова – ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава.
  5. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11 – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
  6. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Специализирана закрила на обществени места“ е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
  7. (нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) „Годност“ е материални и личностни качества на лицето, което полага грижи за детето.

Преходни и Заключителни разпоредби

  • 2. Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията. Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.
  • 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.
  • 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

––––––––-

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 31 май 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2003 Г.)

  • 39. В Закона за закрила на детето навсякъде думите „общински/те служби за социално подпомагане“ се заменят с „дирекции/те „Социално подпомагане“, думите „общинската служба за социално подпомагане“ се заменят с „дирекция „Социално подпомагане“, а думите „ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане“ се заменят с „директора/ът на дирекция „Социално подпомагане“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2003 Г.)

  • 32. Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
  • 33. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 115 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

  • 82. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

  • 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

  • 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
  1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
  2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
  3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г.)

  • 37. Навсякъде в закона думата „лицензията“ се заменя с „лиценза“ и думата „лицензии“ се заменя с „лицензи“.
  • 38. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 40. Параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 10, т. 1 (относно думите „лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане“), § 28 (относно думите „лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане“) и § 31 (относно думата „Лицата“) влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

  • 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
  1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;
  2. параграф 2, ал. 4;
  3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;
  4. параграф 4, ал. 2;
  5. параграф 24;
  6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 14 ОТ 2009 Г.)

  • 41. Детските ясли, детските градини, училищата, доставчиците на социални услуги за деца, здравните и лечебните заведения поставят информация за номер 116 на видно място в срок 6 месеца от изграждането му.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ СЕМЕЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2009 Г.)

  • 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

  • 26. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2010 Г.)

  • 7. Законът влиза в сила от 2 юни 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

  • 121. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на:
  1. параграфи 1, 16, 20, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 42, 44, § 56, т. 1 и 2, § 65, 68, 70, 76, 80, 81, 90, 92, 96, § 102, т. 3, 4, 5, 7 и 8, § 105, т. 1, 3 и 5, § 107, т. 1, 2, 3, 4, 6, буква „а“, т. 7, 10, 11, 13 и 15, буква „а“, § 109, 110, 112, 113, § 115, т. 5, § 116, т. 4 и 6, § 117, т. 5 и 7 и § 118, т. 1, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. параграф 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г.;
  3. параграфи 22, т. 1 (относно чл. 36, ал. 1, изречение второ), § 37, § 48, т. 2, § 51 и 59, които влизат в сила от 1 юли 2011 г.;
  4. параграф 107, т. 15, буква „б“, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2011 Г.)

  • 10. (1) Закрива се фонд „Социално подпомагане“ – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните средства на закрития фонд „Социално подпомагане“ се прехвърлят по бюджета на фонд „Социална закрила“.

(2) Фонд „Социална закрила“ е право-приемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд „Социално подпомагане“ по баланса и отчета към деня на влизане в сила на този закон.

  • 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за организацията и дейността на фонд „Социална закрила“ и методика за разпределение на средствата по фонда.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“.

(3) До определянето на членовете на управителния съвет и назначаването на изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд „Социално подпомагане“ продължават да осъществяват правомощията си.

(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд „Социално подпомагане“ (необнародван), издаден на основание на отменения чл. 30.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 24.04.2012 г.)

  • 8. Всички професионални приемни семейства, които имат сключен трудов договор с директор на дирекция „Социално подпомагане“ към датата на влизане в сила на този закон, имат право да поискат промяна на договора с избрания доставчик на социална услуга „приемна грижа“. В случай че приемното семейство не желае промяна на трудовия договор, неговото действие се запазва до изтичането на посочения в него срок.
  • 9. Министерският съвет приема необходимите изменения в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и в наредбата по чл. 31, ал. 6 от Закона за закрила на детето в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
  • 10. Министерският съвет приема необходимите изменения в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в срок до един месец от влизането в сила на този закон.
  • 11. Министерският съвет приема необходимите изменения в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.
  • 12. Министърът на труда и социалната политика издава наредба за кариерното развитие на социалните работници в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
  • 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. – ДВ, БР. 40 ОТ 2012 Г.)

  • 18. В срок до 7 дни от влизането в сила на този закон лечебните заведения, към които има разкрити ТЕЛК, извършващи освидетелстване (преосвидетелстване) на деца до 16-годишна възраст, са длъжни да осигурят участието на специалист по детски болести в състава на ТЕЛК.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 22. Разпоредбите на § 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 влизат в сила от 1 юни 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

  • 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)

  • 28. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“, а думите „министъра на физическото възпитание и спорта“ и „Министерството на физическото възпитание и спорта“ се заменят съответно с „министъра на младежта и спорта“ и „Министерството на младежта и спорта“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

  • 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Допълнителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 84 ОТ 2013 Г.)

  • 6. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2016 Г.)

  • 60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:
  1. член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  2. глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
  3. глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
  4. параграф 46, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 август 2022 г.

Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

Преходни и Заключителни разпоредби

(ОБН. – ДВ, БР. 8 ОТ 2016 Г.)

  • 15. Издадените лицензи по реда на Закона за закрила на детето преди датата на влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока им. Преди изтичането на срока им лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по реда на чл. 43в от Закона за закрила на детето за получаване на нов лиценз.
Публикувано в НОРМАТИВНИ АКТОВЕ | Етикети: ,
Translate

Copyright © 2016. Защита правата на децата. Всичкрава запазени

Powered by WordPress and WordPress Theme created with Artisteer by Защита правата на децата.