Шизофреници разписват договори
Йордан Тодоров е председател на Фондация „Защита правата на децата”, психолог. С проблемите на деца в риск се занимава от 4 години. За това време почти изключително със свои собствени средства обикаля страната, посещава семействата на деца, отнети от социалните служби, участва в съдебни процеси, дискусионни форуми и пр. Той бе един от първите, които смело заявиха: „В България се търгува с деца!” Тодоров е борец срещу чиновническото бездушие и пълното безхаберие на институциите, призвани да се занимават с проблемите на децата. Участва в състоялия се наскоро Четвърти парламентарен дискусионен форум „Злоупотреби с деца в риск”, организиран от водещата на предаването по БНР „Законът и Темида” Анелия Торошанова и депутата д-р Султанка Петрова.
– Г-н Тодоров, доста наболели проблеми са били поставени на форума, но вярвате ли, че картината ще се промени след това обсъждане?
– Според мен няма да се промени, докато не се вземат кардинални решения за промени в системата. На първо място, социалните работници трябва да отговарят на ясни критерии, да имат нужната квалификация, да бъдат морално издържани личности, с осъзнато поведение на грижа към децата. В момента документацията на социалните служби е превърната в оръжие срещу децата. Ето защо бихме искали социалните да отговарят съдебно за съдържанието на тези документи, под които са се подписали. Един най-чест и фрапиращ пример е незачитането на съдебни решения за режим на свиждане с децата, който социалните съвсем безнаказано пренебрегват. Даже още по-лошо – те често пъти съдействат на даден родител против разпоредбата в съдебното решение – по собствено усмотрение и по симпатия. Социалните доклади са пълни с невярна информация, която ако не довеждаше до трагични развръзки – разбити човешки съдби, в някои случаи е повече от смехотворна. В един доклад социалната работничка не прави разлика между куче и котка, а това само по себе си е красноречив намек, че въобще не е била в къщата на „обесените” от доклада. Имах казус, в който върху „шаблона” на съответния социален доклад имаше „останало” име, което няма никакво отношение към казуса, но затова пък дори беше пратено да ползва социална услуга?!? Документът попадна в съда, но и там не направи впечатление. Това са драстични примери на бездушно чиновничество, което безотговорно си играе с човешки животи. А най-страшното е, че на нито едно ниво на държавната йерархия не се появи съвестен или поне грамотен човек, който да види фаталната грешка – присъствието на „трето” лице в документа. Ние, които забелязваме пропуските и нарушенията, сме в ръцете на същите тези институции, които не търпят критика, гледат враждебно на нас, отнасят се пренебрежително към нашите усилия и с един такъв документ съсипват всичко – неглижират разкритията, подписват се безнаказано и слагат край на случаите.
– И аз като журналист се натъквам на казуси, в които социалните примерно не наблюдават живота на децата след откъсването им от семейството, не проследяват тяхното здраве и развитието им…
– Аз ви казах и в предишен наш разговор, че в България се търгува с деца. Животът на децата в риск е превърнат в заложник на сериозни материални интереси. На последната дискусия казах, че има още едно сериозно нарушение – родителите на такива деца се насочват към социални услуги, за които имам информация, че всяко едно направление към Център за обществена подкрепа струва на държавата 2500 лева Това означава, че при спор за родителски права, ако двамата родители имат едно дете и бъдат изпратени и тримата за социална услуга, това ще струва на държавата 7500 лева. Ето как се издържат Центровете за обществена подкрепа и подобните на тях, а в същото време работещите психолози взимат минимални работни заплати – затова и една голяма част от тях не са мотивирани – не работят съвестно. Очевидец бях как лица, които се водят с ТЕЛК-ове за шизофрения, са разписвали договори от свое име с Центрове за социализация и реинтеграция за лица с увреждания. Предвид диагнозата това са хора, които не отговарят за собствените си действия и не би следвало да разписват каквито и да е документи. За една такава услуга обаче центърът взима 2900 лева за всяко едно направление. При делегирани 40 „бройки” годишно това са 116 000 лева на година. Що се отнася до самите нуждаещи се, то тези лица посещават почасово центъра и с тях почти не се работи.
– Какво е мнението ви за Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/?
– На дискусионния форум, с който започнахте разговора ни, мога да ви кажа, че всички участници бяха единодушни в изказванията си, че ДАЗД трябва да бъде закрита като неработеща Имаше и такива, които я нарекоха „дублираща” на Агенцията за социално подпомагане, която също е неработеща. Председателката на ДАЗД Ева Жечева си тръгна демонстративно след тези изказвания и не взе участие в дискусията. Предишна кръгла маса по тези проблеми, която взе решение за пълен одит на ДАЗД – не само финансов, но и за целесъобразност на дейността й в обществото, не се състоя. По някаква причина МС мълчи защо това решение на Комисия на Народното събрание не бе реализирано и се потули?!?
– Темата за приемното родителство стана доста дискутирана напоследък. Освен че тези хора взимат едни добри пари „на дете” – колко грубо звучи дори изразът!, то те получават и доста други привилегии – достъп до субсидии от европейски проекти, имидж в обществото, който им позволява да се рекламират за спонсорства и дарения, медийни кампании и пр. Какво мислите за всичко това?
– Считам, че професионалните приемни родители трябва да са висшисти по образование, да кандидатстват по общия ред, в образованието им да се набляга на психология, педагогика и социални дейности, както и да се упражнява постоянен контрол върху дейността, която извършват. Преди време имах предложение да се дава достъп на НПО-та до данни по случаите, по които работят. Вместо това изпълнителният директор на АСП издаде указания, с което погази конституционното право и задължение на родителите да знаят какво се случва с децата им, за да ги отглеждат адекватно.
– На наше журналистическо питане от ДСП „Красно село” не отговарят вече повече от година?…
– Вие може да ги съдите по Закона за достъп до информация. Аз съм спечелил на две инстанции дело за достъп до данни за моето дете и въпреки че решенията са в моя полза, все още не ми е предоставен такъв достъп. Според мен министърът на труда и социалната политика следва да обърне внимание на подобни дела, защото те източват бюджета на социалното министерство с пари, които могат да отидат за нуждите на болни хора, инвалиди и деца. Министърът е длъжен да потърси персонална отговорност за всичко това от директорите на ДСП-та. Сега надеждите ни към новия министър жена са да смени изцяло екипа си, както обеща. Една Ана Ананиева например е нанесла толкова много беди, че с подписаните от нея документи се занимават няколко съдебни инстанции На дискусионния форум бе показан документ с подписа й, в който изразява положителна оценка за приемната родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, въпреки че тя е бивша стриптийзета, а съгласно съдебно решение – и… проститутка, в прокуратурата срещу нея са заведени множество жалби… Според мен г-жа Ананиева вместо да се занимава с дейност, която не влиза в нейната компетентност – а именно да прави оценки, би следвало да отнеме лиценза на тези, които са произвели въпросната стриптийзета със съмнителен морал в приемен родител!…
– Според вас може ли да се мисли, че подобни съмнителни хора са нарочно подбирани за една скрита дейност, завоалирана зад хуманната грижа за деца в риск? – За търговия, както се изразихте вие?
– Подозирам, че е така, тъй като съм се срещал с много случаи, в които не е оказвана помощ на биологичните родители и им се отнемат децата напълно неправомерно – поради бедност, а в същото време на такива личности като горната се правят мащабни медийни пиари и се събират средства, сякаш са социално слаби. Има и случаи, в които се отнемат деца на родители, които не са призовавани на съдебен процес и това наподобява банковата практика със скрити процеси срещу неплатежоспособни кредитополучатели. Но ако банките го правят за пари, в „търговията” с деца става дума за разбити човешки съдби!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Източник: БЛИЦ
Снимка: Личен архив
Вашият коментар