Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com