Страдат ли децата в домовете от домашно насилие и дали министъра на правосъдието ще вземе мерки относно сочените факти в заявлението до него
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1
ЗАЯВЛЕНИЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.
Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.
Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.
Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:
Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.
Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.
Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.
При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.
Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.
Вашият коментар