Резултати от търсене на: социалните докараха
Социалните докараха дете до 80% инвалидност
Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“ (в средата)
Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!
Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.
Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.
„Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.
След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.
За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.
Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.
В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.
А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? – Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.
Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители – кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.
През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.
През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.
Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.
През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.
След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство – при майка му.
Какво детство обаче е имало дотогава това дете? – То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални „услуги“ – забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези „услуги“ са били от типа приемна грижа до… отпуската!…
При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.
Какво се случва с психиката на това дете? – Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: „Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“
През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа“.
Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.
Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от „държавна грижа“ едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая“, казва Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.
Други медии
Фондация „Защита правата на децата“ с дарителска кампания
Фондация „Защита правата на децата“ започна дарителска кампания за деца и семейства в нужда, останали без работа, в следствие на извънредното положение. Психологът Йордан Тодоров от Фондацията обясни пред БНР:
„Много деца могат да попаднат в риск в тази ситуация. По време на пандемията много родители останаха без работа. Целта е дарители да дарят на хора в нужда. Кампанията е за храна и трайни продукти. Имаме и дрехи, за който има нужда“.
Изборът на семейства се прави след предварителен разговор.
Всеки, който иска да дари, може да се свърже с Фондацията през контактите, публикувани на сайта.
Интервюто с Йордан Тодоров можете да чуете в звуковия файл. ТУК
Източник и снимка: БНР
Социалните докараха дете до 80% инвалидност
Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!
Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.
Една майка търси дъщеря си, но… къде са институциите и държавата
Даниела Седмакова е майка на седемгодишната Мария, която е в неизвестност от 24 август 2018 г. Тя е била изведена от дома й в град София, кв. „Динабад“, където през последната година е живяла с баща си Христо. По думите на майката бащата я укрива, за да не може да бъде изпълнено съдебно решение на Софийски градски съд от май 2018 г., потвърдено от Софийски апелативен съд на 21 август 2018 г., с което детето трябва да бъде предадено на майката и върнато в Англия като страна на обичайно местоживеене.
„Семейството ми живее в Англия от 2008 г. С течение на времето отношенията ни с Христо се влошиха, аз не работех, грижех се за детето ни и бях финансово зависима от него. Христо се превърна във вечно недоволен и изключително контролиращ човек. Започна да става агресивен, след като думите му вече нямаха въздействие върху мен. След лятната ваканция през 2013 г. аз пожелах да остана с детето при родителите ми в България временно, докато преразгледаме отношенията си…“
Това сподели Даниела Седмакова в ефира на „Законът и Темида“. В звуковия файл ще чуете продължението на нейната лична история, а също така коментарите на Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата, на адвокат Васил Попов от Пловдив и на експрокурора, адвокат Захари Генов.
Звуковия файл може да чуете тук:
Защо 10-годишно дете при двама живи биологични родители е настанено за отглеждане в социална институция
Християн Христов, Йордан Тодоров, Анелия Торошанова и адвокат Захари Генов в студиото на програма „Христо Ботев“.
Снимка: Росица Михова
При какви случаи при двама живи биологични родители едно дете може да бъде настанено в социална институция? Защо 10-годишният син на Християн Христов от Стара Загора е настанен за отглеждане в социална институция? Един разговор за родителските конфликти и съдбата на децата след раздялата. В предаването ще чуете бащата Християн Христов, позицията на майката, според която проблемите ще се решат в съда, Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата и адвокат Захари Генов – експрокурор. В днешното издание на „Законът и Темида“ ще разберете и каква е позицията на Павлина Делчева, директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.
Християн Христов: След полагащия му се летен престой от един месец детето не искаше да се прибере при майка си. Майката е гасила цигара в дланта му. След запой е извадила оръжието на съжителя си и заплашила детето, че той и баща му ще бъдат убити, ако каже пред някого какво се случва. 4-5 месеца синът ми ходи на психолог и психиатър, започна да спи по-добре, повиши успеха си, ходи на уроци по плуване, математика, на кръжок. В момента имам право да го виждам по половин час веднъж седмично в дома, където е настанен.
На въпрос защо детето не е останало при него, казва, че мотивът на социалните е, че бащата отчуждава детето от майката.
Павлина Делчева: На въпроса защо се стига до там, че при двама живи родители едно дете е настанено в институция, говори общо за кризата в съвременното семейство, за конфликтите между родителите и затова, че често рефлектират върху детето. В случая детето страда от родителския конфликт. Изпада в тежка криза и това налага полицейска закрила и прием в институция. В момента детето се чувства добре в институцията. Правени са опити да се открие друг член от семейната или приятелската среда, който да се грижи за детето. Роднините на бащата са силно въвлечени в конфликта между родителите.
Йордан Тодоров: Не са предприети мерки да се изследва семейният кръг. В доклада се казва, че няма къде другаде да бъде настанено детето без всъщност да има изследване на близките му. Лелята на детето – сестра на баща му, е изявила желание да се грижи за него, което е изразила устно в „Социално подпомагане“. Не ѝ е предложена бланка, за да оформи желанието си писмено, а от друга страна – не са ѝ разрешили да го изложи в свободен текст.
Звуковия файл може да чуете тук:
Правомощията на институциите при решаването на родителски конфликти и интересите на децата
Явор Виденов, Йордан Тодоров, Анелия Торошанова и Благовеста Станкова
Снимка: Василена Мирчева
Днес в предаването продължаваме темата, излъчена в изданието на „Законът и Темида“ на 30 март. В студиото гостуват Явор Виденов, баща на 11-годишен син, майката Благовеста Станкова и Йордан Тодоров – председател на Фондация за защита правата на децата. Явор Виденов сподели с екипа на предаването, че от 2016 г. не е имал реален режим на виждане с детето си, срещал се е с него за не повече от пет минути. Подал е над 20 сигнали в отдел „Закрила на детето“. Плаши го синдрома на родителското отчуждение. Бившата му съпруга и майка на сина му Благовеста Станкова сама пожела да гостува в предаването и изрази желание да помогне бащата да се вижда със сина си в името на интересите на детето.
В предаването ще чуете и още една гледна точка – на Милена Аръшева, началник отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина. „От март 2016 г. работим със семейството, след като господин Виденов беше подал няколко сигнала до нас, че не вижда детето си. Радвам се, че сте успели да съберете в предаването двамата родители на детето, защото с госпожа Станкова, майката трудно се комуникира и ние не можехме да я намерим. След вашето предаване, излъчено на 30 март Благовеста Станкова сама дойде при нас. По случая на това семейство работим много задълбочено и всичко в нормативен аспект сме изпълнили. Всички възможности са изчерпани. Поведението на родителите формира и поведението на децата в бъдеще. Те трябва да имот по-добро отношение един към друг, защото децата виждат това. Имаме готовност отново да се срещнем със семейството и да съдействаме за реализиране на режима на виждане на детето“. Това каза днес в предаването Милена Аръшева. Повече по темата можете да научите от звуковия файл.
Поредният скандален случай с дете
През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на сигналите и жалбите за деца в риск, като причините са влошените взаимоотношения и спорове за родителски права, а жалбите най-често се подават от самите родители. Християн Христов от Стара Загора е баща на 10-годишен син. Преди месеци детето беше настанено в социална институция при двама живи биологични родители.
„Видях как го дърпа един социален работник и полицаи. Изведнъж детето се отскубна. Цялата ситуация се прекрати от един прокурор, който не можа да издържи на видяното. „Не искам при мама, не искам да отида там, спасете ме“ – това бяха виковете на сина ми“. Чрез полицейска закрила детето беше настанено в Дом за настаняване от семеен тип. Сега го виждам всяка сряда по половин час“. Това сподели бащата Християн Христов пред слушателите на „Законът и Темида“.
В предаването беше поканен за коментар представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, но това не се случи, а от пресцентъра на Агенцията за социално подпомагане изпратиха до екипа на предаването становище, в което се казва, че отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора работи по случая от 2015 г. Към настоящия момент спрямо детето е предприета мярка за закрила по реда и условията на Закона за закрила на детето, която гарантира неговите права и интереси. За детето е осигурена закрила и психо-социална подкрепа.
Ще чуете личната история на Християн Христов, а също така и коментарите на Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата и на експрокурора, адвокат Захари Генов.
Звуковия файл може да чуете тук:
След осемгодишна съдебна сага един баща вече е със сина си
Венцислав Александров, разведен баща на седемнадесетгодишо момче, което от около година вече живее с баща си, припомня казуса, неколкократно обсъждан в предаването „Законът и Темида“: „Благодарен съм на предаването, че ми помогна да вляза в контакт с други родители и с неправителствени организации. След развода бащите имат много сходни проблеми и се подпомагаме взаимно, след като не получаваме помощ от институциите. Имахме срещи в Народното събрание и на други места. В законодателната рамка има проблеми. Злоупотребява се със Закона за домашното насилие. Самият аз бях белязан като насилник с лош родителски капацитет. След осемгодишна борба успях да докажа, че мога да осигуря на детето си по-добри условия за израстване и развитие. Психологически експертизи доказаха, че детето иска да живее при мен и че аз съм в състояние да се грижа за него.“
Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата: „Това е традиционен случай в нашата държава. След развода често следва обвинение в домашно насилие. Институциите често доусложняват проблема, свързан с родителските права.“
Адвокат Васил Попов: „Институциите не работят адекватно, не правят вярна оценка на състоянието на детето и родителския капацитет. Често социалните работници подават невярна информация.“
Адвокат Маргарита Сълова: „Невинаги майката е с по-добър родителски капацитет на отглеждащ родител. Има случаи, в които при бащата има по-добри условия – по-добри финансови възможности, възможност за грижа от неговите родители. Върховният съд се е произнесъл, че при разбирателство между развеждащите се родители може да има споделено родителство.“
Звуковия файл може да чуете тук:
Ролята на институциите при решаването на родителски конфликти
От ляво на дясно: Йордан Тодоров, Явор Виденов, Анелия Торошанова и Захари Генов в студиото на предаването.
Снимка: Василена Мирчева
Явор Виденов е баща на 11-годишно момче. В началото на предаването той обясни, че е дошъл в студиото на „Законът и Темида“, за да покаже бездействието на институциите и уточни, че има петнадесет хиляди случаи като неговия.
Явор Виденов: След развода с майката на сина ми тя престана да ми дава достъп до детето и отказва да осигури спазването на режима на контакти. Тя създаде отчуждение между мен и детето, като го настрои срещу мен и му каза, че съм убиец. Отписа го от старото училище, в което го бях записал и преди да го запише в ново училище, детето не беше посещавало занятия петнадесет дена. Никой от новото училище не ме потърси. Отписа го и от всички извънкласни дейности, на които го бях записал, включително и от курса по английски език. Целта беше детето да забрави всяка връзка с мен. Институциите предприеха някои ограничени действия: например, организираха медиирани срещи, които тя редовно саботираше. Издаде й се заповед за посещение при психолог, но тя не го посещава редовно. Организираха медиирани срещи между мен и детето. На една такава среща детето ме усети близък и ме покани в училището. Майката редовно възпрепятства контактите между баща и син.
Майката Благовеста Станкова: Информацията, която Явор Виденов сподели, не беше коректна и точна. Напуснах го поради насилие – физическо, психическо, емоционално. През първите години имаше постоянен достъп до детето. Проблемите започнаха, когато детето ми разказа за физическо насилие от страна на баща му към него, започна да ходи с нежелание на срещи с баща си. В един момент отказа изобщо да ходи.
На въпрос на водещата за действията на институциите, Явор Виденов споделя, че бившата му съпруга е осъдена за насилие над детето и че в момента детето му живее с един насилник. Нито една институция не поема отговорност за това. Институциите буквално ми се подиграват, казва г-н Виденов.
Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата: АСП не си вършат работата и в много случаи действията им са аналогични. Пропуснати са мерки, които би трябвало да бъдат взети срещу майката. Един начин е да заплашват родителите, че ще им отнемат децата.
В предаването бе поканен за позиция и представител на Агенцията за социално подпомагане – Дирекция социално подпомагане, Слатина. Ден преди предаването водещата получи писмо от пресцентъра на АСП, в което директорът на ДСП Слатина Иванка Михайлова посочва, че при посещение на адреса по местоживеене на майката Благовеста Стоянова, тя не е била открита. „С госпожа Благовеста Станкова е невъзможно да бъде осъществен и контакт по телефона, същата не отговаря“ – пише в писмото.
Тази сутрин журналистът Анелия Торошанова отново звънна в пресцентъра на Агенцията за социално подпомагане, за да покани представител на ДСП Слатина за участие в разговора. В следващо издание на предаването дискусията по темата ще бъде продължена и отново ще бъде потърсена позицията на ДСП Слатина, а също така и на Държавната агенция за закрила на детето.
Звуковия файл може да чуете тук:
Защитени ли са правата на родителя, който не отглежда детето след развода?
Каква е ролята на социалните служби за защита интересите на децата при родителски конфликти? Има ли някоя институция в държавата право да се бърка в съдбата на децата и техните родители? Защо единият родител, който отглежда детето след развода нарушава съдебно решение? Социалните доклади – реална истина или добре скалъпена измислица…
В предаването ви запознаваме с казуса на Ивайло Герчев от гр. Варна, който упорито отстоява правата си да бъде добър баща и да няма родителско отчуждение между него и сина му. Ще чуете и коментара на Йордан Тодоров, председател на фондация „Защита правата на децата”.
Звуковия файл може да чуете тук:
До какво водят родителските войни?
Защо единият родител след развода може да бъде лишен от правото да се вижда с непълнолетното си дете? Страдат ли децата от родителските конфликти? Как могат да бъдат защитени правата на родителя, който не отглежда детето, а след съдебно решение е с режим на виждане? Каква е причината, когато родители имат конфликти те да се разрешават чрез децата? Всички трябва да бъдем равни през Закона. Моето становище е, че социалните доклади трябва да се премахнат, защото много често те съдържат невярна информация. Нека децата на България да бъдат щастливи и обичани. Вярвам, че по Коледа винаги стават чудеса? – това каза в рубриката „Очи в очи с д-р Петрова“ народният представител в 43-то Народното събрание д-р Султанка Петрова.
Според Йордан Тодоров – председател на Фондация „Защита правата на децата“ и експрокурора, адвокат Захари Генов социалните доклади, внесени в съда често объркват съдбата и живота, както на децата, така и родителите. Престъпление е да подпишеш социален доклад с невярно съдържание и за това се носи наказателна отговорност – категоричен е адвокат Генов. В предаването ще чуете казуса на Димитър Петров от град Търговище и коментара на Анна Конукова, началник-отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“, град Варна.
Звуковия файл може да чуете тук:
Защитени ли са правата и интересите на трите деца от Разград
В предаването на 2 декември 2016 г. Ви разказахме частния случай на инж. Росица Пачева от Разград и нейните три внучета – две момчета на 9 години и техния батко, който е на 13 години. Бяха ли изчерпани всички възможности децата, които със съдебно решение са дадени за отглеждане на майката да растат в нормална среда при роднини?
Кое е наложило тяхното преместване в социална институция? Защо според бабата Росица Пачева от Разград служителите на отдел „Закрила на детето” премълчават истината?
Какви са възможностите, позволени от закона? Щастливи ли са децата далеч от най-близките си?
Звуковия файл може да чуете тук:
Инквизиция или социално подпомагане
Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.
Не се самозапалват само психично болни
Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров:
Социалните подпомагат родителското отчуждение
Все повече чуваме за нещастни случаи с деца, наричани в обществото деца в риск. Те разкриват не само язвите в българското семейство, но и безхаберието на държавните институции. Смяната на чиновниците в тях няма да доведе до положителни резултати, ако тези хора не приемат работата си като мисия на хуманността.
В България гъмжи от примери на лоша социална практика – както в домовете за сираци, така и в SOS-селищата и приемните семейства. Това не е пресилено журналистическо изказване, а констатация на участниците в последната Кръгла маса в парламента, посветена на работата с деца в риск. Социалните са придобили негласното право да решават хиляди съдби на деца и родители с чувството за недосегаемост ?!? Сред засегнатите родители, оказа се, по-големият процент, е този на бащите!
В редакцията ни се получи емоционално писмо от един такъв баща – Атанас Милушев, чиято история ни разказа председателят на Фондацията Защита правата на децата – Йордан Тодоров.
Шизофреници разписват договори
Йордан Тодоров е председател на Фондация „Защита правата на децата”, психолог. С проблемите на деца в риск се занимава от 4 години. За това време почти изключително със свои собствени средства обикаля страната, посещава семействата на деца, отнети от социалните служби, участва в съдебни процеси, дискусионни форуми и пр. Той бе един от първите, които смело заявиха: „В България се търгува с деца!” Тодоров е борец срещу чиновническото бездушие и пълното безхаберие на институциите, призвани да се занимават с проблемите на децата. Участва в състоялия се наскоро Четвърти парламентарен дискусионен форум „Злоупотреби с деца в риск”, организиран от водещата на предаването по БНР „Законът и Темида” Анелия Торошанова и депутата д-р Султанка Петрова.