ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1

ЗАЯВЛЕНИЕ

                          УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.

Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.

Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.

Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.

Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.

Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.

При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.

Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.

 

 

 

 

 

Снимка източник: httpsdefenceforchildren.org

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com

Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.

Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.

 

Габриела Куби

 

Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.

От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».

Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.

А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.

До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.

«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.

Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.)

 

Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.

Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»

 

Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.

Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.

Културната революция

В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.

В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.

Още няколко примера

През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум».

Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.

В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.

След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено.

Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.

Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?

За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.

Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци». Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»

Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено.

 

Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»

Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване».

Днес виждаме резултатите:

джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.

Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра».

Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.

На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).

Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената.

Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.

Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея.
Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.

Тоталитаризмът в нови одежди

Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.

 

Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави.

Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.

Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.

Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.

Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.

 

При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.

В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.

В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.

С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.

Съпротива

Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.

Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.

Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.

Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.

Жертвите на джендърната идеология

Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.

Така джендърната идеология се оказва противник на:
– здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената;
– жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
– мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа;
– единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще;
– неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»;
– децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата;
– семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване;
– научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
– свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика;
– демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството;
– Бога и създадения от Него порядък в света.

Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.

Днес се води битка със същността на човека.

На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.

 

Публикация и снимка на сп. „Прозорец“, бр.2/2012

Един материал, който ни попадна в социалната мрежа „Фейсбук“.

ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СМЯТАТ ДЪРЖАВАТА НИ ЗА СКАПАНА И ОБРАЗОВАНИЕТО НИ ЗА ПРОПАДНАЛО. ВИЖТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В НОРВЕГИЯ.

ЕДНА РАЗТЪРСВАЩА ИСТОРИЯ НА МАЙКА, ОПЪЛЧИЛА СЕ ПРОТИВ ИЗВРАТЕНАТА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, КОЯТО НАСАЖДАТ У ДЕЦАТА В НОРВЕГИЯ.

„КРЕАТИВЕН СЕКС“ ЗА ЕЛИТА

За трескавото формиране на нови т. нар. „толерантни ценности“ в Западна Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет

ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?

ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.

Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното -норвежкото общество морално деградира.

Обаче тогава все още не знаех това – а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света.

Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип – по прогресивен датски образец, наречено „Ридерсанд“, т. е. „школа за рицари“. В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали.
Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било „срамно“. Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето. Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.

Литература – няма.
История – няма.
Физика – няма.
Химия – няма.
Естествознание – няма.

Има природознание, наричат го „обзор“. Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война.

Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.

Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен „доматена супа“, от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини – храна веднъж седмично.

Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо – просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: „Ако родителите ти те карат да си учиш уроците – позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!“

Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: „Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна…“

Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система „Барневарн“.

Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?

Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня – но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата…

Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът. Стараех се детето да не нощува при баща си – опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица – имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.

На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам.

Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат“ на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата „Барневарн“. Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца.

Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете „Барневарн“, каквито има във всяко село, е само да открият кое дете се оплаква – а после да го изолират от родителите му, като по този начин го накажат.

От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление.

На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца.

Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или училището. Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от вас на секретен адрес.

Тогава ми казаха: „Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна“.

Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудница на „Барневарн“, като каза: „Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви“. Децата останаха не къде да е – а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава той беше на 13 години, позвъни и каза:

– Мамо, нас ни карат в приемно семейство!

Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които „Барневарн“ откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се предявяват никакви документи. Единственото ,което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като заболяване, и „Барневарн“ може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия.

Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми – в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ – отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403).

Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати – хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.

Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на „Барневарн“ получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни.

При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в „Барневарн“ и да кажете: „Аз имам една малка стая за приемно дете“. И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира „наемно семейство“, а вече после „поръчаното“ дете се отнема от родните му родители.

Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: „20%

ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ“. Това са около 200 хиляди деца, които са „спасени“ и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти.

Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават.

Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът – затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да стават инвалиди.

Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 – на коренни норвежци. Процентно най-много деца в „Барневарн“, отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в „Барневарн“.

ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?

ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни – сами срещу Системата. Казват: „Ти правиш омлет не по норвежка рецепта – значи си против интеграцията“. Или: Ти принуждаваш детето да си мие ръцете – значи, упражняваш насилие върху него“. Или: „Ти куцаш – и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!“.

Системата за „закрила“ на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите. Родителите предварително са виновни, защото имат деца. Постоянно ви поставят в ситуация, когато трябва да се оправдавате. Но сами вие не можете да спрете норвежката държавна машина, изградена върху огромни хонорари за адвокати, служители от „Барневарн“, съдии, психолози, психиатри, приемни родители, „експерти“ и всевъзможни още чиновници… Дават се премии за всяко отнето дете, което е русо и със сини очи. Нямате никакъв шанс да спасите сина или дъщерята си от норвежкия приют. Аз минах през всички инстанции на норвежките съдилища.

Всичко е оплетено, навсякъде е корупция. Децата са стока, която не подлежи на връщане.

Всички материали в руските медии се превеждаха от адвокатите на „Барневарн“ и служеха като обвинение в съда: „Тя е луда, как може да защитава детето си в медиите?!“ На Запад свободата на словото по отношение на децата не действа. Няма как да призовеш обществото да ти помогне. Там действа т. нар. „закон за конфиденциалността“, който сега активно се пробутва и в Русия.

ВЪПРОС: Вие твърдите, че действащата в Северна Европа система за унищожаване на семейството окуражава сексуалното насилие над децата. Как действа този механизъм?

ОТГОВОР: Сексуалните „малцинства“ в Норвегия съвсем не са малцинства. Напротив, нормалните хора там са малцинство.

Материалите на социолози, които може свободно да се прочетат, показват ясно: към 2050 г. 90% от населението на Норвегия ще е хомосексуално. Но на нас ни е трудно да си представим дори какво се разбира на Запад под термина „хомо“. Западняците твърдят, че нашата представа за „гейове“ и „лесбийки“ е вече твърде овехтяла. На Запад са легализирани около 30 видове „нетрадиционен брак“.

Именно Норвегия е най-напреднала в това отношение, там „мъж“ и „жена“ са отживели понятия.

Човек обикновено си мисли, че това не го засяга. Казва си:

– Да правят, каквото искат. Какво ме интересува мен, нали си имам моите деца?

Аз също разсъждавах така, защото въобще не знаех, че в цяла Европа са въведени секусални стандарти, които регламентират възпитанието на децата по определен начин: (http://yadi.sk/d/oa3PNRtG3MysZ). Този регламент е задължителен за всички страни, които са подписали съответната конвенция. Там в пряк текст се казва, че родителите заедно с лекарите и детските учители са длъжни да учат децата още от люлката на „различни видове любов“. Специален раздел на този общоевропейски сексуален стандарт обяснява защо родителите и възпитателките са длъжни да учат европейските деца да мастурбират не по-късно от 4-годишна възраст. Така например, на стр. 46 от въпросния документ се заявява, че новороденото бебе трябва да осъзнае своята „джендърна идентичност“: дали е гей, лесбийка, бисексуал, травестит или транссексуал. А понеже понятията „мъж“ и „жена“ са изключени от този списък – можете сами да си направите изводите! Ако пък вашето дете все пак не си избере „джендър“ – тогава ще му помогнат всемогъщата норвежка „Барневарн“, финландската „Ластенсуелу“, немската „Югендамт“ и т. н.

Норвегия е една от първите страни в света, която създаде Научно-изследователски институт към Университета в Осло, където се изучават самоубийствата на деца от 0 до 7-годишна възраст. От гледна точка на нормалния човек – много странно. Но според местната

„Барневарн“ е твърде естествено – щом децата наистина загиват след садистичните педофилски оргии, това официално може да бъде регистрирано като „самоубийство“.

ВЪПРОС: Да се върнем към Вашата лична история…

ОТГОВОР: За втори път отнеха децата ми на 30 май 2011 г. На вратата позвъниха 2 полицаи и 2 сътрудници на „Барневарн“. Отворих вратата, но я оставих на верижка, а началникът на полицията в Бьоркланген, лично бе дошъл, ми казва: „Идваме да вземем децата ви!“. Звъня на адвокатката, тя ми казва: „Да, по законите на Норвегия сте длъжна да ги дадете. Ако окажете съпротива, пак ще ги отнемат, но вече никога няма да ги видите. Длъжна сте да ги дадете, а пък служителите утре ще ви обяснят какъв е проблемът.“

Откараха децата веднага, дори не им позволиха да се преоблекат – и не ми показаха никакъв документ, никакво постановление…

В норвежките вестници имаше описан случай: едно момче, което отнели от майка му още като малко, било изнасилвано във всички приюти. Той навършил 18 години, купил си пушка, върнал се „у дома“ и разстрелял приемните си родители.

Отнели друго норвежко момченце, то плачело, искало „при мама“. Лекарите казали: „Това е параноя“. Натъпкали го с лекарства, превърнали го в чучело. Чак, когато се намесили журналисти, го върнали обратно на майка му в инвалидна количка. Вече не можел да говори, отслабнал с 15 кг. Получил дистрофия, развили се необратими процеси.

След единствената среща, която разрешиха, по-големият ми син каза, че е написал писмо до руското консулство: „Ще умра, но все пак ще избягам от Норвегия. Няма да живея в концлагер!“ И той успя сам да организира бягството си. В интернет се свързал с поляка

Кшищоф Рутковски, който вече бе успял да спаси едно полско момиченце от норвежки приют.

Полякът ми позвъни в последния момент, когато всичко вече беше подготвено, и ми каза:

– Ако изведа сина Ви без Вас – това ще е отвличане на чуждо дете. А ако е с Вас – значи, просто помагам на едно семейство.

Трудно ми беше да се реша, но изборът беше страшен: или и тримата да загинем в Норвегия, или да спася поне себе си и по-големия ми син… Да не дава Бог никому да изпитва това, което изпитвах аз!

ВЪПРОС: След завръщането Ви в Русия при Вас започна да се стича информация за подобни случаи. Разкажете за обществената си дейност.

ОТГОВОР: Ето такъв случай: Ирина С. 18 години живяла в Англия с приятеля си. Родила се дъщеря. Веднъж Ирина случайно узнала, че нейният „приятел“ е член на садо-мазохистичен клуб. Това станало така: дъщеря й гледа телевизия, там показват местен състезател, а детето казва:

– Мамо, виж, този чичко си игра с мен на „доктор“. О, а пък тази леличка си игра с мен във ваната…

Представяте ли си детето ви да каже такова нещо?

Ирина отишла при английски детски психолог, а той й казал:

– Скъпа, личи, че сте изостанала, живеете във вчерашния ден. Това въобще не са извращения – а креативен секс за елита.

Тя си замълчала и тихо, кротко започнала да подготвя бягството си за Русия. Ето, това е умна жена.

Отначало в Норвегия узакониха т. нар. „еднополови бракове“. После – осиновяването на деца от „еднополови родители“. А сега вече има такива смелчаци сред еднополовите, които настояват да имат право да се женят за приемните си деца. Ако ние, нормалните родители, продължим да седим като пънове и да чакаме неизвестно какво – ще загубим тази битка с еднополовите или всякакви там други „джендъри“ за нашите и вашите родни деца. Днес зони на експеримента са Северна Европа, Германия, САЩ и бившите британски колонии: Канада, Австралия, Нова Зеландия.

Мисълта за открита съпротива ми позволи да не се пречупя и да не полудея там, в Норвегия. Всеки родители в Европа е длъжен да разбере: през последните 30 години структурите, които са заинтересовани от търговията с деца, преразпределят демографските маси и утвърдиха в общественото съзнание мисълта, че родители и деца не са едно семейство. Сега децата принадлежат на някакви абстрактни общности или на държавата. Не само това, но по Хагската конвенция за отвличането на деца, която Русия подписа през 2011 г., децата принадлежат на държавата, където са се намирали последните 3 месеца.

Философията, намеренията и проектите на тези чудовища отчасти се разкриват от висши служители в управляващата Работническа партия; норвежкият министър по проблемите на децата – Лисбакен, заявява в свое интервю, без ни най-малко да се притеснява: „Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в Норвегия да станат като мен“. Именно той беше инициаторът на държавната програма по „новото възпитание“ на децата: в детските градини бяха иззети всички книжки с приказки от типа на „Пепеляшка“, „Червената шапчица“, братя Грим… Вместо тях на децата беше предложена друга литература, полова, например: „Кралят и кралят“ или „Децата- гейове“. Там, например, принцът се влюбва в друг принц или в краля, момичето-принцеса си мечтае да се ожени за кралицата. И възпитателките бяха задължени да четат тези книжки на децата и да им показват съответните картинки.

Друг случай. Руски туристи пристигнали в Нова Зеландия на екскурзия: баща, майка, дете. Родителите се скарали на детето, или пък то плачело високо – но от кафето или хотела позвънили в службата за „закрила“ на децата. Пристигнал екип „спасители“, които отнели детето от „родителите-садисти“. Руските дипломати се бориха повече от година, за да може детето да се среща с биологичните си родители.

Самата аз вече 2 години водя дела за правото да виждам по-малкия си син. Андерш Брейвик, който изби 77 души, има право всеки ден да телефонира на роднините си. Осъдените на смърт в цял свят имат право да пишат писма и да говорят по телефона – а майката няма възможност да поговори с детето си!

Между другото, за Брейвик: той „спасяваше“ Норвегия именно от същата управляваща партия – „Арбайт парти“, а го обвиниха, че мразел мюсюлманите. Брейвик на 4-годишна възраст е отнет в приют на „Барневарн“ и после „пуснат по етапен ред“. Всяко ново приемно семейство го изнасилвало, каквато е традицията в Норвегия. После, като младеж, 9 години подготвял акцията си. Мисля, че сега са го изолирали и са му казали: „Ще имаш, каквото поискаш, но само мълчи на тази тема!“ Този аспект на неговата история се появява в медиите, шведски журналисти разровиха историята.

В Норвегия родителите получават от държавата разрешение да виждат откраднатите си деца веднъж за 2 часа на всеки 6 месеца. Това е максимумът.

Не става дума просто за педофилия. Това е друг феномен. Само в малката по население Норвегия има 19 000 дружества за превръщане на децата от „вехти“ (мъж, жена) в различни, нетрадиционни „джендъри“. Детето принудително бива насочвано към хомосексуална и друга нетрадиционна сексуална ориентация. Това е нещо като организиран „тренинг“ именно с такава цел.

ВЪПРОС: Честно казано, трудно е да се повярва във всички тези ужаси…

ОТГОВОР: Докато вие се чудите да повярвате или не, вече се появи цяло поколение родители, които живеят именно с този ужас насреща си. Всичко това в съвременна Европа се сервира като „толерантност“. Сиреч, децата още от люлката били имали право на сексуални предпочитания и сексуално разнообразие. Срещу мен и вас, срещу родителите и децата, действа активно много добре организирана световна престъпна мрежа. Този чудовищен експеримент вече 30 години се развихря в Европа. В Норвегия са иззети 200 хиляди деца, в Швеция – 300 хиляди, във Финландия – 250 хиляди, ами в Германия и цяла Западна Европа – това е цяло едно откраднато поколение.

ВЪПРОС: На този фон нашата Русия изглежда като остров на християнските ценности…

ОТГОВОР: Често ми казват: „Ето, ти отначало избяга на Запад, а сега стана яростна патриотка!“ Да, вярно е: аз съм патриот по неволя.

За да оцени човек нашата Русия, може би трябва отначало да загуби всичко. Аз платих прекалено висока цена за грешката си: със страшен опит и със собственото си дете.

Международно движение „Русские матери“ http://www.russkiemateri.ru/
www.ruskline.ru
Превод със съкращения: Л. Чолаков

 

 

Снимка: От публикацията във „Фейсбук“

В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.

Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае.  Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:

Майчината и бащината любов са различни.

Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.

Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:

Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.

 

 

Източник: На Кафе

Снимка: barometar.ne