СТАНОВИЩЕ ДО ГОСПОЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА ОТНОСНО ПРОМЕНИ В СЕМЕЕН КОДЕКС – „СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“
ДО
Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА
ebelobradova@gmail.com
СТАНОВИЩЕ
Относно: промени в Семеен кодекс – „Споделено родителство“
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за промени в Семеен кодекс (СК), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в СК, както и в различни от него нормативни актове, с които са уредени някои отношения от наболелите проблеми свързани с „родителските конфликти“.
Както стана ясно на кръглата маса проведена на 30.01.2024 г. в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание на Република България, в годините проблема с „родителските конфликти“ ескалира.
В дългогодишната си практика наблюдаваме, че развитието на конфликтите започват от тълкуването на разпоредбата на чл. 59 от СК, а именно ал. 2 „…упражняването на родителските права“.
В годините сме срещали породени проблеми от тълкуването на тази разпоредба от страна на множество институции отнасящи се до закрилата или грижите за децата , в това число образователни.
Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК – „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“. В цитираната разпоредба законодателя е предвидил равноправието на двамата родителите по отношение на правата и задълженията на децата им, което само по себе си е целта на състоялата се кръгла маса.
При постановяването на съдебни актове съобразени с разпоредбата на чл. 59 от СК се изписва, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на единия от родителите. В следствие на текста на разпоредбата на чл. 59 от СК и създадената съдебната практика по нея, институционалните служители и администрацията на Република България, тълкуват че родителят, на който не са постановени родителските права е безправен и не може да извършва правни действия от страна на детето си. Често се тълкува, че „постановения режим на лични отношения“ с детето на единият от родителите е единствената възможност на за срещи и реални контакти между тях. Съответно се възприема, като ограничителна мярка по отношение на „неотглеждащия родител“ спрямо детето, като не се взима предвид разпоредбата на чл. 122 от СК. Този вид тълкуване от страна на държавни служители, води до влошаване на отношенията между двамата родители и децата, както и до нарушаване на правата и задълженията им.
В годините в чл. 59 се въведоха промени и допълнения, които въвличат административния орган в лицето на Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД). Историческите факти сочат, че преди намесата на цитираната институция се поражда конфликти между родителите, а ако такива са налични, то те се задълбочават. Често социалните доклади са непълни, неточни и с дефицити относно целта на изследването. В по-голяма част от случаите, ДСП издават направления за социални услуги, които сами по себе си са огромно перо от държавния бюджет. За да бъдат усвоени средствата от „Доставчиците на социални услуги“, държавата предоставя парични средства за реализиране на дейността им. Отпускането на тези средства не става пропорционално за всички „Лицензирани доставчици“, а за определен кръг такива, които в годините станаха поименно известни за обществото. Отпускането на тези средства „за държавно делегирана дейност“ държавата отпуска през общините ( на 19.01.2015 г. се провеждане кръгла маса в Народното събрание на Република България на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес?“). Още тогава бяха изнесени данни за усвояването на средства от държавния бюджет. Стана ясно, че „Доставчици на социални услуги“ са предлагали пари на директори на ДСП, за да им бъдат издадени направления към тях. Оказа се, че и конкурсите към общините за финансиране на „Доставчиците“ е предпоставка за корумпиране. В последствие са обсъждаха механизми за пропорционално разпределяне на държавните субсидии, които да достигнат до всички доставчици.
Беше извършен одит от Сметната палата за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г., по който бяха констатирани нарушения.
В този период се установи, че Агенция за социално подпомагане разполага с вътрешна нормативна база, която не е видна от гражданите на Република България, но поражда правни действия и последици за деца, родители, доставчици и др. Част от тази вътрешно нормативна база, която противоречи на законите на Република България е указание на Ивайло Иванов с изхд. № 9103-10/29.01.2015г.. В указанието се коментират нормите на Конституцията на Република България и Закона за закрила на детето (ЗЗД-то), като се тълкуват нормите по отношение на:
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца.
- Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение.
През 2019 г. се направиха промени в СК, част от които са именно в чл. 59 от СК. С тях се засили намесата на административни органи, в това число ДСП, които допълнително утежняват гражданския процес и допринасят за задълбочен „родителски конфликт“ и усвояване на средства от държавния бюджет.
Част от сочените социални услуги се явяват предпоставка за множеството водени дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Пример са „Кризисните центрове“, като социална услуга финансирана от бюджета (по данни от решение № 847 от 28.11.2023 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Решение № 346 на Министерски съвет от 2023 г. за приемане на стандарти за делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., социалната услуга „Кризисен център“ е с „Натурален показател“ 367 и „Стандарт“ 25 553). Ползването на този вид услуга става чрез едностранно подадено заявление за ползване на „социална услуга“. Въз основа на което се издава направление за ползване на социална услуга от директора на съответната ДСП. Достатъчно за издаването на подобен вид направление е твърдението на родителя, че е жертва на домашно насилие и е заявил ползването на този тип услуга. Често издадените направления са за жени и деца (случаи за мъже и деца не са ни известни). Не е необходимо да има издадена от съда ограничителна заповед или издадена такава с най-леката мярка, а именно „да се въздържа от извършването на домашна насилие“. В подобни случаи, административния орган издал направлението „съдейства“ на доставчика за интерпретацията на възникналата ситуация, за доказване на „Домашно насилие“, с което обстоятелство допълнително се влошават отношенията между страните. В такива случаи, другият родител е ограничен от срещи с детето си без да е налична законна предпоставка. Съответно се създава ситуация, в която детето бива поставено в риск от отчуждение (при децата времето тече по-бавно отколкото при възрастните).
Предвид изложените факти и обстоятелства може да се направи изводът, че в по-голяма степен от случаите на „родителски конфликти“, предпоставката за възникването, съответно и за задълбочаването им не опира до законови промени, а до водената политика.
Относно съществуващите механизми за изпълнението на съдебните решения касаещи „режим на лични отношения“, такива съществуват в чл. 64 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законодателят е предвидил диспозитивна разпоредба, с която е предоставил на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) оперативна самостоятелност, като издава „разпореждане“. Предвиденият правен способ дава възможност за защита и съхранение на живота и здравето на детето в случаите, в които единият от родителите не изпълнява съдебно решение за режим на лични контакти. Законът предвижда санкции при неизпълнение на „разпореждането“ , а именно налагане на глоба от 100 до 500 лв., а за маловажни нарушения глоба 50 лв. Законодателят е предвидил и задържане на лицето, което не е изпълнило „разпореждането“.
В чл. 12 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени мерки „…с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“. Чл. 13 от ЗАНН предвижда „За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“. Видно от цитираните текстове е, че приложното им поле попада в компетентността на административните органи, като нормите имат както превантивно, така и възпитателно действие.
Смеем да твърдим, че са налични и други налични нормативно установени механизми, с които да се предотвратят създадените проблеми.
Предвид изложеното, считаме че следва да се обърне внимание на чл. 59 от СК и постановяването на съдебни решения по нея. Следва да се премахнат от гражданския спор социалните служби, което ще разтовари дейността им и ще имат възможност да се занимават с деца в реален риск. Също така ще предотвратят издаването на направления за социални услуги, с което ще се облекчи държавния бюджет и злоупотреби със ЗЗДН. Важно е да се сведе до знанието на държавните служители и администрацията, хипотезата на чл. 122 от СК, като се разясни, че родителите са равноправни, освен в случаи на изрично ограничаване на правата им по съдебен ред.
Изключително важно е да се ревизира получаването на държавна субсидия, както и тя да бъде разпределена пропорционално на лицензираните доставчици.
Не на последно място да се даде прозрачност на вътрешно нормативната база на институциите, която лишава гражданите на Република България да оспорват неправомерните в нея актове, които към настоящия момент са недостъпни, а пораждат правни последици.
Също така трябва да се обърне внимание на водената политика в ясли, детски градини и училища, с цел активно включване на двамата родители в процеса на адаптация, изграждане на навици на децата, както и на всички процеси свързани с децата. Следва контакта между служителите във въпросните институции с родителите и децата да са реални, а не виртуални. Това е важно за изграждането и заздравяването на връзката между институция, родители и деца. Важно също е да се спазва законодателството на Република България, с цел личен пример на подрастващото поколение. В допълнение и за яснота ще изложим пример, че (в училищата принуждават родителите да разписват декларации, които следва да имат доброволен характер. Принуждават децата да се подписват на документи, без те да имат това право и задължение, както и техният подпис не поражда правни действия и не съответстват на действащото законодателство).
Молим със становището да бъдат запознати народните представители на 49-о Народно събрание.
С настоящето заявяваме, че желаем да бъдем информирани и да участваме по бъдещи законодателни инициативи и политики.
Страдат ли децата в домовете от домашно насилие и дали министъра на правосъдието ще вземе мерки относно сочените факти в заявлението до него
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1
ЗАЯВЛЕНИЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.
Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.
Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.
Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:
Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.
Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.
Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.
При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.
Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.
Снимка източник: httpsdefenceforchildren.org
Благодарност
Майка съм, от Северна България, която цели 7 години е била далеч от децата си. Водила съм битки със „Социалните служби“ и отдел „Закрила на детето“. Лъгана съм, не бях допускана да виждам децата си в ЦНСТ; дълго време не знаех къде са децата ми. Но след дългите години, в които бяхме разделени с децата ми, се появиха нашите „Ангели Спасители“ – Фондация „Защита правата на децата“. Голяма огромна благодарност, която не мога да опиша само с думи, защото ще трябва да напиша книга.
Благодаря и на адвоката към който ме насочиха, че докрай отстоя интересите на децата ми и моите права в съда.
Благодаря на г-н Тодоров, че беше до мен в трудните дни, месеци и години. Благодаря му, че все още е до мен и до семейството ми и децата ми и продължава да ни помага. Също така безкрайно благодаря на Звездомира Чапарова от фондация „Защита правата на децата“, която беше до мен във всички трудни моменти.
Благодаря, че ви има!
Пожелавам Ви да направите щастливи много деца и родители.
Вярвам, че каузата Ви ще пребъде.
От една щастлива майка
Снимка: https://positivepsychology.com
Оригинал в pdf
Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА,
СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА
СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № 054-01-55, внесен от г-н Искрен Веселинов и група народни представители на 23.06.2020 г..
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за социалните услуги (ЗСУ), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в различни от ЗСУ нормативни актове, с които са уредени някои отношения от направените предложения.
В предложенията по §1. Чл. 3 – за създаване на нова ал. 2, преместването на ал. 2 в ал. 3 и създаването на ал. 4 внасят разяснение по съществуващи вече разпоредби, които текстове следва добре да се познават и прилагат от страна на съдебната и изпълнителната власт, администрацията и лицата, които се занимават с този и подобен вид дейности. Такива текстове са заложени в други нормативни актове като Семеен кодекс (СК), Закон за лицата и семейството (ЗЛС), Закон за закрила на детето (ЗЗДет), Закон за здравето (ЗЗ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и други нормативни актове.
В направените предложения по § 1. В чл. 3 се предлага създаването на ал. 4, а именно „(4) Предоставянето на социални услуги не е търговска дейност по смисъла на Търговския закон.“.
При така направеното предложение не става ясно каква е целта на правната норма и какво следва да регулира, тъй като Неправителствена организация (НПО) е юридическо лице, което подлежи на специален законодателен режим, създава се с цел подпомагане на обществото или отделни групи в него за постигане на общи цели, които нямат търговски характер. Целта на учредителите е да допринесат за развитието на определени обществени цели и не разпределят печалба.
На следващо място, чл. 1 от Търговски закон (ТЗ) изчерпателно посочва и изброява видовете търговци.
Следователно ако предложената норма цели лицата по чл. 1 от ТЗ да не могат да предоставят социални услуги тъй като по смисъла на закона те разпределят печалба, то следва предложението да гласи: „Предоставянето на социални услуги не може да се предоставя от лица регистрирани по смисъла на Търговския закон.“.
В § 2. от направените предложения гласи, че в чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 2:
„(2) При изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на дете, информация се предоставя със съгласието на родителя или настойника на детето, а когато то е непълнолетно – от детето, със съдействието на родителя или попечителя.“
Във връзка с направеното предложение, на първо място следва да се направи промяна в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 която гласи: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.“
Чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:
„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. Събирането на необходимата информация се осъществява само в случай, че има писмено съгласие – волеизявление от потребителя на услугата.“
При така направено предложение и във връзка с предложението за създаване на ал. 2 следва де се вземе предвид, че правните действия на непълнолетните са уредени в чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), който гласи: „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.“ Съответно непълнолетните нямат право на самостоятелно волеизявление независимо в каква форма (устна, писмена в това число декларативна и т.н.), което може да породи правни последици, такова може да се направи само със съгласието на техните родители или попечители.
Също така следва да се има предвид, че изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите на детето следва да се основава на доброволно предоставена от законните представители на детето информация. В случаите, в които детето дава такава информация тя следва да е в присъствието на родителите или настойниците, като същата следва да се сведе до знанието на другия законен представител в хипотезата на чл. 123 от СК.
На следващо място важно е да се знае, че всеки законен представител има право да получи информация от всички органи и лица, касаеща подопечния им.
В извънредни случаи определени в закон може да се предприемат действия от страна на изпълнителната власт с цел събиране на необходимата информация в сочената хипотеза на ЗСУ.
Следва да се обърна особено внимание на чл. 47 и чл. 75 от ЗСУ.
На първо място чл. 47 се урежда финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги.
На следващо място чл. 75 дава възможността на общините да насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет.
Съответно при така приетите норми е наличен конфликт на интереси, както и възниква неравнопоставеност при осъществяването на финансирането от общинския бюджет на предоставяните от общината социални услуги и други (външни) доставчици на социални услуги. По този начин се създава и предпоставка за корупция.
По отношение на предложението в § 3. за промени в чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет по отношение на Административния акт (АА) следва да се вземе предвид, че в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), процедурата по обжалване на АА е добре уредена и законодателя е дал възможността на законните представители да участват в процеса и да имат възможността да обжалват АА както пред по-горестоящ административен орган така и пред съответния съд.
В административния процес отдавна е известен т. нар. суспензивен ефект на своевременно подадената жалба или протест. Сега той е уреден в чл. 90, ал. 1 от АПК–административният акт не се изпълнява, преди да е изтекъл срокът за неговото оспорване, а при подадена жалба или протест–до решаване на спора от съответния орган.
В същото време обаче чл. 60 от АПК урежда възможността в самия административен акт, още с неговото издаване, да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, при посочените в ал. 1 хипотези. Предварително изпълнение може да се допусне и след постановяване на акта. В чл. 60, ал 4 от АПК се предвижда изрично мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Всъщност обаче допускането на предварително изпълнение винаги трябва да бъде мотивирано, за да стане възможна проверката за неговата необходимост както при оспорването пред по-горестоящ административен орган, така и пред съд. Поради това всеки административен акт, в който има включено разпореждане за предварително изпълнение, трябва да съдържа два вида мотиви. На първо място са мотивите за издаване на самия акт, на второ–мотивите за допуснатото предварително изпълнение.
В тази връзка разпореждането за предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване, различно от това на самия административен акт. В тридневен срок от съобщаването му то може да бъде обжалвано чрез административния орган или пред съда, и то независимо от това, дали самият акт е бил оспорен. Особеност на производството пред съда е, че жалбата срещу предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание. Тя не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго – чл. 60, ал. 5 от АПК. Пропускането на тридневния срок за обжалване по АПК погасява правото на обжалване.
Важно е да се наблегне на факта, че при издаването на разпореждане за предварително изпълнение, Административния орган (АО) следва да е констатирал пряка и непосредствена заплаха за живота и здравето.
Във връзка с горното следва се вземе предвид, че предложението за създаване на нова ал. 27а в ЗЗДет само ще усложни и осуети предвидения съдебен контрол, както и ще настъпят нови преклузивни срокове, които са във вреда на заинтересованите (оспорващи) лица.
По отношение предложението за отмяната на чл. 138а, ал. 1 от СК, следва да се има предвид, че изработването на доклади по спорове за родителски права често затрудняват системата и работата на социалните работници, което обстоятелство води до необективни доклади.
Също така често социалните работници биват въвличани в семейните конфликти и заставяни да вземат страна по споровете за родителски права.
Поради тези причини следва да се предвидят промени, които да регламентират издаването на доклади по дела единствено в случаите на деца в риск.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето
След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.
Ето какво гласи текста на жалбата:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“
Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.
На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.
В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.
По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.
В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.
В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .
Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.
Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.
В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.
За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.
Снимка: in.pinterest.com
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:
1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето
“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.
2. Твърдо “не”
Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.
3. Позволете на детето да придобива опит
Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.
4. Хвалете с мярка
Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.
5. Пораснете сами
Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.
6. Внимавайте с речника си
През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман
7. Позволете на детето да бъде дете
Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!
8. Семейните традиции
Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.
9. Честност и последователност.
За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.
10. По-малко думи
“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.
Източник: www.noviteroditeli.bg
Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?
Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?
Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.
По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие
По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“ изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.
Текста на писмото гласи:
По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..
По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.
Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.
Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.
Уважаема госпожо Караянчева,
Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.
Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
Важно за родителите!
Какво е важно да знаят родителите.
Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.
Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.
Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.
Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.
Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.
Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
СЕМЕЕН КОДЕКС
Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.
НОРВЕЖКА МАЙКА ТЪРСИ УБЕЖИЩЕ В ПОЛША
Делата срещу норвежките служби за закрила на детето (CWS), известни под името „Barnevernet“, са достигнали друго ниво през последните две години, тъй като няколко норвежци бягат от родната си страна за безопасността на техните семейства.
Силже Гамор (37 г.), майка на две момичета (12 и 1), потърси убежище в Полша миналата година след петгодишен кошмар, включващ произволни решения от CWS, полицията и други мощни лидери в Норвегия. Нейният случай за убежище може да бъде решен по-късно този месец от полския външен министър.
Silje Garmo на полския телевизионен канал «Telewizji Republika» вчера (екранна снимка)
(Silje Garmo беше гост снощи на национална телевизия в Полша, преведена от полския журналист, живеещ в Осло, Хенрик Малиновски. се случи в тази страшна организация.)
Делото на Силже е разследвано от известния специалист по психология в Осло, Einar C. Salvesen и от психолога Joar Tranøy, както и от нейното църковно ръководство в Осло. Препоръката е ясно, че CWS нямат основание да приемат нейното 13-месечно бебе Ейра от нея. Силже Гармо е компетентна майка и за двете момичета.
Водещите полски адвокати на мозъчния тръст на Римокатолическата църква в Варшава разследват в Полша и Норвегия правното основание за делата й и заключиха, че законно няма никаква заповед за отнемане на децата й.
Както Конвенцията на ООН за правата на детето, така и Европейската конвенция за правата на човека предоставят право на зачитане на семейния живот. Както полското, така и норвежкото право са подчинени на международното право по тези въпроси, поддържа адвокатите на Ordo Iuris, които интервюира Крисчън Коалиция Свят (CCW). Затова Ордо Иурис препоръчва на Сила Гармо и дъщерите й да се даде убежище в Полша
Преводът е направен с google translate.
Източник: christiancoalition.world