домове

СТАНОВИЩЕ ДО ГОСПОЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА ОТНОСНО ПРОМЕНИ В СЕМЕЕН КОДЕКС – „СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“

ДО
Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА
ebelobradova@gmail.com

 

СТАНОВИЩЕ

Относно: промени в Семеен кодекс – „Споделено родителство“

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за промени в Семеен кодекс (СК), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в СК, както и в различни от него нормативни актове, с които са уредени някои отношения от наболелите проблеми свързани с „родителските конфликти“.

Както стана ясно на кръглата маса проведена на 30.01.2024 г. в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание на Република България, в годините проблема с „родителските конфликти“ ескалира.

В дългогодишната си практика наблюдаваме, че развитието на конфликтите започват от тълкуването на разпоредбата на чл. 59 от СК, а именно ал. 2 „…упражняването на родителските права“.

В годините сме срещали породени проблеми от тълкуването на тази разпоредба от страна на множество институции отнасящи се до закрилата или грижите за децата , в това число образователни.

Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК – „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“. В цитираната разпоредба законодателя е предвидил равноправието на двамата родителите по отношение на правата и задълженията на децата им, което само по себе си е целта на състоялата се кръгла маса.

При постановяването на съдебни актове съобразени с разпоредбата на чл. 59 от СК се изписва, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на единия от родителите. В следствие на текста на разпоредбата на чл. 59 от СК и създадената съдебната практика по нея, институционалните служители и администрацията на Република България, тълкуват че родителят, на който не са постановени родителските права е безправен и не може да извършва правни действия от страна на детето си. Често се тълкува, че „постановения режим на лични отношения“ с детето на единият от родителите е единствената възможност на за срещи и реални контакти между тях. Съответно се възприема, като ограничителна мярка по отношение на „неотглеждащия родител“ спрямо детето, като не се взима предвид разпоредбата на чл. 122 от СК. Този вид тълкуване от страна на държавни служители, води до влошаване на отношенията между двамата родители и децата, както и до нарушаване на правата и задълженията им.

В годините в чл. 59 се въведоха промени и допълнения, които въвличат административния орган в лицето на Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД). Историческите факти сочат, че преди намесата на цитираната институция се поражда конфликти между родителите, а ако такива са налични, то те се задълбочават. Често социалните доклади са непълни, неточни и с дефицити относно целта на изследването. В по-голяма част от случаите, ДСП издават направления за социални услуги, които сами по себе си са огромно перо от държавния бюджет. За да бъдат усвоени средствата от „Доставчиците на социални услуги“, държавата предоставя парични средства за реализиране на дейността им. Отпускането на тези средства не става пропорционално за всички „Лицензирани доставчици“, а за определен кръг такива, които в годините станаха поименно известни за обществото.  Отпускането на тези средства „за държавно делегирана дейност“ държавата отпуска през общините ( на 19.01.2015 г. се провеждане кръгла маса в Народното събрание на Република България на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес?“). Още тогава бяха изнесени данни за усвояването на средства от държавния бюджет. Стана ясно, че „Доставчици на социални услуги“ са предлагали пари на директори на ДСП, за да им бъдат издадени направления към тях. Оказа се, че и конкурсите към общините за финансиране на „Доставчиците“ е предпоставка за корумпиране. В последствие са обсъждаха механизми за пропорционално разпределяне на държавните субсидии, които да достигнат до всички доставчици.

Беше извършен одит от Сметната палата за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г., по който бяха констатирани нарушения.

В този период се установи, че Агенция за социално подпомагане разполага с вътрешна нормативна база, която не е видна от гражданите на Република България, но поражда правни действия и последици за деца, родители, доставчици и др. Част от тази вътрешно нормативна база, която противоречи на законите на Република България е указание на Ивайло Иванов с изхд. № 9103-10/29.01.2015г.. В указанието се коментират нормите на Конституцията на Република България и Закона за закрила на детето (ЗЗД-то), като се тълкуват нормите по отношение на:

  1. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
  2. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца.
  3. Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение.

През 2019 г. се направиха промени в СК, част от които са именно в чл. 59 от СК. С тях се засили намесата на административни органи, в това число ДСП, които допълнително утежняват гражданския процес и допринасят за задълбочен „родителски конфликт“ и усвояване на средства от държавния бюджет.

Част от сочените социални услуги се явяват предпоставка за множеството водени дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Пример са „Кризисните центрове“, като социална услуга финансирана от бюджета (по данни от решение № 847 от 28.11.2023 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Решение №  346 на Министерски съвет от 2023 г. за приемане на стандарти за делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., социалната услуга „Кризисен център“ е с „Натурален показател“  367   и  „Стандарт“  25 553). Ползването на този вид услуга става чрез едностранно подадено заявление за ползване на „социална услуга“. Въз основа на което се издава направление за ползване на социална услуга от директора на съответната ДСП. Достатъчно за издаването на подобен вид направление е твърдението на родителя, че е жертва на домашно насилие и е заявил ползването на този тип услуга. Често издадените направления са за жени и деца (случаи за мъже и деца не са ни известни). Не е необходимо да има издадена от съда ограничителна заповед или издадена такава с най-леката мярка, а именно „да се въздържа от извършването на домашна насилие“. В подобни случаи, административния орган издал направлението „съдейства“ на доставчика за интерпретацията на възникналата ситуация, за доказване на „Домашно насилие“, с което обстоятелство допълнително се влошават отношенията между страните. В такива случаи, другият родител е ограничен от срещи с детето си без да е налична законна предпоставка. Съответно се създава ситуация, в която детето бива поставено в риск от отчуждение (при децата времето тече по-бавно отколкото при възрастните).

Предвид изложените факти и обстоятелства може да се направи изводът, че в по-голяма степен от случаите на „родителски конфликти“, предпоставката за възникването, съответно и за задълбочаването им не опира до законови промени, а до водената политика.

Относно съществуващите механизми за изпълнението на съдебните решения касаещи „режим на лични отношения“, такива съществуват в чл. 64 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законодателят е предвидил диспозитивна разпоредба, с която е предоставил на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) оперативна самостоятелност, като издава „разпореждане“. Предвиденият правен способ дава възможност за защита и съхранение на живота и здравето на детето в случаите, в които единият от родителите не изпълнява съдебно решение за режим на лични контакти. Законът предвижда санкции при неизпълнение на „разпореждането“ , а именно налагане на глоба от 100 до 500 лв., а за  маловажни нарушения глоба 50 лв. Законодателят е предвидил и задържане на лицето, което не е изпълнило „разпореждането“.

В чл. 12 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени мерки „…с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“.  Чл. 13 от ЗАНН предвижда „За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“.  Видно от цитираните текстове е, че приложното им поле попада в компетентността на административните органи, като нормите имат както превантивно, така и възпитателно действие.

Смеем да твърдим, че са налични и други налични нормативно установени механизми, с които да се предотвратят създадените проблеми.

Предвид изложеното, считаме че следва да се обърне внимание на чл. 59 от СК и постановяването на съдебни решения по нея. Следва да се премахнат от гражданския спор социалните служби, което ще разтовари дейността им и ще имат възможност да се занимават с деца в реален риск. Също така ще предотвратят издаването на направления за социални услуги, с което ще се облекчи държавния бюджет и злоупотреби със ЗЗДН. Важно е да се сведе до знанието на държавните служители и администрацията, хипотезата на чл. 122 от СК, като се разясни, че родителите са равноправни, освен в случаи на изрично ограничаване на правата им по съдебен ред.

Изключително важно е да се ревизира получаването на държавна субсидия, както и тя да бъде разпределена пропорционално на лицензираните доставчици.

Не на последно място да се даде прозрачност на вътрешно нормативната база на институциите, която лишава гражданите на Република България да оспорват неправомерните в нея актове, които към настоящия момент са недостъпни, а пораждат правни последици.

Също така трябва да се обърне внимание на водената политика  в ясли, детски градини и училища, с цел активно включване на двамата родители в процеса на адаптация, изграждане на навици на децата, както и на всички процеси свързани с децата. Следва контакта между служителите във въпросните институции с родителите и децата да са реални, а не виртуални. Това е важно за изграждането и заздравяването на връзката между институция, родители и деца. Важно също е да се спазва законодателството на Република България, с цел личен пример на подрастващото поколение. В допълнение и за яснота ще изложим пример, че (в училищата принуждават родителите да разписват декларации, които следва да имат доброволен характер. Принуждават децата да се подписват на документи, без те да имат това право и задължение, както и техният подпис не поражда правни действия и не съответстват на действащото законодателство).

Молим със становището да бъдат запознати народните представители на 49-о Народно събрание.

С настоящето заявяваме, че желаем да бъдем информирани и да участваме по бъдещи  законодателни инициативи и политики.

Страдат ли децата в домовете от домашно насилие и дали министъра на правосъдието ще вземе мерки относно сочените факти в заявлението до него

 

ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1

ЗАЯВЛЕНИЕ

                          УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.

Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.

Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.

Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.

Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.

Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.

При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.

Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.

 

 

 

 

 

Снимка източник: httpsdefenceforchildren.org

Благодарност

Майка съм, от Северна България, която цели 7 години е била далеч от децата си. Водила съм битки със „Социалните служби“ и отдел „Закрила на детето“. Лъгана съм, не бях допускана да виждам децата си в ЦНСТ; дълго време не знаех къде са децата ми. Но след дългите години, в които бяхме разделени с децата ми, се появиха нашите „Ангели Спасители“ – Фондация „Защита правата на децата“. Голяма огромна благодарност, която не мога да опиша само с думи, защото ще трябва да напиша книга.
Благодаря и на адвоката към който ме насочиха, че докрай отстоя интересите на децата ми и моите права в съда.
Благодаря на г-н Тодоров, че беше до мен в трудните дни, месеци и години. Благодаря му, че все още е до мен и до семейството ми и децата ми и продължава да ни помага. Също така безкрайно благодаря на Звездомира Чапарова от фондация „Защита правата на децата“, която беше до мен във всички трудни моменти.
Благодаря, че ви има!
Пожелавам Ви да направите щастливи много деца и родители.
Вярвам, че каузата Ви ще пребъде.

От една щастлива майка

Снимка: https://positivepsychology.com

 

Оригинал в pdf

По случай Световния ден на децата предложение за промени в наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие

По случай Световния ден на децата, фондация „Защита правата на децата“  изпрати писмо до Председателя на Народното събрание – г-жа Караянчва. В писмото се иска при приемането на промените в Наказателен кодекс относно жертвите на домашно насилие, да се вземат предвид децата, които са настанени в домове.

Текста на писмото гласи:

По случай Световния ден на децата – 20 ноември и предприетата от Вас инициатива относно промени в наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие, Ви молим да обърнете внимание на жизнената необходимост с тези промени да бъдат защитени децата ползващи „Социални услуги от резидентен тип“ в това число настанените в домове, кризисни центрове, приемни семейства и др..

По време на обсъждането на законопроекта, което се проведе на 08.11.2018 г. в Народното събрание на Република България, се дискутираше предимно насилието срещу жени, като се направи уточнение, че в промените не се изключват мъжете. Представихме устно необходимостта от подобни промени, които да засягат децата настанени в домове и центрове, но оставаме с впечатление, че в тази посока промени не се предвиждат. Поради тази причина решихме писмено да изложим доводи.

Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи на деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни, както и отразените от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни. Действащият закон дава възможност на директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм. В разпоредбите на ЗЗДН не е предвиден разширен кръг от лица, които могат да сезират съда за насилие над въпросните деца, а това от своя страна ги лишава от възможността да бъдат защитени.

Подкрепяме изказванията на проведеното обсъждане в Народното събрание на Република България, че със ЗЗДН често се спекулира. Считаме, че за да се избегнат подобни спекулации е необходима норма, която да задължава съдилищата служебно да изпращат декларациите с недоказани твърдения от делата по ЗЗДН до прокуратурата за разследване и повдигане на обвинения.

Уважаема госпожо Караянчева,

Обръщаме се към Вас с надежда, че децата на България няма да бъдат дискриминирани и именно тези, които са лишени от възможността да се радват на присъствието и закрилата на родителите си ще бъдат защитени от посегателство.

Молим да информирате народните представители за съдържанието на настоящото заявление.

Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.

Важно за родителите!

Какво е важно да знаят родителите.

Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.

Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.

Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.

Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.

Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.

Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

СЕМЕЕН КОДЕКС

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

 

Социалните докараха дете до 80% инвалидност

Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“ (в средата)

Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!

Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.

„Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.

След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.

За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.

Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.

В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.

А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? – Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.

Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители – кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.

През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.

През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.

Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.

През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.

След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство – при майка му.

Какво детство обаче е имало дотогава това дете? – То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални „услуги“ – забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези „услуги“ са били от типа приемна грижа до… отпуската!…

При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.

Какво се случва с психиката на това дете? – Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: „Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“

През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа“.

Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.

Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от „държавна грижа“ едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая“, казва Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Автор: Еми Мариянска
Източник: dnes.dir.bg

Абдикира ли държавата по проблемите на децата

Цветанка е майка на две деца. От години наред тя се бори да отгледа и изучи децата си. Завършила е художествена керамика, но не намира реализация по специалността си. През годините работи, като готвачка, продавачка, дори и миячка. Множество пъти й се е налагало да роботи на две места, за да задоволява нуждите на семейството си.

Сблъсъкът с институциите и  е най-сериозният проблем, пред който се изправя многократно. Години наред мечтае да бъде настанена в общинско жилище, но се изправя пред бюрократщината и нейните изисквания. Децата си досега е отглеждала, като е живяла на  свободен наем по квартири, борейки се с високите наеми.

 

 

 Към настоящия момент с двете си деца е настанена в Център за временно настаняване на сираци над 16 години „Св. София“. Ужасена е от условията и отношението към семейството й. Притеснява се, че не може да остави багажа си без надзор, тъй като можело да остане и без него. Не смее да остави и децата си сами в сградата на центъра, тъй като се притеснява, че може да им се случи нещо. Поради тези причини не може да докарва доходи, с които да покрие нуждите на семейството си, а помощ от държавата не получава освен настаняването им в „Св. София“. Там получават и по веднъж на ден по една супа с няколко филии хляб, което не достига на подрастващите деца.

 

 

Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

Инквизиция или социално подпомагане

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Translate