Йордан Тодоров

Социалните докараха дете до 80% инвалидност

Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“ (в средата)

Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!

Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.

„Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.

След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.

За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.

Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.

В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.

А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? – Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.

Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители – кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.

През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.

През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.

Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.

През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.

След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство – при майка му.

Какво детство обаче е имало дотогава това дете? – То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални „услуги“ – забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези „услуги“ са били от типа приемна грижа до… отпуската!…

При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.

Какво се случва с психиката на това дете? – Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: „Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“

През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа“.

Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.

Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от „държавна грижа“ едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая“, казва Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.

Автор: Еми Мариянска
Източник: dnes.dir.bg
Share Button

Агресия при деца от ранна до предучилищна възраст

Влиянието на институционалния модел върху децата способства за разрастването и честата проява на агресивното им поведение.

В миналото персоналът на детските градини е използвал утвърдени и приети методи за контрол на агресията. Използвал се е модела „социално научаване“, а именно чрез модел на подражание се изгражда приемливо поведение и с награди и наказания децата са възпитавани в търпимост, емпатия и уважение към другия.

В днешно време поради липсата на обществен морал и деструктивната намеса на различните институции, възникват множество безпорядки , облечени в красиви думи като правата на човека. Към този хаос като се добави множеството информация от интернет и медиите, която дезинформира и обърква младите родители и подрастващото поколение, се пораждат различни нагласи за семейни порядки – семеен модел, които често са различни от общоприетите норми. Те често се разминават с институционалния модел, а това води до недисциплинираност у децата и допълнително напрежение.

Важно е да се отбележи, че големият брой на деца в детските градини допълнително натоварва и изнервя децата. Там те са изложени на шум, който е вследствие от завишения им брой. Често това става причина за засилването на деструктивното поведение при агресивните деца и проява на агресия от деца, които не са показвали такава до този момент. Съответно персоналът остава безпомощен от нарастващото напрежение, а това води до неговата демотивация. Този институционален модел е причина за повишаването на агресивността в днешни дни. Не следва да се изключва и факта, че все повече родители страдат от липса на време, което допринася за пораждането на агресията, както и за участието им във вземането на превантивни мерки. Поради това този проблем си остава предимно институционален. Връзката между родител, дете и персонал, често пъти е недостатъчна. Всички тези причини способстват за деструктивното поведение у децата и за нарастването на агресивните прояви.

Както изтъкнахме дотук, агресията е сложна и многостранна, детерминирана в своите причини, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.

Независимо, че нивото на агресия у децата се променя ситуативно, съществуват устойчиви, непроменящи се във времето индивидуални различия в склонността към агресивно поведение.

Устойчивостта у някои деца изисква повишено внимание от страна на възрастните и опити за преодоляване на социално нежеланите форми на поведение. Това намалява необходимостта въпросът за агресивността да бъде разработван както в теоретичен, така и в практически аспект. Нуждата от подобна диагностика виждаме в контекста на ролята, която персоналът на детската градина има в социализацията на личността и във формирането на самосъзнанието. Възникват устойчиви форми на социално взаимодействие, а за проявите на емпатия, сътрудничество или на агресия, недоброжелателност, наблюдавани в този възрастов период, често се превръщат в основни характеристики на поведението в следващите възрастови периоди. Както показват някои изследвания, степента на агресивност при децата в предучилищна възраст е доста добър показател на агресивността им в зряла възраст.

Ето защо е необходимо и педагози, и родители да възприемат мерки за предотвратяване на агресивните форми на поведение и да работят за формиране на умения, за използване на по-конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели.

Повече по темата може да видите на посочения по-долу линк.

Източник: Йордан Тодоров

Share Button

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Share Button

Не се самозапалват само психично болни

1471003976-41-ralitsa-radeva4

Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация  “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров: 


ЙОРДАН ТОДОРОВ БЛИЦ“Ралица е от дупнишкото село Самораново. Тя заплаши, че ще се самозапали пред полицията в Дупница заради бездействието на властите да намерят сина й. Обърна се към нашата фондация за помощ. На срещата  изглеждаше адекватна, физическото й състояние обаче беше видимо лошо. Говореше бавно, оплакваше се от болки в крайниците, подуване на глезените, безсъние и умора. Беше с майка си и двете ми разказаха какво се е случило. Започнаха с това, че многократно са подавали жалби и сигнали до полицията  и прокуратурата, но нито веднъж не са получавали адекватна помощ от тях. Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

от страна на бивш неин приятел

с когото са живели на семейни начала. Лицето било добре известно на полицията, но никой не предприемал мерки срещу безчинствата му. Връзката им е белязана от скандали. Владимир, както се казва мъжът, я пребивал и я наричал шизофреничка, последно й откраднал колата. Когато подала сигнал до полицията, въпреки че назовала името му, била образувана преписка “срещу неизвестен извършител”. Владимир доброволно предал ключовете от колата в полицията. Впоследствие почнал да заплашва Ралица и семейството й през фейсбук. Част от заплахите били цинични, а в други се заканвал да изнасили 9-годишния й син и да убие родителите й. Ралица подава сигнал до полицията, като прилага разпечатка от тези заплахи. Твърди, че и до момента няма обратно отговор на този сигнал?!? А ситуацията ставала все по-напрегната. Докато един ден по-големият й син – момченце на 9 години, отива на пазар и не се връща вкъщи. По-късно самото дете разказва, как по пътя видяло бившия приятел на майка си, който му предложил да го закара, но момчето отказало. Тогава мъжът слезнал от колата и го сграбчил, качил го в колата си и отпрашил в посока Сапарева баня. Детето поискало да се обади на майка си, но Владимир изтръгнал телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на колата. Момчето направило отчаян опит да скочи от колата, но мъжът заключил вратата, спрял, слязъл и…

го убол с някаква спринцовка

Това ми разказа в личен разговор и самото момче, което ми каза, че не помнело нищо след това убождане?!? Картината му запечатва само момент, в който някакъв мъж /не Владимир, а друг/ му казал, че “ако стои мирно и е тихо, майка му и брат му ще са добре”. Примряло от страх, то не осъзнавало, че се намира на тавана на собствената им къща. /?/ Разбрало това едва когато вижда майка си и полицай. Като го откриват, по настояване на Ралица момченцето веднага е заведено за кръвни проби в болница, но там, според нея, му били взели само урина. Социални работници завели детето в т.нар. синя стая. Там с малкия разговарял психолог, който го попитал дали не мрази брат си от ревност към майка си

да се е ”скрил” на тавана?!?

Междувременно Ралица пак е била пребита от бившия си, твърдят всички в семейството. Цялата синя и с подути очи отишла да си извади медицинско. Рентгенът показал, че има  счупени ребра. Тормозът около отвличането на сина й и всичко останало продължил цели 6 безсънни дни и нощи. За всички в семейството!..Владимир продължава да ги засипва със заплахи. В един момент Ралица – изтощена и отчаяна, решава отново да потърси полицията, но оттам й отвръщат на местен диалект с:

„Що ма?! Ти па/к/ ли си заключи на тавана сино?“.

1471003977-41-ralitsa-radeva1

Именно това е моментът, в който тя осъзнава, че  е безсилна да се справи с  неразбирането от страна на околните. Тогава спонтанно казва, че ще се  самозапали в знак на протест срещу институциите. За да й обърнат внимание!.. Още същия ден, в който обявява намерението си, обаче, Ралица е настанена в психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“  ЕООД – гр. Дупница. По думите й, лекуващият й лекар – д-р Александър Паризов, й изписва лечение с “Рисар” – лекарство, от което тя започнала да се чувства “особено”. Търси съвет от доктор, който е запознат със здравословното й състояние – че е с един бъбрек и пр. Ралица  му описва състоянието си на умора, оттичане на краката, забавен говор и движения,  обилно слюноотделяне и пр., и лекарят я съветва да спре лекарството, тъй като приемът на “Рисар” изисквал специално внимание при хора с бъбречни проблеми. Дни след изписването на Ралица от болницата, майка й отива да получи епикриза, и в нея прочита, че заключението на психиатрите е, че дъщеря й страда от параноидна шизофрения?!? Хората от близкия семеен и приятелски кръг на Ралица обаче не вярват в това. Те са на мнение, че жената е нормален, но психически изтощен човек, заради всичко преживяно, и че причината за отчаянието й е липсата на съдействие и разбиране от страна на овластените да въдворяват ред в обществото ни. И според мен лично, като професионален психолог, медицинското становище за Ралица е погрешна квалификация за

човек, изпаднал в екзистенциална безнадеждност

1471003976-41-ralitsa-radeva5
Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

В търсенето на социална справедливост изнервянето у такива хора стига до горещата си точка – отчаянието, и по този начин от само себе си отключва суициден момент. Отчаяните хора стигат до желанието да сложат край на живота си под напора на силно емоционално изживяване, предизвикано от поредица негативни събития в техния живот. Мога да ви направя цял списък от нормални хора, които не само са се заканвали като Ралица, но реално са посягали на живота си поради нарастващото у тях убеждение, че никой не иска да чуе отчаяния им зов за помощ. Проблемът става обществено значим именно поради факта, че не се самозапалват само шизофреници и няма защо да си заравяме главите в пясъка, като щраусите, за да прикриваме този факт от действителността, в която живеем. Пак казвам – аз не съм нито следовател, нито лекар, но се питам: Ако тази жена си е измисляла параноично всичко това, параноици ли са и нейната майка, синът й?! Къде е гражданското общество наоколо?! И защо тези хора да си измислят всичко това, ако не са се чувствали застрашени?! – В крайна сметка, трябва ли, за да прикриваме проблемите си от обществен характер,  да квалифицираме тези случаи тутакси като психично заболяване. Не хвърляме ли по този начин “вина” върху жертвите, като набързо ги изкарваме  “луди”?! Трябва най-сетне да си дадем сметка, че не се самозапалват само психично болни хора!..”, каза за “ШОУ” психологът Йордан Тодоров.

1471003976-41-ralitsa-radeva8

Източник: Блиц

Share Button

Социалните подпомагат родителското отчуждение

Все повече чуваме за нещастни случаи с деца, наричани в обществото деца в риск. Те разкриват не само язвите в българското семейство, но и безхаберието на държавните институции. Смяната на чиновниците в тях няма да доведе до положителни резултати, ако тези хора не приемат работата си като мисия на хуманността.

В България гъмжи от примери на лоша социална практика – както в домовете за сираци, така и в SOS-селищата и приемните семейства. Това не е пресилено журналистическо изказване, а констатация на участниците в последната Кръгла маса в парламента, посветена на работата с деца в риск. Социалните са придобили негласното право да решават хиляди съдби на деца и родители с чувството за недосегаемост ?!? Сред засегнатите родители, оказа се, по-големият процент, е този на бащите!

В редакцията ни се получи емоционално писмо от един такъв баща – Атанас Милушев, чиято история ни разказа председателят на Фондацията  Защита правата на децата – Йордан Тодоров.


ЙОРДАН ТОДОРОВ БЛИЦ– Г-н Тодоров, Атанас Милушев пише, че детето му е било буквално отвлечено на годинка и половина от него без съд и че тази история се е стоварила върху целия му живот от 2010 г. насам като „парен чук”, както казва той. Какво знаете вие?
– Атанас не беше виждал детето си години наред, до една-единствена среща за минути между Коледа и Великден, когато бившата му жена му се обадила да купи нещо конкретно на детето. Сърцето ми се сви, като видях този сломен мъж да пита малкото си момче може ли да го целуне?!?

Детето е взето още преди Атанас и жена му Драгица да се разведат. Бабата на малкия А. се оказа бивша възпитателка в домове за сираци – Вилма Негрова се казва. Тя е с македонски корен и майката на детето Драгица поисква от Атанас да й подпише декларация, в качеството си на баща на детето, че разрешава то да пътува до някакъв град в съседната страна. Впоследствие обаче се оказва, че детето е в друг град в Македония, а майката не го връща навреме. Атанас решава да си го вземе, но окачествяват действията му като отвличане. Полицията пуска Атанас за национално издирване, въпреки че всичко става в период на законен брак и семейни отношения. Откриват го с детето в Стара Загора – на почивка с малкия.

Забележете: 20 човека софийски полицаи го арестуват на територията на Стара Загора, без каквато и да било заповед и предават детето на Драгица. А какво се оказва?! – Според закона не Драгица, а Атанас и детето е трябвало да се ползват със защита, съгласно заповед от 2010 г., в която става ясно, че тя и вуйчо й са упражнили насилие срещу Атанас и детето. Описва се как вуйчото блъскал и псувал Атанас пред детето му, а Драгица се смеела отстрани. Когато съвсем неправомерно софийските полицаи арестуват Атанас, понеже нямат заповед, го тикват в…изтрезвител!.. И всичко това остава безнаказано!

АТАНАС МИЛУЩЕВ БЛИЦ– Но кой има такива яки връзки, че заради такова нещо столични полицаи с риск да си загубят службата, да хукнат към Стара Загора?…
– Според мен тъщата Вилма има такива връзки със социалните, или друга институция, че е използвала именно техните механизми, за да се организира тази акция. В крайна сметка се оказва, че дъщеря й Драгица по време на брака си се събира с бившия си приятел, който по моя информация не можел да има деца и се лекувал от това… В едно становище пише, че детето „общува с еректиралия член на съжителя на майката.

Това се случва често, тъй като те се къпят заедно”, е написал психологът. Излиза, че е допустимо и безопасно детето да общува по този начин с един чужд мъж, а е ограничавано да вижда родния си баща!… През 2012 г. излезе психологична експертиза на малкия А., която констатира, цитирам:

„Детето възприема собствения си бащин дом като чужд – нарича го „вашата къща”… Налице е объркване на представите на детето за значимите обекти – родител – баща.” Междувременно бившият приятел на Драгица и негови авери нанасят побой на брата на Атанас.

Тя пък се е регистрирала на два адреса и като дойде денят за среща на Атанас с детето, го води при майка си, за да осуети срещата. Когато отидох в съответния Отдел за закрила на детето при шефа, той арогантно ме изгони от кабинета си, след което остана насаме с Атанас, извика охрана и резултатът беше такъв, че след тази среща на Атанас му спретнаха заповед за домашно насилие. – Излязоха с номера, че Център за обществена подкрепа към SOS-детски селища работел по „случая на детето”?!?

А Отдел за закрила на детето изобщо не е образувал такъв случай и детето не обитава селище от защитен вид. Излиза, че се ползва социална услуга за дете, което не отговаря на условията?!? Само вметвам, че в съпътстващите исковата молба документи се подчертава, че бабата Вилма е „социален работник”. Въпреки че социалните загубиха делото, те го обжалваха на втора инстанция. Оказва се, че те могат да харчат държавен ресурс срещу нас.


КРАСИМИР ЙОВЧЕВ БЛИЦКрасимир Йовчев: Борим се за децата си с държавата!

„Имам син от украинка. Миналата година приключи делото ни за развод, но още нямам решение. Писах жалба до Инспектората на ВСС и оттам ми върнаха отговор, че въпросната съдийка – Светлана Неделева, си била „такава” – бавела присъдите с по година-две, имала наказания за това и сега пак щели да я предупредят да се забърза.

Да се смее ли, да плаче ли човек?! Но, така или иначе, съдът е разпоредил привременни мерки за моите срещи с детето, за които е указан софийският адрес на жена ми. В един прекрасен ден обаче аз й звъня, за да си видя сина, и тя ми казва, че била във Варна и щяла да остане да живее там./?/

При един от опитите ми да си видя сина, в София се случи грозна сцена – нейни сънародници ми налетяха пред очите на детето ми, което беше в колата и ми отправиха заплахи за живота. Извиках за помощ полицейски патрул – двама полицаи, които уж свалиха данните на бабаитите, но когато подадох жалба в прокуратурата, се оказа, че такова нещо „не се е случвало” – никъде не откриха къде са записани имената на тези хора?!? Кажете ми какво да правя?!? Загубих си съня, здравето, професионалната си кариера!

Познавам и други разведени мъже в същото положение. Ние до такава степен сме превърнали битката за децата си в кауза, че нямаме друг живот, освен из прокуратурите, социалните служби и съдилищата. Това е една коварна война на социалните, на държавата срещу нас!”


Адвокат Антон Сираков БЛИЦАдвокат Антон Сираков: В много от случаите има отказ от правосъдие!

Оказва се, че косвено засегнати от лица, свързани със социалните служби, са не само родители и деца в риск, но и странични хора. Така например футболният треньор Теодор Димитров от години се мъчи да докаже, че професионалната приемна родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, която постоянно публично го набеждава във всички смъртни грехове, е човек без морал и е истинско престъпление социалните да я държат с привилегирования статут. Дерм е бивша съдържателка на стриптийз бар и на заведение със съмнителна репутация в „Княжево”. Множество лица твърдят куп нелицеприятни неща по неин адрес пред съда и прокуратурата, но гласът на тези хора остава глас в пустиня, защото статутът й на приемен родител й създава един фалшив ореол в обществото.

За да отмъсти на Теодор Димитров за желанието му да й отнеме екстрите, Дерм измисля всякакви небивалици и занимава с тях съда и прокуратурата. Нейна позната – Емилия Иванова, написва жалба, в която твърди, че двете с Меги Дерм били заплашени от Димитров, като указва точен ден и час на заплахата. Впоследствие се оказва, че лъжат. Димитров си търси правата чрез прокуратурата с жалба за набедяване. Прокурорка от Софийска районна прокуратура обаче отказва образуването на досъдебно производство и му казва, че била попитала Меги Дерм дали го е набедила и тя отрекла. /?/ Човек се чуди що за надеждна методика за откриване на истината е това?!? Димитров обжалва и Градска прокуратура и оттам се произнасят в негова полза – връщат топката към Районна прокуратура.

Сагата продължава. Има или няма набедяване в този случай, попитахме адвокат Антон Сираков, и той отговори: „Първото, което ми прави впечатление, е факторът време – вече 10 месеца няма никакъв резултат. В Софийска районна прокуратура са действали като полицейски патрул: изслушали са набързо лицата, срещу които е подадена жалбата на Теодор Димитров, и са ги предупредили „да не вършат лоши постъпки”. С това са счели случая за приключен.

Длъжностните лица са пропуснали да се занимаят с най-сериозното престъпление – набедяването. Пропускът може да се дължи на небрежност или на слаба професионална квалификация, но може и да е умишлен. Защото, след като постановлението на Софийската районна прокуратура е било отменено от Софийската градска прокуратура, вместо да признае незаконосъобразността на своите деяния и да изпита поне неудобство за тях, съответният представител на Софийската районна прокуратура е протестирал отмяната пред Софийската апелативна прокуратура. А след като отмяната е била потвърдена, е продължил да не изпълнява съответните задължителни указания как да си свърши работата. Това на практика означава едно – отказ от правосъдие!…”

Подготви: Еми МАРИЯНСКА

Източник: БЛИЦ

Share Button

Шизофреници разписват договори

4933+large-2


Йордан Тодоров е председател на Фондация
„Защита правата на децата”, психолог. С проблемите на деца в риск се занимава от 4 години. За това време почти изключително със свои собствени средства обикаля страната, посещава семействата на деца, отнети от социалните служби, участва в съдебни процеси, дискусионни форуми и пр. Той бе един от първите, които смело заявиха: „В България се търгува с деца!” Тодоров е борец срещу чиновническото бездушие и пълното безхаберие на институциите, призвани да се занимават с проблемите на децата. Участва в състоялия се наскоро Четвърти парламентарен дискусионен форум „Злоупотреби с деца в риск”, организиран от водещата на предаването по БНР „Законът и Темида” Анелия Торошанова и депутата д-р Султанка Петрова.

– Г-н Тодоров, доста наболели проблеми са били поставени на форума, но вярвате ли, че картината ще се промени след това обсъждане?
– Според мен няма да се промени, докато не се вземат кардинални решения за промени в системата. На първо място, социалните работници трябва да отговарят на ясни критерии, да имат нужната квалификация, да бъдат морално издържани личности, с осъзнато поведение на грижа към децата. В момента документацията на социалните служби е превърната в оръжие срещу децата. Ето защо бихме искали социалните да отговарят съдебно за съдържанието на тези документи, под които са се подписали. Един най-чест и фрапиращ пример е незачитането на съдебни решения за режим на свиждане с децата, който социалните съвсем безнаказано пренебрегват. Даже още по-лошо – те често пъти съдействат на даден родител против разпоредбата в съдебното решение – по собствено усмотрение и по симпатия. Социалните доклади са пълни с невярна информация, която ако не довеждаше до трагични развръзки – разбити човешки съдби, в някои случаи е повече от смехотворна. В един доклад социалната работничка не прави разлика между куче и котка, а това само по себе си е красноречив намек, че въобще не е била в къщата на „обесените” от доклада. Имах казус, в който върху „шаблона” на съответния социален доклад имаше „останало” име, което няма никакво отношение към казуса, но затова пък дори беше пратено да ползва социална услуга?!? Документът попадна в съда, но и там не направи впечатление. Това са драстични примери на бездушно чиновничество, което безотговорно си играе с човешки животи. А най-страшното е, че на нито едно ниво на държавната йерархия не се появи съвестен или поне грамотен човек, който да види фаталната грешка – присъствието на „трето” лице в документа. Ние, които забелязваме пропуските и нарушенията, сме в ръцете на същите тези институции, които не търпят критика, гледат враждебно на нас, отнасят се пренебрежително към нашите усилия и с един такъв документ съсипват всичко – неглижират разкритията, подписват се безнаказано и слагат край на случаите.

– И аз като журналист се натъквам на казуси, в които социалните примерно не наблюдават живота на децата след откъсването им от семейството, не проследяват тяхното здраве и развитието им…
– Аз ви казах и в предишен наш разговор, че в България се търгува с деца. Животът на децата в риск е превърнат в заложник на сериозни материални интереси. На последната дискусия казах, че има още едно сериозно нарушение – родителите на такива деца се насочват към социални услуги, за които имам информация, че всяко едно направление към Център за обществена подкрепа струва на държавата 2500 лева Това означава, че при спор за родителски права, ако двамата родители имат едно дете и бъдат изпратени и тримата за социална услуга, това ще струва на държавата 7500 лева. Ето как се издържат Центровете за обществена подкрепа и подобните на тях, а в същото време работещите психолози взимат минимални работни заплати – затова и една голяма част от тях не са мотивирани – не работят съвестно. Очевидец бях как лица, които се водят с ТЕЛК-ове за шизофрения, са разписвали договори от свое име с Центрове за социализация и реинтеграция за лица с увреждания. Предвид диагнозата това са хора, които не отговарят за собствените си действия и не би следвало да разписват каквито и да е документи. За една такава услуга обаче центърът взима 2900 лева за всяко едно направление. При делегирани 40 „бройки” годишно това са 116 000 лева на година. Що се отнася до самите нуждаещи се, то тези лица посещават почасово центъра и с тях почти не се работи.

– Какво е мнението ви за Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/?
– На дискусионния форум, с който започнахте разговора ни, мога да ви кажа, че всички участници бяха единодушни в изказванията си, че ДАЗД трябва да бъде закрита като неработеща Имаше и такива, които я нарекоха „дублираща” на Агенцията за социално подпомагане, която също е неработеща. Председателката на ДАЗД Ева Жечева си тръгна демонстративно след тези изказвания и не взе участие в дискусията. Предишна кръгла маса по тези проблеми, която взе решение за пълен одит на ДАЗД – не само финансов, но и за целесъобразност на дейността й в обществото, не се състоя. По някаква причина МС мълчи защо това решение на Комисия на Народното събрание не бе реализирано и се потули?!?

– Темата за приемното родителство стана доста дискутирана напоследък. Освен че тези хора взимат едни добри пари „на дете” – колко грубо звучи дори изразът!, то те получават и доста други привилегии – достъп до субсидии от европейски проекти, имидж в обществото, който им позволява да се рекламират за спонсорства и дарения, медийни кампании и пр. Какво мислите за всичко това?
– Считам, че професионалните приемни родители трябва да са висшисти по образование, да кандидатстват по общия ред, в образованието им да се набляга на психология, педагогика и социални дейности, както и да се упражнява постоянен контрол върху дейността, която извършват. Преди време имах предложение да се дава достъп на НПО-та до данни по случаите, по които работят. Вместо това изпълнителният директор на АСП издаде указания, с което погази конституционното право и задължение на родителите да знаят какво се случва с децата им, за да ги отглеждат адекватно.

– На наше журналистическо питане от ДСП „Красно село” не отговарят вече повече от година?…
– Вие може да ги съдите по Закона за достъп до информация. Аз съм спечелил на две инстанции дело за достъп до данни за моето дете и въпреки че решенията са в моя полза, все още не ми е предоставен такъв достъп. Според мен министърът на труда и социалната политика следва да обърне внимание на подобни дела, защото те източват бюджета на социалното министерство с пари, които могат да отидат за нуждите на болни хора, инвалиди и деца. Министърът е длъжен да потърси персонална отговорност за всичко това от директорите на ДСП-та. Сега надеждите ни към новия министър жена са да смени изцяло екипа си, както обеща. Една Ана Ананиева например е нанесла толкова много беди, че с подписаните от нея документи се занимават няколко съдебни инстанции На дискусионния форум бе показан документ с подписа й, в който изразява положителна оценка за приемната родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, въпреки че тя е бивша стриптийзета, а съгласно съдебно решение – и… проститутка, в прокуратурата срещу нея са заведени множество жалби… Според мен г-жа Ананиева вместо да се занимава с дейност, която не влиза в нейната компетентност – а именно да прави оценки, би следвало да отнеме лиценза на тези, които са произвели въпросната стриптийзета със съмнителен морал в приемен родител!…

– Според вас може ли да се мисли, че подобни съмнителни хора са нарочно подбирани за една скрита дейност, завоалирана зад хуманната грижа за деца в риск? – За търговия, както се изразихте вие?
– Подозирам, че е така, тъй като съм се срещал с много случаи, в които не е оказвана помощ на биологичните родители и им се отнемат децата напълно неправомерно – поради бедност, а в същото време на такива личности като горната се правят мащабни медийни пиари и се събират средства, сякаш са социално слаби. Има и случаи, в които се отнемат деца на родители, които не са призовавани на съдебен процес и това наподобява банковата практика със скрити процеси срещу неплатежоспособни кредитополучатели. Но ако банките го правят за пари, в „търговията” с деца става дума за разбити човешки съдби!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Източник: БЛИЦ
Снимка: Личен архив

 

Share Button

Указание на Ивайло Иванов Изхд. № 9103-10/29.01.2015г.

 УВАЖАЕМА/И Г-ЖО /ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

 

  1. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
    Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на РБ касае конституционно гарантираното право на защита на лица в хипотезите, при които същите са участници в наказателно, гражданско или административно производство. Конституционната формулировка кореспондира напълно с пределите за предоставяне на адвокатска защита, изчерпателно дефинирани в разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата. На следващо място следва да се има предвид, че посочените в ЗЗДет права на родители, настойници и попечители имат строго личен характер и същите не могат да се управляват по пълномощие от адвокати. В този смисъл присъствието на адвокат по време на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители противоречи на разпоредбите на закона и на неговия общ смисъл.
  2. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца. Кръгът от лица, в присъствието на които се извършва изслушването, съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 5 ЗЗДет, е numerus clausus. Заложената в разпоредбата законодателна логика цели изслушването да се извършва единствено в присъствието на лицата, които се намират в най-близки отношения с детето, освен когато това не отговаря на неговия интерес. В тези случаи, чл. 13 от ЗЗДет гарантира възможността детето да бъде информирано и конституирано от органа за закрила на детето без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, като за постигане на целите на ЗЗДет при спазване принципите на закрила органът следва да извършва срещи с него при строго съблюдаване на конфиденциалността. В тази връзка допускането на адвокати по време на изслушването на децата е незаконосъобразно, освен това противоречи на общия смисъл на закона.
  3. Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение. Оригинали и/или копия от работните протоколи от изслушванията и докладите на социалните работници не се следва да се предоставят на лицата по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или упълномощените от тях адвокати, доколкото тези актове нямат самостоятелно значение изготвени са в рамките на производство по издаване на индивидуален административен акт и поради тази причина не подлежат на самостоятелно обжалване и не пораждат отделни правни последици. За посочения кръг лица не съществува правен интерес за снабдяване с протоколите за изслушване и докладите на социалния работник. Документи от преписките на АСП следва да бъдат представяни на заявители единствено в случай, когато същите са представили надлежно издадено съдебно удостоверение. Що се касае до документи, изготвени в рамките на съдебни производства, при необходимост страните могат да упражнят правото си за запознаване с приложените по делото актове направо от съдебната преписка. Във всички случаи за Агенцията за социално подпомагане не съществува законов ангажимент за предоставяне на изготвени протоколи и доклади на лица по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или на упълномощени от тях адвокати.

 

Копие на оригинал: pdf Версия

 

Share Button

Translate

Защита правата на децата

Последвайте ни

SuperWebTricks Loading...

Абонирайте се за бюлетин