ДО
Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА
ebelobradova@gmail.com

СТАНОВИЩЕ

Относно: промени в Семеен кодекс – „Споделено родителство“

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Във връзка с направените предложения за промени в Семеен кодекс (СК), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в СК, както и в различни от него нормативни актове, с които са уредени някои отношения от наболелите проблеми свързани с „родителските конфликти“.

Както стана ясно на кръглата маса проведена на 30.01.2024 г. в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание на Република България, в годините проблема с „родителските конфликти“ ескалира.

В дългогодишната си практика наблюдаваме, че развитието на конфликтите започват от тълкуването на разпоредбата на чл. 59 от СК, а именно ал. 2 „…упражняването на родителските права“.

В годините сме срещали породени проблеми от тълкуването на тази разпоредба от страна на множество институции отнасящи се до закрилата или грижите за децата , в това число образователни.

Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК – „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“. В цитираната разпоредба законодателя е предвидил равноправието на двамата родителите по отношение на правата и задълженията на децата им, което само по себе си е целта на състоялата се кръгла маса.

При постановяването на съдебни актове съобразени с разпоредбата на чл. 59 от СК се изписва, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на единия от родителите. В следствие на текста на разпоредбата на чл. 59 от СК и създадената съдебната практика по нея, институционалните служители и администрацията на Република България, тълкуват че родителят, на който не са постановени родителските права е безправен и не може да извършва правни действия от страна на детето си. Често се тълкува, че „постановения режим на лични отношения“ с детето на единият от родителите е единствената възможност на за срещи и реални контакти между тях. Съответно се възприема, като ограничителна мярка по отношение на „неотглеждащия родител“ спрямо детето, като не се взима предвид разпоредбата на чл. 122 от СК. Този вид тълкуване от страна на държавни служители, води до влошаване на отношенията между двамата родители и децата, както и до нарушаване на правата и задълженията им.

В годините в чл. 59 се въведоха промени и допълнения, които въвличат административния орган в лицето на Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД). Историческите факти сочат, че преди намесата на цитираната институция се поражда конфликти между родителите, а ако такива са налични, то те се задълбочават. Често социалните доклади са непълни, неточни и с дефицити относно целта на изследването. В по-голяма част от случаите, ДСП издават направления за социални услуги, които сами по себе си са огромно перо от държавния бюджет. За да бъдат усвоени средствата от „Доставчиците на социални услуги“, държавата предоставя парични средства за реализиране на дейността им. Отпускането на тези средства не става пропорционално за всички „Лицензирани доставчици“, а за определен кръг такива, които в годините станаха поименно известни за обществото.  Отпускането на тези средства „за държавно делегирана дейност“ държавата отпуска през общините ( на 19.01.2015 г. се провеждане кръгла маса в Народното събрание на Република България на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес?“). Още тогава бяха изнесени данни за усвояването на средства от държавния бюджет. Стана ясно, че „Доставчици на социални услуги“ са предлагали пари на директори на ДСП, за да им бъдат издадени направления към тях. Оказа се, че и конкурсите към общините за финансиране на „Доставчиците“ е предпоставка за корумпиране. В последствие са обсъждаха механизми за пропорционално разпределяне на държавните субсидии, които да достигнат до всички доставчици.

Беше извършен одит от Сметната палата за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г., по който бяха констатирани нарушения.

В този период се установи, че Агенция за социално подпомагане разполага с вътрешна нормативна база, която не е видна от гражданите на Република България, но поражда правни действия и последици за деца, родители, доставчици и др. Част от тази вътрешно нормативна база, която противоречи на законите на Република България е указание на Ивайло Иванов с изхд. № 9103-10/29.01.2015г.. В указанието се коментират нормите на Конституцията на Република България и Закона за закрила на детето (ЗЗД-то), като се тълкуват нормите по отношение на:

1. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
2. Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца.
3. Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение.

През 2019 г. се направиха промени в СК, част от които са именно в чл. 59 от СК. С тях се засили намесата на административни органи, в това число ДСП, които допълнително утежняват гражданския процес и допринасят за задълбочен „родителски конфликт“ и усвояване на средства от държавния бюджет.

Част от сочените социални услуги се явяват предпоставка за множеството водени дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Пример са „Кризисните центрове“, като социална услуга финансирана от бюджета (по данни от решение № 847 от 28.11.2023 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Решение №  346 на Министерски съвет от 2023 г. за приемане на стандарти за делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., социалната услуга „Кризисен център“ е с „Натурален показател“  367   и  „Стандарт“  25 553). Ползването на този вид услуга става чрез едностранно подадено заявление за ползване на „социална услуга“. Въз основа на което се издава направление за ползване на социална услуга от директора на съответната ДСП. Достатъчно за издаването на подобен вид направление е твърдението на родителя, че е жертва на домашно насилие и е заявил ползването на този тип услуга. Често издадените направления са за жени и деца (случаи за мъже и деца не са ни известни). Не е необходимо да има издадена от съда ограничителна заповед или издадена такава с най-леката мярка, а именно „да се въздържа от извършването на домашна насилие“. В подобни случаи, административния орган издал направлението „съдейства“ на доставчика за интерпретацията на възникналата ситуация, за доказване на „Домашно насилие“, с което обстоятелство допълнително се влошават отношенията между страните. В такива случаи, другият родител е ограничен от срещи с детето си без да е налична законна предпоставка. Съответно се създава ситуация, в която детето бива поставено в риск от отчуждение (при децата времето тече по-бавно отколкото при възрастните).

Предвид изложените факти и обстоятелства може да се направи изводът, че в по-голяма степен от случаите на „родителски конфликти“, предпоставката за възникването, съответно и за задълбочаването им не опира до законови промени, а до водената политика.

Относно съществуващите механизми за изпълнението на съдебните решения касаещи „режим на лични отношения“, такива съществуват в чл. 64 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законодателят е предвидил диспозитивна разпоредба, с която е предоставил на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) оперативна самостоятелност, като издава „разпореждане“. Предвиденият правен способ дава възможност за защита и съхранение на живота и здравето на детето в случаите, в които единият от родителите не изпълнява съдебно решение за режим на лични контакти. Законът предвижда санкции при неизпълнение на „разпореждането“ , а именно налагане на глоба от 100 до 500 лв., а за  маловажни нарушения глоба 50 лв. Законодателят е предвидил и задържане на лицето, което не е изпълнило „разпореждането“.

В чл. 12 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени мерки „…с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“.  Чл. 13 от ЗАНН предвижда „За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“.  Видно от цитираните текстове е, че приложното им поле попада в компетентността на административните органи, като нормите имат както превантивно, така и възпитателно действие.

Смеем да твърдим, че са налични и други налични нормативно установени механизми, с които да се предотвратят създадените проблеми.

Предвид изложеното, считаме че следва да се обърне внимание на чл. 59 от СК и постановяването на съдебни решения по нея. Следва да се премахнат от гражданския спор социалните служби, което ще разтовари дейността им и ще имат възможност да се занимават с деца в реален риск. Също така ще предотвратят издаването на направления за социални услуги, с което ще се облекчи държавния бюджет и злоупотреби със ЗЗДН. Важно е да се сведе до знанието на държавните служители и администрацията, хипотезата на чл. 122 от СК, като се разясни, че родителите са равноправни, освен в случаи на изрично ограничаване на правата им по съдебен ред.

Изключително важно е да се ревизира получаването на държавна субсидия, както и тя да бъде разпределена пропорционално на лицензираните доставчици.

Не на последно място да се даде прозрачност на вътрешно нормативната база на институциите, която лишава гражданите на Република България да оспорват неправомерните в нея актове, които към настоящия момент са недостъпни, а пораждат правни последици.

Също така трябва да се обърне внимание на водената политика  в ясли, детски градини и училища, с цел активно включване на двамата родители в процеса на адаптация, изграждане на навици на децата, както и на всички процеси свързани с децата. Следва контакта между служителите във въпросните институции с родителите и децата да са реални, а не виртуални. Това е важно за изграждането и заздравяването на връзката между институция, родители и деца. Важно също е да се спазва законодателството на Република България, с цел личен пример на подрастващото поколение. В допълнение и за яснота ще изложим пример, че (в училищата принуждават родителите да разписват декларации, които следва да имат доброволен характер. Принуждават децата да се подписват на документи, без те да имат това право и задължение, както и техният подпис не поражда правни действия и не съответстват на действащото законодателство).

Молим със становището да бъдат запознати народните представители на 49-о Народно събрание.

С настоящето заявяваме, че желаем да бъдем информирани и да участваме по бъдещи  законодателни инициативи и политики.