ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА – ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ
Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.
Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.
Габриела Куби
Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.
От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».
Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.
А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.
До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.
«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.
Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.)
Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.
Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»
Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.
Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.
Културната революция
В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.
В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.
Още няколко примера
През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум».
Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.
В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.
След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено.
Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.
Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?
За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.
Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци». Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»
Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено.
Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»
Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване».
Днес виждаме резултатите:
джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.
Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра».
Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.
На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).
Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената.
Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.
Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея.
Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.
Тоталитаризмът в нови одежди
Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.
Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави.
Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.
Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.
Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.
Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.
При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.
В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.
В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.
С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.
Съпротива
Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.
Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.
Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.
Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Жертвите на джендърната идеология
Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.
Така джендърната идеология се оказва противник на:
– здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената;
– жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
– мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа;
– единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще;
– неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»;
– децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата;
– семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване;
– научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
– свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика;
– демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството;
– Бога и създадения от Него порядък в света.
Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.
Днес се води битка със същността на човека.
На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.
Публикация и снимка на сп. „Прозорец“, бр.2/2012
Социалните докараха дете до 80% инвалидност
Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“ (в средата)
Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?!
Това пита Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.
Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.
„Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.
След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.
За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.
Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.
В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.
А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? – Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.
Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители – кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.
През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.
През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.
Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.
През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.
След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство – при майка му.
Какво детство обаче е имало дотогава това дете? – То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални „услуги“ – забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези „услуги“ са били от типа приемна грижа до… отпуската!…
При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.
Какво се случва с психиката на това дете? – Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: „Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“
През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа“.
Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.
Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от „държавна грижа“ едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая“, казва Йордан Тодоров от Фондация „Защита правата на децата“.
ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СМЯТАТ ДЪРЖАВАТА НИ ЗА СКАПАНА И ОБРАЗОВАНИЕТО НИ ЗА ПРОПАДНАЛО. ВИЖТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В НОРВЕГИЯ
Един материал, който ни попадна в социалната мрежа „Фейсбук“.
ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СМЯТАТ ДЪРЖАВАТА НИ ЗА СКАПАНА И ОБРАЗОВАНИЕТО НИ ЗА ПРОПАДНАЛО. ВИЖТЕ КАКВО СЕ СЛУЧВА В НОРВЕГИЯ.
ЕДНА РАЗТЪРСВАЩА ИСТОРИЯ НА МАЙКА, ОПЪЛЧИЛА СЕ ПРОТИВ ИЗВРАТЕНАТА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ, КОЯТО НАСАЖДАТ У ДЕЦАТА В НОРВЕГИЯ.
„КРЕАТИВЕН СЕКС“ ЗА ЕЛИТА
За трескавото формиране на нови т. нар. „толерантни ценности“ в Западна Европа разказва правозащитничката Ирина Бергсет
ВЪПРОС: Ирина, разкажете как попаднахте в Норвегия и какво впечатление ви направи тази страна?
ОТГОВОР: През 2005 г. в Москва се омъжих за гражданин на Норвегия. Тогава синът ми беше на 7 години. Отидохме да живеем там.
Норвегия става независима през 1905 г. Може да се каже, че тази страна едва сега се формира, но всъщност става точно обратното -норвежкото общество морално деградира.
Обаче тогава все още не знаех това – а бях чувала само, че стандартът на живот в Норвегия бил най-висок в света.
Предложиха ми да работя като учителка в селско училище от нов тип – по прогресивен датски образец, наречено „Ридерсанд“, т. е. „школа за рицари“. В сравнение с нормалната образователна система норвежките училищни програми са като за умствено изостанали.
Началното училище е от 1-ви до 7-ми клас. Задачата на държавната учебна програма за това време, до 13-годишна възраст, е децата да научат азбуката и да знаят да смятат, за да разбират ценоразписите в магазините. В клас не се чете на глас, защото това било „срамно“. Домашното за една седмица са 5 или 8 думи на английски, в зависимост от това, колко иска детето. Норвежкото училище е пример за пълна деградация на образованието.
Литература – няма.
История – няма.
Физика – няма.
Химия – няма.
Естествознание – няма.
Има природознание, наричат го „обзор“. Децата изучават околния свят само в общи черти. Знаят, че е имало Втора световна война.
Всичко останало се смята за насилие над детето и неговата психика.
Най-богатата страна в света не храни децата в детските градини и в училищата. Дават им някакъв буламач, наречен „доматена супа“, от тези сухите в пакети, веднъж седмично. Не ме гледайте учудено, да, точно така: и в държавните, и в частните детски градини – храна веднъж седмично.
Моят по-голям син в Русия учеше в обикновено училище. Затова в Норвегия го смятаха за вундеркинд. До 7 клас в норвежкото училище той не учеше нищо – просто нямаше нужда. Там в училищата висят плакати: „Ако родителите ти те карат да си учиш уроците – позвъни ни! Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители!“
Единственият начин да се тренира паметта на сина ми беше пианото. Предупреждавах го: „Само да не си гъкнал някъде, че майка ти е толкова взискателна…“
Нещастието ни връхлетя на 6-та година след моето пристигане в Норвегия. Тогава не знаех нищо за тяхната система „Барневарн“.
Живеех си със собствените грижи: работата, домът, семейството… Слабо се интересувах от държавното устройство на страната, в която се бях преселила. Да, чувах, че някъде някому отнемат децата, но нали аз бях нормална майка?
Разведох се след 3 години семеен живот. Беше конфликт на култури. Вярно е, че всеки селски дом там има нормална тоалетна и баня – но норвежците по навик ходят да пикаят зад къщата…
Живях сама с децата 3 години. Взех банков кредит, купих жилище, устроих си нормален живот, никога не съм получавала социална помощ: работех, отделях достатъчно време на децата си. Понеже бившият ми мъж, норвежецът, обиждаше сина ми от първия брак, поставих условие да не се виждат. С малкия син обаче трябваше да се среща, такъв е законът. Стараех се детето да не нощува при баща си – опасявах се да не го бие. Но от детската градина и общинските структури ме принуждаваха да давам детето. Отначало то оставаше при баща си по 2 часа в събота или неделя, но последния път прекара там почти седмица – имало температура, когато го отвел в 30-градусов студ при роднини в Тронхайм.
На 7 март 2011 г. отидох в полицията на селището Бьоркеланген, защото детето ми разказа, че лелички и чичковци, роднини на баща му, му правели болно в устата и дупето. Разказа ми неща, в които отначало не можех да повярвам.
Въпросът е, че в Норвегия има такава народна традиция: роднините на малки деца, момченца и момиченца, да правят секс с тях, а после да ги „пускат“ на съседите. Отначало не можех да повярвам на тези умопобъркващи неща. Написах заявление в полицията. На 8 март ни повикаха в службата за защита на децата „Барневарн“. Разпитът продължи 6 часа. Бяхме само аз и двете ми деца.
Тяхната система за закрила на децата служи само да демонстрира, че уж се бори с тези педофилски кръвосмешения. Но после ми стана ясно, че задачата на центровете „Барневарн“, каквито има във всяко село, е само да открият кое дете се оплаква – а после да го изолират от родителите му, като по този начин го накажат.
От вестниците узнах случай, когато 8-годишно момиченце е било осъдено да плаща съдебните разходи и компенсация на изнасилвача си, задето бил задържан в ареста. Всъщност, в Норвегия на педофилията не се гледа като на престъпление.
На 8 март 2011 г. за пръв път отнеха от мен двете ми деца.
Отнемането става така: детето просто не се връща от детската градина или училището. Тоест, практически го отвличат, то изчезва. Това е, защото го крият от вас на секретен адрес.
Тогава ми казаха: „Нали разбирате, вие се оплаквате от насилие над Вашето дете. Затова трябва да Ви прегледа лекар и да каже, че не сте психически болна“.
Разбира се, аз не отказах. Поликлиниката се намира на 10 минути път с кола. В нея ме настани сътрудница на „Барневарн“, като каза: „Ние ще ви помогнем, тук ще си поиграем с децата ви“. Децата останаха не къде да е – а в службата за закрила на детето. Сега разбирам, че не е трябвало да ги оставям. Когато вече бях в поликлиниката, по-големият, Саша, тогава той беше на 13 години, позвъни и каза:
– Мамо, нас ни карат в приемно семейство!
Тогава се намирах на 10 километра от децата си, които „Барневарн“ откарваше на секретен адрес. Според закона там децата се отнемат, без да се предявяват никакви документи. Единственото ,което можех да направя, е да се овладея. В Норвегия не е прието да се плаче, това се оценява като заболяване, и „Барневарн“ може да изиска да бъдеш принудително вкаран в психиатрия.
Оказа се, че в Норвегия има държавен план, квота по отнемане на деца от родителите им. Органите по опеката даже се съревновават в неговото изпълнение. Всяко тримесечие те публикуват графики, диаграми – в кой район колко деца са отнети. Наскоро ми попадна един документ – отчет на шведски специалисти. Това е доклад за случаите на отнети деца в Швеция и съседните й скандинавски страни: (http://www.familypolicy.ru/read/1403).
Става дума за странно явление. В този доклад се казва, че в Швеция 300 хиляди деца са отнети от родителите им. Тоест: цяло едно поколение е откраднато от родните им майки и бащи. Учени, криминолози, юристи, адвокати – хора с традиционни ценности, които все още помнят, че някога в Швеция е съществувало семейство, недоумяват. Те казват, че се случва нещо, което не разбират. Извършва се държавен погром над семейството.
Специалистите уточняват, че приемното семейство получава дневно 10 000 крони (около 50 хиляди рубли или 1250 евро) за едно прието дете. Отделно агентът на „Барневарн“ получава от държавния бюджет голяма награда за всяко отнето дете. Такава е практиката във всички скандинавски страни.
При това приемният родител може да си избира деца като на пазар. Например, ако ви хареса ето, онова русо и синеоко момиче, достатъчно е да звъннете в „Барневарн“ и да кажете: „Аз имам една малка стая за приемно дете“. И после само споменавате името и адреса. Ще ви доставят детето. Тоест: отначало се намира „наемно семейство“, а вече после „поръчаното“ дете се отнема от родните му родители.
Норвегия е на първо място по отнемане на деца от родителите, там това е държавна политика. Ето заглавие в норвежки вестник: „20%
ОТ НОРВЕЖКИТЕ ДЕЦА ВЕЧЕ СА СПАСЕНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ“. Това са около 200 хиляди деца, които са „спасени“ и вече живеят не у дома си с татко и мама, а в приюти.
Един норвежки приют получава около 300 хиляди евро годишно за всяко дете. Ако пък детето стане инвалид, парите се увеличават.
Тоест: колкото повече травми и осакатявания, толкова повече пари получава приютът – затова и служителите там, и приемните родители имат изгода децата да стават инвалиди.
Според статистика, публикувана в норвежките вестници, от всеки 10 деца, родени в Норвегия, 8 са деца на имигранти, а само 2 – на коренни норвежци. Процентно най-много деца в „Барневарн“, отнети от имигранти, са на руснаци. Именно руски деца отнемат на първо място. Практически всички деца, родени от един или двама руски родители, се смятат за рискови и се водят на отчет в „Барневарн“.
ВЪПРОС: Ако отнемат детето, какво могат да направят родителите?
ОТГОВОР: Почти всеки месец в Норвегия се самоубива по една руска жена. Защото, когато при вас дойдат и ви отнемат децата, вие сте абсолютно безпомощни – сами срещу Системата. Казват: „Ти правиш омлет не по норвежка рецепта – значи си против интеграцията“. Или: Ти принуждаваш детето да си мие ръцете – значи, упражняваш насилие върху него“. Или: „Ти куцаш – и не можеш да си играеш с детето в пясъка. Значи си лоша майка, затова отнемаме детето ти!“.
Системата за „закрила“ на детето в Норвегия е построена на презумпция за вина на родителите. Родителите предварително са виновни, защото имат деца. Постоянно ви поставят в ситуация, когато трябва да се оправдавате. Но сами вие не можете да спрете норвежката държавна машина, изградена върху огромни хонорари за адвокати, служители от „Барневарн“, съдии, психолози, психиатри, приемни родители, „експерти“ и всевъзможни още чиновници… Дават се премии за всяко отнето дете, което е русо и със сини очи. Нямате никакъв шанс да спасите сина или дъщерята си от норвежкия приют. Аз минах през всички инстанции на норвежките съдилища.
Всичко е оплетено, навсякъде е корупция. Децата са стока, която не подлежи на връщане.
Всички материали в руските медии се превеждаха от адвокатите на „Барневарн“ и служеха като обвинение в съда: „Тя е луда, как може да защитава детето си в медиите?!“ На Запад свободата на словото по отношение на децата не действа. Няма как да призовеш обществото да ти помогне. Там действа т. нар. „закон за конфиденциалността“, който сега активно се пробутва и в Русия.
ВЪПРОС: Вие твърдите, че действащата в Северна Европа система за унищожаване на семейството окуражава сексуалното насилие над децата. Как действа този механизъм?
ОТГОВОР: Сексуалните „малцинства“ в Норвегия съвсем не са малцинства. Напротив, нормалните хора там са малцинство.
Материалите на социолози, които може свободно да се прочетат, показват ясно: към 2050 г. 90% от населението на Норвегия ще е хомосексуално. Но на нас ни е трудно да си представим дори какво се разбира на Запад под термина „хомо“. Западняците твърдят, че нашата представа за „гейове“ и „лесбийки“ е вече твърде овехтяла. На Запад са легализирани около 30 видове „нетрадиционен брак“.
Именно Норвегия е най-напреднала в това отношение, там „мъж“ и „жена“ са отживели понятия.
Човек обикновено си мисли, че това не го засяга. Казва си:
– Да правят, каквото искат. Какво ме интересува мен, нали си имам моите деца?
Аз също разсъждавах така, защото въобще не знаех, че в цяла Европа са въведени секусални стандарти, които регламентират възпитанието на децата по определен начин: (http://yadi.sk/d/oa3PNRtG3MysZ). Този регламент е задължителен за всички страни, които са подписали съответната конвенция. Там в пряк текст се казва, че родителите заедно с лекарите и детските учители са длъжни да учат децата още от люлката на „различни видове любов“. Специален раздел на този общоевропейски сексуален стандарт обяснява защо родителите и възпитателките са длъжни да учат европейските деца да мастурбират не по-късно от 4-годишна възраст. Така например, на стр. 46 от въпросния документ се заявява, че новороденото бебе трябва да осъзнае своята „джендърна идентичност“: дали е гей, лесбийка, бисексуал, травестит или транссексуал. А понеже понятията „мъж“ и „жена“ са изключени от този списък – можете сами да си направите изводите! Ако пък вашето дете все пак не си избере „джендър“ – тогава ще му помогнат всемогъщата норвежка „Барневарн“, финландската „Ластенсуелу“, немската „Югендамт“ и т. н.
Норвегия е една от първите страни в света, която създаде Научно-изследователски институт към Университета в Осло, където се изучават самоубийствата на деца от 0 до 7-годишна възраст. От гледна точка на нормалния човек – много странно. Но според местната
„Барневарн“ е твърде естествено – щом децата наистина загиват след садистичните педофилски оргии, това официално може да бъде регистрирано като „самоубийство“.
ВЪПРОС: Да се върнем към Вашата лична история…
ОТГОВОР: За втори път отнеха децата ми на 30 май 2011 г. На вратата позвъниха 2 полицаи и 2 сътрудници на „Барневарн“. Отворих вратата, но я оставих на верижка, а началникът на полицията в Бьоркланген, лично бе дошъл, ми казва: „Идваме да вземем децата ви!“. Звъня на адвокатката, тя ми казва: „Да, по законите на Норвегия сте длъжна да ги дадете. Ако окажете съпротива, пак ще ги отнемат, но вече никога няма да ги видите. Длъжна сте да ги дадете, а пък служителите утре ще ви обяснят какъв е проблемът.“
Откараха децата веднага, дори не им позволиха да се преоблекат – и не ми показаха никакъв документ, никакво постановление…
В норвежките вестници имаше описан случай: едно момче, което отнели от майка му още като малко, било изнасилвано във всички приюти. Той навършил 18 години, купил си пушка, върнал се „у дома“ и разстрелял приемните си родители.
Отнели друго норвежко момченце, то плачело, искало „при мама“. Лекарите казали: „Това е параноя“. Натъпкали го с лекарства, превърнали го в чучело. Чак, когато се намесили журналисти, го върнали обратно на майка му в инвалидна количка. Вече не можел да говори, отслабнал с 15 кг. Получил дистрофия, развили се необратими процеси.
След единствената среща, която разрешиха, по-големият ми син каза, че е написал писмо до руското консулство: „Ще умра, но все пак ще избягам от Норвегия. Няма да живея в концлагер!“ И той успя сам да организира бягството си. В интернет се свързал с поляка
Кшищоф Рутковски, който вече бе успял да спаси едно полско момиченце от норвежки приют.
Полякът ми позвъни в последния момент, когато всичко вече беше подготвено, и ми каза:
– Ако изведа сина Ви без Вас – това ще е отвличане на чуждо дете. А ако е с Вас – значи, просто помагам на едно семейство.
Трудно ми беше да се реша, но изборът беше страшен: или и тримата да загинем в Норвегия, или да спася поне себе си и по-големия ми син… Да не дава Бог никому да изпитва това, което изпитвах аз!
ВЪПРОС: След завръщането Ви в Русия при Вас започна да се стича информация за подобни случаи. Разкажете за обществената си дейност.
ОТГОВОР: Ето такъв случай: Ирина С. 18 години живяла в Англия с приятеля си. Родила се дъщеря. Веднъж Ирина случайно узнала, че нейният „приятел“ е член на садо-мазохистичен клуб. Това станало така: дъщеря й гледа телевизия, там показват местен състезател, а детето казва:
– Мамо, виж, този чичко си игра с мен на „доктор“. О, а пък тази леличка си игра с мен във ваната…
Представяте ли си детето ви да каже такова нещо?
Ирина отишла при английски детски психолог, а той й казал:
– Скъпа, личи, че сте изостанала, живеете във вчерашния ден. Това въобще не са извращения – а креативен секс за елита.
Тя си замълчала и тихо, кротко започнала да подготвя бягството си за Русия. Ето, това е умна жена.
Отначало в Норвегия узакониха т. нар. „еднополови бракове“. После – осиновяването на деца от „еднополови родители“. А сега вече има такива смелчаци сред еднополовите, които настояват да имат право да се женят за приемните си деца. Ако ние, нормалните родители, продължим да седим като пънове и да чакаме неизвестно какво – ще загубим тази битка с еднополовите или всякакви там други „джендъри“ за нашите и вашите родни деца. Днес зони на експеримента са Северна Европа, Германия, САЩ и бившите британски колонии: Канада, Австралия, Нова Зеландия.
Мисълта за открита съпротива ми позволи да не се пречупя и да не полудея там, в Норвегия. Всеки родители в Европа е длъжен да разбере: през последните 30 години структурите, които са заинтересовани от търговията с деца, преразпределят демографските маси и утвърдиха в общественото съзнание мисълта, че родители и деца не са едно семейство. Сега децата принадлежат на някакви абстрактни общности или на държавата. Не само това, но по Хагската конвенция за отвличането на деца, която Русия подписа през 2011 г., децата принадлежат на държавата, където са се намирали последните 3 месеца.
Философията, намеренията и проектите на тези чудовища отчасти се разкриват от висши служители в управляващата Работническа партия; норвежкият министър по проблемите на децата – Лисбакен, заявява в свое интервю, без ни най-малко да се притеснява: „Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в Норвегия да станат като мен“. Именно той беше инициаторът на държавната програма по „новото възпитание“ на децата: в детските градини бяха иззети всички книжки с приказки от типа на „Пепеляшка“, „Червената шапчица“, братя Грим… Вместо тях на децата беше предложена друга литература, полова, например: „Кралят и кралят“ или „Децата- гейове“. Там, например, принцът се влюбва в друг принц или в краля, момичето-принцеса си мечтае да се ожени за кралицата. И възпитателките бяха задължени да четат тези книжки на децата и да им показват съответните картинки.
Друг случай. Руски туристи пристигнали в Нова Зеландия на екскурзия: баща, майка, дете. Родителите се скарали на детето, или пък то плачело високо – но от кафето или хотела позвънили в службата за „закрила“ на децата. Пристигнал екип „спасители“, които отнели детето от „родителите-садисти“. Руските дипломати се бориха повече от година, за да може детето да се среща с биологичните си родители.
Самата аз вече 2 години водя дела за правото да виждам по-малкия си син. Андерш Брейвик, който изби 77 души, има право всеки ден да телефонира на роднините си. Осъдените на смърт в цял свят имат право да пишат писма и да говорят по телефона – а майката няма възможност да поговори с детето си!
Между другото, за Брейвик: той „спасяваше“ Норвегия именно от същата управляваща партия – „Арбайт парти“, а го обвиниха, че мразел мюсюлманите. Брейвик на 4-годишна възраст е отнет в приют на „Барневарн“ и после „пуснат по етапен ред“. Всяко ново приемно семейство го изнасилвало, каквато е традицията в Норвегия. После, като младеж, 9 години подготвял акцията си. Мисля, че сега са го изолирали и са му казали: „Ще имаш, каквото поискаш, но само мълчи на тази тема!“ Този аспект на неговата история се появява в медиите, шведски журналисти разровиха историята.
В Норвегия родителите получават от държавата разрешение да виждат откраднатите си деца веднъж за 2 часа на всеки 6 месеца. Това е максимумът.
Не става дума просто за педофилия. Това е друг феномен. Само в малката по население Норвегия има 19 000 дружества за превръщане на децата от „вехти“ (мъж, жена) в различни, нетрадиционни „джендъри“. Детето принудително бива насочвано към хомосексуална и друга нетрадиционна сексуална ориентация. Това е нещо като организиран „тренинг“ именно с такава цел.
ВЪПРОС: Честно казано, трудно е да се повярва във всички тези ужаси…
ОТГОВОР: Докато вие се чудите да повярвате или не, вече се появи цяло поколение родители, които живеят именно с този ужас насреща си. Всичко това в съвременна Европа се сервира като „толерантност“. Сиреч, децата още от люлката били имали право на сексуални предпочитания и сексуално разнообразие. Срещу мен и вас, срещу родителите и децата, действа активно много добре организирана световна престъпна мрежа. Този чудовищен експеримент вече 30 години се развихря в Европа. В Норвегия са иззети 200 хиляди деца, в Швеция – 300 хиляди, във Финландия – 250 хиляди, ами в Германия и цяла Западна Европа – това е цяло едно откраднато поколение.
ВЪПРОС: На този фон нашата Русия изглежда като остров на християнските ценности…
ОТГОВОР: Често ми казват: „Ето, ти отначало избяга на Запад, а сега стана яростна патриотка!“ Да, вярно е: аз съм патриот по неволя.
За да оцени човек нашата Русия, може би трябва отначало да загуби всичко. Аз платих прекалено висока цена за грешката си: със страшен опит и със собственото си дете.
Международно движение „Русские матери“ http://www.russkiemateri.ru/
www.ruskline.ru
Превод със съкращения: Л. Чолаков
Снимка: От публикацията във „Фейсбук“
Абдикира ли държавата по проблемите на децата
Цветанка е майка на две деца. От години наред тя се бори да отгледа и изучи децата си. Завършила е художествена керамика, но не намира реализация по специалността си. През годините работи, като готвачка, продавачка, дори и миячка. Множество пъти й се е налагало да роботи на две места, за да задоволява нуждите на семейството си.
Сблъсъкът с институциите и е най-сериозният проблем, пред който се изправя многократно. Години наред мечтае да бъде настанена в общинско жилище, но се изправя пред бюрократщината и нейните изисквания. Децата си досега е отглеждала, като е живяла на свободен наем по квартири, борейки се с високите наеми.
Към настоящия момент с двете си деца е настанена в Център за временно настаняване на сираци над 16 години „Св. София“. Ужасена е от условията и отношението към семейството й. Притеснява се, че не може да остави багажа си без надзор, тъй като можело да остане и без него. Не смее да остави и децата си сами в сградата на центъра, тъй като се притеснява, че може да им се случи нещо. Поради тези причини не може да докарва доходи, с които да покрие нуждите на семейството си, а помощ от държавата не получава освен настаняването им в „Св. София“. Там получават и по веднъж на ден по една супа с няколко филии хляб, което не достига на подрастващите деца.
Ролята на родителите при хиперактивните деца
В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.
Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае. Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:
Майчината и бащината любов са различни.
Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.
Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:
Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.
Източник: На Кафе
Снимка: barometar.ne
Ден на адвоката
На 22 ноември отбелязваме Деня на българската адвокатура. На тази дата преди 129 години Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България, създал предпоставки за изграждане на Съвет на адвокатите.
Автор на Закона, както и на Българската Конституция, е д-р Константин Стоилов. 22 ноември се отбелязва като професионален празник с решение на Висшия адвокатски съвет от 26.02.2005 г.
Българската адвокатура е изпълнявала много важна роля в историята на страната ни и продължава да играе такава като гарант за правовия ред, тя ежедневно отстоява обществените и граждански интереси.
Бъдете мъдри, независими и отговорни!
Отстоявайте законността, човешкото достойнство, свободата на личността и човешките права!
Защитавайте децата, бранете техните права, за да израснат здрави, борбени и справедливи!
Честит професионален празник!
Снимка източник: economic.bg
Световен ден на децата
На тази дата през 1959 г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето, в която основният принцип е: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си!
Всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано!
Всяко дете има право на развитие и закрила!
Всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната!
Всички деца имат еднакви права!
Подобни фрази чуваме постоянно, но политиките за децата не винаги допринасят за тяхното благополучие и нормално развитие.
Децата са бъдещето на всяка нация и трябва да инвестираме в тяхното правилно развитие.
Честит празник на всички деца!
„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“
„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“ е темата на кръгла маса в Народното събрание, която се състоя на 24.10.2017 г., организирана от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.
Това е вторият форум през 2017 г. в Народното събрание, на който ще се обсъждат въпроси, свързани с подкрепа на системата за закрила на децата.
Беше взето решение, че ще се сформира работна група, в която ще участват и представители на неправителствените организации. Във връзка с това решение умоляваме всички, които имат отношение по темата да изкажат своето мнение и конструктивни предложения 27.10.2017 г. във форума ни и или на имейл: info@zpd.bg .
Целта на предложенията е да се подобри политиката и нормативната уредба в сферите касаещи децата – семейство, училище, закрила на детето и т.н..
Очакваме активност от всички граждани и професионалисти във всички сфери.
Информация за програмата на кръглата маса и анализи и резултати:
П Р ОГ Р А М А
КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„РОДИТЕЛИТЕ – КОНФЛИКТИТЕ- АГРЕСИЯТА И ЗАКРИЛАТА
НА ДЕЦАТА“ /продължение/
11.00 ч. Откриване на Кръглата маса:
– Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта в 44 НС
– Офелия Кънева, председател на Държавната агенция
за закрила на детето
11.15 ч. Презентации:
Първи панел
Причините за агресията
Иван Иго в -психолог
11.30 ч. Втори панел
Изказване на представител на Съвета на децата
11.45 ч. Трети панел
Кибертормоз -причини, проявления и следствия
Гл. ас. Д-р Методи Коралов -преподавател В НБУ
12.00 ч. – 13.00 ч. – Дискусия
РЕЗЮМЕ
Анализ на резултатите от извършена планова проверка от Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“ в работата им по случаите на родителски конфликти 2017 г.
През изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително постоянен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла/развод на родителите, при които децата се въвличат в спора между родителите и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители, което е основно право на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че раздялата на родителите, особено когато има и конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика. В преобладаващата част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето между двамата родители; изразено недоволство от работата на служители от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане”. В тези случаи се въвличат различни институции, които въпреки предприетите действия, съобразно своите компетенции, нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите, за да вземат най-доброто решение в интерес на детето си и да прекратят конфликтните взаимоотношения помежду си. Това от своя страна наложи необходимостта от преглед на действащите механизми, норми, на практиката, и изготвяне на предложения за оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, с оглед създаване на гаранции за спазване на правата на детето.
Мотивите за извършване на плановата проверка са свързани с трудностите, които социалните работници срещат в работата си по случаите на въвличане на деца в родителски конфликти. Преписките, касаещи родителски конфликти и спорове за родителски права, в повечето случаи разглеждат едновременно по няколко проблема. Най-често те касаят: нарушен режим на лични отношения с детето; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; обвинения за упражнявано насилие над детето от страна на другия родител; недоволство от работата на дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП). Работата на социалните работници по тези случаи е трудна, често продължителна и в преобладаващата част от тези преписки се наблюдава незадоволителен резултат от социалната работа. Констатира се, че родителите продължават да не съдействат за осъществяване на режима на лични отношения, както и че се задълбочават конфликтите между тях, в които въвличат и децата си. При плановата проверка са проверени общо 42 дирекции „Социално подпомагане“, обхващащи 66 общини от страната, от които в 27-те областни града и 7 ДСП в по- малки общински центрове. В 42 – та обекта щатните служители са 424, които работят по над 11 000 сигнали за деца в риск в различни направления, средно по 46 случая на служител.
Установено е текучество на кадри, поради сериозно пренатоварване, несъответстващо на възнаграждението и водещо до професионално прегаряне; липсата на подкрепа чрез супервизии и специализирани обучения; липсата на закрила на социалния работник при въвличане в съдебни битки от страна на един от родителите в конфликт.
При извършените проверки е установено, че социалните работници в проверените отдели за закрила на детето, освен текущата работа по отворените
случаи на деца, се явяват по граждански дела за изразяване на становища в Районен съд, ангажирани са пряко с обработване на всеки подаден сигнал за деца в риск. Всички социални работници са изразили желание и потребност да преминат специализирано обучение не само по темата „родителски конфликти“, а и за прилагане на процедурата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН).
Общият брои на сигналите за дете в риск, поради родителски конфликт за изследвания период в 42 – та обекта е 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги, само 8 случая са с мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.
От 1026 сигнала, по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск, а 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво.
По случаите на родителски конфликти и въвлечени в тях деца, често въпреки активната работа на ОЗД, по тях се работи повече от 6-7 години. Налични са и сигнали за деца в риск, поради родителски конфликт, които са в начална фаза, но не се отваря случай, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание. Именно в него са указани етапите на работа, като социалните работници в ОЗД работят основно в 1- та фаза- като превенция и във 2-та фаза – като терапия, съвместно с доставчик на социални услуги. Активната работа на ОЗД в начална фаза на родителски конфликт е най-ефективна и ефекасна за детето и неговото семейството. Тя е тази, при която възможността за постигане на реални резултати за преодоляване на риска, е голяма.
Общо издадените задължителни предписания във връзка със случаи на родителски конфликт са 22 бр.
Съставен е 1 АУАН от страна на социалните работници от ОЗД към ДСП на територията на София – град по случаи на родителски конфликти, за който няма издадено наказателно постановление.
Двеста деветдесет и две (292) са издадените направления от ДСП/ОЗД за ползване на социални услуги в общността, независимо дали е отворен случая или е наблюдаван без да е отворен такъв. Направленията са в посока работа с психолог за предотвратяване на семейни конфликти и бъдещи рискове в семейството; работа с оглед предотвратяване на родителско отчуждение или преодоляването му, или социална работа и психологически консултации за нормализиране на взаимоотношенията между детето и отчуждения родител.
Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социална услуга.
За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата от страна на ДСП.
Общо по 26 случая е приложен Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.
От извършените проверки са наложени следните изводи:
•Случаите са сложни за разрешаване, продължителни във времето и често въвличат детето в конфликт на лоялност.
•Често сигналите за родителско отчуждение/родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето, от страна на социалните работници и по тях не се отваря работа по случай, предвид неидентифициран риск за дете, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание;
•Натовареността на социалните работници е голяма и често са пряко въвлечени в семейните конфликти, като много пъти родителите ги обвиняват в пристрастие или изискват да се вземе конкретна страна.
•Служителите са уязвими по отношение на несъгласие с решенията им от страна на родители и стават обект на нападки и заплахи; Служителите се чувстват неподкрепени и незащитени да предприемат рестриктивни мерки спрямо несътрудничещите родители, които се явяват недоброволни клиенти;
•Необходимост от провеждане на супервизия и обучение на социалните работници, с цел ефективност в работата; превенция на професионалното прегаряне и текучество на кадри по тази причина;
•Най – честите документални пропуски касаят оценката и планирането на дейности; непълно проучване, игнориране на другия родител, неотваряне на случай и неизползване на всички законови възможности по случая; преценката на необходимостта от продължаване на работата; затварянето на случай, не се търсят възможности от страна на ДСП за осъществяване на контакт с родител, в случай, че е на територия на друга ДСП или зад граница.
•В почти всички ДСП се изпитва сериозен недостиг на консумативи – тонер и хартия.
•Социалните работници не са достатъчно подготвени да работят задълбочено по случаите на родителско отчуждение;
•В малка част от случаите от страна на ДСП са предприемани действия за сезиране на съответната Районна прокуратура, предвид неизпълнение на постановен от съда режим на лични отношения;
•Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция се използва сравнително рядко;
•Неефективно или липсващо сътрудничество с друга ДСП;В 7 обекта – ДСП – Русе, ДСП – Гълъбово, обл. Стара Загора, ДСП – Кюстендил, ДСП – Благоевград, ДСП – Видин, ДСП – Мездра и ДСП – Монтана, изследваните права са гарантирани.Дадени са предложения в следната насока:
•За отстраняване на констатираните нарушения на директорите на 35 ДСП са дадени задължителни предписания със 147 точки и 95 препоръки.
•От 42 проврени ДСП, в 35 от тях е установено, че висшите интереси на децата – обект на проучване и закрила, по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат контакт и отношения с двамата си родители не са гарантирани в достатъчна степен или съществуват предпоставки за нарушаването им.
•Да се популяризира медиацията като форма на подкрепа за родителите в конфликт и техните деца, както и да се повиши информираността на всички професионалисти в системата за закрила на детето, включително и МП, МВР, НПО, доставчици на услуги и пр. за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, чрез организиране и провеждане на регионални срещи и кръгли маси.
•Да се инициира промяна в Семейния кодекс чрез въвеждане на задължително насочване от Районен/Окръжен съд на родителите при родителски конфликт към ползването на медиация, а при липсата на такава на територията на ДСП, за насочване към социална услуга в общността за работа със специалисти, още в начален етап, с цел да не се задълбочи конфликта, да се съхрани психоемоционалната стабилност на детето и недопускане на формиране на Синдром на родителско отчуждение.
•Разработване на държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят с неограничен брой случаи.
•Да се подкрепят социалните работници с предоставяне на периодични супервизии и участия в надграждащи обучения.
•Разработване от страна на ДАЗД на методически указания за прилагане от страна на социалните работници, за санкциониране на родители при въвличане на децата им в конфликт на лоялност и несътрудничество на органа за закрила на детето за отпадане на риска за детето;
•От страна на ДАЗД да бъде сезиран Главния прокурор на Република България, относно издадените прокурорски постановления, с отказ за образуване на наказателно производство, спрямо родител, който възпрепятства изпълнение на режим на лични контакти с детето, постановен със съдебно решение. Развиване капацитета на системата за медиация и разширяване на възможностите за нейното ползване.
•От страна на ДАЗД да се потърси възможност за подобряване на взаимодействието с представители на съдийската гилдия, с оглед съвместно разработване на конкретни указания към ДСП, във връзка със съдържанието на социалните доклади, които се представят в съд, както и други важни въпроси касаещи работата по тези случаи.
•Разширяване на понятието „дете в риск“, като се добавят случаите на деца, на които е нарушено правото на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от КПД на ООН, т. е. случаите на нарушен режим на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител и въвличане в конфликта между родителите.
•Децата, обект на защита от домашно насилие, съгласно Закона за защита от домашно насилие, да се разпитват след подготовка, еднократно, като изслушването се осъществява извън съдебната зала в подходяща обстановка от специално обучени специалисти.
•Да се разработят и станат задължителни за прилагане от адвокатите, етични правила, съгласно които да не съветват доверениците си да използват социалната система като инструмент при разрешаване на съдебни спорове, като подават сигнали за насилие или като възпрепятстват контактите с детето на другия родител.
•Да се потърси съдействието на Министъра на правосъдието и ВСС, във връзка с разрешаване на трудности относно приложението на Координационния механизъм за насилие.
СЪВЕТЪТ НА ДЕЦАТА
Детското участие е един от основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. То е основа за активно упражняване на всички други права от детето. Осигуряването на информация па децата, насърчаването им да дават глас на своите притеснения, въвеждането на безопасни и достъпни механизми за подаване на сигнали при нарушения на техните права и за търсене на помощ при насилие или злоупотреба, са ключови фактори за осигуряване на ефективна закрила. Чрез участието си в обществения живот децата придобиват умения, знания и увереност, които подкрепят тяхното развитие и съдействат за достигането на пълния им потенциал.
Законодателните норми по отношение на детското участие в България са създадени въз основа на Конвенцията на ООН за правата на детето и обхващат всички сфери на обществения живот.
Съветът на децата е правителствен консултативен орган, съставен само от деца, създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчава детското участие в процесите на изработване на политики за децата и вземане на решения. Съветът дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено-политическия живот.
В консултативния орган членуват 33 деца – представители на младите хора от всяка административна област и на децата от уязвими групи, които имат възможност да обменят знания, умения и ценности и да взаимодействат е държавни и неправителствени организации на национално и регионално ниво.
През 2015 година за първи път деца от уязвими групи бяха избрани за членове на съвета от областите си, а не от квотния принцип.
Мандатът на младите хора е 2 г. При изтичане на мандата им те могат да се кандидатират за нов мандат. След навършване на 18 години и 9 месеца членовете па Съвета напускат и местата им се попълват от нови деца. Досега в него са членували 150 деца.
През март 2016 г. се проведоха избори за представители на 17 области. За първи път член на Съвета на децата стана дете на 8 г.
Младите хора в Съвета комуникират редовно он лайн, а от 2017 г. официалните заседания се провеждат 4 пъти в годината и са координирани със заседанията на Националния съвет за закрила на детето.
През 2016 г. Съветът на децата даде своето мнение по редица ключови документи – черновата на държавния доклад за Комитета по правата на детето, а после мнението бе включено и в самия доклад, по проектозакона за предучилищното и училищното образование, като отговорите са анализирани и са предадени в Народното събрание, по проекта на Стратегия за децата на Съвета на Европа (е над 9000 респонденти), УНИЦЕФ извърши проучване на детското мнение, което да бъде използвано при актуализацията иа Националната стратегия за детето, в което участваха и членове на Съвета на децата.
По време на провелите се две заседания през 2017 г. членовете на консултативния орган се запознаха е трите приоритета на Държавната агенция за закрила на детето за 2017 г., е подготовката на 17-ия АСЕФ семинар по правата на детето, както и с прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, където България е една от пилотните държави. Разисквани бяха промяна на наредбите за подкрепа на деца с изявени дарби, за стипендии за успех и за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето; подобряване работата на ученическите и общинските детски и младежки парламенти; реализиране на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата; прилагане на промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; промените, предвидени в проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; популяризиране на кампанията на ДАЗД и ДЖ за „безопасно селфи“.
Подписано бе Споразумение с Висшия адвокатски съвет. Децата направиха препоръка адвокатите, които работят по бракоразводни дела, както и по дела, касаещи родителски конфликти, да се специализират в защитата на правата на децата и следване на техните интереси, като се обучават допълнително. Създаване на неформални групи от връстници, които да подкрепят учениците, жертви иа агресия.
За справяне е агресията и насилието в училище Съветът предлага включване на децата, проявили агресия, в школи по изкуствата или спортни клубове в зависимост от техните индивидуални силни страни, нужди и желания, както и насърчаване да се включат в доброволчески инициативи (като „Деца помагат на деца”).
Мнението на младите хора се взима задължително предвид при:
- създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и
развитието на децата; - обсъждането на предложения до държавните институции и местните власти за
развитие на образованието, детското здравеопазване, културните интереси и
свободното време на децата и по всички други въпроси от интерес за децата; - осъществяването на идеи и проекти, насочени към повишаване благосъстоянието на децата;
- популяризиране на правата на децата
- други, пряко касаещи живота на децата.
Ангажимент на председателя на Държавната агенция е да информира отговорните институции и местни власти за изразени те от Съвета на децата становища и позиции.
Във връзка е предложенията на детския консултативен орган за промяна на нормативни документи, представители на Съвета на децата са включени в 2 работни групи:
- Към Министерството на младежта и спорта – за изменение и допълнение на Закона за
младежта; - Към Министерството на културата – за промяна на Наредбата за условията и реда за
осъществяване на закрила па деца с изявени дарби.
Актуализиран бе Уставът и Процедурата за избор на нови членове на Съвета, които след това бяха утвърдени от председателя на ДАЗД. В началото на месец септември 2017 г. Национална комисия избра 17 момчета и момичета, които в следващите 2 години ще бъдат гласа на младите хора при реализирането на политики и мерки за гарантиране правата на децата в България. Те са от административните области, които в момента нямат представители, представителите им са навършили пълнолетие или изтича 2-годишния им мандат в Съвета на децата. За първи път бяха избрани заместници на членовете, които ще участват в заседанията и инициативите на Съвета при невъзможност на титулярите.
В контекста на един от водещите приоритети за 2017 г. за утвърждаване на българския модел за детското участие в национален и международен план, ДАЗД ще продължи чрез своята работа да подкрепя и насърчава членовете на детския консултативен орган да изказват своето мнение по всички въпроси, които ги касаят, тъй като е от особена важност мнението на децата да бъде вземано под внимание в процеса на разработване на стратегически и законодателни документи, когато те са насочени към тях, в унисон с европейската практика и документите на ООН и Съвета на Европа.
Снимка: http://pazardjik.marica.bg
РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!
Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.
Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.
Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?
Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.
Родителите престъпници ли са?
Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?
Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!
С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?
Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.
Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.
[poll id=“4″]
Дирекциите „Социално подпомагане“ ще контролират отпускането на еднократната помощ за първокласници
По 250 лв. еднократна помощ ще получат първокласниците, чиито семейства имат ниски доходи, реши правителството. С тези средства се очаква да бъдат подпомогнати около 46 000 деца, които тръгват на училище през септември т. г. За миналата учебна година с еднократна целева помощ в размер на 250 лева бяха подпомогнати 43 999 семейства за 44 849 деца, записани в първи клас. Изплатената сума за цялата страна е 11 212 250 лв. За учебната 2015/2016 г. бяха изплатени 11 157 292 лв. за 44 721 деца.
Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 400 лв. Помощта се отпуска без условие за доход за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето. На това основание за учебната 2016/2017 г. помощта получиха 1537 деца с трайни увреждания, 359 деца с един жив родител и 374 деца, настанени в семейства на роднини и близки и в приемни семейства.
Срокът за подаване на заявление-декларация за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година. Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване на първи клас.
Дирекциите „Социално подпомагане“ в страната ще извършват проверки в училищата за установяване на обстоятелството дали децата са постъпили в училище. За учебната 2016/2017 година бяха санкционирани 88 семейства, чиито деца не бяха постъпили в училище или детето, за което е отпусната помощта, не е посещавало редовно училище 3 поредни месеца.
Източник: АСП
Снимка: СВА