СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ
СТАНОВИЩЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, моля да вземете предвид следните предложения:
§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията от работните групи по изработване на Националната стратегия за детето са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
2. Досегашната ал. 4, става ал. 5
§ 2. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 2, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 3. В чл. 5а се правят следните допълнения: Досегашен текст става алинея 1: (1). Добавя се ал. 2: „(2) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 1, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на
Министерски съвет, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 4. 1. В чл. 56 се правят следните допълнения: Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията преди издаването на наредбата по ал. 2 са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Държавната
агенция за закрила на детето.“
1. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 5. 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните допълнения: В ал. 1 се добавя изречение второ: „Уведомлението не може да бъде анонимно, а в случай на такова се проучва подателя. В случай на подадена невярна информация се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 11, като получилия уведомлението подава сигнал до Прокуратурата.“
2. В ал. 3 след думата „незабавно“ се добавя, „но не по-късно от края на работния ден, в който е постъпил сигналът“.
3. В ал. 4 след думата „компетентност“ се добавя: „но не по-късно от деня, следващ денят, в който е подаден сигналът“.
4. Добавя се нова ал. 6: „(6). При неизпълнение на задължението по ал. 3 и ал. 4 се налага глоба, предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 6.1. В чл. 8, ал. 1 се правят следните допълнения: Добавя се изречение 2 и 3: „При постъпил сигнал за дете в риск, със съдържанието му задължително се запознават законните представители, преди да бъдат предприети мерки по закрила. При поискване от законния представител на детето, съответното длъжностно лице му предоставя заверен препис от сигнала в рамките на три дни. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
2. В ал. 4 се създава изречение второ и трето със следните текстове: „В случай, че на родителите, настойниците или попечителите, които полагат грижи за дете, се наложи временно да отсъстват, те са длъжни да определят пълнолетно дееспособно лице, което да полага грижи за периода на отсъствието им, което е длъжно да спазва разпоредбите на чл. 8. Определянето и съгласието на лицето, което поема грижата за детето, се осъществява писмено с нотариална заверка на подписите. Когато пълнолетното и дееспособно лице е роднина на детето, определяне и съгласие не е необходимо.
3. Добавя се нова ал. 11: „(11) При поискване, законните представители на детето имат право да получават всякаква информация и документи относно детето (включително работни протоколи от срещи, сигнали, доклади и становища), в заверен препис, от всички съответни длъжностни лица. Съответните длъжностни лица издават заверените преписи от документи в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 7. 1. В чл. 11а, ал. 3 се изменя: „(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие, със съгласието на законните му представители, за разгласяване на сведения и данни.
2.Създава нова ал. 4: „(4). На законните представители задължително се предоставя всякаква информация, сведения, данни и документи, свързани с детето, включително посочените в чл. 8, ал. 11, при поискване от тяхна страна. Преписи от документи се издават в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 8. Чл. 13 се допълва. След думата „интереси“ се добавя ново изречение: „Независимо от предоставената информация и консултиране, съответното длъжностно лице задължително предоставя на законните представители събраната от детето информация. В случай на непредоставяне на събраната информация, на съответното длъжностно лице се налага санкцията, предвидена в чл. 8, ал. 11.“
§ 9. 1. В чл. 15, ал. 3 се отменя.
2. Ал. 4, изречение второ придобива следната редакция: „При необходимост съдът назначава вещо лице със съответната квалификация.“
3. Ал. 6 се изменя: „(6). При констатиран риск, съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя доклад.“
§ 10. 1. В чл. 18, ал. 2 се добавя изречение 2: „Становището на Националния съвет за закрила на детето се публикува на сайта на Държавна агенция за закрила на детето, заедно с направените преди приемането му предложения.“
2. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията на Национален съвет за закрила на детето и стенограмите от тях са публични, като последните се публикуват на сайта на Държавна агенция за защита на детето.“
§ 11. 1. в чл. 20 се добавя ал. 3: „(3) Служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да притежават необходимата професионална квалификация, придобита във виеше учебно заведение, отговаряща на заеманата от тях длъжност, с минимална образователна степен „бакалавър“. В отдел „Закрила на детето“ служителите следва да притежават съответната професионална квалификация за работа с деца, с минимална образователна степен „бакалавър“.
§ 12. 1. В чл. 21, ал.1, точка 5 се допълва, като след думата „деца“ се добавя „в това число:“.
2. На точка 5 се добавят букви „а“, „б“ и „в“:
а) директорите на дирекция „Социално подпомагане“, съвместно с кметовете на общините, са длъжни да осигуряват общински жилища на нуждаещите се биологични семействата и родители, отглеждащи деца в риск;
б) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за осигуряване на място за нуждаещите се деца в риск в ясли, детски градини и училища;
в) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за предоставяне на финансова и/или материална помощ на биологични семейства и родители на деца в риск;
3. Ал. 1, т. 10 се изменя: „При налични данни, отнасящи се до компетентността на друга институция, сигнализира незабавно полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата.“
4.Чл. 21, ал. 1, т. 15 се изменя: „в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган докладът и становището се предоставя в заверен препис на законните представители, в това число на двамата родители, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, а в случаите на дете, навършило 14 години, се предоставя и на него, ако това не би навредило на неговия интерес.“
5.Чл. 21, ал. 2 се допълва, като след „ал. 6“, се добавя: „в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 3.“
§ 13. Чл. 22в, ал. 1 се изменя като думата „едномесечен“ се заменя с „14-дневен“.
§ 14. Чл. 22д се изменя: „В това производство съдът служебно събира доказателства и подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.“
§ 15. Чл. 23, т. 1 се допълва като след думата „осигуряване на“ се добавя: „финансова, материална, жилищна,“
§ 16. 1. Чл. 25, ал. 1, т. 1 се допълва като след думата „ограничени“ се поставя запетая и се добавя: „установено с влязло в сила съдебно решение.“
2. Чл. 25, ал. 1, т. 2 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „след като дирекция „Социално подпомагане“ е изчерпала всички мерки по чл. 23.“
3. Чл. 25, ал. 1, т. 4 се изменя като думата „сериозна“ се заменя с „непосредствена“.
4. Чл. 25, ал. 2 се изменя и допълва: „(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато е доказано, че се налага спешното му извеждане.“
5. В чл. 25 се създава нова ал. 3: „(3) При възникване и установяване на основанията по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 4. “
6. В чл. 25 се създава нова ал. 4: „(4) При настаняване извън семейството се спазва следната поредност: роднини, близки на родителите на детето, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, като съгласието или отказът за настаняване на роднините и близките на семейството следва да са установени с писмена декларация по смисъла на чл. 27, ал. 3 и ал. 4.“
§ 17. 1. Чл. 26, ал. 1, изречение второ се допълва като след думата „ред“ се поставя запетая и се добавя: „в случай, че са изчерпани мерките по чл. 23.“
2. Чл. 26, ал. 3, т. 1 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „който трябва да съдържа само обективни факти, проверени и установени от компетентни органи. Съдържанието на доклада не обвързва административния орган и съда при постановяване на техните актове.“
§ 18. 1. Чл. 27, ал. 1 се добавя изречение второ: „Издадената заповед следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Предварително изпълнение по чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс се допуска само след като са изпълнени мерките, предвидени в чл. 23 от този закон, като се спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл. 27, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя с думата „едноседмичен“.
3. В чл. 27, ал. 3 след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
4. В чл. 27, ал. 4 след думата „близките“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 19. 1. Чл. 27а, ал. 1 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (1) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1 не подлежи на предварително изпълнение, освен в случаите, предвидени в закон и при изчерпване на мерките, предвидени в чл. 23 от този закон и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл. 27а, ал. 2 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (2) При оспорване на заповедта по административен ред, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ изпраща жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването й.“
3. Чл. 27а, ал. 3 се допълва, като след думата „съда“ се добавя запетая и се допълва: “а при допуснато предварително изпълнение се прилагат сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 20. 1. Чл. 28, ал. 1 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
2. В чл. 28, ал. 2 отпада изразът „може да“.
3. Чл. 28, ал. 3 придобива следната редакция“: (3) Съдът разглежда искането по реда на глава Двадесет и пета от Гражданскопроцесуалния кодекс „Бързо производство“ в открито заседание с
участието на: „.
4. В чл. 28, ал. 4, изречение първо се заличава.
§ 21. В чл. 29, т. 10 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 22. В чл. 30, ал. 1 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 23. 1. Чл. 33, ал. 1 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните отношения с него, а в случаите на обективна невъзможност от страна на родителите за осъществяване на личните контакти с детето, приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са длъжни да осигуряват присъствието на детето за осъществяването на контакт по местоживеенето на родителите. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.“.
2.В чл. ЗЗ, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 24. Чл. 34 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, но не се конституират като страна по делото и тяхното явяване не е задължително.“
§ 25. 1. Чл. 34а придобива следната редакция: „Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки на родителите на детето или в приемно семейство, с изключение на случаите по чл. 8, ал. 4, изречение второ и трето.“
2.В чл. 34а, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 26. В чл. 36 б, се добавя нова алинея 6: „(6) Компетентната дирекция „Социално подпомагане“ образува съдебно производство по установяване на произхода от бащата. В случай на невъзможност от страна на родителите да отглеждат и да полага грижи за детето се прилагат разпоредбите по този закон, а в случаите на отказ да отглеждат и полагат грижи за детето се прилагат разпоредбите на Семейния кодекс.“
§ 27. В чл. 46, ал. 3, се добавя точка 3: „т. 3. от страна на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето – с акт за установяване на административно нарушение, на инспектората към Министерски съвет, а наказателното постановление се издава от Министър председателя на Република България или от оправомощено от него длъжностно лице.“
§ 28. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, т. 5 се допълва и изменя, както следва:
1.1. б. „а“ се допълва: след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „съобразени с възрастта, нравственото и социалното му развитие.“
1.2. б. „д“ се изменя: „възможността на родителя да се грижи за детето, съобразена със социално-икономическото развитие на страната и населеното място по настоящ адрес.
1.3. б. “ж“ придобива следната редакция: ,,ж) грижата и помощта, оказани от страна на Държавата и общините“.
1.4. Досегашна б. “ж“ става нова б. „з“.
2. Точка 6 придобива следната редакция: „6. „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите, лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, както и на Държавата и общините за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.“
3. Създава са нова точка 21: „21. „Близки на родителите на семейството“ са лица или семейства, които са в тесни връзки или отношения по качества, интереси и др.
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за закрила на детето
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето има за цел да се усъвършенства и подобри законовата основа за осъществяване на държавната политика по закрила на детето.
Законопроектът дава възможност за въвеждане на прозрачност относно водената политика за закрила на детето от страна на административните органи и изпълнителната власт, основана на демократичен принцип и упражняване на контрол, гарантиращ запазване на семейството и правата на децата. Създадена е възможност за упражняването на контрол от страна на вишестоящите органи и съдебната власт върху действията на служителите и изпълнителните органи при изпълнението на техните задължения и законосъобразността на действия им.
Въведени са критерии, изискващи професионална квалификация на служителите, работещи в сферата на социално подпомагане и закрила на детето.
Предлаганите промени предвиждат участието на законните представители и семействата в административния и съдебен процес с цел гарантиране на висшия интерес на детето, а именно да живее и да се развива в средата, от която произлиза.
Основните промени са свързани с:
1. Разширяване на принципа за незабавност на действията по закрила на детето. Промяната се налага с цел осигуряване навременна защита на децата в риск.
2. Въвеждане на допълнителна административно-наказателна отговорност на отделни служители с цел повишаване ефективността на извършваната от тях служебна дейност и категорично спазване разпоредбите на закона.
3. Разширяване на принципа на „служебното начало“ от страна на съда с цел гарантиране на обективността при защита на децата в риск.
4. Въвеждане на възможността на законните представители с цялостно запознаване с обстоятелствата, свързани с опазване на най-добрия интерес на детето.
5. Осигуряване на по-широк кръг лица, близки на семейството на родителите, с които детето е в по-тясна емоционална връзка.
6. Предвижда се преди да бъде приложена мярката „настаняване на детето извън семейството“, да бъдат изчерпани мерките, предвидени за закрила в семейна среда.
7. Като превенция от „изоставяне на децата“ е предвидено участието на Държавата в установяването на произхода от бащата.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение
Робин Берман – авторка на книгата “Hate me now, thank mе later” (how to raise your child with love and limits), има много добри идеи за възпитанието. Ето 10 от тях:
1. Не си струва да се опитваме да сме приятели с детето
“Ние сме поколение на угаждащи родители, намиращи се във властта на собствените си деца.” Робин твърди, че за детето е важно да вижда в лицето на родителя не приятел, а авторитет, лидер, наставник, който може да подкрепи и да помогне. Освен това може и да наложи твърда забрана, да не върви „по гайдата“ на капризите му, но едновременно с това да уважава чувствата и потребностите на малкото.
2. Твърдо “не”
Детето се нуждае от отчетливи граници, които ще регулират неговото поведение. Важен момент: “Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение”. Задачата на родителя е да учи и да вдъхновява, но не и да засрамва и да наказва. Родителското “не” трябва да бъде закон, тоест, да носи смисъла на еднозначно “не”, а не да звучи размито и неясно като “може би”.
3. Позволете на детето да придобива опит
Полезно е няколко пъти да паднеш, да разбиеш коляното, да загубиш, да счупиш, за да се научиш самостоятелно да преживяваш негативните емоции и разочарованието. Ако се отнасяш с детето като с ваза от бохемско стъкло, то такова и ще порасне – крехко, неприспособено към реалния живот.
4. Хвалете с мярка
Бъдете искрени в похвалата си. Хвалете само за истинските заслуги и старания. Всичко трябва да е с мярка. Деца, които като малки са били хвалени за всякаква дреболия, лесно вдигат ръце пред трудностите, не възприемат критика и са зависими от чуждото мнение.
5. Пораснете сами
Нищо не разрушава детската психика толкова, колкото емоционалната незрялост на родителите. “Станете такъв родител, за който цял живот сте мечтали – първо, за самия себе си, а после и за децата” – съветва Берман.
6. Внимавайте с речника си
През първите години на живота детето не прави разлика между реалността и измислицата. Затова всичките ви думи се възприемат като истина. Ако наричате детето непослушно, непоносимо, мързеливо и т.п., има голяма вероятност то да ви повярва и… да бъде именно такова. “Тези думи ще бъдат вградени в личността му по-рано от появата на способността му да различи, дали това е истина или лъжа”, пише Робин Берман
7. Позволете на детето да бъде дете
Не го карайте да бърза да пораства. Не го претоварвайте със занятията и кръжоците. Децата нямат време да скучаят – там се крие проблемът. “Скуката е източник на възможности. Как децата ще се научат на саморефлексия, ако нямат никакво време за поне малко усамотение?” Освен това, нито един кръжок не може да замени топлината на детско-родителското общуване!
8. Семейните традиции
Семейните вечери, съвместното гледане на филми, приготвянето на храна, пътуванията… Всичко това създава основата за базовата сигурност – онази почва, която ще подкрепя детето през целия му живот. “Детето с ясното усещане за “ние” става способен да развие в себе си отчетливо разбиране за собственото “Аз”.
9. Честност и последователност.
За да възпитаваме успешно, за да имаме истински контакт с детето, то трябва да ни има доверие. А това може да се постигне, само ако сме честни с него.
10. По-малко думи
“Стеснявайте пространството на избора (например, вместо “коя блуза си избираш?” питайте: “коя от двете блузи си избираш?”); приказвайте по-малко, ползвайте прости формулировки” – за да улесните разбирането на детето.
Източник: www.noviteroditeli.bg
Важно за родителите!
Какво е важно да знаят родителите.
Въз основа на по-долу цитираните членове и алинеи, никой директор на училище няма право да забранява допускането на родителите в учебните заведения, както и да издава заповеди, с които да ограничи или лиши родителите от техните задължения и права.
Ако директор на училище си създава правила, по които да не се допускат родителите до класните стаи на децата, както и да бъдат предавани лично на пълнолетно лице, което да носи отговорност до тях, то той следва да осигури такова (пълнолетно лице), което да е назначено да отговаря за децата и да ги приема и предава на родителите.
Класните ръководители не е редно да бъдат натоварвани с тези функции, тъй като напускайки класната стая, за да предадат дете на родител, те оставят другите деца от класа без надзор на пълнолетно лице.
Не на последно място е важно ежедневното общуване между преподавател-родител-дете. По този начин се получава обратна връзка за това, как детето изпълнява поставените му задачи, какво поведение има и т.н.. Особено важна е тази връзка при развитието на базовите знания на децата и формирането на социално приемливо поведение, а именно от 1-ви до 4-ти клас.
Ако родител не изпълнява посочените норми е възможно да му се търси административна и/или наказателна отговорност.
Често децата и родителите стават жертва и на социалната система при проблем в училище и биват пращани на социални услуги, а в някои случаи се стига до извеждане на детето и настаняването му в институция или приемна грижа.
Ето защо няма право нито едно министерство или директор да погазват законите.
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
СЕМЕЕН КОДЕКС
Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.
ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете (Загл. доп. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.)
Чл. 8. (8) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Глава шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 45. (4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение – с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.
145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“
Днес се навършва 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Левски е основна фигура в българското освободително движение, огромен български национален герой.
Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.
Да си спомним за величието на личността му и делата му със стихотворението на Христо Ботев.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски
ПРИЗРАК БРОДИ ПО СВЕТА – ДЖЕНДЪРНАТА ИДЕОЛОГИЯ
Статията «Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция» е написана от Габриела Куби през 2008 г. (публикувана е на сайта LifeSiteNews.com). В нея се говори за процес, който днес става все по-явен, – разрушаването на идентичността на мъжа и жената с цел да се извърши антропологична революция, която би довела до сериозни онтологични и социални последици.
Неотдавна в Испания 15–16-годишни момчета с решение на съда получиха право да си направят операция за смяна на пола – ето ги тревожните белези на тази революция. Тя се подхранва от цялата култура на релативизма, където целта е да се унищожи всяка идентичност и момчетата да стават все по-женствени, а момичетата – с все повече качества на силния пол. Тази революция се поощрява от идеология, която твърди, че полът е просто понятие, с което всеки може да се разпорежда по своя преценка. В тази заблатена почва напоследък стават все по-модни транссексуалността и промяната на пола, особено сред западните младежи.
Габриела Куби
Един призрак поробва света и това е т.нар. идеология на «джендъра». Почти никой не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, т.е. правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Европейския съюз и повечето европейски правителства ще се втълпява в умовете на децата още от детската градина.
От 1999 г. джендърната проблематика се актуализира в политиката на Германия. В интернет страницата на Министерството на науката и образованието четем: «Федералното правителство е утвърдило политика на равните възможности, основана върху политическата стратегия за актуализация на джендърното измерение като универсален ръководен принцип и постоянна задача. Федералното правителство участва по този начин в дейността, осъществявана в целия свят с цел по-ефективна политика на равните възможности».
Фасадата на тази нова идеология е «равенството» между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето.
А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура.
До 70-те години на миналия век терминът «джендър» се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуалисти и лесбийки, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на индивида няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. Джендърният избор трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето.
«Перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. Джендърният подход потъпква и пренебрегва резултатите от неврологичните, медицинските, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение.
Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 г.)
Преломът в налагането на «джендърната перспектива» е извършен от феминистки и лесбийски неправителствени организации на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 г. в Пекин. Тези хора съзнават, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата «пол» в смисъл на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка.
Организацията «Сдружение за семейството» се опитва да се противопостави, но безуспешно. Тя протестира срещу заключителния документ, приет на конференцията: ”Пекинската платформа за действие” е пряка атака срещу ценностите, културата, традициите и религиозните убеждения на по-голяма част от населението в света, както при развиващите се, така и при индустриално развитите страни… В този документ отсъства уважение към човешкото достойнство, той цели да разруши семейството, пренебрегва брака, обезценява майчиния инстинкт, поощрява съблазняващите сексуални действия, безразборния полов живот и разпространяването му сред юношите и младежите.»
Не след дълго «Пекинската платформа за действие» е преобразувана в закон. Скоро след Амстердамския договор (1999) и хартата на Европейския съюз за основните човешки права, подписана в Ница (2000), актуализацията на джендърното измерение става задължително изискване, подкрепено с колосални финансови ресурси. Абортът автоматично влиза в глобалния дневен ред по утвърждаването на джендърната идеология.
Без да обръща каквото и да било внимание на епохалните демографски изменения, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постановява на 16 април 2008 г., че в 47–те страни членки на общността трябва деюре и дефакто да съществува правото на аборт.
Културната революция
В немските университети днес има 29 института за джендърни изследвания – един бързо развиващ се пазар, който бележи значителен ръст. Изследванията на джендърното измерение са добре разработени в хуманитарните катедри и се разпространяват също така в близки до тях сфери. Целта е да се премахе «патриархалното и хетеронормативното» съдържание на образованието. Студентите потвърждават, че усвояването на «джендърната перспектива» става фактор за успешното вземане на изпитите и израстване в кариерата. Освен академичните институти съществуват и безброй форми на консултации, както и организации, финансирани от отделни страни или от Европейския Съюз като цяло, готови да разпространяват джендърната идеология.
В Германия центърът на политическия контрол е формиран от федералното Министерство по въпросите на семейството, Междуведомствената работна група по актуализация за джендърното измерение и Центъра на междудисциплинарни джендърни изследвания към Берлинския университет „Хумболт”, като всичко това се финансира от министерството. И тъй като не е лесно да се промени мисленето на възрастните за формите на сексуалността, доскоро поддържани от закона и обществото, основният удар на тази културна революция е насочен към новото поколение – децата, юношите и младежите.
Още няколко примера
През 2008 г. Бразилия официално въвежда в общообразователните училища предмета «сексуално разнообразие» – от I до IX клас. Президентът социалист Луис Лула да Силва обявява «хомофобията» за «най-извратената болест, поразявала някога човешкия ум».
Във Виена асоциацията «Забавление и грижа” провежда с деца «занятия за възпитаване на повишена чувствителност към джендърното измерение» и ги учи на «лексиката, свързана с джендърното измерение». Момчетата получават по време на занятията кошници с козметика и дрехи за принцеси, докато момичетата са поощрявани да викат и да прилагат физическа сила.
В Берлин организацията «Dissens e.V», основана през 1989 г., има за цел развитие на «джендърна демокрация» чрез преднамерено разрушаване на мъжката идентичност при момчетата.
След няколко случая на сексуални посегателства от страна на едни деца върху други в детска градина в Бавария главният представител на международната католическа благотворителна организация «Каритас» информира притеснените родители, че децата имат право на сексуалност, мастурбация, също и да «поиграят на чичо доктор». Ако се опитат да извършат полов акт, това според него е нормално и трябва да бъде позволено.
Федералният център за здравно образование, подчинен на немското Министерство по въпросите на семейството, е разпространил 650 хиляди екземпляра на брошура за родители, наречена «Пътеводител за сексуалното възпитание на децата», в която на бащите и майките се предлага да стимулират сексуално собствените си деца. Под натиска на средствата за масова информация министерството е било принудено през юли 2007 г. да спре тази брошура.
Какво допринася джендърното измерение да се превърне в господстваща идеология?
За бързото преминаване на джендърната идеология в господстващ светоглед немалко допринася марксизмът. К. Маркс и Ф. Енгелс обосновават утопията за безкласово общество, което се стреми към равенство на всички хора. Новият тоталитаризъм действа с помощта на старата примамка за «равенство», която винаги привлича хората, защото от времето на Каин завистта си е свила гнездо в сърцето на човека. Всъщност ние добре знаем, че не сме «равни». Безусловно всяка личност сама по себе си има равна ценност като дете на Бога, нашия Отец, но ние изобщо не сме еднакви. А революционерите социалисти постоянно свеждат смисъла на равенството до тъждественост, като забравят, че еднообразието разрушава нашата човешка същност, в основата на която е уникалността.
Подобно на предишните утопични проекти, джендърната идеология се опитва да създаде «нов човек», но като трансформира по-дълбоки пластове, отколкото онези, които изкушават предишните «творци». Програмата е формулирана от Фридрих Енгелс още през XIX в.: «Първият социален конфликт в историята съвпада с нарастването на антагонизма между мъжа и жената в моногамното семейство, а първото потисничество се осъществява едновременно с подчиняването на жените от мъжете.»
Следователно, за да се отстрани предполагаемият класов конфликт между мъжа и жената, семейството трябва да бъде унищожено.
Най-влиятелната феминистка от миналия век – Симон дьо Бовоар – призовава жените да се освободят от «робството на майчинството» и обявява джендърната революция чрез знаменития си израз: «Не се раждаш жена, а ставаш жена.»
Интелектуалните бащи на студентския бунт през 1968 г. Т. Адорно, М. Хоркхаймер, Г. Маркузе и Вилхелм Райх подкрепят този призив за борба чрез теорията за отхвърляне на «авторитарното семейство», както и чрез активна пропаганда на отказа от юдео-християнския полов морал в полза на т.нар. «сексуално освобождаване».
Днес виждаме резултатите:
джендърната идеология ни е довела до краен абсурд.
Основният джендърен идеолог – Джудит Батлър, професор в Калифорнийския университет и в Европейския университет по междудисциплинарни изследвания в Швейцария, – е член на ръководството на Международната комисия за защита на правата на гейовете и лесбийките. Тя обявява «биологичния пол» за «нормативен фантазъм», натрапен от «режима на хетеросексуалната хегемония».
Щом биологичната полова идентичност на мъжете и жените е унищожена, вече нищо не може да попречи за отричането на тяхната роля в обществото и на институциите, свързани с това. Тъй като в нито една сфера от живота на обществото не липсва влиянието на биполярната сексуалност, всяка сфера трябва да бъде подложена на деконструкция: бракът, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието, езикът, културата, религията. Този процес се нарича «деконструкция на джендъра».
Възпитаниците на институтите за джендърни изследвания имат много работа и те наистина правят много.
На 3 септември 2008 г. Европейският парламент приема с 504 гласа «за» и 110 «против» «Резолюция за въздействието на маркетинга и рекламата върху решението на проблема за равенството на мъжете и жените» (A6-0199/2008).
Парламентът цели по законодателен път да забрани да се използват «изображения, съдържащи сексуални стереотипи», в рекламата, учебниците, видеофилмите, компютърните игри и в интернет «от първите години на социализация на децата», с други думи, да няма нито една жена до тенджерите в кухнята, вместо нея да стои мъж, да няма нито един мъж зад волана, вместо него да седи жена. Първо се променя езикът, сега – образите. Така Европейският парламент смята, че е упълномощен да разруши самата сърцевина на културата, а именно различието в самоличността на мъжа и жената.
Хората, които твърдят, че половата полярност е дадена от природата, или вярват, че човешките същества са създадени от Бога като мъже и жени, се смятат за християни «фундаменталисти», които трябва да бъдат принудени да млъкнат и обезвредени.
Ех, ако можеше Европарламентът с подобни оперативни методи да ни защити от отровата на порнографията и сцените на насилие! 35% от всички материали, които се теглят от интернет, са порнография. Световният порнопазар има печалба от 57 милиарда долара годишно. Това е блатото, в което процъфтява джендърната идеология. И тук е причината за липсата на каквато и да било съпротива срещу нея.
Защо жените не виждат, че тяхната свобода да са жени и майки всеки момент ще бъде безжалостно задушена? Защо мъжете не разбират, че яростната битка на половете се води с цел да ги лишат от сила и мъжка идентичност? А тази битка вече е отвоювала значително пространство, като е довела до осезаема дискриминация на момчетата при възпитанието.
Тоталитаризмът в нови одежди
Идеологията – под това понятие разбирам измамното мислене, въведено в служба на малцинството, за да прикрие то истинските си интереси, – разрушава здравите социални структури и довежда до тоталитаризъм. Християните засега едва се пробуждат от съня на безкрайното благоденствие, демокрацията и религиозната свобода, а врагът вече е напреднал с няколко големи крачки.
Благодарение на лъжливи етикети като «толерантност», «свобода» и «недискриминация» хората го приемат. В резултат на тънко манипулиране с езика опозицията на новата идеология е подложена на социална изолация и е обвинена юридически, без изобщо да е успяла реално да се противопостави.
Решаваща роля тук изиграва Европейският съд по правата на човека. Бившият федерален президент на Германия Роман Херцог предупреждава за размиването на националния суверенитет и демократичните придобивки, тъй като решенията на този европейски съд автоматично отменят законите на отделните държави.
Всъщност Европейският съд по правата на човека е силовият център на джендърната идеология.
Хората, които не приемат хомосексуализацията на обществото, се сблъскват с клевети, загуба на влияние и професионална изолация. Отказът на Европарламента да утвърди Роко Бутильоне на поста комисар по правосъдието, свободата и безопасността в Европейския съюз през 2004 г. е един от най-показателните случаи. Свободата на словото вече не съществува.
Унизителният неологизъм „хомофобия” става юридически факт, чрез който се обвиняват несъгласните. Това понятие преобръща реалността. Фобията всъщност е патологично състояние на страх.
При «хомофобията» на практика се подразбира, че онези, които основават своите вярвания и поведението си върху естествения закон и нравствените закони, общи за всички здрави общества, са психопати. Хората, които твърдят, че сексуалността допринася за благоденствието на индивидите, семейството и обществото, ако е израз на съпружеска любов между мъжа и жената и е насочена към раждане на деца, сега са смятани от доминиращия елит за болни и опасни, затова трябва да бъдат принудени да замлъкнат с всички средства, с които разполага законът.
В документите на Европейския съюз «хомофобията» се поставя наравно с расизма, антисемитизма и ксенофобията.
В няколко страни вече съществуват закони против дискриминацията на сексуалните малцинства и против разпалването на ненавист към тях. Води се борба за налагане на такива закони в глобален мащаб. Всяка дума против хомосексуализма в научно изследване или в библейски цитати се интерпретира като разпалване на ненавист. Тази лъжа, разпространявана все повече, създава емоционалната среда, при която у хората не предизвиква протест криминализацията на борбата против хомосексуализацията на обществото.
С резолюцията си B6-0025/2006 от 18 януари 2006 г. Европейският съюз обявява решимостта си да «изкорени» хомофобията с помощта на «възпитателни мерки като информационни кампании в училища, университети и масмедии, закони и административни разпоредби». «Нападките, в които прозира хомофобия и подстрекателство към дискриминация, трябва да бъдат наказвани оперативно. Борбата против хомофобията трябва да бъде осигурена със съответни средства, отделени за 2007 г.» «Нужно е този процес да бъде следен много строго» и «за всеки пропуск на която и да било страна, членка на общността, при осъществяването на тези мерки да се съобщава в Европейския парламент.» Тук говори духът на тоталитаризма.
Съпротива
Досега практически не е имало никаква съпротива срещу тези тенденции. На повечето хора изобщо не е известен изразът «актуализация на джендърното измерение». Това е тиха революция, отгоре надолу и отвътре навън. Не е имало никакви дебати в масмедиите, не е взето нито едно правилно парламентарно решение във връзка с тези изменения в твърде чувствителните центрове на социалната реалност, особено когато засягат формирането на учениците – децата и юношите.
Тук е една от причините хората само смътно да усещат промените, като всъщност не приемат самата стратегия.
Средствата за масова информация, които в условията на демокрацията би трябвало да играят ролята на страж, в по-голямата си част са агенти на тази революция.
Днес никой не отива в затвора задето е накърнил нечия репутация, ако това благоприятства за революцията. Онези, които ръководят медиите, не се страхуват, че ще останат без работа, ако преследват дисиденти, но със сигурност рискуват сериозно, ако опитат да се противопоставят на движението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните.
Жертвите на джендърната идеология
Идеологиите имат свои жертви. Миналият век показа убедително, че революционните опити да се създаде «нов човек» водят до тоталитарен натиск, който разрушава човека.
Така джендърната идеология се оказва противник на:
– здравия смисъл, тъй като отрича биологическите, психологическите и социалните различия между мъжа и жената;
– жените, тъй като натрапва „мъжкия” образ на жената, популяризиран от феминистките, и обезценява физически и морално майчинството;
– мъжете, тъй като жените и момичетата системно се поставят в привилегировано положение, докато авторитетът и влиянието на мъжете и момчетата намалява поради феминизацията на мъжа;
– единството на мъжа и жената в брака и тяхното сътрудничество, необходимо за общото им бъдеще;
– неродените деца, тъй като обявява аборта за «право на човека»;
– децата, тъй като разрушава семейството, което е необходимо за формиране на здрава личност и за предаване на културата и вярата;
– семейството, тъй като идеологически, социално и физически разрушава основите на неговото съществуване;
– научния идеал – истината и разумността, тъй като превръща науката в помощник на идеологията и злоупотребява с нейните ресурси, за да й натрапи цели, които трансформират обществото в желаната насока;
– свободата на словото в средствата за масова информация и науката чрез потискане на мненията, различни от подкрепящите джендърната политика;
– демокрацията, тъй като чрез властта на държавата общото благо става жертва на интересите на малцинството;
– Бога и създадения от Него порядък в света.
Идеологиите не служат за крайното благо на човешкото същество – те се стремят да видоизменят човека, за да служи той на техните интереси. Но само Онзи, Който е създал човека, има право и власт да пресъздаде Своето творение отново, – и това е Бог.
Днес се води битка със същността на човека.
На първата страница на Библията пише: «И създаде Бог човека по Своя образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде» (Бит. 1:27). Бог е сътворил човека с биполярна сексуалност, защото потребността да допълним себе си ни подтиква да излезем от самите себе си, за да срещнем друго човешко същество и по такъв начин да превъзмогнем своите предели. Като образ на триединия Бог ние сме призовани към любов и само когато обичаме, можем да изпитваме покой и радост.
Публикация и снимка на сп. „Прозорец“, бр.2/2012
Ролята на родителите при хиперактивните деца
В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.
Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае. Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:
Майчината и бащината любов са различни.
Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.
Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:
Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.
Източник: На Кафе
Снимка: barometar.ne
„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“
„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“ е темата на кръгла маса в Народното събрание, която се състоя на 24.10.2017 г., организирана от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.
Това е вторият форум през 2017 г. в Народното събрание, на който ще се обсъждат въпроси, свързани с подкрепа на системата за закрила на децата.
Беше взето решение, че ще се сформира работна група, в която ще участват и представители на неправителствените организации. Във връзка с това решение умоляваме всички, които имат отношение по темата да изкажат своето мнение и конструктивни предложения 27.10.2017 г. във форума ни и или на имейл: info@zpd.bg .
Целта на предложенията е да се подобри политиката и нормативната уредба в сферите касаещи децата – семейство, училище, закрила на детето и т.н..
Очакваме активност от всички граждани и професионалисти във всички сфери.
Информация за програмата на кръглата маса и анализи и резултати:
П Р ОГ Р А М А
КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„РОДИТЕЛИТЕ – КОНФЛИКТИТЕ- АГРЕСИЯТА И ЗАКРИЛАТА
НА ДЕЦАТА“ /продължение/
11.00 ч. Откриване на Кръглата маса:
– Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта в 44 НС
– Офелия Кънева, председател на Държавната агенция
за закрила на детето
11.15 ч. Презентации:
Първи панел
Причините за агресията
Иван Иго в -психолог
11.30 ч. Втори панел
Изказване на представител на Съвета на децата
11.45 ч. Трети панел
Кибертормоз -причини, проявления и следствия
Гл. ас. Д-р Методи Коралов -преподавател В НБУ
12.00 ч. – 13.00 ч. – Дискусия
РЕЗЮМЕ
Анализ на резултатите от извършена планова проверка от Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“ в работата им по случаите на родителски конфликти 2017 г.
През изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително постоянен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла/развод на родителите, при които децата се въвличат в спора между родителите и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители, което е основно право на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че раздялата на родителите, особено когато има и конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика. В преобладаващата част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето между двамата родители; изразено недоволство от работата на служители от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане”. В тези случаи се въвличат различни институции, които въпреки предприетите действия, съобразно своите компетенции, нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите, за да вземат най-доброто решение в интерес на детето си и да прекратят конфликтните взаимоотношения помежду си. Това от своя страна наложи необходимостта от преглед на действащите механизми, норми, на практиката, и изготвяне на предложения за оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, с оглед създаване на гаранции за спазване на правата на детето.
Мотивите за извършване на плановата проверка са свързани с трудностите, които социалните работници срещат в работата си по случаите на въвличане на деца в родителски конфликти. Преписките, касаещи родителски конфликти и спорове за родителски права, в повечето случаи разглеждат едновременно по няколко проблема. Най-често те касаят: нарушен режим на лични отношения с детето; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; обвинения за упражнявано насилие над детето от страна на другия родител; недоволство от работата на дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП). Работата на социалните работници по тези случаи е трудна, често продължителна и в преобладаващата част от тези преписки се наблюдава незадоволителен резултат от социалната работа. Констатира се, че родителите продължават да не съдействат за осъществяване на режима на лични отношения, както и че се задълбочават конфликтите между тях, в които въвличат и децата си. При плановата проверка са проверени общо 42 дирекции „Социално подпомагане“, обхващащи 66 общини от страната, от които в 27-те областни града и 7 ДСП в по- малки общински центрове. В 42 – та обекта щатните служители са 424, които работят по над 11 000 сигнали за деца в риск в различни направления, средно по 46 случая на служител.
Установено е текучество на кадри, поради сериозно пренатоварване, несъответстващо на възнаграждението и водещо до професионално прегаряне; липсата на подкрепа чрез супервизии и специализирани обучения; липсата на закрила на социалния работник при въвличане в съдебни битки от страна на един от родителите в конфликт.
При извършените проверки е установено, че социалните работници в проверените отдели за закрила на детето, освен текущата работа по отворените
случаи на деца, се явяват по граждански дела за изразяване на становища в Районен съд, ангажирани са пряко с обработване на всеки подаден сигнал за деца в риск. Всички социални работници са изразили желание и потребност да преминат специализирано обучение не само по темата „родителски конфликти“, а и за прилагане на процедурата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН).
Общият брои на сигналите за дете в риск, поради родителски конфликт за изследвания период в 42 – та обекта е 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги, само 8 случая са с мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.
От 1026 сигнала, по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск, а 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво.
По случаите на родителски конфликти и въвлечени в тях деца, често въпреки активната работа на ОЗД, по тях се работи повече от 6-7 години. Налични са и сигнали за деца в риск, поради родителски конфликт, които са в начална фаза, но не се отваря случай, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание. Именно в него са указани етапите на работа, като социалните работници в ОЗД работят основно в 1- та фаза- като превенция и във 2-та фаза – като терапия, съвместно с доставчик на социални услуги. Активната работа на ОЗД в начална фаза на родителски конфликт е най-ефективна и ефекасна за детето и неговото семейството. Тя е тази, при която възможността за постигане на реални резултати за преодоляване на риска, е голяма.
Общо издадените задължителни предписания във връзка със случаи на родителски конфликт са 22 бр.
Съставен е 1 АУАН от страна на социалните работници от ОЗД към ДСП на територията на София – град по случаи на родителски конфликти, за който няма издадено наказателно постановление.
Двеста деветдесет и две (292) са издадените направления от ДСП/ОЗД за ползване на социални услуги в общността, независимо дали е отворен случая или е наблюдаван без да е отворен такъв. Направленията са в посока работа с психолог за предотвратяване на семейни конфликти и бъдещи рискове в семейството; работа с оглед предотвратяване на родителско отчуждение или преодоляването му, или социална работа и психологически консултации за нормализиране на взаимоотношенията между детето и отчуждения родител.
Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социална услуга.
За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата от страна на ДСП.
Общо по 26 случая е приложен Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.
От извършените проверки са наложени следните изводи:
•Случаите са сложни за разрешаване, продължителни във времето и често въвличат детето в конфликт на лоялност.
•Често сигналите за родителско отчуждение/родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето, от страна на социалните работници и по тях не се отваря работа по случай, предвид неидентифициран риск за дете, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание;
•Натовареността на социалните работници е голяма и често са пряко въвлечени в семейните конфликти, като много пъти родителите ги обвиняват в пристрастие или изискват да се вземе конкретна страна.
•Служителите са уязвими по отношение на несъгласие с решенията им от страна на родители и стават обект на нападки и заплахи; Служителите се чувстват неподкрепени и незащитени да предприемат рестриктивни мерки спрямо несътрудничещите родители, които се явяват недоброволни клиенти;
•Необходимост от провеждане на супервизия и обучение на социалните работници, с цел ефективност в работата; превенция на професионалното прегаряне и текучество на кадри по тази причина;
•Най – честите документални пропуски касаят оценката и планирането на дейности; непълно проучване, игнориране на другия родител, неотваряне на случай и неизползване на всички законови възможности по случая; преценката на необходимостта от продължаване на работата; затварянето на случай, не се търсят възможности от страна на ДСП за осъществяване на контакт с родител, в случай, че е на територия на друга ДСП или зад граница.
•В почти всички ДСП се изпитва сериозен недостиг на консумативи – тонер и хартия.
•Социалните работници не са достатъчно подготвени да работят задълбочено по случаите на родителско отчуждение;
•В малка част от случаите от страна на ДСП са предприемани действия за сезиране на съответната Районна прокуратура, предвид неизпълнение на постановен от съда режим на лични отношения;
•Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция се използва сравнително рядко;
•Неефективно или липсващо сътрудничество с друга ДСП;В 7 обекта – ДСП – Русе, ДСП – Гълъбово, обл. Стара Загора, ДСП – Кюстендил, ДСП – Благоевград, ДСП – Видин, ДСП – Мездра и ДСП – Монтана, изследваните права са гарантирани.Дадени са предложения в следната насока:
•За отстраняване на констатираните нарушения на директорите на 35 ДСП са дадени задължителни предписания със 147 точки и 95 препоръки.
•От 42 проврени ДСП, в 35 от тях е установено, че висшите интереси на децата – обект на проучване и закрила, по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат контакт и отношения с двамата си родители не са гарантирани в достатъчна степен или съществуват предпоставки за нарушаването им.
•Да се популяризира медиацията като форма на подкрепа за родителите в конфликт и техните деца, както и да се повиши информираността на всички професионалисти в системата за закрила на детето, включително и МП, МВР, НПО, доставчици на услуги и пр. за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, чрез организиране и провеждане на регионални срещи и кръгли маси.
•Да се инициира промяна в Семейния кодекс чрез въвеждане на задължително насочване от Районен/Окръжен съд на родителите при родителски конфликт към ползването на медиация, а при липсата на такава на територията на ДСП, за насочване към социална услуга в общността за работа със специалисти, още в начален етап, с цел да не се задълбочи конфликта, да се съхрани психоемоционалната стабилност на детето и недопускане на формиране на Синдром на родителско отчуждение.
•Разработване на държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят с неограничен брой случаи.
•Да се подкрепят социалните работници с предоставяне на периодични супервизии и участия в надграждащи обучения.
•Разработване от страна на ДАЗД на методически указания за прилагане от страна на социалните работници, за санкциониране на родители при въвличане на децата им в конфликт на лоялност и несътрудничество на органа за закрила на детето за отпадане на риска за детето;
•От страна на ДАЗД да бъде сезиран Главния прокурор на Република България, относно издадените прокурорски постановления, с отказ за образуване на наказателно производство, спрямо родител, който възпрепятства изпълнение на режим на лични контакти с детето, постановен със съдебно решение. Развиване капацитета на системата за медиация и разширяване на възможностите за нейното ползване.
•От страна на ДАЗД да се потърси възможност за подобряване на взаимодействието с представители на съдийската гилдия, с оглед съвместно разработване на конкретни указания към ДСП, във връзка със съдържанието на социалните доклади, които се представят в съд, както и други важни въпроси касаещи работата по тези случаи.
•Разширяване на понятието „дете в риск“, като се добавят случаите на деца, на които е нарушено правото на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от КПД на ООН, т. е. случаите на нарушен режим на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител и въвличане в конфликта между родителите.
•Децата, обект на защита от домашно насилие, съгласно Закона за защита от домашно насилие, да се разпитват след подготовка, еднократно, като изслушването се осъществява извън съдебната зала в подходяща обстановка от специално обучени специалисти.
•Да се разработят и станат задължителни за прилагане от адвокатите, етични правила, съгласно които да не съветват доверениците си да използват социалната система като инструмент при разрешаване на съдебни спорове, като подават сигнали за насилие или като възпрепятстват контактите с детето на другия родител.
•Да се потърси съдействието на Министъра на правосъдието и ВСС, във връзка с разрешаване на трудности относно приложението на Координационния механизъм за насилие.
СЪВЕТЪТ НА ДЕЦАТА
Детското участие е един от основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. То е основа за активно упражняване на всички други права от детето. Осигуряването на информация па децата, насърчаването им да дават глас на своите притеснения, въвеждането на безопасни и достъпни механизми за подаване на сигнали при нарушения на техните права и за търсене на помощ при насилие или злоупотреба, са ключови фактори за осигуряване на ефективна закрила. Чрез участието си в обществения живот децата придобиват умения, знания и увереност, които подкрепят тяхното развитие и съдействат за достигането на пълния им потенциал.
Законодателните норми по отношение на детското участие в България са създадени въз основа на Конвенцията на ООН за правата на детето и обхващат всички сфери на обществения живот.
Съветът на децата е правителствен консултативен орган, съставен само от деца, създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчава детското участие в процесите на изработване на политики за децата и вземане на решения. Съветът дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено-политическия живот.
В консултативния орган членуват 33 деца – представители на младите хора от всяка административна област и на децата от уязвими групи, които имат възможност да обменят знания, умения и ценности и да взаимодействат е държавни и неправителствени организации на национално и регионално ниво.
През 2015 година за първи път деца от уязвими групи бяха избрани за членове на съвета от областите си, а не от квотния принцип.
Мандатът на младите хора е 2 г. При изтичане на мандата им те могат да се кандидатират за нов мандат. След навършване на 18 години и 9 месеца членовете па Съвета напускат и местата им се попълват от нови деца. Досега в него са членували 150 деца.
През март 2016 г. се проведоха избори за представители на 17 области. За първи път член на Съвета на децата стана дете на 8 г.
Младите хора в Съвета комуникират редовно он лайн, а от 2017 г. официалните заседания се провеждат 4 пъти в годината и са координирани със заседанията на Националния съвет за закрила на детето.
През 2016 г. Съветът на децата даде своето мнение по редица ключови документи – черновата на държавния доклад за Комитета по правата на детето, а после мнението бе включено и в самия доклад, по проектозакона за предучилищното и училищното образование, като отговорите са анализирани и са предадени в Народното събрание, по проекта на Стратегия за децата на Съвета на Европа (е над 9000 респонденти), УНИЦЕФ извърши проучване на детското мнение, което да бъде използвано при актуализацията иа Националната стратегия за детето, в което участваха и членове на Съвета на децата.
По време на провелите се две заседания през 2017 г. членовете на консултативния орган се запознаха е трите приоритета на Държавната агенция за закрила на детето за 2017 г., е подготовката на 17-ия АСЕФ семинар по правата на детето, както и с прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, където България е една от пилотните държави. Разисквани бяха промяна на наредбите за подкрепа на деца с изявени дарби, за стипендии за успех и за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето; подобряване работата на ученическите и общинските детски и младежки парламенти; реализиране на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата; прилагане на промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; промените, предвидени в проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; популяризиране на кампанията на ДАЗД и ДЖ за „безопасно селфи“.
Подписано бе Споразумение с Висшия адвокатски съвет. Децата направиха препоръка адвокатите, които работят по бракоразводни дела, както и по дела, касаещи родителски конфликти, да се специализират в защитата на правата на децата и следване на техните интереси, като се обучават допълнително. Създаване на неформални групи от връстници, които да подкрепят учениците, жертви иа агресия.
За справяне е агресията и насилието в училище Съветът предлага включване на децата, проявили агресия, в школи по изкуствата или спортни клубове в зависимост от техните индивидуални силни страни, нужди и желания, както и насърчаване да се включат в доброволчески инициативи (като „Деца помагат на деца”).
Мнението на младите хора се взима задължително предвид при:
- създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и
развитието на децата; - обсъждането на предложения до държавните институции и местните власти за
развитие на образованието, детското здравеопазване, културните интереси и
свободното време на децата и по всички други въпроси от интерес за децата; - осъществяването на идеи и проекти, насочени към повишаване благосъстоянието на децата;
- популяризиране на правата на децата
- други, пряко касаещи живота на децата.
Ангажимент на председателя на Държавната агенция е да информира отговорните институции и местни власти за изразени те от Съвета на децата становища и позиции.
Във връзка е предложенията на детския консултативен орган за промяна на нормативни документи, представители на Съвета на децата са включени в 2 работни групи:
- Към Министерството на младежта и спорта – за изменение и допълнение на Закона за
младежта; - Към Министерството на културата – за промяна на Наредбата за условията и реда за
осъществяване на закрила па деца с изявени дарби.
Актуализиран бе Уставът и Процедурата за избор на нови членове на Съвета, които след това бяха утвърдени от председателя на ДАЗД. В началото на месец септември 2017 г. Национална комисия избра 17 момчета и момичета, които в следващите 2 години ще бъдат гласа на младите хора при реализирането на политики и мерки за гарантиране правата на децата в България. Те са от административните области, които в момента нямат представители, представителите им са навършили пълнолетие или изтича 2-годишния им мандат в Съвета на децата. За първи път бяха избрани заместници на членовете, които ще участват в заседанията и инициативите на Съвета при невъзможност на титулярите.
В контекста на един от водещите приоритети за 2017 г. за утвърждаване на българския модел за детското участие в национален и международен план, ДАЗД ще продължи чрез своята работа да подкрепя и насърчава членовете на детския консултативен орган да изказват своето мнение по всички въпроси, които ги касаят, тъй като е от особена важност мнението на децата да бъде вземано под внимание в процеса на разработване на стратегически и законодателни документи, когато те са насочени към тях, в унисон с европейската практика и документите на ООН и Съвета на Европа.
Снимка: http://pazardjik.marica.bg
Агресия при деца от ранна до предучилищна възраст
Влиянието на институционалния модел върху децата способства за разрастването и честата проява на агресивното им поведение.
В миналото персоналът на детските градини е използвал утвърдени и приети методи за контрол на агресията. Използвал се е модела „социално научаване“, а именно чрез модел на подражание се изгражда приемливо поведение и с награди и наказания децата са възпитавани в търпимост, емпатия и уважение към другия.
В днешно време поради липсата на обществен морал и деструктивната намеса на различните институции, възникват множество безпорядки , облечени в красиви думи като правата на човека. Към този хаос като се добави множеството информация от интернет и медиите, която дезинформира и обърква младите родители и подрастващото поколение, се пораждат различни нагласи за семейни порядки – семеен модел, които често са различни от общоприетите норми. Те често се разминават с институционалния модел, а това води до недисциплинираност у децата и допълнително напрежение.
Важно е да се отбележи, че големият брой на деца в детските градини допълнително натоварва и изнервя децата. Там те са изложени на шум, който е вследствие от завишения им брой. Често това става причина за засилването на деструктивното поведение при агресивните деца и проява на агресия от деца, които не са показвали такава до този момент. Съответно персоналът остава безпомощен от нарастващото напрежение, а това води до неговата демотивация. Този институционален модел е причина за повишаването на агресивността в днешни дни. Не следва да се изключва и факта, че все повече родители страдат от липса на време, което допринася за пораждането на агресията, както и за участието им във вземането на превантивни мерки. Поради това този проблем си остава предимно институционален. Връзката между родител, дете и персонал, често пъти е недостатъчна. Всички тези причини способстват за деструктивното поведение у децата и за нарастването на агресивните прояви.
Както изтъкнахме дотук, агресията е сложна и многостранна, детерминирана в своите причини, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.
Независимо, че нивото на агресия у децата се променя ситуативно, съществуват устойчиви, непроменящи се във времето индивидуални различия в склонността към агресивно поведение.
Устойчивостта у някои деца изисква повишено внимание от страна на възрастните и опити за преодоляване на социално нежеланите форми на поведение. Това намалява необходимостта въпросът за агресивността да бъде разработван както в теоретичен, така и в практически аспект. Нуждата от подобна диагностика виждаме в контекста на ролята, която персоналът на детската градина има в социализацията на личността и във формирането на самосъзнанието. Възникват устойчиви форми на социално взаимодействие, а за проявите на емпатия, сътрудничество или на агресия, недоброжелателност, наблюдавани в този възрастов период, често се превръщат в основни характеристики на поведението в следващите възрастови периоди. Както показват някои изследвания, степента на агресивност при децата в предучилищна възраст е доста добър показател на агресивността им в зряла възраст.
Ето защо е необходимо и педагози, и родители да възприемат мерки за предотвратяване на агресивните форми на поведение и да работят за формиране на умения, за използване на по-конструктивни поведенчески начини за постигане на желаните цели.
Повече по темата може да видите на посочения по-долу линк.
Източник: Йордан Тодоров
РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!
Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.
Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.
Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?
Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.
Родителите престъпници ли са?
Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?
Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!
С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?
Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.
Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.
[poll id=“4″]
Дирекциите „Социално подпомагане“ ще контролират отпускането на еднократната помощ за първокласници
По 250 лв. еднократна помощ ще получат първокласниците, чиито семейства имат ниски доходи, реши правителството. С тези средства се очаква да бъдат подпомогнати около 46 000 деца, които тръгват на училище през септември т. г. За миналата учебна година с еднократна целева помощ в размер на 250 лева бяха подпомогнати 43 999 семейства за 44 849 деца, записани в първи клас. Изплатената сума за цялата страна е 11 212 250 лв. За учебната 2015/2016 г. бяха изплатени 11 157 292 лв. за 44 721 деца.
Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 400 лв. Помощта се отпуска без условие за доход за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето. На това основание за учебната 2016/2017 г. помощта получиха 1537 деца с трайни увреждания, 359 деца с един жив родител и 374 деца, настанени в семейства на роднини и близки и в приемни семейства.
Срокът за подаване на заявление-декларация за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година. Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване на първи клас.
Дирекциите „Социално подпомагане“ в страната ще извършват проверки в училищата за установяване на обстоятелството дали децата са постъпили в училище. За учебната 2016/2017 година бяха санкционирани 88 семейства, чиито деца не бяха постъпили в училище или детето, за което е отпусната помощта, не е посещавало редовно училище 3 поредни месеца.
Източник: АСП
Снимка: СВА