Warning: Creating default object from empty value in /home/zpdbgkwc/public_html/wp-content/plugins/showeblogin-facebook-page-like-box/showeblogin-facebook-page-plugin.php on line 42

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/zpdbgkwc/public_html/wp-content/plugins/showeblogin-facebook-page-like-box/showeblogin-facebook-page-plugin.php:42) in /home/zpdbgkwc/public_html/wp-content/plugins/simplr-registration-form/lib/wp-session-manager/includes/class-wp-session.php on line 128

Deprecated: Function create_function() is deprecated in /home/zpdbgkwc/public_html/wp-content/plugins/wr-pagebuilder/core/core.php on line 127

Deprecated: parse_str(): Calling parse_str() without the result argument is deprecated in /home/zpdbgkwc/public_html/wp-content/plugins/simplr-registration-form/simplr_form_functions.php on line 1221
Празник на юриста и ден на Търновската конституция | Защита правата на децата

Празник на юриста и ден на Търновската конституция

16 април – Празник на юриста и ден на Търновската конституция

ТЕМИДАНа 16 април отбелязваме професионалния празник на юристите и  Деня на Българската Конституция. На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.

Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти – законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

Още на следващия след приемането на конституцията ден – 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача – избор на държавен глава.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици“.

Translate