СТАНОВИЩЕ ДО ГОСПОЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА ОТНОСНО ПРОМЕНИ В СЕМЕЕН КОДЕКС – „СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“
ДО
Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА
ebelobradova@gmail.com
СТАНОВИЩЕ
Относно: промени в Семеен кодекс – „Споделено родителство“
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за промени в Семеен кодекс (СК), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в СК, както и в различни от него нормативни актове, с които са уредени някои отношения от наболелите проблеми свързани с „родителските конфликти“.
Както стана ясно на кръглата маса проведена на 30.01.2024 г. в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание на Република България, в годините проблема с „родителските конфликти“ ескалира.
В дългогодишната си практика наблюдаваме, че развитието на конфликтите започват от тълкуването на разпоредбата на чл. 59 от СК, а именно ал. 2 „…упражняването на родителските права“.
В годините сме срещали породени проблеми от тълкуването на тази разпоредба от страна на множество институции отнасящи се до закрилата или грижите за децата , в това число образователни.
Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК – „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“. В цитираната разпоредба законодателя е предвидил равноправието на двамата родителите по отношение на правата и задълженията на децата им, което само по себе си е целта на състоялата се кръгла маса.
При постановяването на съдебни актове съобразени с разпоредбата на чл. 59 от СК се изписва, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на единия от родителите. В следствие на текста на разпоредбата на чл. 59 от СК и създадената съдебната практика по нея, институционалните служители и администрацията на Република България, тълкуват че родителят, на който не са постановени родителските права е безправен и не може да извършва правни действия от страна на детето си. Често се тълкува, че „постановения режим на лични отношения“ с детето на единият от родителите е единствената възможност на за срещи и реални контакти между тях. Съответно се възприема, като ограничителна мярка по отношение на „неотглеждащия родител“ спрямо детето, като не се взима предвид разпоредбата на чл. 122 от СК. Този вид тълкуване от страна на държавни служители, води до влошаване на отношенията между двамата родители и децата, както и до нарушаване на правата и задълженията им.
В годините в чл. 59 се въведоха промени и допълнения, които въвличат административния орган в лицето на Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД). Историческите факти сочат, че преди намесата на цитираната институция се поражда конфликти между родителите, а ако такива са налични, то те се задълбочават. Често социалните доклади са непълни, неточни и с дефицити относно целта на изследването. В по-голяма част от случаите, ДСП издават направления за социални услуги, които сами по себе си са огромно перо от държавния бюджет. За да бъдат усвоени средствата от „Доставчиците на социални услуги“, държавата предоставя парични средства за реализиране на дейността им. Отпускането на тези средства не става пропорционално за всички „Лицензирани доставчици“, а за определен кръг такива, които в годините станаха поименно известни за обществото. Отпускането на тези средства „за държавно делегирана дейност“ държавата отпуска през общините ( на 19.01.2015 г. се провеждане кръгла маса в Народното събрание на Република България на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес?“). Още тогава бяха изнесени данни за усвояването на средства от държавния бюджет. Стана ясно, че „Доставчици на социални услуги“ са предлагали пари на директори на ДСП, за да им бъдат издадени направления към тях. Оказа се, че и конкурсите към общините за финансиране на „Доставчиците“ е предпоставка за корумпиране. В последствие са обсъждаха механизми за пропорционално разпределяне на държавните субсидии, които да достигнат до всички доставчици.
Беше извършен одит от Сметната палата за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г., по който бяха констатирани нарушения.
В този период се установи, че Агенция за социално подпомагане разполага с вътрешна нормативна база, която не е видна от гражданите на Република България, но поражда правни действия и последици за деца, родители, доставчици и др. Част от тази вътрешно нормативна база, която противоречи на законите на Република България е указание на Ивайло Иванов с изхд. № 9103-10/29.01.2015г.. В указанието се коментират нормите на Конституцията на Република България и Закона за закрила на детето (ЗЗД-то), като се тълкуват нормите по отношение на:
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца.
- Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение.
През 2019 г. се направиха промени в СК, част от които са именно в чл. 59 от СК. С тях се засили намесата на административни органи, в това число ДСП, които допълнително утежняват гражданския процес и допринасят за задълбочен „родителски конфликт“ и усвояване на средства от държавния бюджет.
Част от сочените социални услуги се явяват предпоставка за множеството водени дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Пример са „Кризисните центрове“, като социална услуга финансирана от бюджета (по данни от решение № 847 от 28.11.2023 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Решение № 346 на Министерски съвет от 2023 г. за приемане на стандарти за делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., социалната услуга „Кризисен център“ е с „Натурален показател“ 367 и „Стандарт“ 25 553). Ползването на този вид услуга става чрез едностранно подадено заявление за ползване на „социална услуга“. Въз основа на което се издава направление за ползване на социална услуга от директора на съответната ДСП. Достатъчно за издаването на подобен вид направление е твърдението на родителя, че е жертва на домашно насилие и е заявил ползването на този тип услуга. Често издадените направления са за жени и деца (случаи за мъже и деца не са ни известни). Не е необходимо да има издадена от съда ограничителна заповед или издадена такава с най-леката мярка, а именно „да се въздържа от извършването на домашна насилие“. В подобни случаи, административния орган издал направлението „съдейства“ на доставчика за интерпретацията на възникналата ситуация, за доказване на „Домашно насилие“, с което обстоятелство допълнително се влошават отношенията между страните. В такива случаи, другият родител е ограничен от срещи с детето си без да е налична законна предпоставка. Съответно се създава ситуация, в която детето бива поставено в риск от отчуждение (при децата времето тече по-бавно отколкото при възрастните).
Предвид изложените факти и обстоятелства може да се направи изводът, че в по-голяма степен от случаите на „родителски конфликти“, предпоставката за възникването, съответно и за задълбочаването им не опира до законови промени, а до водената политика.
Относно съществуващите механизми за изпълнението на съдебните решения касаещи „режим на лични отношения“, такива съществуват в чл. 64 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законодателят е предвидил диспозитивна разпоредба, с която е предоставил на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) оперативна самостоятелност, като издава „разпореждане“. Предвиденият правен способ дава възможност за защита и съхранение на живота и здравето на детето в случаите, в които единият от родителите не изпълнява съдебно решение за режим на лични контакти. Законът предвижда санкции при неизпълнение на „разпореждането“ , а именно налагане на глоба от 100 до 500 лв., а за маловажни нарушения глоба 50 лв. Законодателят е предвидил и задържане на лицето, което не е изпълнило „разпореждането“.
В чл. 12 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени мерки „…с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“. Чл. 13 от ЗАНН предвижда „За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“. Видно от цитираните текстове е, че приложното им поле попада в компетентността на административните органи, като нормите имат както превантивно, така и възпитателно действие.
Смеем да твърдим, че са налични и други налични нормативно установени механизми, с които да се предотвратят създадените проблеми.
Предвид изложеното, считаме че следва да се обърне внимание на чл. 59 от СК и постановяването на съдебни решения по нея. Следва да се премахнат от гражданския спор социалните служби, което ще разтовари дейността им и ще имат възможност да се занимават с деца в реален риск. Също така ще предотвратят издаването на направления за социални услуги, с което ще се облекчи държавния бюджет и злоупотреби със ЗЗДН. Важно е да се сведе до знанието на държавните служители и администрацията, хипотезата на чл. 122 от СК, като се разясни, че родителите са равноправни, освен в случаи на изрично ограничаване на правата им по съдебен ред.
Изключително важно е да се ревизира получаването на държавна субсидия, както и тя да бъде разпределена пропорционално на лицензираните доставчици.
Не на последно място да се даде прозрачност на вътрешно нормативната база на институциите, която лишава гражданите на Република България да оспорват неправомерните в нея актове, които към настоящия момент са недостъпни, а пораждат правни последици.
Също така трябва да се обърне внимание на водената политика в ясли, детски градини и училища, с цел активно включване на двамата родители в процеса на адаптация, изграждане на навици на децата, както и на всички процеси свързани с децата. Следва контакта между служителите във въпросните институции с родителите и децата да са реални, а не виртуални. Това е важно за изграждането и заздравяването на връзката между институция, родители и деца. Важно също е да се спазва законодателството на Република България, с цел личен пример на подрастващото поколение. В допълнение и за яснота ще изложим пример, че (в училищата принуждават родителите да разписват декларации, които следва да имат доброволен характер. Принуждават децата да се подписват на документи, без те да имат това право и задължение, както и техният подпис не поражда правни действия и не съответстват на действащото законодателство).
Молим със становището да бъдат запознати народните представители на 49-о Народно събрание.
С настоящето заявяваме, че желаем да бъдем информирани и да участваме по бъдещи законодателни инициативи и политики.
Страдат ли децата в домовете от домашно насилие и дали министъра на правосъдието ще вземе мерки относно сочените факти в заявлението до него
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Адрес: гр. София 1040, ул. „Славянска“ 1
ЗАЯВЛЕНИЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Във връзка с проведеното на 20.01.2022 г. обсъждане на законопроекта относно Закона за защита от домашно насилие и предвид, че години наред този закон дискриминира децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“ и други „Социални услуги“, се обръщаме към Вас в очакване да се вземат необходимите мерки за защита на този кръг лица.
Със заявление с вх. № 833-00-1 от 21.11.2018 г. на Народното събрание на Република България сме се обръщали към тогава действащия председател на Народното събрание госпожа Караянчева относно промени в Наказателния кодекс за жертвите на домашно насилие. В него сме изтъкнали необходимостта от този вид защита на децата в „домове“.
Аргоментирали сме се относно възникналата необходимост Закона за защита от домашно насилие нормативно да защитава децата, които ползват „Социални услуги от резидентен тип“, тъй като тези деца живеят именно в тези „домове“.
Със заявлението излагаме следните обстоятелствата:
Социалните услуги от резидентен тип по принцип предвиждат защита на децата в риск. Често обаче ставаме свидетели на случаи с деца, които са малтретирани, насилвани, унижавани и заплашвани при ползването на подобен вид услуги. Не са единични случаите, в практиката ни. както и отразени от медиите, на деца станали жертва в споменатите по-горе „Защитени жилища“. Хипотетично е, че децата са защитени, а персоналът е обучен и не упражнява насилие над деца. Множество факти сочат обаче, че различни форми на насилие се упражняват на такива места, а институциите не могат да се справят с тези проблеми. Не са малко случаите, на които не им е дадена гласност, но това от своя страна означава, че има дефицит в политиката, практиката и законодателството. Оказва се, че децата, които пребивават в подобен вид „домове“ са лишени и дискриминирани от възможността да ползват защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), тъй като закона не предвижда, че „Социални услуги от резидентен тип“ е именно домът на тези деца, а това противоречи с въведеното понятие „домове от семеен тип“ и други подобни.
Важно е да се уреди кръга на лицата, които могат да сезират съответния съд за извършено домашно насилие относно тези деца-ползватели на „услуги“ и пострадали от домашно насилие по време на техния престой в този вид „домове“. Факт е, че нормативно е уредено директорите на Дирекция „Социално подпомагане“ да инициира производство, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания, но диспозитивния характер на нормата предразполага към субективизъм и често възниква конфликт на интереси между общински и частни доставчици на социални услуги, общинна, кмет и Дирекциите „Социално подпомагане“.
Част от конфликтния характер на въпросните услуги са предмет на други закони, като Закон за закрила на детето и Закона за социални услуги. Поради тази причина сме изразявали становища и относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, с вх. № ПГ-033-00-48 от 20.07.2020 г. на Народното събрание на Република България, също така във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, с наш изх. № НС-0003/15.12.2020 г. до председателя на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси.
При създадения нормативен хаос започва да се създава порочна практика. Пример за това е, че през изминалата година директор на Дирекция „Социално подпомагане“ издава две поредни заповеди с правно основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за социалните услуги, във връзка с чл. 20, ал .4, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, с които насочва дете да ползва социална услуга в „Център за обществена подкрепа“, без да е упоменато в какво се изразява услугата и каква точно е услугата. На родителите не е предложен избор на „Доставчик на социална услуга“, както гласи Закона за социалните услуги. Фактически обаче, детето е ограничено да вижда родителите си и е затворено във въпросния център с преспиване за два месеца (без прекъсване), т.е. детето е настанено на основание Закона за социалните услуги като в същото време е заобиколен Закона за закрила на детето и „настаняването“ е извършено в пряко нарушение на правата на детето и игнориране на съдебния контрол. По този начин е избегнат съдебния контрол за настаняване по реда на Закона за закрила на детето като с това действие, базирано на действаща нормативна уредба, пряко се въздейства върху психиката на детето и родителите, което е форма на насилие. С последваща заповед същият директор настанява детето при лице срещу когото е издадена заповед за незабавна защита в полза на детето, а детето ползва услуга в общински Център за обществена подкрепа.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Обръщаме се към Вас с очакване да бъдат защитени правата на упоменатия кръг лица.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия в насока на законодателна промяна.
Също така молим, при предприемането на бъдещи законодателни инициативи да бъдем информирани, за да можем да вземем участие по обсъжданията им.
Снимка източник: httpsdefenceforchildren.org
СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ
СТАНОВИЩЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, моля да вземете предвид следните предложения:
§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията от работните групи по изработване на Националната стратегия за детето са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
2. Досегашната ал. 4, става ал. 5
§ 2. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 2, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 3. В чл. 5а се правят следните допълнения: Досегашен текст става алинея 1: (1). Добавя се ал. 2: „(2) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 1, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на
Министерски съвет, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 4. 1. В чл. 56 се правят следните допълнения: Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията преди издаването на наредбата по ал. 2 са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Държавната
агенция за закрила на детето.“
1. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 5. 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните допълнения: В ал. 1 се добавя изречение второ: „Уведомлението не може да бъде анонимно, а в случай на такова се проучва подателя. В случай на подадена невярна информация се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 11, като получилия уведомлението подава сигнал до Прокуратурата.“
2. В ал. 3 след думата „незабавно“ се добавя, „но не по-късно от края на работния ден, в който е постъпил сигналът“.
3. В ал. 4 след думата „компетентност“ се добавя: „но не по-късно от деня, следващ денят, в който е подаден сигналът“.
4. Добавя се нова ал. 6: „(6). При неизпълнение на задължението по ал. 3 и ал. 4 се налага глоба, предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 6.1. В чл. 8, ал. 1 се правят следните допълнения: Добавя се изречение 2 и 3: „При постъпил сигнал за дете в риск, със съдържанието му задължително се запознават законните представители, преди да бъдат предприети мерки по закрила. При поискване от законния представител на детето, съответното длъжностно лице му предоставя заверен препис от сигнала в рамките на три дни. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
2. В ал. 4 се създава изречение второ и трето със следните текстове: „В случай, че на родителите, настойниците или попечителите, които полагат грижи за дете, се наложи временно да отсъстват, те са длъжни да определят пълнолетно дееспособно лице, което да полага грижи за периода на отсъствието им, което е длъжно да спазва разпоредбите на чл. 8. Определянето и съгласието на лицето, което поема грижата за детето, се осъществява писмено с нотариална заверка на подписите. Когато пълнолетното и дееспособно лице е роднина на детето, определяне и съгласие не е необходимо.
3. Добавя се нова ал. 11: „(11) При поискване, законните представители на детето имат право да получават всякаква информация и документи относно детето (включително работни протоколи от срещи, сигнали, доклади и становища), в заверен препис, от всички съответни длъжностни лица. Съответните длъжностни лица издават заверените преписи от документи в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 7. 1. В чл. 11а, ал. 3 се изменя: „(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие, със съгласието на законните му представители, за разгласяване на сведения и данни.
2.Създава нова ал. 4: „(4). На законните представители задължително се предоставя всякаква информация, сведения, данни и документи, свързани с детето, включително посочените в чл. 8, ал. 11, при поискване от тяхна страна. Преписи от документи се издават в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 8. Чл. 13 се допълва. След думата „интереси“ се добавя ново изречение: „Независимо от предоставената информация и консултиране, съответното длъжностно лице задължително предоставя на законните представители събраната от детето информация. В случай на непредоставяне на събраната информация, на съответното длъжностно лице се налага санкцията, предвидена в чл. 8, ал. 11.“
§ 9. 1. В чл. 15, ал. 3 се отменя.
2. Ал. 4, изречение второ придобива следната редакция: „При необходимост съдът назначава вещо лице със съответната квалификация.“
3. Ал. 6 се изменя: „(6). При констатиран риск, съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя доклад.“
§ 10. 1. В чл. 18, ал. 2 се добавя изречение 2: „Становището на Националния съвет за закрила на детето се публикува на сайта на Държавна агенция за закрила на детето, заедно с направените преди приемането му предложения.“
2. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията на Национален съвет за закрила на детето и стенограмите от тях са публични, като последните се публикуват на сайта на Държавна агенция за защита на детето.“
§ 11. 1. в чл. 20 се добавя ал. 3: „(3) Служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да притежават необходимата професионална квалификация, придобита във виеше учебно заведение, отговаряща на заеманата от тях длъжност, с минимална образователна степен „бакалавър“. В отдел „Закрила на детето“ служителите следва да притежават съответната професионална квалификация за работа с деца, с минимална образователна степен „бакалавър“.
§ 12. 1. В чл. 21, ал.1, точка 5 се допълва, като след думата „деца“ се добавя „в това число:“.
2. На точка 5 се добавят букви „а“, „б“ и „в“:
а) директорите на дирекция „Социално подпомагане“, съвместно с кметовете на общините, са длъжни да осигуряват общински жилища на нуждаещите се биологични семействата и родители, отглеждащи деца в риск;
б) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за осигуряване на място за нуждаещите се деца в риск в ясли, детски градини и училища;
в) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за предоставяне на финансова и/или материална помощ на биологични семейства и родители на деца в риск;
3. Ал. 1, т. 10 се изменя: „При налични данни, отнасящи се до компетентността на друга институция, сигнализира незабавно полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата.“
4.Чл. 21, ал. 1, т. 15 се изменя: „в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган докладът и становището се предоставя в заверен препис на законните представители, в това число на двамата родители, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, а в случаите на дете, навършило 14 години, се предоставя и на него, ако това не би навредило на неговия интерес.“
5.Чл. 21, ал. 2 се допълва, като след „ал. 6“, се добавя: „в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 3.“
§ 13. Чл. 22в, ал. 1 се изменя като думата „едномесечен“ се заменя с „14-дневен“.
§ 14. Чл. 22д се изменя: „В това производство съдът служебно събира доказателства и подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.“
§ 15. Чл. 23, т. 1 се допълва като след думата „осигуряване на“ се добавя: „финансова, материална, жилищна,“
§ 16. 1. Чл. 25, ал. 1, т. 1 се допълва като след думата „ограничени“ се поставя запетая и се добавя: „установено с влязло в сила съдебно решение.“
2. Чл. 25, ал. 1, т. 2 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „след като дирекция „Социално подпомагане“ е изчерпала всички мерки по чл. 23.“
3. Чл. 25, ал. 1, т. 4 се изменя като думата „сериозна“ се заменя с „непосредствена“.
4. Чл. 25, ал. 2 се изменя и допълва: „(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато е доказано, че се налага спешното му извеждане.“
5. В чл. 25 се създава нова ал. 3: „(3) При възникване и установяване на основанията по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 4. “
6. В чл. 25 се създава нова ал. 4: „(4) При настаняване извън семейството се спазва следната поредност: роднини, близки на родителите на детето, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, като съгласието или отказът за настаняване на роднините и близките на семейството следва да са установени с писмена декларация по смисъла на чл. 27, ал. 3 и ал. 4.“
§ 17. 1. Чл. 26, ал. 1, изречение второ се допълва като след думата „ред“ се поставя запетая и се добавя: „в случай, че са изчерпани мерките по чл. 23.“
2. Чл. 26, ал. 3, т. 1 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „който трябва да съдържа само обективни факти, проверени и установени от компетентни органи. Съдържанието на доклада не обвързва административния орган и съда при постановяване на техните актове.“
§ 18. 1. Чл. 27, ал. 1 се добавя изречение второ: „Издадената заповед следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Предварително изпълнение по чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс се допуска само след като са изпълнени мерките, предвидени в чл. 23 от този закон, като се спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл. 27, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя с думата „едноседмичен“.
3. В чл. 27, ал. 3 след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
4. В чл. 27, ал. 4 след думата „близките“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 19. 1. Чл. 27а, ал. 1 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (1) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1 не подлежи на предварително изпълнение, освен в случаите, предвидени в закон и при изчерпване на мерките, предвидени в чл. 23 от този закон и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл. 27а, ал. 2 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (2) При оспорване на заповедта по административен ред, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ изпраща жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването й.“
3. Чл. 27а, ал. 3 се допълва, като след думата „съда“ се добавя запетая и се допълва: “а при допуснато предварително изпълнение се прилагат сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 20. 1. Чл. 28, ал. 1 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
2. В чл. 28, ал. 2 отпада изразът „може да“.
3. Чл. 28, ал. 3 придобива следната редакция“: (3) Съдът разглежда искането по реда на глава Двадесет и пета от Гражданскопроцесуалния кодекс „Бързо производство“ в открито заседание с
участието на: „.
4. В чл. 28, ал. 4, изречение първо се заличава.
§ 21. В чл. 29, т. 10 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 22. В чл. 30, ал. 1 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 23. 1. Чл. 33, ал. 1 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните отношения с него, а в случаите на обективна невъзможност от страна на родителите за осъществяване на личните контакти с детето, приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са длъжни да осигуряват присъствието на детето за осъществяването на контакт по местоживеенето на родителите. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.“.
2.В чл. ЗЗ, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 24. Чл. 34 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, но не се конституират като страна по делото и тяхното явяване не е задължително.“
§ 25. 1. Чл. 34а придобива следната редакция: „Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки на родителите на детето или в приемно семейство, с изключение на случаите по чл. 8, ал. 4, изречение второ и трето.“
2.В чл. 34а, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 26. В чл. 36 б, се добавя нова алинея 6: „(6) Компетентната дирекция „Социално подпомагане“ образува съдебно производство по установяване на произхода от бащата. В случай на невъзможност от страна на родителите да отглеждат и да полага грижи за детето се прилагат разпоредбите по този закон, а в случаите на отказ да отглеждат и полагат грижи за детето се прилагат разпоредбите на Семейния кодекс.“
§ 27. В чл. 46, ал. 3, се добавя точка 3: „т. 3. от страна на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето – с акт за установяване на административно нарушение, на инспектората към Министерски съвет, а наказателното постановление се издава от Министър председателя на Република България или от оправомощено от него длъжностно лице.“
§ 28. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, т. 5 се допълва и изменя, както следва:
1.1. б. „а“ се допълва: след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „съобразени с възрастта, нравственото и социалното му развитие.“
1.2. б. „д“ се изменя: „възможността на родителя да се грижи за детето, съобразена със социално-икономическото развитие на страната и населеното място по настоящ адрес.
1.3. б. “ж“ придобива следната редакция: ,,ж) грижата и помощта, оказани от страна на Държавата и общините“.
1.4. Досегашна б. “ж“ става нова б. „з“.
2. Точка 6 придобива следната редакция: „6. „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите, лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, както и на Държавата и общините за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.“
3. Създава са нова точка 21: „21. „Близки на родителите на семейството“ са лица или семейства, които са в тесни връзки или отношения по качества, интереси и др.
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за закрила на детето
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето има за цел да се усъвършенства и подобри законовата основа за осъществяване на държавната политика по закрила на детето.
Законопроектът дава възможност за въвеждане на прозрачност относно водената политика за закрила на детето от страна на административните органи и изпълнителната власт, основана на демократичен принцип и упражняване на контрол, гарантиращ запазване на семейството и правата на децата. Създадена е възможност за упражняването на контрол от страна на вишестоящите органи и съдебната власт върху действията на служителите и изпълнителните органи при изпълнението на техните задължения и законосъобразността на действия им.
Въведени са критерии, изискващи професионална квалификация на служителите, работещи в сферата на социално подпомагане и закрила на детето.
Предлаганите промени предвиждат участието на законните представители и семействата в административния и съдебен процес с цел гарантиране на висшия интерес на детето, а именно да живее и да се развива в средата, от която произлиза.
Основните промени са свързани с:
1. Разширяване на принципа за незабавност на действията по закрила на детето. Промяната се налага с цел осигуряване навременна защита на децата в риск.
2. Въвеждане на допълнителна административно-наказателна отговорност на отделни служители с цел повишаване ефективността на извършваната от тях служебна дейност и категорично спазване разпоредбите на закона.
3. Разширяване на принципа на „служебното начало“ от страна на съда с цел гарантиране на обективността при защита на децата в риск.
4. Въвеждане на възможността на законните представители с цялостно запознаване с обстоятелствата, свързани с опазване на най-добрия интерес на детето.
5. Осигуряване на по-широк кръг лица, близки на семейството на родителите, с които детето е в по-тясна емоционална връзка.
6. Предвижда се преди да бъде приложена мярката „настаняване на детето извън семейството“, да бъдат изчерпани мерките, предвидени за закрила в семейна среда.
7. Като превенция от „изоставяне на децата“ е предвидено участието на Държавата в установяването на произхода от бащата.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето
След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.
Ето какво гласи текста на жалбата:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“
Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.
На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.
В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.
По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.
В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.
В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .
Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.
Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.
В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.
За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.
Снимка: in.pinterest.com
НОРВЕЖКА МАЙКА ТЪРСИ УБЕЖИЩЕ В ПОЛША
Делата срещу норвежките служби за закрила на детето (CWS), известни под името „Barnevernet“, са достигнали друго ниво през последните две години, тъй като няколко норвежци бягат от родната си страна за безопасността на техните семейства.
Силже Гамор (37 г.), майка на две момичета (12 и 1), потърси убежище в Полша миналата година след петгодишен кошмар, включващ произволни решения от CWS, полицията и други мощни лидери в Норвегия. Нейният случай за убежище може да бъде решен по-късно този месец от полския външен министър.
Silje Garmo на полския телевизионен канал «Telewizji Republika» вчера (екранна снимка)
(Silje Garmo беше гост снощи на национална телевизия в Полша, преведена от полския журналист, живеещ в Осло, Хенрик Малиновски. се случи в тази страшна организация.)
Делото на Силже е разследвано от известния специалист по психология в Осло, Einar C. Salvesen и от психолога Joar Tranøy, както и от нейното църковно ръководство в Осло. Препоръката е ясно, че CWS нямат основание да приемат нейното 13-месечно бебе Ейра от нея. Силже Гармо е компетентна майка и за двете момичета.
Водещите полски адвокати на мозъчния тръст на Римокатолическата църква в Варшава разследват в Полша и Норвегия правното основание за делата й и заключиха, че законно няма никаква заповед за отнемане на децата й.
Както Конвенцията на ООН за правата на детето, така и Европейската конвенция за правата на човека предоставят право на зачитане на семейния живот. Както полското, така и норвежкото право са подчинени на международното право по тези въпроси, поддържа адвокатите на Ordo Iuris, които интервюира Крисчън Коалиция Свят (CCW). Затова Ордо Иурис препоръчва на Сила Гармо и дъщерите й да се даде убежище в Полша
Преводът е направен с google translate.
Източник: christiancoalition.world