Семейство

Ролята на родителите при хиперактивните деца

В статията е поместено част от интервю на професор Ваня Матанова.
Тя е доктор на психологическите науки. Работи в областта на клиничната психология и невропсихологията. Професор по клинична психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Директор на магистърската програма по Клинична психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Председател на Българската асоциация по клинична и консултативна психология и на Българската асоциация по дислексия, президент на фондация „Клинична психология в действие”, член на Управителния борд на асоциация „Подкрепа на децата“. Директор на Институт за психично здраве и развитие. Главен редактор на списание „Клинична и консултативна психология”. Член на редакционния съвет на Българско списание за психиатрия. Когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор и обучител по Когнитивно-поведенческа психотерапия. Специализирала в Русия, Англия, Ирландия, Шотландия, Белгия, Гост-професор в Англия, Македония, Кипър, Казахстан. Научен ръководител на 28 дисертации в областта на клиничната психология и невропсихологията. Автор на 11 монографии и на над 200 научни статии, участник в национални и международни научни форуми в областта на клиничната психология невропсихология.

Дълги години имаше една такава теория за хиперактивността, че това е следствие от лошо родителстване. Това е може би от психотерапевтична гледна точка най-грешното решение да вмениш на родителя вината, че той е виновен за състоянието на детето си. Разбира се, че е свързано, но така или иначе има предпоставка на чисто невронално ниво, която когато се съчетае с някаква недостатъчно адекватно родителстване, тогава изкача хиперкенетичния синдром. Ако на един родител му вмените, че той е виновен за състоянието на детето, той вече не Ви е сътрудник в терапията, в борбата с това състояние. Така, че да, родителя трябва да знае.  Трябва да има основни техники как да се справя с всичките тези симптоми. Тук специално внимание искам да обърна на това:

Майчината и бащината любов са различни.

Майчината е безусловна – нашите деца са винаги най-хубави, най-умни, най-добри, най-всичко, тоест тази безусловна любов тя прави така, че се приема всичко, което детето прави.

Бащината любов, тя се формира малко по-късно и върви през постиженията на детето.
В български условия какво се случва:

Много често майките забелязват нещо, бащите отричат. Не е правило разбира се, но често се случва това нещо. Затова, когато се консултира винаги трябва да присъстват и двамата родители на едно такова дете и много ясно да се разграничат родителските роли. Бащата е този, който въвежда правилата и нормите на поведение. Защото тука става въпрос и за норми на поведение, които пак казвам, те ги знаят, но не могат да ги изпълняват. Бащата въвежда системата на похвали и на наказания за детето, така че да формира поведението. Така, че безспорно родителското поведение има влияние върху този синдром, но отдолу има основа това да се случи.

 

 

Източник: На Кафе

Снимка: barometar.ne

Ден на адвоката

На 22 ноември отбелязваме Деня на българската адвокатура. На тази дата преди 129 години Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България, създал предпоставки за изграждане на Съвет на адвокатите.

Автор на Закона, както и на Българската Конституция, е д-р Константин Стоилов. 22 ноември се отбелязва като професионален празник с решение на Висшия адвокатски съвет от 26.02.2005 г.

Българската адвокатура е изпълнявала много важна роля в историята на страната ни и продължава да играе такава като гарант за правовия ред, тя ежедневно отстоява обществените и граждански интереси.

Бъдете мъдри, независими и отговорни!

Отстоявайте законността, човешкото достойнство, свободата на личността и човешките права!

Защитавайте децата, бранете техните права, за да израснат здрави, борбени и справедливи!

Честит професионален празник!

 

Снимка източник: economic.bg

Световен ден на децата

На тази дата през 1959 г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето, в която основният принцип е: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си!

 

Всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано!

Всяко дете има право на развитие и закрила!

Всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната!

Всички деца имат еднакви права!

Подобни фрази чуваме постоянно, но политиките за децата не винаги допринасят за тяхното благополучие и нормално развитие.

Децата са бъдещето на всяка нация и трябва да инвестираме в тяхното правилно развитие.

Честит празник на всички деца!

„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“

„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“ е темата на кръгла маса в Народното събрание, която се състоя на 24.10.2017 г., организирана от  Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.

Това е вторият форум през 2017 г. в Народното събрание, на който ще се обсъждат въпроси, свързани с подкрепа на системата за закрила на децата.

Беше взето решение, че ще се сформира работна група, в която ще участват и представители на неправителствените организации. Във връзка с това решение умоляваме всички, които имат отношение по темата да изкажат своето мнение и конструктивни предложения 27.10.2017 г.  във форума ни и или на имейл: info@zpd.bg  .

Целта на предложенията е да се подобри политиката и нормативната уредба в сферите касаещи децата – семейство, училище, закрила на детето и т.н..

 

Очакваме активност от всички граждани и професионалисти във всички сфери.

 

Информация за програмата на кръглата маса и анализи и резултати:

 


П Р ОГ Р А М А

КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„РОДИТЕЛИТЕ – КОНФЛИКТИТЕ- АГРЕСИЯТА И ЗАКРИЛАТА
НА ДЕЦАТА“ /продължение/

11.00 ч. Откриване на Кръглата маса:

– Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта в 44 НС

– Офелия Кънева, председател на Държавната агенция
за закрила на детето

11.15 ч. Презентации:

Първи панел
Причините за агресията
Иван Иго в -психолог

11.30 ч. Втори панел

Изказване на представител на Съвета на децата

11.45 ч. Трети панел

Кибертормоз -причини, проявления и следствия
Гл. ас. Д-р Методи Коралов -преподавател В НБУ

12.00 ч. – 13.00 ч. – Дискусия

 

 

РЕЗЮМЕ

Анализ на резултатите от извършена планова проверка от Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“ в работата им по случаите на родителски конфликти 2017 г.

През изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително постоянен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла/развод на родителите, при които децата се въвличат в спора между родителите и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители, което е основно право на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че раздялата на родителите, особено когато има и конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика. В преобладаващата част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето между двамата родители; изразено недоволство от работата на служители от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане”. В тези случаи се въвличат различни институции, които въпреки предприетите действия, съобразно своите компетенции, нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите, за да вземат най-доброто решение в интерес на детето си и да прекратят конфликтните взаимоотношения помежду си. Това от своя страна наложи необходимостта от преглед на действащите механизми, норми, на практиката, и изготвяне на предложения за оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, с оглед създаване на гаранции за спазване на правата на детето.

Мотивите за извършване на плановата проверка са свързани с трудностите, които социалните работници срещат в работата си по случаите на въвличане на деца в родителски конфликти. Преписките, касаещи родителски конфликти и спорове за родителски права, в повечето случаи разглеждат едновременно по няколко проблема. Най-често те касаят: нарушен режим на лични отношения с детето; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; обвинения за упражнявано насилие над детето от страна на другия родител; недоволство от работата на дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП). Работата на социалните работници по тези случаи е трудна, често продължителна и в преобладаващата част от тези преписки се наблюдава незадоволителен резултат от социалната работа. Констатира се, че родителите продължават да не съдействат за осъществяване на режима на лични отношения, както и че се задълбочават конфликтите между тях, в които въвличат и децата си. При плановата проверка са проверени общо 42 дирекции „Социално подпомагане“, обхващащи 66 общини от страната, от които в 27-те областни града и 7 ДСП в по- малки общински центрове. В 42 – та обекта щатните служители са 424, които работят по над 11 000 сигнали за деца в риск в различни направления, средно по 46 случая на служител.

Установено е текучество на кадри, поради сериозно пренатоварване, несъответстващо на възнаграждението и водещо до професионално прегаряне; липсата на подкрепа чрез супервизии и специализирани обучения; липсата на закрила на социалния работник при въвличане в съдебни битки от страна на един от родителите в конфликт.

При извършените проверки е установено, че социалните работници в проверените отдели за закрила на детето, освен текущата работа по отворените

случаи на деца, се явяват по граждански дела за изразяване на становища в Районен съд, ангажирани са пряко с обработване на всеки подаден сигнал за деца в риск. Всички социални работници са изразили желание и потребност да преминат специализирано обучение не само по темата „родителски конфликти“, а и за прилагане на процедурата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН).

Общият брои на сигналите за дете в риск, поради родителски конфликт за изследвания период в 42 – та обекта е 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги, само 8 случая са с мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.

От 1026 сигнала, по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск, а 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво.

По случаите на родителски конфликти и въвлечени в тях деца, често въпреки активната работа на ОЗД, по тях се работи повече от 6-7 години. Налични са и сигнали за деца в риск, поради родителски конфликт, които са в начална фаза, но не се отваря случай, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание. Именно в него са указани етапите на работа, като социалните работници в ОЗД работят основно в 1- та фаза- като превенция и във 2-та фаза – като терапия, съвместно с доставчик на социални услуги. Активната работа на ОЗД в начална фаза на родителски конфликт е най-ефективна и ефекасна за детето и неговото семейството. Тя е тази, при която възможността за постигане на реални резултати за преодоляване на риска, е голяма.

Общо издадените задължителни предписания във връзка със случаи на родителски конфликт са 22 бр.

Съставен е 1 АУАН от страна на социалните работници от ОЗД към ДСП на територията на София – град по случаи на родителски конфликти, за който няма издадено наказателно постановление.

Двеста деветдесет и две (292) са издадените направления от ДСП/ОЗД за ползване на социални услуги в общността, независимо дали е отворен случая или е наблюдаван без да е отворен такъв. Направленията са в посока работа с психолог за предотвратяване на семейни конфликти и бъдещи рискове в семейството; работа с оглед предотвратяване на родителско отчуждение или преодоляването му, или социална работа и психологически консултации за нормализиране на взаимоотношенията между детето и отчуждения родител.

Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социална услуга.

За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата от страна на ДСП.

Общо по 26 случая е приложен Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.

От извършените проверки са наложени следните изводи:
•Случаите са сложни за разрешаване, продължителни във времето и често въвличат детето в конфликт на лоялност.
•Често сигналите за родителско отчуждение/родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето, от страна на социалните работници и по тях не се отваря работа по случай, предвид неидентифициран риск за дете, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание;
•Натовареността на социалните работници е голяма и често са пряко въвлечени в семейните конфликти, като много пъти родителите ги обвиняват в пристрастие или изискват да се вземе конкретна страна.
•Служителите са уязвими по отношение на несъгласие с решенията им от страна на родители и стават обект на нападки и заплахи; Служителите се чувстват неподкрепени и незащитени да предприемат рестриктивни мерки спрямо несътрудничещите родители, които се явяват недоброволни клиенти;
•Необходимост от провеждане на супервизия и обучение на социалните работници, с цел ефективност в работата; превенция на професионалното прегаряне и текучество на кадри по тази причина;
•Най – честите документални пропуски касаят оценката и планирането на дейности; непълно проучване, игнориране на другия родител, неотваряне на случай и неизползване на всички законови възможности по случая; преценката на необходимостта от продължаване на работата; затварянето на случай, не се търсят възможности от страна на ДСП за осъществяване на контакт с родител, в случай, че е на територия на друга ДСП или зад граница.
•В почти всички ДСП се изпитва сериозен недостиг на консумативи – тонер и хартия.
•Социалните работници не са достатъчно подготвени да работят задълбочено по случаите на родителско отчуждение;
•В малка част от случаите от страна на ДСП са предприемани действия за сезиране на съответната Районна прокуратура, предвид неизпълнение на постановен от съда режим на лични отношения;
•Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция се използва сравнително рядко;
•Неефективно или липсващо сътрудничество с друга ДСП;В 7 обекта – ДСП – Русе, ДСП – Гълъбово, обл. Стара Загора, ДСП – Кюстендил, ДСП – Благоевград, ДСП – Видин, ДСП – Мездра и ДСП – Монтана, изследваните права са гарантирани.Дадени са предложения в следната насока:
•За отстраняване на констатираните нарушения на директорите на 35 ДСП са дадени задължителни предписания със 147 точки и 95 препоръки.
•От 42 проврени ДСП, в 35 от тях е установено, че висшите интереси на децата – обект на проучване и закрила, по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат контакт и отношения с двамата си родители не са гарантирани в достатъчна степен или съществуват предпоставки за нарушаването им.
•Да се популяризира медиацията като форма на подкрепа за родителите в конфликт и техните деца, както и да се повиши информираността на всички професионалисти в системата за закрила на детето, включително и МП, МВР, НПО, доставчици на услуги и пр. за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, чрез организиране и провеждане на регионални срещи и кръгли маси.
•Да се инициира промяна в Семейния кодекс чрез въвеждане на задължително насочване от Районен/Окръжен съд на родителите при родителски конфликт към ползването на медиация, а при липсата на такава на територията на ДСП, за насочване към социална услуга в общността за работа със специалисти, още в начален етап, с цел да не се задълбочи конфликта, да се съхрани психоемоционалната стабилност на детето и недопускане на формиране на Синдром на родителско отчуждение.
•Разработване на държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят с неограничен брой случаи.
•Да се подкрепят социалните работници с предоставяне на периодични супервизии и участия в надграждащи обучения.
•Разработване от страна на ДАЗД на методически указания за прилагане от страна на социалните работници, за санкциониране на родители при въвличане на децата им в конфликт на лоялност и несътрудничество на органа за закрила на детето за отпадане на риска за детето;
•От страна на ДАЗД да бъде сезиран Главния прокурор на Република България, относно издадените прокурорски постановления, с отказ за образуване на наказателно производство, спрямо родител, който възпрепятства изпълнение на режим на лични контакти с детето, постановен със съдебно решение. Развиване капацитета на системата за медиация и разширяване на възможностите за нейното ползване.
•От страна на ДАЗД да се потърси възможност за подобряване на взаимодействието с представители на съдийската гилдия, с оглед съвместно разработване на конкретни указания към ДСП, във връзка със съдържанието на социалните доклади, които се представят в съд, както и други важни въпроси касаещи работата по тези случаи.
•Разширяване на понятието „дете в риск“, като се добавят случаите на деца, на които е нарушено правото на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от КПД на ООН, т. е. случаите на нарушен режим на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител и въвличане в конфликта между родителите.
•Децата, обект на защита от домашно насилие, съгласно Закона за защита от домашно насилие, да се разпитват след подготовка, еднократно, като изслушването се осъществява извън съдебната зала в подходяща обстановка от специално обучени специалисти.
•Да се разработят и станат задължителни за прилагане от адвокатите, етични правила, съгласно които да не съветват доверениците си да използват социалната система като инструмент при разрешаване на съдебни спорове, като подават сигнали за насилие или като възпрепятстват контактите с детето на другия родител.
•Да се потърси съдействието на Министъра на правосъдието и ВСС, във връзка с разрешаване на трудности относно приложението на Координационния механизъм за насилие.

 

СЪВЕТЪТ НА ДЕЦАТА

 

Детското участие е един от основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. То е основа за активно упражняване на всички други права от детето. Осигуряването на информация па децата, насърчаването им да дават глас на своите притеснения, въвеждането на безопасни и достъпни механизми за подаване на сигнали при нарушения на техните права и за търсене на помощ при насилие или злоупотреба, са ключови фактори за осигуряване на ефективна закрила. Чрез участието си в обществения живот децата придобиват умения, знания и увереност, които подкрепят тяхното развитие и съдействат за достигането на пълния им потенциал.

Законодателните норми по отношение на детското участие в България са създадени въз основа на Конвенцията на ООН за правата на детето и обхващат всички сфери на обществения живот.

Съветът на децата е правителствен консултативен орган, съставен само от деца, създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчава детското участие в процесите на изработване на политики за децата и вземане на решения. Съветът дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено-политическия живот.

В консултативния орган членуват 33 деца – представители на младите хора от всяка административна област и на децата от уязвими групи, които имат възможност да обменят знания, умения и ценности и да взаимодействат е държавни и неправителствени организации на национално и регионално ниво.

През 2015 година за първи път деца от уязвими групи бяха избрани за членове на съвета от областите си, а не от квотния принцип.

Мандатът на младите хора е 2 г. При изтичане на мандата им те могат да се кандидатират за нов мандат. След навършване на 18 години и 9 месеца членовете па Съвета напускат и местата им се попълват от нови деца. Досега в него са членували 150 деца.

През март 2016 г. се проведоха избори за представители на 17 области. За първи път член на Съвета на децата стана дете на 8 г.

Младите хора в Съвета комуникират редовно он лайн, а от 2017 г. официалните заседания се провеждат 4 пъти в годината и са координирани със заседанията на Националния съвет за закрила на детето.

През 2016 г. Съветът на децата даде своето мнение по редица ключови документи – черновата на държавния доклад за Комитета по правата на детето, а после мнението бе включено и в самия доклад, по проектозакона за предучилищното и училищното образование, като отговорите са анализирани и са предадени в Народното събрание, по проекта на Стратегия за децата на Съвета на Европа (е над 9000 респонденти), УНИЦЕФ извърши проучване на детското мнение, което да бъде използвано при актуализацията иа Националната стратегия за детето, в което участваха и членове на Съвета на децата.

По време на провелите се две заседания през 2017 г. членовете на консултативния орган се запознаха е трите приоритета на Държавната агенция за закрила на детето за 2017 г., е подготовката на 17-ия АСЕФ семинар по правата на детето, както и с прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, където България е една от пилотните държави. Разисквани бяха промяна на наредбите за подкрепа на деца с изявени дарби, за стипендии за успех и за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето; подобряване работата на ученическите и общинските детски и младежки парламенти; реализиране на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата; прилагане на промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; промените, предвидени в проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; популяризиране на кампанията на ДАЗД и ДЖ за „безопасно селфи“.

Подписано бе Споразумение с Висшия адвокатски съвет. Децата направиха препоръка адвокатите, които работят по бракоразводни дела, както и по дела, касаещи родителски конфликти, да се специализират в защитата на правата на децата и следване на техните интереси, като се обучават допълнително. Създаване на неформални групи от връстници, които да подкрепят учениците, жертви иа агресия.

За справяне е агресията и насилието в училище Съветът предлага включване на децата, проявили агресия, в школи по изкуствата или спортни клубове в зависимост от техните индивидуални силни страни, нужди и желания, както и насърчаване да се включат в доброволчески инициативи (като „Деца помагат на деца”).

Мнението на младите хора се взима задължително предвид при:

  • създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и
    развитието на децата;
  • обсъждането на предложения до държавните институции и местните власти за
    развитие на образованието, детското здравеопазване, културните интереси и
    свободното време на децата и по всички други въпроси от интерес за децата;
  • осъществяването на идеи и проекти, насочени към повишаване благосъстоянието на децата;
  • популяризиране на правата на децата
  • други, пряко касаещи живота на децата.

Ангажимент на председателя на Държавната агенция е да информира отговорните институции и местни власти за изразени те от Съвета на децата становища и позиции.

Във връзка е предложенията на детския консултативен орган за промяна на нормативни документи, представители на Съвета на децата са включени в 2 работни групи:

  • Към Министерството на младежта и спорта – за изменение и допълнение на Закона за
    младежта;
  • Към Министерството на културата – за промяна на Наредбата за условията и реда за
    осъществяване на закрила па деца с изявени дарби.

Актуализиран бе Уставът и Процедурата за избор на нови членове на Съвета, които след това бяха утвърдени от председателя на ДАЗД. В началото на месец септември 2017 г. Национална комисия избра 17 момчета и момичета, които в следващите 2 години ще бъдат гласа на младите хора при реализирането на политики и мерки за гарантиране правата на децата в България. Те са от административните области, които в момента нямат представители, представителите им са навършили пълнолетие или изтича 2-годишния им мандат в Съвета на децата. За първи път бяха избрани заместници на членовете, които ще участват в заседанията и инициативите на Съвета при невъзможност на титулярите.

В контекста на един от водещите приоритети за 2017 г. за утвърждаване на българския модел за детското участие в национален и международен план, ДАЗД ще продължи чрез своята работа да подкрепя и насърчава членовете на детския консултативен орган да изказват своето мнение по всички въпроси, които ги касаят, тъй като е от особена важност мнението на децата да бъде вземано под внимание в процеса на разработване на стратегически и законодателни документи, когато те са насочени към тях, в унисон с европейската практика и документите на ООН и Съвета на Европа.

 

Снимка: http://pazardjik.marica.bg

РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!

Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.

Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.

Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?

Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.

Родителите престъпници ли са?

Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?

Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!

С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?

Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.

Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.

[poll id=“4″]

Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

АКЦИЯ ПОДАРЪК

По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.

Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).

Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.

Снимка: ww.dailypress.bg

Инквизиция или социално подпомагане

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Семинар: Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина – гр. Бургас

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Детска градина „Радост“ гр. Бургас, ул. „Васил Левски” № 104 съвместно с фондация „Защита правата на децата“ организира семинар на тема Първи стъпки в адаптацията на деца в ясла и детска градина.

Семинарът ще се проведе на 21.11.2016г. от 17:30 часа в сградата на детската градина. На него ще получите информация свързана с емоционалните и поведенчески реакции на децата, приобщавайки се в непознатата за тях среда.

 

Translate