Деца ще пътуват в чужбина без съгласието на втория си родител
По неофициални данни се очаква през 2017г. децата на разделени родители да пътуват в чужбина без съгласието на втория родител. Тези промени се очаква да залегнат в новия Семеен кодекс. Според Европа не е демократично родител, на когото са предоставени за упражняване родителските права да иска разрешение от другия родител, детето да пътува извън границите на държавата ни.
Приемането на подобни промени не противоречат ли на вътрешното ни законодателство и няма ли да ограничат правата на децата и на родителите им?
Погрешно ли се тълкува „упражняването на родителските права“?
Дали налаганите ни промени няма да предизвикат социално напрежение?
Ще обезлюдее ли България?
Социални инженери планират довършването на семейството
Още през 2011 г. „От Извора“ пише:
През ноември в парламента се проведе обсъждане на новия проект за Закона за детето. Авторката на проекта доц. Велина Тодорова в отговор на въпрос от присъстващите заявява, че родителите нямат права, а само задължения. Това изказване илюстрира духа, който стои зад законопроекта. Под предлог за защита на „правата на детето“, правата на родителите се отнемат и се дават на държавата.
Без да влизаме в подробни анализи на това творение от над 80 страници, които сами по себе си са вече залог за хаос и правна неяснота, ще споменем само най-драстичните опасности, които ще бъдат въведени за родители и деца, ако този проект се превърне в закон.
Опасностите
1. Материята е вече уредена повече от подробно в следните закони, повечето от тях в сила от 2000 година: Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета и т.н. Приемането на нов закон е излишно усложняване и на без друго сложната и объркана правна система.
2. Законопроектът предвижда допълнителни бюджетни разходи чрез създаването на ненужни звена и на без друго раздутата държавна администрация. Това е поредното натоварване на българския данъкоплатец с издръжката на държавни органи, чиято полза е не само съмнителна, а напротив – има основания да се смята, че сериозно ще навреди на родителите-данъкоплатци и на техните деца. В условията на икономически срив не е достатъчна Агенция за закрила на детето, та нови чиновници ще създават проблеми на семействата с деца, за да оправдаят заплатите си.
3. Законопроектът съдържа терминология, която е толкова неясна, че административният произвол и държавната принуда в нарушение на правата на родителите, а и на техните деца е неминуем. Например в идеята за защита на „най-добрите интереси“ на детето интересите са дефинирани така, че включват „чувствата и желанията на детето“. Съвсем естествено по-разтеглива категория от чувства и желания няма, дори и вън от правото, и дори при възрастните, какво да говорим за деца? Тази абсурдна житейска и правна логика щеше да е само смешна, ако законопроектът не предвиждаше строги санкции за родители, които не полагат грижи за детето съгласно неговия „най-добър интерес“. Яденето на пица и шоколад и компютърни игри са изцяло в „чувствата и желанията на детето“.
Друго нововъведение в правото е дефиницията на термина „насилие“. Тя включва измислените категории „психическо насилие“ и „друго насилие“, непознати в никакъв закон, писан от мислещи човеци. Насилието за закона е само едно, и то е физическо. Психическото е много тясно дефинирано в Наказателния кодекс и то е свързано единствено със „склоняване към самоубийство“ и дори не се нарича „психическо насилие“.
„Психе“ е гръцката дума за душа. Душевното насилие е в сферата на недоказуемото, в сферата на духовното, на невидимата реалност на идеите и човешката съвест. Как да се установи такова насилие, особено когато проектозаконът за детето предвижда отнемане на родителски права при „насилие над детето“!? В интерес на истината проектът дава дефиниция на „психическо насилие“, но от това здравият разум никак не се ползва. В категорията спадат „подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение“. Не смейте да забранявате на детето си да играе целодневно компютърни игри, защото ще ви отнемат родителските права за „психическо насилие чрез друга форма на отрицателно отношение“.
Още по-безотговорно звучи въвеждането на термина „друго насилие“. Тук давате полет на фантазията си – „насилие чрез телепатия“ може би? Изглежда екстрасенси ще решават въпросите по родителските права.
В дефиницията за „насилие“ авторите на проекта са предвидили не само нанасянето на телесна вреда на детето, но причиняването на всяка болка или страдание. Според проекта, ако майката плесне тригодишната си дъщеря по задните части или ръката, поради непокорството на детето, и това се случи на детската площадка, някой може да подаде анонимен(!) сигнал до социалните. Майката може да загуби родителските права над чадото си, поради „насилие над него“. Проектът не предвижда прокарване на границата между „насилие“ и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране. Така всеки родител може да стане жертва на недобросъвестни свои близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца.
4. Философията на законопроекта е антихуманна, антисемейна и ще разруши разбирането за ролята и ценността на семейството като основна градивна единица на обществото. Пример за това е налагането на „сексуално образование в училищна и ПРЕДУЧИЛИЩНА възраст“ от чл. 29 от този проект. На кое дете в предучилищна възраст е нужно да получава „сексуално образование“!? Вместо да си играе с играчки и да слуша за Мечо Пух, детето ще бъде изложено на всякакви занимания, отнасящи се до пола, които нямат нищо общо с това, което е подходящо за възрастта му. Кой, освен социалните инженери, които искат да наложат нов морал, включително този на свободната „сексуална ориентация“, биха имали интерес от подобно „обучение“? Колко далеч от узаконената и държавно-наложена педофилия е една подобна разпоредба?
Пример
Владимир Буковски, руски дисидент, оплаквайки се от тиранията на политическата коректност в Обединеното кралство, дава следния пример: В часовете по сексуално образование в училищата в Англия, тъй като имаме равенство, пропагандират хомосексуализъм. Обясняват на 6-7-годишни деца, че това е нормално. Ако детето възрази: Мама и татко казват, че е лошо, те му отвръщат: така мислят майка ти и баща ти, а ти опитай.
По Оруел
Ако трябва да обобщим замисъла на новия проект за Закон за детето, той е връщане на времето на социалистическия реализъм, по Оруел, в който децата, родени от майка и баща, и възпитавани от идеологическата държава, ставаха врагове на родителите си. Изправени сме пред поредния социален експеримент със семейството. Без противопоставяне на законопроекта, радетелите на групи със специални интереси тихомълком ще го превърнат в закон. Залогът е спасяването на свещеното и законно право на майката и бащата на грижа, възпитание и семейна обич към собствените си деца.
* * *
Автор: адв. д.ф.н. Виктор Костов. (Издател на сайт за свободата, религията на съвестта и словото „Свобода за всеки“. Автор на критичен анализ на настоящият проект за Закон за детето, внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.)
Указание на Ивайло Иванов Изхд. № 9103-10/29.01.2015г.
УВАЖАЕМА/И Г-ЖО /ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на РБ касае конституционно гарантираното право на защита на лица в хипотезите, при които същите са участници в наказателно, гражданско или административно производство. Конституционната формулировка кореспондира напълно с пределите за предоставяне на адвокатска защита, изчерпателно дефинирани в разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата. На следващо място следва да се има предвид, че посочените в ЗЗДет права на родители, настойници и попечители имат строго личен характер и същите не могат да се управляват по пълномощие от адвокати. В този смисъл присъствието на адвокат по време на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители противоречи на разпоредбите на закона и на неговия общ смисъл. - Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца. Кръгът от лица, в присъствието на които се извършва изслушването, съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 5 ЗЗДет, е numerus clausus. Заложената в разпоредбата законодателна логика цели изслушването да се извършва единствено в присъствието на лицата, които се намират в най-близки отношения с детето, освен когато това не отговаря на неговия интерес. В тези случаи, чл. 13 от ЗЗДет гарантира възможността детето да бъде информирано и конституирано от органа за закрила на детето без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, като за постигане на целите на ЗЗДет при спазване принципите на закрила органът следва да извършва срещи с него при строго съблюдаване на конфиденциалността. В тази връзка допускането на адвокати по време на изслушването на децата е незаконосъобразно, освен това противоречи на общия смисъл на закона.
- Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение. Оригинали и/или копия от работните протоколи от изслушванията и докладите на социалните работници не се следва да се предоставят на лицата по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или упълномощените от тях адвокати, доколкото тези актове нямат самостоятелно значение изготвени са в рамките на производство по издаване на индивидуален административен акт и поради тази причина не подлежат на самостоятелно обжалване и не пораждат отделни правни последици. За посочения кръг лица не съществува правен интерес за снабдяване с протоколите за изслушване и докладите на социалния работник. Документи от преписките на АСП следва да бъдат представяни на заявители единствено в случай, когато същите са представили надлежно издадено съдебно удостоверение. Що се касае до документи, изготвени в рамките на съдебни производства, при необходимост страните могат да упражнят правото си за запознаване с приложените по делото актове направо от съдебната преписка. Във всички случаи за Агенцията за социално подпомагане не съществува законов ангажимент за предоставяне на изготвени протоколи и доклади на лица по чл. 15 ал. 5 ЗЗДет или на упълномощени от тях адвокати.
Копие на оригинал: pdf Версия
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
С Т А Н О В И Щ Е
НА
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
с рег. № П – 1188/2015 г.
гр. София, 24.03.2015 г.
ОТНОСНО: Искане с вх. № П-1188/11.02.2015 год. от И.К.П. по въпроси, касаещи постъпило заявление за достъп до лични данни.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 06.03.2015 г., разгледа преписка с рег. № П-1188 от 11.02.2015 г. от И.К.П., с адрес: *****, с което се обръща към КЗЛД, като компетентен орган по защитата на личните данни на лица на територията на Република България, поради следния казус:
От 2012 г. г-жа И.К.П. и г-н Г.М. са в съдебна процедура по спор за определяне на упражняването на родителски права над малолетното им дете М.М. Г-жа И.К.П. уведомява КЗЛД, че към настоящия момент делото е на третоинстанционен етап – с определена дата на разглеждане от Върховният Касационен Съд – 17.03.2015 г. От месец декември 2012 г. малолетното дете М.М. пребивава и се отглежда от баща си, на адрес: ***** по силата на Определение за привременни мерки № 519/2012г. на Районен Съд Ч.
Откакто детето е при баща си, г-жа И.К.П. е подавала множество Заявления и Молби за достъп до обществена информация, както и за достъп до личните данни на сина си (по чл. 26 от ЗЗЛД), касаещи не само детето й, но и факти, относими към споменатия по-горе съдебен процес.
Исканата от И.К.П. информация е била:
1. Искана лично от г-жа И.К.П., като пълноправен и законен родител и настойник на сина си, нелишаван от родителски права – (майка). Има свои родителски задължения към детето си – като ежемесечна издръжка, по която няма нито едно задължение до настоящият момент;
2. Касаеща пряко малолетното й дете, както и действия и документация, пряко относнма към опазването на правата и интересите на сина й; 2
3. Информацията е била искана от г-жа И.К.П. от институциите, пряко отговорни и компетентни както по опазването на интересите и правата на сина си, така и пряко ангажирани по работата с него: Агенция за „Социално подпомагане“ (А“СП“), Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), Дирекция за „Социално подпомагане“ -Отдел „Закрила на детето“ (Д „СП – О“ЗД“), гр. Смолян, и Дирекция за „Социално подпомагане“ – Отдел „Закрила на детето“ (Д „СП – О „ЗД“) „Връбница“ – гр. София;
4. До настоящия момент по силата на никакъв закон, нормативен акт, или молба на г-жа И.К.П. и заявление, същата не е получила исканата от нея информация от компетентните, изброени по-горе институции.
На базата на всичко изложено до тук в искането, г-жа И.К.П. счита, че:
1. Има създадени предпоставки за нарушени права на сина й, М.М., описани в текстовете на Семейният Кодекс (СК) на Република България, в Закона за закрила на детето (ЗЗДет), както и в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет);
2. Има създадени предпоставки за нарушени на нейни човешки, конституционни и граждански права, описани в СК на РБ, ЗЗДет., ППЗЗДет., в качеството й на пълноправен, законен и нелишаван от правата си родител. Същото е споменато в от г-жа Ева Жечева-Председател на ДАЗД, в Писмо с изх. № 97-И-15 от дата 26.01.2015г., абзац 2.
3. Г-жа И.К.П. смята, че е на лице дискриминационен елемент, поради това, че исканите от същата данни и документация, пряко относима до малолетното й дете не й се предоставят от съответните служби, с основание, че такава е волята на другия родител – г-н Г.М., който също е пълноправен родител на детето им. (Писмо-отказ от Д“СП“ Смолян с изх. № ЗД-94 ИИ/0001 от дата 24.01.2015г., стр. 1, абзац 2);
4. Според г-жа И.К.П. е на лице и пълно съобразяване на институциите с правата на другия, родител на детето – неговият баща, на когото е достъпна цялата искана от нея информация за лични данни на детето им, от която тя е лишавана от 2012г.
5. Съществува и съдийска практика, именно по отношение на лишаването на родител от достъп до лични данни на детето му, по чл. 26 от ЗЗЛД, в полза на жалбоподателя – родител, срещу А“СП“. (приложено е съдебно решение)
На база всичко горе изложено, ведно с приложените доказателствени материали, г-жа И.К.П. моли КЗЛД да се произнесе със становище по отношение на лишаването й от исканата от нея информация – достъп до лични данни, относими до малолетното й дете М.Г.М., във вид на документация, съдържаща информация за детето, или такава, която е относима до действия и предприети мерки, касаещи пряко сина й (социални доклади, становища от институции, медицинска документация, протоколи за извършена работа с 3
бащата, за резултати, относими до опазване правата и интересите на детето й, и всякакви подобни документи).
Г-жа И.К.П. моли същото така Комисията да се произнесе със становище по въпроса: на лице ли са, или не, предпоставки и нарушаване на моите граждански и конституционни права, в качеството й на пълноправен и законен родител на детето ми, малолетният М.М.?
Към искането г-жа И.К.П. прилага копие на следните документи:
1. Заявление за достъп до лични данни до Д“СП“ Връбница,гр. София с вх. № ОЗД-9400-001 от дата 12.01.2015г.;
2. Уведомление до:
а/ А“СГГ с вх. № 94-ИИ-7 от дата 12.01.2015г.;
б/ Сдружение „Конфедерация за защита правата на децата“ (КЗПД) с вх. № 0005/12.01.2015г.;
3. Писмо от ДАЗД с изх. № 97-И-15 от дата 26,01.2015г.;
4. Отговор-Отказ от Д’СГГ Връбница, гр. София, с изх. № ЗД-94 ИИ от дата 09.02.2015г.,
5. Заявление за достъп до лични данни до Д „СП“ гр. Смолян, с пощенско клеймо на изпращане чрез услугата „препоръчана поща“ от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД от дата 12.01.2015г.(на гърба на Заявлението);
6. Отговор – Отказ от Д „СП“ Смолян с изх. № ЗД-94 ИИ/0001 от дата 24.01.2015г.;
7. Съдийска практика в полза на жалбоподател, лишен от достъп до лични данни на детето си, искани по чл. 26 от ЗЗЛД. оправдаваща жалбоподателя, и осъждаща АСП с:
РЕШЕНИЕ № 5761, гр. София, 26.09.2014г., от Административен Съд – София Град, Второ отделение 26 състав, в публично заседание на 17.09.2014г., Съдия: Николина Янчева;
8. Молба за предоставяне на информация, касаеща детето ми, до Д „СП“ Връбница, гр. София, с вх. № ОЗД-9400-537 от дата 19.05.2014г.;
9. Отговор – Отказ от Д „СП“ Връбница, гр. София, с към вх. № ОЗД-9400-537 от дата 96.06.2014г.;
10. Молба за предоставяне на информация, касаеща детето, до Д „СП“ гр. Смолян, с вх. № ЗД-94 ИИ / 0002 от дата 20.05.2014г., с пощенско клеймо на изпращане чрез услугата „препоръчана поща“ от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД от дата 19.05.2014г. (на гърба на Молбата), с копия до:
а/ ДАЗД с вх. № 97-И-15 от дата 19.05.2014г.; и б/ АСП с вх. № 94 ИИ – 67 от дата 19.05.2014г.;
11. Отговор-Отказ от А“СП“ гр. Смолян с изх. № ЗД-94 ИИ / 0002 от дата 22.05.2014г.; 4
Към искането са приложени същото така и допълнителни приложения за достъп до информация, по Бланки от А „СП“, Д „СП“ и ДАЗП, на базата на които г-жа И.К.П. е получила откази от достъп до информация:
12. Декларация до Д „СП“ гр. Смолян от дата 17.05.2013г. от Г.Я.М., с отказ на съгласие майката И.К.П. да получава информация за детето си;
13. Заявление за предоставяне на обществена информация до А „СП“ Смолян, вх. № ЗД-94 ИИ/009 от дата 26.04.2013г.;
14. Отговор – Отказ от Д „СП“ Смолян с изх. № ЗД-94 ИИ / 009 от дата 10.05.2013г.;
15. Заявление за достъп до обществена информация до А“СП“ Връбница, гр. София, с вх. № ОЗД-9400-602 от дата 25.04.2013г.;
16. Заявление за достъп до информация до АСП с вх. № 94 ИИ-123 от дата 11.12.2012г.;
17. Пълномощно за процесуален представител на И.К.П. към адв. И.И., от дата 13.08.2013г.;
Г-жа И.К.П. моли за становище КЗЛД в законорегламентирания срок, с оглед предстоящи съдебни процедури, за които становището на КЗЛД ще е от особено значение за установяване на обективната истина по изложените казуси, предмет на разглеждане от Българският Съд.
Правен анализ:
Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на Закона за закрила на детето. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Държавните органи в рамките на своята 5
компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. М.Г.М., роден на 30.05.2008 г. по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето е дете и попада под закрилата на същия закон.
Закрилата на детето се осъществява чрез:
1. председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
2. дирекции „Социално подпомагане“;
3. министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.
Държавната агенция за закрила на детето се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя. Председателят е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на закрилата на детето в Република България.
Съгласно разпоредбите на Закона за лицата и семейството (ЗЛС) – всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.
Според разпоредбите на чл. 3 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за закрила на детето всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите, когато всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата. 6
Член 2, ал. 1 от ЗЗЛД определя понятието лични данни като „всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци”. Предоставянето на данни от Държавна агенция за закрила на детето и Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, гр. София, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Смолян, Агенция „Социално подпомагане“, би било действие по обработване на лични данни по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, а именно – всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на лични данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Обработването на лични данни следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните.
Държавната агенция за закрила на детето обработва лични данни, на основание чл. 4, ал. 6 от ЗЗЛД, т.е., обработването на лични данни е допустимо, когато обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Законът, който налага необходимостта от обработване на лични данни от Държавната агенция за закрила на детето е Законът за закрила на детето. Държавната агенция за закрила на детето е вписана в Регистъра на администратори на лични данни към КЗЛД под идентификационен номер 000429.
Законово определение на понятието обществена информация дава разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Така определената информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти – държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Съгласно легалното определение, исканата информация в изложения казус, не представлява обществена информация, съдържаща се във всички преписки, протоколи, както и всички съпътстващи документи по проверки, извършени от ДАЗД и други институции, свързани с детето на г-жа И.К.П., изисквани от същата.
В конкретния казус могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД, а именно – разпоредбите относно правата на физическите лица. Всяко физическо лице 7
има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Следователно във връзка с разпоредбите на чл. 3 от ЗЛС, а именно, това че лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни и следователно вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници, г-жа И.К.П., като законен представител – родител следва да извършва правни действия вместо своето дете и от негово име. Г-жа И.К.П. може да иска и да получава съдействие от органите по Закона за закрила на детето, а именно чл. 8, ал. 1.
Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на лични данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
На основание чл. 26, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, във връзка с чл. 3 от Закона за лицата и семейството, Държавна агенция за закрила на детето и Дирекция „Социално подпомагане“ – Връбница, гр. София, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Смолян, Агенция „Социално подпомагане“, следва да предоставят исканата със заявлението за достъп до лични данни информация на г-жа И.К.П., в качеството й на родител на малолетното дете М.Г.М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Венцислав Караджов /п/ Цанко Цолов /п/
Цветелин Софрониев /п/
Мария Матева /п/
Веселин Целков /п/