Uncategorized

„Източвани ли са държавни пари от център за деца с увреждания в Стара Загора?“ „Упражнявано ли е насилие над непълнолетни с аутизъм?“

По „Нова телевизия“ в предаването „Здравей България“ излъчиха материал относно Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания в Стара Загора. От материала може да се направи извод относно изразходването на държавни средства, наричани от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) „безплатни социални услуги“. Наистина подвеждащо е да се наричат по подобен некоректен начин предвид, че същите „безплатни услуги“ са именно част от нашите лични средства в качеството ни на данъкоплатци.

От материала е видно, че текат проверки от различни институции, като Агенция зя качеството на социалните услуги (АКСУ), Прокуратура … . Не става ясно обаче дали ще бъдат разследвани „Източвани ли са държавни пари…“ относно качеството на предоставяната услуга, тъй като проверките принципно се извършват относно законосъобразността и наличието на документи по „случаите“, но не и относно същността на работата. Често обаче „Законодателят“ ни не е наясно с практическата част на предоставяните услуги и създава правни норми, които се явяват пречка за реализацията на качествена услуга. Изисква се от доставчиците на социални услуги да изработват множество документи, което по закон е „показател за качество“.

Като „Неправителствена организация“ работим по множество случаи, като сме подавали сигнали до Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), като изчерпателно сме посочвали факти, от които може да се направи извод за източване на държавни субсидии. Последните данни, които сме им предоставили са относно „Кризисен център за деца и жени, пострадали от домашно насилие , „специалисти по темата домашно насилие“.  Реакцията обаче на ДАЗД  в качеството на контролна институция е, не да сезира Прокуратурата на Република България, а да преразпределя сигналите към АКСУ, Агенция за социално подпомагане (АСП), съответно и към подведомствени дирекции.

Често в сигналите ни съществуват данни за методи, от които може да се направи извода, че се цели да се набавят „бройки“ ползватели на „социални услуги“, за да се усвоят средства от „държавата“. Не е видно да се преследва „интересът на детето“ и същият да бъде защитаван от отговорните институции. Съществува обаче тезата, че държавните институции и местните структури защитават „социалните услуги“, които черпят средства от държавния бюджет.

Възникват много въпроси, но основният е: Каква е обвързаността на държавните служители с „доставчиците на социални услуги“, които получават пари от нашите данъци?

Подобен е и проблемът с Европейските проекти.

Предаването може да видите тук

Снимка източник: Нова телевизия

Благодарност

Майка съм, от Северна България, която цели 7 години е била далеч от децата си. Водила съм битки със „Социалните служби“ и отдел „Закрила на детето“. Лъгана съм, не бях допускана да виждам децата си в ЦНСТ; дълго време не знаех къде са децата ми. Но след дългите години, в които бяхме разделени с децата ми, се появиха нашите „Ангели Спасители“ – Фондация „Защита правата на децата“. Голяма огромна благодарност, която не мога да опиша само с думи, защото ще трябва да напиша книга.
Благодаря и на адвоката към който ме насочиха, че докрай отстоя интересите на децата ми и моите права в съда.
Благодаря на г-н Тодоров, че беше до мен в трудните дни, месеци и години. Благодаря му, че все още е до мен и до семейството ми и децата ми и продължава да ни помага. Също така безкрайно благодаря на Звездомира Чапарова от фондация „Защита правата на децата“, която беше до мен във всички трудни моменти.
Благодаря, че ви има!
Пожелавам Ви да направите щастливи много деца и родители.
Вярвам, че каузата Ви ще пребъде.

От една щастлива майка

Снимка: https://positivepsychology.com

 

Оригинал в pdf

ПОДКРЕПА В НУЖДА

Дарителска кампания за деца и семейства в нужда, останали без работа в следствие на извънредното положение в страната.

От всички нас зависи да забавим разпространението на COVID-19.

Предвид извънредното положение обявено, поради пандемията от COVID-19, много хора деца и семейства останаха без необходими продукти и средства за изхранването си.

Много от Вас, които са наблюдавали дейността ни в годините, знаят че сме помогнали на много деца да живеят със своите родители щастливо и да се радват един на друг.

Сега е момент, в който много деца имат нужда от общата ни подкрепа, за да могат да се справят със създалата се ситуация.

За да помогнем на българските деца и семейства сме открили два центъра за дарения в София и Варна, където може да изпращате трайни хранителни продукти и дарения. Необходими са и средства, с които даренията да достигнат до нуждаещите се.

Всеки който желае да помогне или се нуждае от помощ, може да ни потърси чрез посочените контакти на сайта и на страницата ни във facebook.

Сметка за набиране на средства:
Банка: “Първа инвестиционна банка” АД
IBAN: BG48FINV91501216737871
BIC: FINVBGSF
Титуляр: Защита правата на децата

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК – ФЕНОМЕНЪТ „АГРЕСИЯ“ В ДЕТСТВОТО

ВЪЗПИТАНИЕ НА ХАРАКТЕРА

ИГРОВО-ПОЗНАВАТЕЛНА СИТУАЦИЯ: „АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

Целта на играта е възпитаване на характера на детето – провокиране на социална увереност в себе си и социална ангажираност към другите.

Създайте въображаема ситуация, предлагайки на детето да си представи, че е най-добрият човек на света и да разкаже какви хубави неща ще направи за другите хора. Условието е повечето изречения в разказа да започват с личното местоимение „аз”: „ Аз съм …”; „ Аз ще …”. Споделете с детето представата си за най-добрия човек на света.

Запишете разказа на детето и анализирайте представата му за най-добрия човек на света от гледна точка на Вашите схващания за доброто и злото, моралните инстанции и отношенията с другите.

Опишете Вашата представа за най-добрия човек на света и отношението на детето към нея.

Възраст на детето: 8 години

„АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

/разказ на детето/

Аз ще вдигам хората, когато паднат. Ще лекувам раните им. Аз помагам на човек, когато му е трудно. Ще помагам на човек, когато има нужда и изпадне в някаква ситуация. Аз няма да позволя да се строят още ненужни блокове, защото няма да има дървета и градинки. Аз ще събирам пари за бедните деца. Аз ще избера най-добрия президент на България. Аз ще уча хората да пишат грамотно. Аз ще помагам на възрастните хора. Аз ще създам много училища и детски градини.

АНАЛИЗ НА ПРЕДСТАВАТА НА ДЕТЕТО

Според мен детето има ясна представа за добро и зло. Умее да разграничава, това което е необходимо за хората, за да се чувстват пълноценни. Запознат е с проблематиката от съвременния социален свят, емпатичен е и се опитва да търси решения на проблемите. Осъзнава че има неща, които зависят от него за по-добро бъдеще на хората и природата.

„АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА!”

/моята представа/

Аз ще създам болници, в които да се лекуват всички нуждаещи се, независимо от социалното им положение. Ще обучавам хора, които да се грижат за болните и ще знаят как да намалят тяхната болка.

Ще създам места за отглеждане на полезна храна, без химикали, с която да се хранят хората и животните.

Ще направя безплатни детски градини и училища, в които да се възпитават и обучават децата на социално слаби семейства, както и деца от места, на които се водят войни. Децата ще развиват социални умения, ще се учат на отговорности като полагат грижи едно за друго. Ще се стимулира развитието на силните страни на децата. Ще се насочват към места, на които да могат да ги демонстрират и да ги усъвършенстват.

ОТНОШЕНИЕ НА ДЕТЕТО КЪМ МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА

Хубаво е! Най-много ми харесва предложението за училищата и храната. Идеята за детската градина е много добра за децата.

Автор – Лили Тодорова

Становище относно „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“

„Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ е документ с неясно посочени критерии за изпълнение на стратегическите политики в сферата на детето. Липсата на яснота крие опасности от своеволно и неправилно прилагане на политики необходими за благополучието на децата. Прозира изземването на функциите на родителите и семейството и предоставянето им в ръцете на държавата, институциите, общините и на част от неправителствения сектор. Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г. не даде положителни резултати и доведе до възникването на множество проблеми в политиките за децата, като наруши основните им права. Тя допринесе за конфронтация между родители и деца, както и до прекомерната намеса на държавата в българското семейство. Поради тези и ред други причини следва „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“ да бъде съобразена с националните традиции и народопсихология. В тази връзка е необходимо да се разгледат множество сфери и да се поставят ясни критерии необходими за благополучието на българските деца, като част от тях са:

 

1.      Семейство.

2.      Образование.

3.      Социална политика.

4.      Местно самоуправление.

5.      Услуги.

 

1.      Философията на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. е поставила детето, като отделна единица от семейството, като не разглежда развитието му като съвкупност от произхождащата му среда. Именно семейството, като съвкупност, както и двамата родителите по отделно са носител на правата на всяко едно дете. В този аспект държавата няма място за намеса освен в положителен аспект, а именно да подпомага семейството, като подобрява начина му на живот и способства за сплотяването на семействата. Семейството следва да се институционализира, толерира, насърчава и подпомага от държавата. В досега действащите политики семейството, като носител на детските права се изправя пред множество преграждащи обстоятелства, които ограничават и лишават децата от общуването им с родителите.

Важно за правилното развитие на децата, като личности и част от обществото, е държавата да подпомага семействата, в прилагането на основните принципи „права и задължения“. В тази връзка е необходимо още от най-ранна детска възраст децата да бъдат учени, че от правата им възникват задължения. Това формира чувство за ред, правила и сигурност, които са основен фундамент в правилното детско развитие.

 

2.      Образованието не е съобразено с възрастовите възможности, потребности и правилното развитие на децата. Вместо това се съкращават учебни програми от по-горните класове и се налагат в началните такива. Училищната политика не е насочена във включването на родителите в учебния процес и възпитанието на децата. В същото време с правилници урежда достъпа им до децата, като с имплицитни забрани ги лишава от възможността за пълноценно и активно участие в живота им. Уронва се авторитета на родителя и поставя в конфликт институцията и семейството. Неправилното държавно субсидиране на учебните заведения води до възникване на проблеми, пред които ръководствата на училищата са изправени да се справят по търговски способи. Това покачва напрежението в ръководствата, допринася за несигурност и влошава качеството на образование. От друга страна уронва авторитета на педагози,  преподаватели и учители. Принципът „парите следват детето“, допринася за неправило формиране на политики и възпрепятства поставянето на ясни правила и критерии за подрастващите, а в същото време води и до закриването на учебни заведения поради малък брой ученици. Липсата на ясни критерии в политиката на образованието, формира в детското съзнание неправилна преценка за реалния живот. Нарушената връзка между дете, родител и учител предразполага към чувството за безконтролност. В подобна ситуация се намират и детските градини, като се изправят пред проблемите на водената политика. Видно в критериите за прием в София е, че се дискриминират деца живеещи с двамата си родителя. Те биват класирани с най-малко по брой точки, а това демотивира семействата и предразполага към раздяла.

 

3.      В социалните институции работят неквалифицирани работници, като са занижени критериите за приема им. Това води до липса на адекватни действия в лицето на държавата. В сега действащото законодателство е заложено изготвянето на доклад при спора за родителски права. Това се явява реална намеса от страна на държавата в семейството в същото време не гарантира добри условия и реална, и стабилна среда. Не се гарантира правото на детето да осъществява контакт с двамата си родители.

Немалобройни са случаите на деца настанени в услуги от резидентен тип без да са реализирани „гарантираните“ им конституционни права, като отглеждането и възпитанието на децата от родителите им да се подпомага от държавата. Престоят им в подобен вид услуги представлява огромен държавен ресурс несъобразен с реалните потребности на децата. Привидна е грижата и близката семейна среда, а подкрепата на детето не следва него и семейството му. Правилното разпределение на ресурсите следва да бъде насочено съм семейството, майчинството и необходимостта на детето от двамата родители.

 

4.      Ролята на общините заема съществено място в политиките за децата. Често липсата на ресурс и неправилната употреба на такъв ги поставя в ситуации, които водят до създаване на порочни практики. В големите градове е видно, как общинските имоти стават собственост на инвеститори, които застрояват всяка макар и малка зелена площ. Тази политика води до пренаселването им и до възникването на множество рискове за децата и семействата. Липсата на свободни места за игра на децата, невъзможността им сами да се придвижват, недостатъчните места в детските градини и училищата водят до завишаване на общественото напрежение, което рефлектира върху децата и води до агресивността им. В същото време затруднява предвижването на родителите и ограничава възможността им да общуват пълноценно с децата си.

В малките общини липсата на ресурс води до закриването на училища и липса на инфраструктура. Това на свой ред отново се явява пречка за правилното и пълноценно развитие на децата. Поставя семействата в затруднение да упражняват своите права и задължения и възпрепятства упражняването им на контрол върху децата.

 

5.      За социалните услуги в общността се отделя огромен ресурс, който не гарантира качество на услугата, а предразполага към корупционни схеми относно субсидирането на доставчиците. Често такива услуги се ползват не с цел подпомагане на нуждаещите се, а с цел задоволяване на нуждите на доставчиците и запълване на капацитета им. Получава се преследване на изгода, като се конфронтират родители и се преследват индивидуални политики. Често тези политики са в разделяне на семействата и настройване на децата срещу родителите. „Външното финансиране“ на подобни доставчици ги поставя в позиция да въвеждат противоречащи с националните интереси политики.

 

Поради тези и ред други причини е необходимо да се отдели повече време и да се преразгледа „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“. Следва да има по-голяма прозрачност, ясни, разбираеми критерии и правила, както и да бъде съобразена с потребностите на децата и семейството.

Важно е да се предвиди възможността на пряко участие на гражданите в подобни дискусии, тъй като често те нямат реални представители в лицето на Неправителствените организации.

С настоящето становище заявявам желанието на нашата организация за участие в дебати относно политиките касаещи децата.

Влиянието на технологиите върху децата

Едва ли може да се опровергае твърдението, че колкото по-бързо и многостранно се развиват технологиите и производството на технически средства, толкова по-бързо те навлизат в различните сфери на човешкото битие. Като пример за това може да се посочи съвременната компютърна техника и всички клонове на науката и практиката, свързани с нея. Факт е, че няма област, която да не е „обсебена“ от новостите в компютърните технологии. Само преди 20 години децата играеха навън през целия ден, караха велосипеди, спортуваха и изграждаха крепости. Майстори на въображаемите игри, децата от миналото създаваха игри, които не изискват скъпо оборудване или родителски контрол. Децата от миналото се движеха много, а техният сетивен свят беше опростен и близък до природата. Днешните семейства са различни. Родителите разчитат на комуникацията, информацията и транспортните технологии, за да направят живота си по-бърз и по-ефективен. Развлекателните технологии (телевизия, интернет, видеоигри, iPad, мобилни телефони) напреднаха толкова бързо, че семействата почти не забелязаха значителното въздействие и промените в тяхната семейна структура и начин на живот. Децата сега разчитат на технологиите за по-голямата част от своята игра като силно ограничават предизвикателствата пред творчеството и въображението си, а освен това често не успяват да постигнат оптимално сетивно и двигателно развитие. Телевизорът се включва още със ставането от сън. Телефонът и мрежите са в действие непрекъснато. Прякото общуване е напълно ограничено. Няма емоционално въздействие, включващо очен контакт, жестове и мимики. Телевизиите са явно и нерегламентирано картелно споразумение, особено относно рекламите. Те винаги са синхронизирани по време. Пълни са с откровени лъжи. Безскрупулно използват популярни личности – уважавани в обществото, за по-силна манипулация. Повечето реклами са насочени към децата, понеже върху тях по-лесно се въздейства. Примамливо се рекламират дори и лекарства: „Близалки“, „Марсианци“ и т.н. В най-гледаното време се прокрадват нецензурни изказвания и уж се взимат мерки като се поставя „червена точка“, но това само изостря интереса на детето. Това не значи, че то няма да го гледа или че няма да си го „изтегли“. Следователно ефирът вече е „замърсен“. Може да се направи аналог с времето, когато има смог и прахови частици във въздуха, да се постави червена точка – „Не дишайте“. И така, какво е въздействието на технологията върху развиващото се дете? Влиянието на технологиите върху децата е сложно, с предимства и недостатъци. Диагнозите аутизъм, нарушения на координацията, забавяне на развитието, неразбираема реч, трудности при учене, разстройство на сетивната обработка, безпокойство, депресия и нарушения на съня са свързани с прекомерно използване на технологиите. За това е важно създаването на ефективни стратегии за намаляване на използването на технологиите. Но използването на технологии е неизбежно и има и много положителни страни. Изследванията показват, че например видеоигрите и други екранни медии подобряват визуално-пространствените възможности, повишават способността за наблюдение, времето за реакция и способността да идентифицират детайли. Повсеместното използване на интернет търсачките прави децата по-умели в търсенето на необходимата информация без да се налага да съхраняват информация в мозъка. Използването на технологии предлага много нови и интересни начини на усвояване на знания под формата на онлайн обучения, образователни и развлекателни мобилни приложения за деца, видеоигри и др. Освен това съществуват образователни безплатни онлайн платформи за деца. Какво означава всичко това за отглеждането на вашите деца? Истината е, че трябва да се постигне баланс между прекараното време пред екрана и други дейности като: четене, физически игри и добрата, стара неструктурирана и въображаема игра. Това ще доведе до процъфтяване на вашите деца в този луд, нов свят на развиващи се технологии.

Автор: Лили Тодорова – психолог

Консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други.

Защита правата на децата е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в защита и отстояване на правата на децата , съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.

Фондацията предлага консултиране и изготвяне на молби, заявления, сигнали, жалби и други. Съдействие за подаването им до съответните институции.





За мишките и хората

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата, но те всичките и отговаряли:

– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!

Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера.

Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. 

И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си, мислейки за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

 

 

Снимка източник: www.secretzone.bg

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

Защо Темида бави дела, свързани с интересите и правата на децата ни?

 

Венцислав Александров в продължение на 7 години се бори, за да получи права да отглежда сина си. Сблъсква се с отчайващи факти и обстоятелства. Когато си мисли, че съдебната сага е приключила, от 2 години започва да отглежда сина си. Но с какви проблеми се среща със забавянето на делата в прокуратурата и съда ще разберете от звуковия файл.

 

„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“

„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“ е темата на кръгла маса в Народното събрание, която се състоя на 24.10.2017 г., организирана от  Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.

Това е вторият форум през 2017 г. в Народното събрание, на който ще се обсъждат въпроси, свързани с подкрепа на системата за закрила на децата.

Беше взето решение, че ще се сформира работна група, в която ще участват и представители на неправителствените организации. Във връзка с това решение умоляваме всички, които имат отношение по темата да изкажат своето мнение и конструктивни предложения 27.10.2017 г.  във форума ни и или на имейл: info@zpd.bg  .

Целта на предложенията е да се подобри политиката и нормативната уредба в сферите касаещи децата – семейство, училище, закрила на детето и т.н..

 

Очакваме активност от всички граждани и професионалисти във всички сфери.

 

Информация за програмата на кръглата маса и анализи и резултати:

 


П Р ОГ Р А М А

КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„РОДИТЕЛИТЕ – КОНФЛИКТИТЕ- АГРЕСИЯТА И ЗАКРИЛАТА
НА ДЕЦАТА“ /продължение/

11.00 ч. Откриване на Кръглата маса:

– Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта в 44 НС

– Офелия Кънева, председател на Държавната агенция
за закрила на детето

11.15 ч. Презентации:

Първи панел
Причините за агресията
Иван Иго в -психолог

11.30 ч. Втори панел

Изказване на представител на Съвета на децата

11.45 ч. Трети панел

Кибертормоз -причини, проявления и следствия
Гл. ас. Д-р Методи Коралов -преподавател В НБУ

12.00 ч. – 13.00 ч. – Дискусия

 

 

РЕЗЮМЕ

Анализ на резултатите от извършена планова проверка от Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“ в работата им по случаите на родителски конфликти 2017 г.

През изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително постоянен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла/развод на родителите, при които децата се въвличат в спора между родителите и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители, което е основно право на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че раздялата на родителите, особено когато има и конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика. В преобладаващата част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето между двамата родители; изразено недоволство от работата на служители от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане”. В тези случаи се въвличат различни институции, които въпреки предприетите действия, съобразно своите компетенции, нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите, за да вземат най-доброто решение в интерес на детето си и да прекратят конфликтните взаимоотношения помежду си. Това от своя страна наложи необходимостта от преглед на действащите механизми, норми, на практиката, и изготвяне на предложения за оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, с оглед създаване на гаранции за спазване на правата на детето.

Мотивите за извършване на плановата проверка са свързани с трудностите, които социалните работници срещат в работата си по случаите на въвличане на деца в родителски конфликти. Преписките, касаещи родителски конфликти и спорове за родителски права, в повечето случаи разглеждат едновременно по няколко проблема. Най-често те касаят: нарушен режим на лични отношения с детето; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; обвинения за упражнявано насилие над детето от страна на другия родител; недоволство от работата на дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП). Работата на социалните работници по тези случаи е трудна, често продължителна и в преобладаващата част от тези преписки се наблюдава незадоволителен резултат от социалната работа. Констатира се, че родителите продължават да не съдействат за осъществяване на режима на лични отношения, както и че се задълбочават конфликтите между тях, в които въвличат и децата си. При плановата проверка са проверени общо 42 дирекции „Социално подпомагане“, обхващащи 66 общини от страната, от които в 27-те областни града и 7 ДСП в по- малки общински центрове. В 42 – та обекта щатните служители са 424, които работят по над 11 000 сигнали за деца в риск в различни направления, средно по 46 случая на служител.

Установено е текучество на кадри, поради сериозно пренатоварване, несъответстващо на възнаграждението и водещо до професионално прегаряне; липсата на подкрепа чрез супервизии и специализирани обучения; липсата на закрила на социалния работник при въвличане в съдебни битки от страна на един от родителите в конфликт.

При извършените проверки е установено, че социалните работници в проверените отдели за закрила на детето, освен текущата работа по отворените

случаи на деца, се явяват по граждански дела за изразяване на становища в Районен съд, ангажирани са пряко с обработване на всеки подаден сигнал за деца в риск. Всички социални работници са изразили желание и потребност да преминат специализирано обучение не само по темата „родителски конфликти“, а и за прилагане на процедурата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН).

Общият брои на сигналите за дете в риск, поради родителски конфликт за изследвания период в 42 – та обекта е 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги, само 8 случая са с мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.

От 1026 сигнала, по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск, а 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво.

По случаите на родителски конфликти и въвлечени в тях деца, често въпреки активната работа на ОЗД, по тях се работи повече от 6-7 години. Налични са и сигнали за деца в риск, поради родителски конфликт, които са в начална фаза, но не се отваря случай, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание. Именно в него са указани етапите на работа, като социалните работници в ОЗД работят основно в 1- та фаза- като превенция и във 2-та фаза – като терапия, съвместно с доставчик на социални услуги. Активната работа на ОЗД в начална фаза на родителски конфликт е най-ефективна и ефекасна за детето и неговото семейството. Тя е тази, при която възможността за постигане на реални резултати за преодоляване на риска, е голяма.

Общо издадените задължителни предписания във връзка със случаи на родителски конфликт са 22 бр.

Съставен е 1 АУАН от страна на социалните работници от ОЗД към ДСП на територията на София – град по случаи на родителски конфликти, за който няма издадено наказателно постановление.

Двеста деветдесет и две (292) са издадените направления от ДСП/ОЗД за ползване на социални услуги в общността, независимо дали е отворен случая или е наблюдаван без да е отворен такъв. Направленията са в посока работа с психолог за предотвратяване на семейни конфликти и бъдещи рискове в семейството; работа с оглед предотвратяване на родителско отчуждение или преодоляването му, или социална работа и психологически консултации за нормализиране на взаимоотношенията между детето и отчуждения родител.

Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социална услуга.

За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата от страна на ДСП.

Общо по 26 случая е приложен Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.

От извършените проверки са наложени следните изводи:
•Случаите са сложни за разрешаване, продължителни във времето и често въвличат детето в конфликт на лоялност.
•Често сигналите за родителско отчуждение/родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето, от страна на социалните работници и по тях не се отваря работа по случай, предвид неидентифициран риск за дете, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание;
•Натовареността на социалните работници е голяма и често са пряко въвлечени в семейните конфликти, като много пъти родителите ги обвиняват в пристрастие или изискват да се вземе конкретна страна.
•Служителите са уязвими по отношение на несъгласие с решенията им от страна на родители и стават обект на нападки и заплахи; Служителите се чувстват неподкрепени и незащитени да предприемат рестриктивни мерки спрямо несътрудничещите родители, които се явяват недоброволни клиенти;
•Необходимост от провеждане на супервизия и обучение на социалните работници, с цел ефективност в работата; превенция на професионалното прегаряне и текучество на кадри по тази причина;
•Най – честите документални пропуски касаят оценката и планирането на дейности; непълно проучване, игнориране на другия родител, неотваряне на случай и неизползване на всички законови възможности по случая; преценката на необходимостта от продължаване на работата; затварянето на случай, не се търсят възможности от страна на ДСП за осъществяване на контакт с родител, в случай, че е на територия на друга ДСП или зад граница.
•В почти всички ДСП се изпитва сериозен недостиг на консумативи – тонер и хартия.
•Социалните работници не са достатъчно подготвени да работят задълбочено по случаите на родителско отчуждение;
•В малка част от случаите от страна на ДСП са предприемани действия за сезиране на съответната Районна прокуратура, предвид неизпълнение на постановен от съда режим на лични отношения;
•Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция се използва сравнително рядко;
•Неефективно или липсващо сътрудничество с друга ДСП;В 7 обекта – ДСП – Русе, ДСП – Гълъбово, обл. Стара Загора, ДСП – Кюстендил, ДСП – Благоевград, ДСП – Видин, ДСП – Мездра и ДСП – Монтана, изследваните права са гарантирани.Дадени са предложения в следната насока:
•За отстраняване на констатираните нарушения на директорите на 35 ДСП са дадени задължителни предписания със 147 точки и 95 препоръки.
•От 42 проврени ДСП, в 35 от тях е установено, че висшите интереси на децата – обект на проучване и закрила, по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат контакт и отношения с двамата си родители не са гарантирани в достатъчна степен или съществуват предпоставки за нарушаването им.
•Да се популяризира медиацията като форма на подкрепа за родителите в конфликт и техните деца, както и да се повиши информираността на всички професионалисти в системата за закрила на детето, включително и МП, МВР, НПО, доставчици на услуги и пр. за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, чрез организиране и провеждане на регионални срещи и кръгли маси.
•Да се инициира промяна в Семейния кодекс чрез въвеждане на задължително насочване от Районен/Окръжен съд на родителите при родителски конфликт към ползването на медиация, а при липсата на такава на територията на ДСП, за насочване към социална услуга в общността за работа със специалисти, още в начален етап, с цел да не се задълбочи конфликта, да се съхрани психоемоционалната стабилност на детето и недопускане на формиране на Синдром на родителско отчуждение.
•Разработване на държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят с неограничен брой случаи.
•Да се подкрепят социалните работници с предоставяне на периодични супервизии и участия в надграждащи обучения.
•Разработване от страна на ДАЗД на методически указания за прилагане от страна на социалните работници, за санкциониране на родители при въвличане на децата им в конфликт на лоялност и несътрудничество на органа за закрила на детето за отпадане на риска за детето;
•От страна на ДАЗД да бъде сезиран Главния прокурор на Република България, относно издадените прокурорски постановления, с отказ за образуване на наказателно производство, спрямо родител, който възпрепятства изпълнение на режим на лични контакти с детето, постановен със съдебно решение. Развиване капацитета на системата за медиация и разширяване на възможностите за нейното ползване.
•От страна на ДАЗД да се потърси възможност за подобряване на взаимодействието с представители на съдийската гилдия, с оглед съвместно разработване на конкретни указания към ДСП, във връзка със съдържанието на социалните доклади, които се представят в съд, както и други важни въпроси касаещи работата по тези случаи.
•Разширяване на понятието „дете в риск“, като се добавят случаите на деца, на които е нарушено правото на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от КПД на ООН, т. е. случаите на нарушен режим на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител и въвличане в конфликта между родителите.
•Децата, обект на защита от домашно насилие, съгласно Закона за защита от домашно насилие, да се разпитват след подготовка, еднократно, като изслушването се осъществява извън съдебната зала в подходяща обстановка от специално обучени специалисти.
•Да се разработят и станат задължителни за прилагане от адвокатите, етични правила, съгласно които да не съветват доверениците си да използват социалната система като инструмент при разрешаване на съдебни спорове, като подават сигнали за насилие или като възпрепятстват контактите с детето на другия родител.
•Да се потърси съдействието на Министъра на правосъдието и ВСС, във връзка с разрешаване на трудности относно приложението на Координационния механизъм за насилие.

 

СЪВЕТЪТ НА ДЕЦАТА

 

Детското участие е един от основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. То е основа за активно упражняване на всички други права от детето. Осигуряването на информация па децата, насърчаването им да дават глас на своите притеснения, въвеждането на безопасни и достъпни механизми за подаване на сигнали при нарушения на техните права и за търсене на помощ при насилие или злоупотреба, са ключови фактори за осигуряване на ефективна закрила. Чрез участието си в обществения живот децата придобиват умения, знания и увереност, които подкрепят тяхното развитие и съдействат за достигането на пълния им потенциал.

Законодателните норми по отношение на детското участие в България са създадени въз основа на Конвенцията на ООН за правата на детето и обхващат всички сфери на обществения живот.

Съветът на децата е правителствен консултативен орган, съставен само от деца, създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчава детското участие в процесите на изработване на политики за децата и вземане на решения. Съветът дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено-политическия живот.

В консултативния орган членуват 33 деца – представители на младите хора от всяка административна област и на децата от уязвими групи, които имат възможност да обменят знания, умения и ценности и да взаимодействат е държавни и неправителствени организации на национално и регионално ниво.

През 2015 година за първи път деца от уязвими групи бяха избрани за членове на съвета от областите си, а не от квотния принцип.

Мандатът на младите хора е 2 г. При изтичане на мандата им те могат да се кандидатират за нов мандат. След навършване на 18 години и 9 месеца членовете па Съвета напускат и местата им се попълват от нови деца. Досега в него са членували 150 деца.

През март 2016 г. се проведоха избори за представители на 17 области. За първи път член на Съвета на децата стана дете на 8 г.

Младите хора в Съвета комуникират редовно он лайн, а от 2017 г. официалните заседания се провеждат 4 пъти в годината и са координирани със заседанията на Националния съвет за закрила на детето.

През 2016 г. Съветът на децата даде своето мнение по редица ключови документи – черновата на държавния доклад за Комитета по правата на детето, а после мнението бе включено и в самия доклад, по проектозакона за предучилищното и училищното образование, като отговорите са анализирани и са предадени в Народното събрание, по проекта на Стратегия за децата на Съвета на Европа (е над 9000 респонденти), УНИЦЕФ извърши проучване на детското мнение, което да бъде използвано при актуализацията иа Националната стратегия за детето, в което участваха и членове на Съвета на децата.

По време на провелите се две заседания през 2017 г. членовете на консултативния орган се запознаха е трите приоритета на Държавната агенция за закрила на детето за 2017 г., е подготовката на 17-ия АСЕФ семинар по правата на детето, както и с прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, където България е една от пилотните държави. Разисквани бяха промяна на наредбите за подкрепа на деца с изявени дарби, за стипендии за успех и за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето; подобряване работата на ученическите и общинските детски и младежки парламенти; реализиране на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата; прилагане на промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; промените, предвидени в проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; популяризиране на кампанията на ДАЗД и ДЖ за „безопасно селфи“.

Подписано бе Споразумение с Висшия адвокатски съвет. Децата направиха препоръка адвокатите, които работят по бракоразводни дела, както и по дела, касаещи родителски конфликти, да се специализират в защитата на правата на децата и следване на техните интереси, като се обучават допълнително. Създаване на неформални групи от връстници, които да подкрепят учениците, жертви иа агресия.

За справяне е агресията и насилието в училище Съветът предлага включване на децата, проявили агресия, в школи по изкуствата или спортни клубове в зависимост от техните индивидуални силни страни, нужди и желания, както и насърчаване да се включат в доброволчески инициативи (като „Деца помагат на деца”).

Мнението на младите хора се взима задължително предвид при:

  • създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и
    развитието на децата;
  • обсъждането на предложения до държавните институции и местните власти за
    развитие на образованието, детското здравеопазване, културните интереси и
    свободното време на децата и по всички други въпроси от интерес за децата;
  • осъществяването на идеи и проекти, насочени към повишаване благосъстоянието на децата;
  • популяризиране на правата на децата
  • други, пряко касаещи живота на децата.

Ангажимент на председателя на Държавната агенция е да информира отговорните институции и местни власти за изразени те от Съвета на децата становища и позиции.

Във връзка е предложенията на детския консултативен орган за промяна на нормативни документи, представители на Съвета на децата са включени в 2 работни групи:

  • Към Министерството на младежта и спорта – за изменение и допълнение на Закона за
    младежта;
  • Към Министерството на културата – за промяна на Наредбата за условията и реда за
    осъществяване на закрила па деца с изявени дарби.

Актуализиран бе Уставът и Процедурата за избор на нови членове на Съвета, които след това бяха утвърдени от председателя на ДАЗД. В началото на месец септември 2017 г. Национална комисия избра 17 момчета и момичета, които в следващите 2 години ще бъдат гласа на младите хора при реализирането на политики и мерки за гарантиране правата на децата в България. Те са от административните области, които в момента нямат представители, представителите им са навършили пълнолетие или изтича 2-годишния им мандат в Съвета на децата. За първи път бяха избрани заместници на членовете, които ще участват в заседанията и инициативите на Съвета при невъзможност на титулярите.

В контекста на един от водещите приоритети за 2017 г. за утвърждаване на българския модел за детското участие в национален и международен план, ДАЗД ще продължи чрез своята работа да подкрепя и насърчава членовете на детския консултативен орган да изказват своето мнение по всички въпроси, които ги касаят, тъй като е от особена важност мнението на децата да бъде вземано под внимание в процеса на разработване на стратегически и законодателни документи, когато те са насочени към тях, в унисон с европейската практика и документите на ООН и Съвета на Европа.

 

Снимка: http://pazardjik.marica.bg

Translate