държавна агенция за закрила на детето

Изпълнявали задълженията си Председателят на Държавна агенция за закрила на детето

След множество сигнали до Държавна агенция закрила на детето и последвалите абсурдни и уклончиви отговори се наложи да се обърнем към Министър председателя на Република България, за да помолим да провери работата на въпросната институция.

Ето какво гласи текста на жалбата:

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Чрез Председателя на Държавна агенция за закрила на дето (ДАЗД) сме подали жалба до Вас с вх. № 25-01-2#63/01.07.2020г..
В посочената жалба сме изложили обстоятелства, от които е видно, че определени държавни институции нарушават правата на дете и неговия родител (законен представител), както и не изпълняват постановени актове от Българският съд.
На следващо място сме посочили, че Председателят на ДАЗД не е изчерпал законоустановените му възможности, в качеството му на контролен орган към Министерски съвет, а именно – не е потърсил персонална отговорност на съответните служители ангажирани по случая, включително и образуването на съдебни производства за реализиране на такава, в съответствие с предоставените му контролни и ръководни функции, както и да проследи за законността и качеството за предоставяните социални услуги.
В отговор на един от нашите сигнали до Председателя на ДАЗД, които сме цитирали в жалбата до Вас, Заместник-председателя на ДАЗД Мариела Личева твърди, че: „… в Заповед за незабавна защита е записано от кои органи, същата подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно действащото законодателство при неизпълнение на съдебно решение от родител или друг сродник относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Използвам случая и да направя уточнението, че ОЗД към съответно ДСП са териториалните подразделения на Агенция за социално подпомагане (АСП). Съгласно Кодекса на труда, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“

Считам, че отговора на г-жа Личева е подвеждащ, тъй като неизпълнението на Заповед за защита от домашно насилие не се преследва по тъжба на пострадалия и е престъпление от общ характер, съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс (НК). Освен това е и несъобразен с действащото законодателство, тъй като съгласно чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.“ Посочената разпоредба не изключва прилагането й по отношение на държавни служители и други длъжностни лица в случаите, в които при изложената фактическа обстановка се предполага, че осуетяват изпълнението на съдебно решение.
В тази връзка, към сигналите ни до Председателя на ДАЗД случая, са приложени копия от съдебни актове, от които е видно, че Българският съд освен, че е постановил решение, с което отхвърля молбата на Агенция Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – „Младост“ за настаняване на детето в семейството на баба му и дядо му по бащина линия за срок от три години, се е произнесъл, че решението подлежи на незабавно изпълнение.

На следващо място, към сигналите до Председателя на ДАЗД е приложено и копие от съдебно разпореждане, с което съдът указва на ДСП – Младост да окаже съдействие на родителя във връзка с постановеното по делото решение.

В Закона за закрила на детето (ЗЗДет), чл. 7, ал. 1, е предвидено задължително уведомяване на органите по закрила на детето, а именно: „Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.“. За обстоятелството, че „дете се нуждае закрила“, Председателят на ДАЗД е сезиран с наши сигнали. В ал. 4 от посочената разпоредба, императивно са посочени действията, които следва да бъдат предприети от сезираните институции по ал. 1, когато случаят не попада в тяхната компетентност, а именно: „При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.“.

По отношение на хипотезата дали е налице „осуетяване на съдебно решение“, компетентен е да се произнесе Българския съд след като бъде сезиран от Прокуратурата на Република България с обвинителен акт, в който фактическата обстановка е изследвана и са събрани доказателства след проверка по случая.

В конкретният случай се предполага, че е налична хипотезата на „осуетяване на съдебно решение“, което „…наказателно производство…“, според Председателя на ДАЗД и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия „…се възбужда по тъжба на пострадалия.“ Видно е обаче от чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, че квалификацията следва да се извърши от Прокуратурата на Република България, а не от Председателя на ДАЗД и неговата администрация.

В следващия абзац г-жа Личева споделя вижданията си и „уточнява“, че „дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.“ В същото време пропуска да отбележи какви точно са функциите на Председателя на ДАЗД, предвидени в чл. 17 от ЗЗДет, както и правомощията които чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет предоставя на Председателя на ДАЗД, каквато практика е налична от страна на бивши Председатели на цитираната агенция, оповестена на сайта на ДАЗД на следния адрес: https://sacp.government.bg/en/node/1195 .

Видно от публикацията на сайта на ДАЗД е, че за да бъдат предприети предвидените в чл. 45, ал. 9 от ЗЗДет, следва Председателят на ДАЗД да е издал задължителни предписания към съответната ДСП, с които да укаже законовите разпоредби, които следва да бъдат приложени. До настоящия момент не е известно дали такива предписания са издадени.

Извън конкретния случай, бих искал да Ви уведомим, че по предходни сигнали, свързани с други случаи, настоящият Председател на ДАЗД не се е съобразявал с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗЗДет, съответно не са подавани сигнали до МВР и Прокуратура, съответно случаите, за които е сезирана ДАЗД не са разрешавани по установеният от закона ред.

В този ред на мисли, а именно неприлагане на действащи законови разпоредби, обръщам внимание и на обстоятелството, че за предоставянето и ползването на социални услуги по отношение на деца и от деца, в голяма част от случаите (както и в конкретния случай) се извършва без съгласието на родителите и законните им представители, тъй като последните не биват уведомявани надлежно и по съответния ред, което води до липса на съгласие. По този начин изборът на социален доставчик се прави от съответната ДСП, което предполага „договорки“ между доставчикът на социална услуга и ДСП. По този начин се изразходват необосновано средства от държавния бюджет чрез държавно делегирани услуги.

За посоченото обстоятелство сме сигнализирали Председателя на ДАЗД с искане да упражни контрол по предоставянето на социални услуги по отношение на деца, по което искане все още нямаме отговор.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Моля, във връзка с всичко изложено, да разпоредите да бъде извършена проверка, като при установяване на посочените обстоятелства да бъде потърсена съответната персонална отговорност от компетентните длъжностни лица.

Снимка: in.pinterest.com

АКЦИЯ ПОДАРЪК

По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.

Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).

Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.

Снимка: ww.dailypress.bg

За правата на децата, когато грижата е алтернативна

За правата на децата, когато грижата е алтернативна

 Как да гарантираме правата на децата по най-добрия начин, когато те по една или друга причина са настанени извън тяхното семейство. Това бе темата, по която днес в Търговище бяха обучени 21 специалиста от екипите по приемна грижа, представители на Отделите за закрила на детето, приемни родители и други специалисти.

През миналата година Сдружение „SOS Детски селища“ заедно с други осем държави, в които работят „SOS Детски селища“, спечели проект, финансиран от Европейската комисия, за да направи обучение на професионалисти, които работят с деца в алтернативна грижа – за това как всеки един специалист в неговата професионална роля, заедно с неговите ежедневни задачи, да гарантира правата на детето по най-добрия начин. При разработването на проекта са били привлечени и международни експерти.
През тази година се провеждат обучения в пет региона на страната: София, Враца, Благоевград, Търговище и Габрово.
Днес обучение бе проведено в Търговище, като то е не толкова теоретично, а по-скоро е ориентирано към практиката. „През опита на специалистите ние извеждаме основните принципни положения. Всеки един от обучаваните има потребности и желание да сподели опита си и съответно проблеми, които среща“, разказа националният координатор на проекта Доника Колева.

Тя заяви още, че на лекторите им прави впечатление, че в Търговище има сериозен опит в предоставянето и на приемна грижа, и на други алтернативи. По време на обученията е бил направен и изводът, че има потребност всички специалисти, които се грижат за деца, да имат общото разбиране на техните проблеми и как те да бъдат гарантирани. За това и обучаваните са били събрани различни специалисти в една група, а не различни групи за различните специалисти.

Такава ще бъде и препоръката, която Сдружение „SOS Детски селища“ ще отправи на национално ниво след края на проекта. А именно всички, които по един или друг начин се допират до алтернативната грижа за деца да преминат базисно обучение. Като пример бяха посочени учители и преподаватели в училища и детски градини, лични лекари и т.н.

Източник: dariknews

Без права на детство

без права на детство

Аналог на западната система ли е българската „закрила на детето“?

В днешно време явно правото отстъпва пред политиката, а този факт изглежда да е нормално явление при положение, че много юристи нямат представа за имплицитната политика на социалната ни система. Властническия метод, по който работи държавния чиновник в никакъв случай не е в интерес на децата. Изглежда, че в България се копират западни модели (Европейски ценности), които дори нямат ясна дефиниция за понятието „Интерес“. Най-добрия интерес на детето се използва, като една абстракция, която в никакъв случай не е в полза на децата. Въпреки ясно дефинираните правила в нормативните ни актове, държавните избраниции и техните служители си позволяват да не ги спазват, като се прикриват зад фрази, които звучат хуманно и стойностно.

Факт е, че и много медии не желаят да дадат гласност на проблемите на децата случващи се в България. Изглежда има обяснение и за тяхното поведение, а най вероятно е участието им в кампании, които на пръв поглед са насочени в помощ на децата, но ако се поинтересуваме повече къде отиват събраните от тях средства, ще може сами да си направим извода за участието им.

Това, което може да видите във филма поместен в тази статия, може до голяма степен да ви илюстрира реалната ситуация, в която се намират децата по света. Тази ситуация е факт и в нашата държава, но за съжаление при нас няма излъчвани такива документални материали. Може би ще ви направи впечатление, че западния човек изглежда примирен (свикнал) със случващото се и го приема почти, като нормално явление. Такива може да са очакванията и към българския гражданин, а примирието е следствие на навик.

Дали е редно да свикнем и ние със случващото се с децата?

Автор: Йордан Тодоров

Филма може да гледате от тук:

Закрити са всички институции за деца с увреждания в България

ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИСъс закриването на Дома за деца с умствена изостаналост в с. Илаков рът, община Елена, вече всички специализирани институции за деца с увреждания в България са закрити.

В изпълнение на приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и План за действие към нея, са закрити всичките 25 институции от този тип, като процесът бе съчетан с различен подход за работа с децата с увреждания, насочен към развитието на техния индивидуален потенциал.

Успоредно със закриването на домовете, се осъществи качествена промяна в средата за живеене чрез новите резидентни услуги. По проект „Детство за всички“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“  2007 – 2013 г.“,  бяха разкрити 154услуги в общността, предназначени за ползване от 2099деца с умствена изостаналост.

Успешният резултат на деинституционализацията на децата с увреждания е благодарение на ефективното партньорство между държавата, общините и неправителствения сектор.

Източник:

Снимка:

Не пипайте децата

 

НЕ ПИПАЙ ДЕЦАТА

 

Translate