Защита правата на децата

РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!

Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.

Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.

Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?

Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.

Родителите престъпници ли са?

Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?

Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!

С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?

Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.

Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.

[poll id=“4″]

Дирекциите „Социално подпомагане“ ще контролират отпускането на еднократната помощ за първокласници

По 250 лв. еднократна помощ ще получат първокласниците, чиито семейства имат ниски доходи, реши правителството. С тези средства се очаква да бъдат подпомогнати около 46 000 деца, които тръгват на училище през септември т. г. За миналата учебна година с еднократна целева помощ в размер на 250 лева бяха подпомогнати 43 999 семейства за 44 849 деца, записани в първи клас. Изплатената сума за цялата страна е 11 212 250 лв. За учебната 2015/2016 г. бяха изплатени 11 157 292 лв. за 44 721 деца.

Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 400 лв. Помощта се отпуска без условие за доход за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето. На това основание за учебната 2016/2017 г. помощта получиха 1537 деца с трайни увреждания, 359 деца с един жив родител и 374 деца, настанени в семейства на роднини и близки и в приемни семейства.

Срокът за подаване на заявление-декларация за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година. Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване на първи клас.
Дирекциите „Социално подпомагане“ в страната ще извършват проверки в училищата за установяване на обстоятелството дали децата са постъпили в училище. За учебната 2016/2017 година бяха санкционирани 88 семейства, чиито деца не бяха постъпили в училище или детето, за което е отпусната помощта, не е посещавало редовно училище 3 поредни месеца.

Източник: АСП
Снимка: СВА

Благотворителна кампания

Закупувайки тази картичка Вие подпомагате каузата ни – децата да бъдат и останат отглеждани от биологичните си родители, да растат в здрава, семейна среда. Средствата ще бъдат използвани за подкрепа на деца и родители преживяли криза в социален или психически аспект, за да възстановят достойнството и правото си на нормален живот.

Картички може да поръчате на нашия адрес: гр. София, пл. „П. Р. Славейков“ 11 и на телефон: 02 950 3231

Тази благотворителна картичка е на Фондация „Защита правата на децата“. Нейната номинална стойност е 2 лв.

Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години

След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.

След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.

След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.

АКЦИЯ ПОДАРЪК

По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.

Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).

Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.

Снимка: ww.dailypress.bg

Инквизиция или социално подпомагане

Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.

Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.

Ето какво описва той:

Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.

Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.

И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?

Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър

Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0

Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар

Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то

не може да бъде гледано в домашни условия

и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар

заболя от вирусна инфекция

На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,

защото било… дете в риск /?/

написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше

психологически натиск да се откажем от детето си

и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши

с обикновен микробус, а не с реанимобил

Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а

вирусна и бактериална зараза

недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.

Йордан ТОДОРОВ

 

 

%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-2Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…

Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!

Отказват ни и възобновяване на делото

Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и  без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е  задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от  врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме  сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.

Еми МАРИЯНСКА 

Източник: БЛИЦ

Не се самозапалват само психично болни

1471003976-41-ralitsa-radeva4

Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация  “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров: 


ЙОРДАН ТОДОРОВ БЛИЦ“Ралица е от дупнишкото село Самораново. Тя заплаши, че ще се самозапали пред полицията в Дупница заради бездействието на властите да намерят сина й. Обърна се към нашата фондация за помощ. На срещата  изглеждаше адекватна, физическото й състояние обаче беше видимо лошо. Говореше бавно, оплакваше се от болки в крайниците, подуване на глезените, безсъние и умора. Беше с майка си и двете ми разказаха какво се е случило. Започнаха с това, че многократно са подавали жалби и сигнали до полицията  и прокуратурата, но нито веднъж не са получавали адекватна помощ от тях. Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

от страна на бивш неин приятел

с когото са живели на семейни начала. Лицето било добре известно на полицията, но никой не предприемал мерки срещу безчинствата му. Връзката им е белязана от скандали. Владимир, както се казва мъжът, я пребивал и я наричал шизофреничка, последно й откраднал колата. Когато подала сигнал до полицията, въпреки че назовала името му, била образувана преписка “срещу неизвестен извършител”. Владимир доброволно предал ключовете от колата в полицията. Впоследствие почнал да заплашва Ралица и семейството й през фейсбук. Част от заплахите били цинични, а в други се заканвал да изнасили 9-годишния й син и да убие родителите й. Ралица подава сигнал до полицията, като прилага разпечатка от тези заплахи. Твърди, че и до момента няма обратно отговор на този сигнал?!? А ситуацията ставала все по-напрегната. Докато един ден по-големият й син – момченце на 9 години, отива на пазар и не се връща вкъщи. По-късно самото дете разказва, как по пътя видяло бившия приятел на майка си, който му предложил да го закара, но момчето отказало. Тогава мъжът слезнал от колата и го сграбчил, качил го в колата си и отпрашил в посока Сапарева баня. Детето поискало да се обади на майка си, но Владимир изтръгнал телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на колата. Момчето направило отчаян опит да скочи от колата, но мъжът заключил вратата, спрял, слязъл и…

го убол с някаква спринцовка

Това ми разказа в личен разговор и самото момче, което ми каза, че не помнело нищо след това убождане?!? Картината му запечатва само момент, в който някакъв мъж /не Владимир, а друг/ му казал, че “ако стои мирно и е тихо, майка му и брат му ще са добре”. Примряло от страх, то не осъзнавало, че се намира на тавана на собствената им къща. /?/ Разбрало това едва когато вижда майка си и полицай. Като го откриват, по настояване на Ралица момченцето веднага е заведено за кръвни проби в болница, но там, според нея, му били взели само урина. Социални работници завели детето в т.нар. синя стая. Там с малкия разговарял психолог, който го попитал дали не мрази брат си от ревност към майка си

да се е ”скрил” на тавана?!?

Междувременно Ралица пак е била пребита от бившия си, твърдят всички в семейството. Цялата синя и с подути очи отишла да си извади медицинско. Рентгенът показал, че има  счупени ребра. Тормозът около отвличането на сина й и всичко останало продължил цели 6 безсънни дни и нощи. За всички в семейството!..Владимир продължава да ги засипва със заплахи. В един момент Ралица – изтощена и отчаяна, решава отново да потърси полицията, но оттам й отвръщат на местен диалект с:

„Що ма?! Ти па/к/ ли си заключи на тавана сино?“.

1471003977-41-ralitsa-radeva1

Именно това е моментът, в който тя осъзнава, че  е безсилна да се справи с  неразбирането от страна на околните. Тогава спонтанно казва, че ще се  самозапали в знак на протест срещу институциите. За да й обърнат внимание!.. Още същия ден, в който обявява намерението си, обаче, Ралица е настанена в психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“  ЕООД – гр. Дупница. По думите й, лекуващият й лекар – д-р Александър Паризов, й изписва лечение с “Рисар” – лекарство, от което тя започнала да се чувства “особено”. Търси съвет от доктор, който е запознат със здравословното й състояние – че е с един бъбрек и пр. Ралица  му описва състоянието си на умора, оттичане на краката, забавен говор и движения,  обилно слюноотделяне и пр., и лекарят я съветва да спре лекарството, тъй като приемът на “Рисар” изисквал специално внимание при хора с бъбречни проблеми. Дни след изписването на Ралица от болницата, майка й отива да получи епикриза, и в нея прочита, че заключението на психиатрите е, че дъщеря й страда от параноидна шизофрения?!? Хората от близкия семеен и приятелски кръг на Ралица обаче не вярват в това. Те са на мнение, че жената е нормален, но психически изтощен човек, заради всичко преживяно, и че причината за отчаянието й е липсата на съдействие и разбиране от страна на овластените да въдворяват ред в обществото ни. И според мен лично, като професионален психолог, медицинското становище за Ралица е погрешна квалификация за

човек, изпаднал в екзистенциална безнадеждност

1471003976-41-ralitsa-radeva5
Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

В търсенето на социална справедливост изнервянето у такива хора стига до горещата си точка – отчаянието, и по този начин от само себе си отключва суициден момент. Отчаяните хора стигат до желанието да сложат край на живота си под напора на силно емоционално изживяване, предизвикано от поредица негативни събития в техния живот. Мога да ви направя цял списък от нормални хора, които не само са се заканвали като Ралица, но реално са посягали на живота си поради нарастващото у тях убеждение, че никой не иска да чуе отчаяния им зов за помощ. Проблемът става обществено значим именно поради факта, че не се самозапалват само шизофреници и няма защо да си заравяме главите в пясъка, като щраусите, за да прикриваме този факт от действителността, в която живеем. Пак казвам – аз не съм нито следовател, нито лекар, но се питам: Ако тази жена си е измисляла параноично всичко това, параноици ли са и нейната майка, синът й?! Къде е гражданското общество наоколо?! И защо тези хора да си измислят всичко това, ако не са се чувствали застрашени?! – В крайна сметка, трябва ли, за да прикриваме проблемите си от обществен характер,  да квалифицираме тези случаи тутакси като психично заболяване. Не хвърляме ли по този начин “вина” върху жертвите, като набързо ги изкарваме  “луди”?! Трябва най-сетне да си дадем сметка, че не се самозапалват само психично болни хора!..”, каза за “ШОУ” психологът Йордан Тодоров.

1471003976-41-ralitsa-radeva8

Източник: Блиц

Разкажи история – спечели награда

Фондация „Защита правата на децата“ организира кампания за популяризиране на случаи, които са следствие от намесата на държавни политики, институции и служители, нанесли травми върху деца, родители и семейства.

Всеки един от случаите ще бъде публикуван на сайта на фондацията http://zpd.bg/ и страницата ни във фейсбук https://www.facebook.com/zpd.bg/ .

На 01.09.2016 г. ще се организира томбола, на която ще се изтеглят на случаен принцип имената на трима участници, които ще получат съответните награди за принос в популяризацията на нанесените вреди върху деца и семейства.

Да имаш или да бъдешПърва награда: Грамота, книга – „Да имаш или да бъдеш“ (Ерих Фром) и съдействие по случая.

Втора награда: Грамота и чаша с логото на Защита правата на децата.

Трета награда: Грамота.

Вашите истории изпращайте на имейл адрес: info@zpd.bg  или гр. София, пл. „Славейков“ № 11, ет. 6, офис 3

Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния свят

КАК НЕ СИ КУПИХ БЕБЕФани Давидова има син, който е осиновила и обича до безумие, но преди да се срещне с него, е успяла да се забърка в куп трагикомични сцени на престъпна дейност, включващи “добри” хора и “ангели” на милосърдието. Затова е тук да ви разкаже своята история, защото е чудесна и да ви даде смислени съвети, които задължително трябва да прочетете. Дори да не искате да осиновявате дете

Вие, приятели, които не сте се сблъсквали лично с темата осиновяване, наивно си представяте осиновителите като едни  благородни хора, превалили средната възраст, кротки и благи, живеещи сред тъжен лукс и самота сред високите стени на дома си, потънал в тишина без детски смях и тропот на малки крачета. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че току що родилата жена е най-красивата жена на света.

Обикновено осиновителите просто искаме деца  – това е. Много е просто и елементарно и далеч не е сърцераздирателно .

Да бъда майка е детската ми мечта – ама, честна дума.! Тя, някак си, вървеше до мен докато следвах, започнах работа, смених едно, две до 5 гаджета. В името на милата ми майка няма да разказвам  за  следващите ми твърде приключенски 7 години. Прескачам и 6-те по-кротки такива , макар да са  достоен ситком с декор репродуктивна клиника и основна сюжетна линия – стерилитет. След впечатляваща сума пари, жално преизчислена от мен в панталони Зара, блузки Манго и пътуване до екзотична дестинация, а де факто потънала  в безмилостния свят на фармацията и медицината под формата на 6 инсеминации и едно инвитро, на 33 годишна възраст, решихме  да осиновим дете.

В България, ако двойка живее заедно повече от година, година и половина и на жената не й се подуе коремът, хората почват да говорят, нали разбирате … става неприлично някак. Съседите се мушкат в ребрата, лелките поклащат глави след тях:„Абе, ГОРКИТЕ, сигурно имат проблеми….”. Роднини, колеги, приятели, постоянната клиентела на фризьорския салон започват да се тревожат, настъпва една такава неяснота и силна обща загриженост по репродуктивното здраве на процесната двойка. Постепенно, първите смелчаци настъпват и атакуват с шеговитото „Е хайде де … няма ли вече да ха хаааа… нали …”. Смутената двойка отбива изчервено щурма с шаблона „Когато му дойде времето ”. И понеже за нетърпеливото общество времето върви бързо, пък ничий корем не се подува, започват да валят абсолютно непотърсени съвети за мощен подем на фертилността, включващи клечане над врящи зелки и къртичини, подпъхване на заешки лапички на едни определени места и прочие. А има ли глупостта двойката да съобщи, че мисли в посока осиновяване, е тогава, ах, леле, майко мила каква всеобща възбуда настава. Като начало, двойката е засипана с истории (абсолютно “истински”!!!) за неуспешни осиновявания, в които родителите винаги са мили хора, които отглеждат дете с цялата си любов и с цената на много лишения, а то накрая неблагодарно ги: – зарязва и/или разфасова и/или открадва парите им и става наркоман. Може и в обратна последователност – първо става наркоман, после им открадва парите, но при всички случаи историята няма благоприятен финал. След тази окуражителна серия следва хорър сценарий за това как осиновеното дете предателски започва да търси биологичното си семейство, намира го и после съвместно извършват гореизброените действия с осиновителите. Ако двойката и след тези разкази се заинати, покаже твърдоглавие и настоява за осиновяването, подкрепящия тим въздъхва примирено и с изречението „Е добре де, добре, щом все пак сте решили … да видим как да помагаме.”

Роднини, близки приятели и по-далечни познати обсъждат вашия филм и често съвсем добронамерено търсят ВРЪЗКИ, така че вие да се сдобиете с най-здравото, най-розовото и най-дебелото бебе с ГАРАНТИРАН произход. Ще останете много изненадани да узнаете, че всичките ви познати са тесни специалисти по проблемите на осиновяването в  България.  Повечето  с абсолютна увереност ще ви заявят, че системата е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш, отколкото да я следваш.  Сега, не че те  познават лично поне  един осиновител,  не че знаят каква е процедурата,  обаче „са чули от чичото на техен познат от съседния блок, че ТО ТАКА НЕ СТАВА“.

Истината не е особено красива – в България деца се продават и купуват и това е факт. В този процес вероятно участват лица, работещи в родилните отделения на болниците. За този „пазар“ знаят и служителите в социалните служби, но не разполагат с никакви законови инструменти да се противопоставят на тази практика. Правно нещата се оформят като припознаване или непълно осиновяване.

Как става на живо … или поне как стана с нас.

Далеч преди Facebook, най-разпространените женски социални арени бяха салоните за красота. Точно там моя приятелка, която позновам чрез астроложката си, ми каза, че нейна приятелка на приятелка може да ме свърже с агенцията, която ще осигури моето осиновяване, както е осигурила и нейното: “Много са симпатични, ще ви помогнат, това са прекрасни, безкористни хора.” Определям си среща в офиса на прекрасните и безкористни хора. Тръгвам с идеята, че ще се срещам със серафими, които организират дарения за детски домове и познават в детайли процедурата по осиновяване. Категорично не желая да влизам в схеми. По смътни причини не казвам на мъжа ми за предстоящата среща с ангелите на доброто.

Озовавам се в затънтен офис  на неправителствена организация, която, според регистъра на правосъдното министерство (хитра като стадо лисици, съм ги проверила предварително), се занимава със “социални дейности и международни осиновявания”.  Леко се притеснявам, докато се качвам по стълбите и вече съжалявам, че не съм казала на мъжа си скептик къде отивам.

Звъня. Отваря ми лелка на средна възраст, която сърдечно ме поздравява с изречението , че ако не ѝ се била обадила Юлето за мен, хич е нямало и да ми отвори даже. Повдигам вежда, защото не мога да разбера защо е тая предпазливост при всичката тая добрина и безкористност, която трябва да пръска отвред. Женичката започва да ми разяснява без излишни емоции как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, БЪЛГАРСКО бебе на възраст между 3 и 7 дни. Цената е 10 000 лв. С дълбока въздишка отронва, че нейният хонорар е някакви жалки 2000 лв. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал и други служители в системата: “Ама много поскъпна животът! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца. Много се корумпира тая държава, ей!”

Схемата, която ще приложим – припознаване. Ангелите имат установени контакти с лица, работещи в родилни отделения в директен контакт с жени, желаещи или колебаещи се да изоставят бебета си за осиновяване. В мига, в който в болницата се появи раждаща неомъжена жена (особено в ранна младост), системата се задейства и родилката бива наобикаляна и подпитвана „дали случайно пък няма да си остави детето“, „къде е таткото и ще се грижи ли той за бебето“, „защо толкова млада ще си съсипе живота с бебе на ръце“.  В момента, в който такава родилка реши или започне силно да се колебае дали да изостави детето си, на сцената се явяват милите посредници в ролята на спасители и поемат ангажимента да осигурят на детето весел и безгрижен живот. Като резултат от описаните кандърми, посредниците взимат декларация от биологичната майка за даване на съгласие за пълно осиновяване. Съпругът от кандидат осиновителската двойка припознава детето като свое рождено и така детето бива изписвано от здравното заведение на практика със законен родител – баща. След това съпругата от кандидат осиновителската двойка осиновява детето по реда на чл.82, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т. н.

Тук вече аз съм дошла на себе си, станало ми е ясно къде се намирам, псувам се на ум, че не съм казала на никого къде отивам, но външно съм цялата ирония и презрение. Прехвърлям крак връз крак, отмятам коса и казвам, че ще  стане страшно весело, ако съпругът ми припознае бебето,  което се прави предварително, а майката откаже да подпише декларацията.

– Е, вие пък веднага най-лошото си мислите – посредничката е силно разочарована от мен.
– Ами, напълно е възможно- сухо отвърщам – че може и после да иска още пари … – вече почвам да я дразня.

– Бе, къде ще им стигне акълът на тези за такова нещо, бе! – успокоява ме женичката – Това са малки ученички, забременели от професорите си (?!) – Сега тука не е ясно, какви ученички и какви професори, но явно стоката се рекламира – бебето ще е съчетание на здраве, младост и знания и опит.

Тук на сцената излиза подкрепление под формата на съпруг/съдружник, приличащ на валутен измамник от автогарата с прекрасни бели хавлиени чорапи.  Двамата дружно и съвършено спокойно ми обяснят кое как ще стане, все едно не се върши нищо незаконно. Подхвърлят реплики като: “Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете законно”, “Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците”, “Ако не до нас, до друга агенция ще опрете…” Измерват ме от глава до пети и казват: “Знаете ли какви бебета можем да ви намерим -красиви от манекенки, умни – от любовница на професор сме имали дете. Ученички – пълни отличнички … Става ясно, че държат на качеството – бебета на двойкаджийки не ми предлагат, защото давам вид на интелигентна.

Оставам с ледена физиономия и казвам, че схемата не ми се вижда сигурна и ще трябва да помисля. На изпращане милите съпрузи ме изпращат с “Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки, не е като едно време, когато се раждахме по 4-5 кила като дини.”

От въпросния офис излязох, олюлявайки се. Бях попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота! Двама непознати ми обещават да ми продадат бебе, без да се страхуват от нищо. В схемата участват посреднически агенции, лекари, сестри, социални работници, хора от съдебната система. И всичко това се смята в реда на нещата. Когато го разказвах на познати, отговорът най-често беше “Еее, ти не знаеш ли?” Ами не, не знам.

Сега сериозно!
Никога, ама никога не влизайте в подобна схема. Уверявам ви, че всяка една дума от уверенията на посредниците е абсолютна лъжа.  Какво още вероятно ще чуете?

  • Схемата не носи никакви рискове за вас – невярно
  • Със схемата не се нарушава нито един закон –   невярно
  • Биологичната майка няма да научи кои сте –      невярно
  • Ако опитате осиновяване по законния начин, нямате шанс, защото в домовете не се оставят здрави бебета –                                                            невярно.

Рискувате ли и какво точно, ако се поддадете на изкушението и решите да участвате в подобна сделка в качеството си на бебе-купувач?

Първо, а и най-близко до ума, посредниците разполагат с всички ваши лични данни, плюс данните на биологичната майка. Те могат, и това е напълно възможно, един чудесен ден да цъфнат на вратата ви и да опитат да ви изнудват.

Второ, също не много далече от ума – посредническата агенция може да бъде разкрита  и това никак не е изключено. През 2009 г. подобна агенция бе спипана, а участниците в схемите й арестувани. Ако това стане, разследващите органи доста ще се зарадват на  архивите на посредниците, а вашите данни вероятно ще са там. Най-малкото, което може да ви се случи, е да бъдете привлечени като свидетели по повдигнато обвинение по чл.182а от Наказателния кодекс.

Трето, биологичната майка на детето няма как да не научи кои точно сте вие по една много проста причина. Самото припознаване (Чл. 65 от СК) се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, което задължително съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител. Това означава, че седем дни, след като припознаете детето, биологичната му майка ще получи служебно съобщение кой точно е припознал детето (това се прави с цел евентуално оспорване на припознаването от нейна страна). Момент! Става още по-хубаво – съгласно чл.66, ал.1 от СК, биологичната майка има право да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Едва ако след това припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. И накрая, в делото, в което съпругата следва да осинови бебето на съпруга си, съдът я призовава. Обикновено, заети с добри дела, посредниците пропускат да споменат този дребен детайл пред осиновителите. Ще го научат, едва когато парите са платени, а припознаването направено.

Четвърто, Наказателният кодекс, чл.182 а, категорично санкционира посредничеството при осиновяване. Макар да е трудно вие конкретно да бъдете привлечени като съучастници в извършеното деяние, готови ли сте да участвате, макар и по косвен начин, в извършването на престъпление?

Пето, дори да приемем, че нито една от горните заплахи няма да се сбъдне, след години ще трябва да обясните на вече порасналото си дете защо е осиновено само от майка си, а баща му се води негов биологичен баща. Този факт няма да как да бъде скрит, защото ще присъства в съдебното решение за допускане на осиновяването. Готови ли сте да разкажете на детето си подробности за схемата… за парите, които сте платили за него? Как ще разсеете евентуалното му съмнение, че е „купено” от биологичната му майка? Не залагайте подобни бомби в най-прекрасното нещо, което ви предстои.

Дете в България се осиновява лесно. В зависимост от вашите изисквания осиновяването е напълно възможно в рамките максимум на две години. За това не е нужно да дадете дори един шоколадов бонбон подкуп.

 

Източник: Майко Мила

Translate

Защита правата на децата

Абонирайте се за бюлетин