СТАНОВИЩЕ ДО ГОСПОЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА ОТНОСНО ПРОМЕНИ В СЕМЕЕН КОДЕКС – „СПОДЕЛЕНО РОДИТЕЛСТВО“
ДО
Г-ЖА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА
ebelobradova@gmail.com
СТАНОВИЩЕ
Относно: промени в Семеен кодекс – „Споделено родителство“
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за промени в Семеен кодекс (СК), следва де се вземат предвид съществуващите разпоредби в СК, както и в различни от него нормативни актове, с които са уредени някои отношения от наболелите проблеми свързани с „родителските конфликти“.
Както стана ясно на кръглата маса проведена на 30.01.2024 г. в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание на Република България, в годините проблема с „родителските конфликти“ ескалира.
В дългогодишната си практика наблюдаваме, че развитието на конфликтите започват от тълкуването на разпоредбата на чл. 59 от СК, а именно ал. 2 „…упражняването на родителските права“.
В годините сме срещали породени проблеми от тълкуването на тази разпоредба от страна на множество институции отнасящи се до закрилата или грижите за децата , в това число образователни.
Видно от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от СК – „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.“. В цитираната разпоредба законодателя е предвидил равноправието на двамата родителите по отношение на правата и задълженията на децата им, което само по себе си е целта на състоялата се кръгла маса.
При постановяването на съдебни актове съобразени с разпоредбата на чл. 59 от СК се изписва, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на единия от родителите. В следствие на текста на разпоредбата на чл. 59 от СК и създадената съдебната практика по нея, институционалните служители и администрацията на Република България, тълкуват че родителят, на който не са постановени родителските права е безправен и не може да извършва правни действия от страна на детето си. Често се тълкува, че „постановения режим на лични отношения“ с детето на единият от родителите е единствената възможност на за срещи и реални контакти между тях. Съответно се възприема, като ограничителна мярка по отношение на „неотглеждащия родител“ спрямо детето, като не се взима предвид разпоредбата на чл. 122 от СК. Този вид тълкуване от страна на държавни служители, води до влошаване на отношенията между двамата родители и децата, както и до нарушаване на правата и задълженията им.
В годините в чл. 59 се въведоха промени и допълнения, които въвличат административния орган в лицето на Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД). Историческите факти сочат, че преди намесата на цитираната институция се поражда конфликти между родителите, а ако такива са налични, то те се задълбочават. Често социалните доклади са непълни, неточни и с дефицити относно целта на изследването. В по-голяма част от случаите, ДСП издават направления за социални услуги, които сами по себе си са огромно перо от държавния бюджет. За да бъдат усвоени средствата от „Доставчиците на социални услуги“, държавата предоставя парични средства за реализиране на дейността им. Отпускането на тези средства не става пропорционално за всички „Лицензирани доставчици“, а за определен кръг такива, които в годините станаха поименно известни за обществото. Отпускането на тези средства „за държавно делегирана дейност“ държавата отпуска през общините ( на 19.01.2015 г. се провеждане кръгла маса в Народното събрание на Република България на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес?“). Още тогава бяха изнесени данни за усвояването на средства от държавния бюджет. Стана ясно, че „Доставчици на социални услуги“ са предлагали пари на директори на ДСП, за да им бъдат издадени направления към тях. Оказа се, че и конкурсите към общините за финансиране на „Доставчиците“ е предпоставка за корумпиране. В последствие са обсъждаха механизми за пропорционално разпределяне на държавните субсидии, които да достигнат до всички доставчици.
Беше извършен одит от Сметната палата за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г., по който бяха констатирани нарушения.
В този период се установи, че Агенция за социално подпомагане разполага с вътрешна нормативна база, която не е видна от гражданите на Република България, но поражда правни действия и последици за деца, родители, доставчици и др. Част от тази вътрешно нормативна база, която противоречи на законите на Република България е указание на Ивайло Иванов с изхд. № 9103-10/29.01.2015г.. В указанието се коментират нормите на Конституцията на Република България и Закона за закрила на детето (ЗЗД-то), като се тълкуват нормите по отношение на:
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с родители, настойници и попечители.
- Националната правна рамка не предоставя допускане на адвокати на срещите на социалните работници с деца.
- Националната правна рамка не предпоставя предоставяне на оригинални и/или копия на адвокати и родители от работните протоколи от срещите и докладите, включително и за запознаване по граждански дела, освен когато същите са представили съдебно удостоверение.
През 2019 г. се направиха промени в СК, част от които са именно в чл. 59 от СК. С тях се засили намесата на административни органи, в това число ДСП, които допълнително утежняват гражданския процес и допринасят за задълбочен „родителски конфликт“ и усвояване на средства от държавния бюджет.
Част от сочените социални услуги се явяват предпоставка за множеството водени дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Пример са „Кризисните центрове“, като социална услуга финансирана от бюджета (по данни от решение № 847 от 28.11.2023 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Решение № 346 на Министерски съвет от 2023 г. за приемане на стандарти за делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2024 г., социалната услуга „Кризисен център“ е с „Натурален показател“ 367 и „Стандарт“ 25 553). Ползването на този вид услуга става чрез едностранно подадено заявление за ползване на „социална услуга“. Въз основа на което се издава направление за ползване на социална услуга от директора на съответната ДСП. Достатъчно за издаването на подобен вид направление е твърдението на родителя, че е жертва на домашно насилие и е заявил ползването на този тип услуга. Често издадените направления са за жени и деца (случаи за мъже и деца не са ни известни). Не е необходимо да има издадена от съда ограничителна заповед или издадена такава с най-леката мярка, а именно „да се въздържа от извършването на домашна насилие“. В подобни случаи, административния орган издал направлението „съдейства“ на доставчика за интерпретацията на възникналата ситуация, за доказване на „Домашно насилие“, с което обстоятелство допълнително се влошават отношенията между страните. В такива случаи, другият родител е ограничен от срещи с детето си без да е налична законна предпоставка. Съответно се създава ситуация, в която детето бива поставено в риск от отчуждение (при децата времето тече по-бавно отколкото при възрастните).
Предвид изложените факти и обстоятелства може да се направи изводът, че в по-голяма степен от случаите на „родителски конфликти“, предпоставката за възникването, съответно и за задълбочаването им не опира до законови промени, а до водената политика.
Относно съществуващите механизми за изпълнението на съдебните решения касаещи „режим на лични отношения“, такива съществуват в чл. 64 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законодателят е предвидил диспозитивна разпоредба, с която е предоставил на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) оперативна самостоятелност, като издава „разпореждане“. Предвиденият правен способ дава възможност за защита и съхранение на живота и здравето на детето в случаите, в които единият от родителите не изпълнява съдебно решение за режим на лични контакти. Законът предвижда санкции при неизпълнение на „разпореждането“ , а именно налагане на глоба от 100 до 500 лв., а за маловажни нарушения глоба 50 лв. Законодателят е предвидил и задържане на лицето, което не е изпълнило „разпореждането“.
В чл. 12 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени мерки „…с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“. Чл. 13 от ЗАНН предвижда „За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“. Видно от цитираните текстове е, че приложното им поле попада в компетентността на административните органи, като нормите имат както превантивно, така и възпитателно действие.
Смеем да твърдим, че са налични и други налични нормативно установени механизми, с които да се предотвратят създадените проблеми.
Предвид изложеното, считаме че следва да се обърне внимание на чл. 59 от СК и постановяването на съдебни решения по нея. Следва да се премахнат от гражданския спор социалните служби, което ще разтовари дейността им и ще имат възможност да се занимават с деца в реален риск. Също така ще предотвратят издаването на направления за социални услуги, с което ще се облекчи държавния бюджет и злоупотреби със ЗЗДН. Важно е да се сведе до знанието на държавните служители и администрацията, хипотезата на чл. 122 от СК, като се разясни, че родителите са равноправни, освен в случаи на изрично ограничаване на правата им по съдебен ред.
Изключително важно е да се ревизира получаването на държавна субсидия, както и тя да бъде разпределена пропорционално на лицензираните доставчици.
Не на последно място да се даде прозрачност на вътрешно нормативната база на институциите, която лишава гражданите на Република България да оспорват неправомерните в нея актове, които към настоящия момент са недостъпни, а пораждат правни последици.
Също така трябва да се обърне внимание на водената политика в ясли, детски градини и училища, с цел активно включване на двамата родители в процеса на адаптация, изграждане на навици на децата, както и на всички процеси свързани с децата. Следва контакта между служителите във въпросните институции с родителите и децата да са реални, а не виртуални. Това е важно за изграждането и заздравяването на връзката между институция, родители и деца. Важно също е да се спазва законодателството на Република България, с цел личен пример на подрастващото поколение. В допълнение и за яснота ще изложим пример, че (в училищата принуждават родителите да разписват декларации, които следва да имат доброволен характер. Принуждават децата да се подписват на документи, без те да имат това право и задължение, както и техният подпис не поражда правни действия и не съответстват на действащото законодателство).
Молим със становището да бъдат запознати народните представители на 49-о Народно събрание.
С настоящето заявяваме, че желаем да бъдем информирани и да участваме по бъдещи законодателни инициативи и политики.
СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ
СТАНОВИЩЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, моля да вземете предвид следните предложения:
§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията от работните групи по изработване на Националната стратегия за детето са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
2. Досегашната ал. 4, става ал. 5
§ 2. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 2, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 3. В чл. 5а се правят следните допълнения: Досегашен текст става алинея 1: (1). Добавя се ал. 2: „(2) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 1, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на
Министерски съвет, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 4. 1. В чл. 56 се правят следните допълнения: Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията преди издаването на наредбата по ал. 2 са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Държавната
агенция за закрила на детето.“
1. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 5. 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните допълнения: В ал. 1 се добавя изречение второ: „Уведомлението не може да бъде анонимно, а в случай на такова се проучва подателя. В случай на подадена невярна информация се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 11, като получилия уведомлението подава сигнал до Прокуратурата.“
2. В ал. 3 след думата „незабавно“ се добавя, „но не по-късно от края на работния ден, в който е постъпил сигналът“.
3. В ал. 4 след думата „компетентност“ се добавя: „но не по-късно от деня, следващ денят, в който е подаден сигналът“.
4. Добавя се нова ал. 6: „(6). При неизпълнение на задължението по ал. 3 и ал. 4 се налага глоба, предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 6.1. В чл. 8, ал. 1 се правят следните допълнения: Добавя се изречение 2 и 3: „При постъпил сигнал за дете в риск, със съдържанието му задължително се запознават законните представители, преди да бъдат предприети мерки по закрила. При поискване от законния представител на детето, съответното длъжностно лице му предоставя заверен препис от сигнала в рамките на три дни. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
2. В ал. 4 се създава изречение второ и трето със следните текстове: „В случай, че на родителите, настойниците или попечителите, които полагат грижи за дете, се наложи временно да отсъстват, те са длъжни да определят пълнолетно дееспособно лице, което да полага грижи за периода на отсъствието им, което е длъжно да спазва разпоредбите на чл. 8. Определянето и съгласието на лицето, което поема грижата за детето, се осъществява писмено с нотариална заверка на подписите. Когато пълнолетното и дееспособно лице е роднина на детето, определяне и съгласие не е необходимо.
3. Добавя се нова ал. 11: „(11) При поискване, законните представители на детето имат право да получават всякаква информация и документи относно детето (включително работни протоколи от срещи, сигнали, доклади и становища), в заверен препис, от всички съответни длъжностни лица. Съответните длъжностни лица издават заверените преписи от документи в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 7. 1. В чл. 11а, ал. 3 се изменя: „(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие, със съгласието на законните му представители, за разгласяване на сведения и данни.
2.Създава нова ал. 4: „(4). На законните представители задължително се предоставя всякаква информация, сведения, данни и документи, свързани с детето, включително посочените в чл. 8, ал. 11, при поискване от тяхна страна. Преписи от документи се издават в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 8. Чл. 13 се допълва. След думата „интереси“ се добавя ново изречение: „Независимо от предоставената информация и консултиране, съответното длъжностно лице задължително предоставя на законните представители събраната от детето информация. В случай на непредоставяне на събраната информация, на съответното длъжностно лице се налага санкцията, предвидена в чл. 8, ал. 11.“
§ 9. 1. В чл. 15, ал. 3 се отменя.
2. Ал. 4, изречение второ придобива следната редакция: „При необходимост съдът назначава вещо лице със съответната квалификация.“
3. Ал. 6 се изменя: „(6). При констатиран риск, съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя доклад.“
§ 10. 1. В чл. 18, ал. 2 се добавя изречение 2: „Становището на Националния съвет за закрила на детето се публикува на сайта на Държавна агенция за закрила на детето, заедно с направените преди приемането му предложения.“
2. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията на Национален съвет за закрила на детето и стенограмите от тях са публични, като последните се публикуват на сайта на Държавна агенция за защита на детето.“
§ 11. 1. в чл. 20 се добавя ал. 3: „(3) Служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да притежават необходимата професионална квалификация, придобита във виеше учебно заведение, отговаряща на заеманата от тях длъжност, с минимална образователна степен „бакалавър“. В отдел „Закрила на детето“ служителите следва да притежават съответната професионална квалификация за работа с деца, с минимална образователна степен „бакалавър“.
§ 12. 1. В чл. 21, ал.1, точка 5 се допълва, като след думата „деца“ се добавя „в това число:“.
2. На точка 5 се добавят букви „а“, „б“ и „в“:
а) директорите на дирекция „Социално подпомагане“, съвместно с кметовете на общините, са длъжни да осигуряват общински жилища на нуждаещите се биологични семействата и родители, отглеждащи деца в риск;
б) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за осигуряване на място за нуждаещите се деца в риск в ясли, детски градини и училища;
в) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за предоставяне на финансова и/или материална помощ на биологични семейства и родители на деца в риск;
3. Ал. 1, т. 10 се изменя: „При налични данни, отнасящи се до компетентността на друга институция, сигнализира незабавно полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата.“
4.Чл. 21, ал. 1, т. 15 се изменя: „в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган докладът и становището се предоставя в заверен препис на законните представители, в това число на двамата родители, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, а в случаите на дете, навършило 14 години, се предоставя и на него, ако това не би навредило на неговия интерес.“
5.Чл. 21, ал. 2 се допълва, като след „ал. 6“, се добавя: „в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 3.“
§ 13. Чл. 22в, ал. 1 се изменя като думата „едномесечен“ се заменя с „14-дневен“.
§ 14. Чл. 22д се изменя: „В това производство съдът служебно събира доказателства и подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.“
§ 15. Чл. 23, т. 1 се допълва като след думата „осигуряване на“ се добавя: „финансова, материална, жилищна,“
§ 16. 1. Чл. 25, ал. 1, т. 1 се допълва като след думата „ограничени“ се поставя запетая и се добавя: „установено с влязло в сила съдебно решение.“
2. Чл. 25, ал. 1, т. 2 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „след като дирекция „Социално подпомагане“ е изчерпала всички мерки по чл. 23.“
3. Чл. 25, ал. 1, т. 4 се изменя като думата „сериозна“ се заменя с „непосредствена“.
4. Чл. 25, ал. 2 се изменя и допълва: „(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато е доказано, че се налага спешното му извеждане.“
5. В чл. 25 се създава нова ал. 3: „(3) При възникване и установяване на основанията по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 4. “
6. В чл. 25 се създава нова ал. 4: „(4) При настаняване извън семейството се спазва следната поредност: роднини, близки на родителите на детето, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, като съгласието или отказът за настаняване на роднините и близките на семейството следва да са установени с писмена декларация по смисъла на чл. 27, ал. 3 и ал. 4.“
§ 17. 1. Чл. 26, ал. 1, изречение второ се допълва като след думата „ред“ се поставя запетая и се добавя: „в случай, че са изчерпани мерките по чл. 23.“
2. Чл. 26, ал. 3, т. 1 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „който трябва да съдържа само обективни факти, проверени и установени от компетентни органи. Съдържанието на доклада не обвързва административния орган и съда при постановяване на техните актове.“
§ 18. 1. Чл. 27, ал. 1 се добавя изречение второ: „Издадената заповед следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Предварително изпълнение по чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс се допуска само след като са изпълнени мерките, предвидени в чл. 23 от този закон, като се спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл. 27, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя с думата „едноседмичен“.
3. В чл. 27, ал. 3 след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
4. В чл. 27, ал. 4 след думата „близките“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 19. 1. Чл. 27а, ал. 1 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (1) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1 не подлежи на предварително изпълнение, освен в случаите, предвидени в закон и при изчерпване на мерките, предвидени в чл. 23 от този закон и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл. 27а, ал. 2 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (2) При оспорване на заповедта по административен ред, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ изпраща жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването й.“
3. Чл. 27а, ал. 3 се допълва, като след думата „съда“ се добавя запетая и се допълва: “а при допуснато предварително изпълнение се прилагат сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 20. 1. Чл. 28, ал. 1 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
2. В чл. 28, ал. 2 отпада изразът „може да“.
3. Чл. 28, ал. 3 придобива следната редакция“: (3) Съдът разглежда искането по реда на глава Двадесет и пета от Гражданскопроцесуалния кодекс „Бързо производство“ в открито заседание с
участието на: „.
4. В чл. 28, ал. 4, изречение първо се заличава.
§ 21. В чл. 29, т. 10 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 22. В чл. 30, ал. 1 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 23. 1. Чл. 33, ал. 1 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните отношения с него, а в случаите на обективна невъзможност от страна на родителите за осъществяване на личните контакти с детето, приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са длъжни да осигуряват присъствието на детето за осъществяването на контакт по местоживеенето на родителите. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.“.
2.В чл. ЗЗ, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 24. Чл. 34 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, но не се конституират като страна по делото и тяхното явяване не е задължително.“
§ 25. 1. Чл. 34а придобива следната редакция: „Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки на родителите на детето или в приемно семейство, с изключение на случаите по чл. 8, ал. 4, изречение второ и трето.“
2.В чл. 34а, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 26. В чл. 36 б, се добавя нова алинея 6: „(6) Компетентната дирекция „Социално подпомагане“ образува съдебно производство по установяване на произхода от бащата. В случай на невъзможност от страна на родителите да отглеждат и да полага грижи за детето се прилагат разпоредбите по този закон, а в случаите на отказ да отглеждат и полагат грижи за детето се прилагат разпоредбите на Семейния кодекс.“
§ 27. В чл. 46, ал. 3, се добавя точка 3: „т. 3. от страна на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето – с акт за установяване на административно нарушение, на инспектората към Министерски съвет, а наказателното постановление се издава от Министър председателя на Република България или от оправомощено от него длъжностно лице.“
§ 28. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, т. 5 се допълва и изменя, както следва:
1.1. б. „а“ се допълва: след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „съобразени с възрастта, нравственото и социалното му развитие.“
1.2. б. „д“ се изменя: „възможността на родителя да се грижи за детето, съобразена със социално-икономическото развитие на страната и населеното място по настоящ адрес.
1.3. б. “ж“ придобива следната редакция: ,,ж) грижата и помощта, оказани от страна на Държавата и общините“.
1.4. Досегашна б. “ж“ става нова б. „з“.
2. Точка 6 придобива следната редакция: „6. „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите, лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, както и на Държавата и общините за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.“
3. Създава са нова точка 21: „21. „Близки на родителите на семейството“ са лица или семейства, които са в тесни връзки или отношения по качества, интереси и др.
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за закрила на детето
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето има за цел да се усъвършенства и подобри законовата основа за осъществяване на държавната политика по закрила на детето.
Законопроектът дава възможност за въвеждане на прозрачност относно водената политика за закрила на детето от страна на административните органи и изпълнителната власт, основана на демократичен принцип и упражняване на контрол, гарантиращ запазване на семейството и правата на децата. Създадена е възможност за упражняването на контрол от страна на вишестоящите органи и съдебната власт върху действията на служителите и изпълнителните органи при изпълнението на техните задължения и законосъобразността на действия им.
Въведени са критерии, изискващи професионална квалификация на служителите, работещи в сферата на социално подпомагане и закрила на детето.
Предлаганите промени предвиждат участието на законните представители и семействата в административния и съдебен процес с цел гарантиране на висшия интерес на детето, а именно да живее и да се развива в средата, от която произлиза.
Основните промени са свързани с:
1. Разширяване на принципа за незабавност на действията по закрила на детето. Промяната се налага с цел осигуряване навременна защита на децата в риск.
2. Въвеждане на допълнителна административно-наказателна отговорност на отделни служители с цел повишаване ефективността на извършваната от тях служебна дейност и категорично спазване разпоредбите на закона.
3. Разширяване на принципа на „служебното начало“ от страна на съда с цел гарантиране на обективността при защита на децата в риск.
4. Въвеждане на възможността на законните представители с цялостно запознаване с обстоятелствата, свързани с опазване на най-добрия интерес на детето.
5. Осигуряване на по-широк кръг лица, близки на семейството на родителите, с които детето е в по-тясна емоционална връзка.
6. Предвижда се преди да бъде приложена мярката „настаняване на детето извън семейството“, да бъдат изчерпани мерките, предвидени за закрила в семейна среда.
7. Като превенция от „изоставяне на децата“ е предвидено участието на Държавата в установяването на произхода от бащата.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
РОДИТЕЛИТЕ ДОТУК!!!
Може би често сте се сблъсквали с този или подобен надпис. Може би ежедневно го виждате, когато си водите детето на училище.
Всекидневно ставаме преки или косвени свидетели на случващото се в училищата. Вероятно много от нас си задават въпроса какво се случва с децата ни, когато ги оставим в училище. Много хора треперят за децата си и търсят варианти, за да имат връзка с тях в периода им на обучение. Мобилните оператори бързо се възползваха от това положение и пуснаха устройства „MyKi – та“.
Редно ли е обаче това да е единствената връзка с децата ни?
Изпращаме децата си на един вход с една кабинка и вътре охранител, а срещу нас надпис, който макар и несъзнателно ни показва, че ние сме никои в тази сграда. Когато родител иска да влезе със своето дете до някой преподавател, му се отговаря, че има наредба на директора и се забранява достъпа на родители.
Родителите престъпници ли са?
Забързани за работа и притеснени да не закъснеем рядко се замисляме дали възбраната на училищата не е незаконна. В чл. 47. (1) от Конституцията на Република България се споменава, че: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Помага ли ни държавата или ни пречи да упражняваме правата и задълженията си към децата?
Днес често се случва някоя наредба да погазва правата ни!
С ограничаването на достъпа до училищата не нарушават ли не само нашите права, а и правата на децата ни?
Вероятно ни остава само да се молим да не се случи нещо с детето ни защото знаем как се размива отговорността в институциите. Възможно е дори да се окаже, че не някой друг, а самия родител е виновен за случилото се с детето му, тъй като не е предал детето на пълнолетен както изисква закона.
Темата не е изчерпана докрай и е важна за сигурността на децата ни, затова Ви молим да попълните анкетата по-долу.
[poll id=“4″]
Дирекциите „Социално подпомагане“ ще контролират отпускането на еднократната помощ за първокласници
По 250 лв. еднократна помощ ще получат първокласниците, чиито семейства имат ниски доходи, реши правителството. С тези средства се очаква да бъдат подпомогнати около 46 000 деца, които тръгват на училище през септември т. г. За миналата учебна година с еднократна целева помощ в размер на 250 лева бяха подпомогнати 43 999 семейства за 44 849 деца, записани в първи клас. Изплатената сума за цялата страна е 11 212 250 лв. За учебната 2015/2016 г. бяха изплатени 11 157 292 лв. за 44 721 деца.
Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 400 лв. Помощта се отпуска без условие за доход за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето. На това основание за учебната 2016/2017 г. помощта получиха 1537 деца с трайни увреждания, 359 деца с един жив родител и 374 деца, настанени в семейства на роднини и близки и в приемни семейства.
Срокът за подаване на заявление-декларация за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година. Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване на първи клас.
Дирекциите „Социално подпомагане“ в страната ще извършват проверки в училищата за установяване на обстоятелството дали децата са постъпили в училище. За учебната 2016/2017 година бяха санкционирани 88 семейства, чиито деца не бяха постъпили в училище или детето, за което е отпусната помощта, не е посещавало редовно училище 3 поредни месеца.
Източник: АСП
Снимка: СВА
Благотворителна кампания
Закупувайки тази картичка Вие подпомагате каузата ни – децата да бъдат и останат отглеждани от биологичните си родители, да растат в здрава, семейна среда. Средствата ще бъдат използвани за подкрепа на деца и родители преживяли криза в социален или психически аспект, за да възстановят достойнството и правото си на нормален живот.
Картички може да поръчате на нашия адрес: гр. София, пл. „П. Р. Славейков“ 11 и на телефон: 02 950 3231
Тази благотворителна картичка е на Фондация „Защита правата на децата“. Нейната номинална стойност е 2 лв.
Укриват ли социалните дете от майка му в продължение на десет години
След дългогодишно отсъствие от семейството си, 12 годишно момиче се върна при близките си. Служители на Дирекция социално подпомагане – Търговище го отнемат от близките му поради битов инцидент. Детето е било настанено в институция, а в последствие и в приемна грижа. Възможно е някой да се е опитвал да предреши съдбата на това невинно същество. Детето е дадено за осиновяване, а в последствие е разсиновено и отново съдбата го изпраща по домове от семеен тип. През целия този период майка му е искала да прибере чедото при себе си, но въпреки множеството запитвания от нейна страна към социалните служби, не получава никаква информация за местоположението на детето.
След поредното настаняване на детето в център от семеен тип, майка му получава призовка от съда. Това е щастливия момента не само за майката, но и за детето, което в продължение на 10 години е местено по институции около седемнадесет пъти. На делото то за първи път вижда майка си. Няма никакви спомени за нея, тъй като на двугодишна възраст е било откъснато от близките му. Радостта е неописуема за двете й сестрички, които я приемат с огромно желание.
След съдебна битка, детето успява да се прибере в дома си при близките. Няма нищо по-прекрасно от това детето да намери пътя към своето семейство, където да живее щастливо и обичано.
АКЦИЯ ПОДАРЪК
По идея на един от многото родители, които не успяват да видят децата си, дори и по празниците, предлагаме всеки потърпевш родител да изпрати подарък на детето си чрез изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ до своята рожба.
Примерен текст: Чрез изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане до (посочва се името на детето и адреса му).
Адреса на агенцията е: гр. София, ул. „Триадица“ № 2.
Снимка: ww.dailypress.bg
Инквизиция или социално подпомагане
Множество граждани от гр. Търговище се оплакват от местния директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане – Гергана Георгиева и споделят, че има „политически чадър“ над нея. Това стана ясно на среща в града с потърпевши от социалната система, организирана на 18.11.2016г. от народния представител д-р Султанка Петрова. На срещата присъстваха и представители на фондация Защита правата на децата, както и Анелия Торошанова водеща на предаването „Законът и Темида“ по БНР. Потърпевшите споделиха, че не само не работи правилно системата за социално подпомагане, а работи срещу децата и гражданите. Система, която се превръща в октопод и обхваща здравната, съдебната и други сфери.
Вчера в социалните мрежи изникна поредният случай в Търговище.
Ето какво описва той:
Е ТОВА СЕ КАЗВА В НАЙ-ВИСШИЯ ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. ЗАКРИЛА ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ ИЗВЪРШВАТ В ТОЗИ ОТДЕЛ И ОТ РЕГИОНАЛНАТА НА СП Дете настанено в Център от семеен тип за настаняване на деца и младежи с увреждания в гр. Търговище, е с множество увреждания. По преценка на детски психиатър д-р Веселка Василева, детето се е влошило рязко и е трябвало преди месеци да постъпи в клиника, за 24 ч. наблюдение. На същото мнение е и директорът на ЦНСТ-то, който дори е предложил детето да бъде настанено на друго място. 
Небезизвестната обаче г-жа Гергана Георгиева – Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Търговище, изпраща дясната си ръка – Ивалина Иванова в Отдел закрила на детето – Търговище и ИД Директор на дирекция социално подпомагане да наредят на социалния работник, водещ случая на детето и на Началник отдела да не изпращат детето в лечебно заведение и да издават заповед за прекратяване настаняването на детето в друг център! След отказа на социалните служби, детето прави суициден опит, в следствие на което се свиква спешна среща на всички отговорни за ЦНСТ-то и детето – представители на Болничното заведение в Търговище, Заместник кметът на Община Търговище – Е. Якубова, детския психиатър дал становище за спешно настаняване на детето в лечебното заведение, където да е под постоянно лекарско наблюдение, ОЗД и ДСП – Търговище. Въпреки поканата на Гергана Георгиева – директор на РДСП – Търговище, същата излиза в еднодневен отпуск и не отива на срещата, като дори не е счела за нужно да изпрати свой представител. Всички присъствали са възмутени от поведението на въпросната дама. Наясно с отговорността за детето в риск и притеснени от нов опит детето да посегне на живота си или да почине, заради влошеното си здравословно състояние, всички присъствали са взели решение да сигнализират АСП, ДАЗД, Здравното министерство и МТСП. Единствено ОЗД са „чупели пръсти“ от страх и са отказали да застанат зад шефката си Г. Георгиева.
Да припомним два много интересни факта – първия е, че детският психиатър упоменат по-горе е същият психиатър поставил диагноза и назначил медикаментозна терапия на дете, отново от гр.Търговище. За въпросното дете д-р Султанка Петрова е говорила в медии. ОЗД – Търговище, укрива здравословното състояние на детето и същото е осиновено от осиновител, който е смятал, че взима здраво дете. След като разбира, че е измамен, разсиновява детето, същото е местено още 15 пъти на различни места.
И още един факт ЦНСТ – то, упоменато по – горе е същият център, в който биологичното дете на приемната майка Антоанета Стоянова, спрямо което бяха извършени блудствени действия от служител на ЦНСТ-то. Същият е с шест осъдителни присъди и не е минал обучение за работа с деца. Но досъдебното производство от РУ “ Полиция“ – Търговище оневини господина и не се образува дело. Съвсем случайно, няколко месеца по-късно същият е освободен от длъжност (съвсем „случайно“). Питаме се какво става в гр. Търговище и докога децата ще страдат от действията на Гергана Георгиева и останалите отговорни институции, отговорни за децата, които са беззащитни и се нуждаят от помощ?
Освен това Г. Георгиева е завършила социални дейности, председател е на Съвета по осиновяване към Регионална дирекция социално подпомагане – Търговище, през последните две години, заместваше юрисконсулта на Регионална дирекция, от когото зависи, кое дете да бъде допуснато до осиновяване! Замествала е юристката си, защото е била по майчинство. Не е бил обявен конкурс за заместване, поради неизвестни факти! Въпросната дама явно има познания в много области – социални дейности, юрист, а сега и детски психиатър……ценен кадър
Почернените родители Ралица и Цветан Пееви: Убиха детето ни с вирус, а се измъкват с малформацията му!..
Постоянно ни натискаха да се откажем от Лъчезар
Лекарите не са богове, а човеци, и също правят грешки. Но не е морално грешките да се прикриват. Особено когато медицинските грешки, се оказват „гарнирани” и с парична облага. Поредният скандал с онкологичната клиника, който гръмна у нас, отново изважда на светло проблемите на родната медицина, поставена в зависимост от пазарната икономика. На същата, уви, са подчинени и социалните структури у нас. Председателят на фондация „Защита правата на децата“– Йордан Тодоров, дава гласност на един драстичен случай, в който фаталното съчетание на медицинския и социалния проблем, коства живота на едно българско дете. Ето какво са написали до него Ралица и Цветан Пееви от Бургас, родители на починалото дете Лъчезар Пеев. По казуса вече е повдигнато досъдебно производство.
„Лъчезар се роди на 12.05.2014 г. и почина на 06.09.2014 г. Бебето ни не живя и 4 месеца!… Раждането му бе в МБАЛ „Черноморска”- Бургас, със секцио, при нормално протекла бременност. Наблюдаващият цялата бременност лекар – доктор Ганчев, не даде никакви индикации, че има проблем с плода. След раждането на нас ни бе съобщено, че детето ни било с вродена малформация – т.нар. „микроцефалия“. Роди се с ниско тегло – 2 килограма, и бе поставено в кувьоз. Чрез изследвания бе установено, че е засегнато нормалното функциониране на мозъка на детето. Лекарите от отделение „Неонатология“ на болницата констатираха, че бебето ни няма развит сукателен и гълтачен рефлекс, и му бе поставена сонда за хранене. Детето остана в отделението две седмици. След изтичането на този срок обаче, лекарите ни съобщиха, че то
не може да бъде гледано в домашни условия
и следва да бъде настанено в друго заведение – ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ в Бургас. Лъчезар бе преместен в отделение „Рискови и недоносени бебета“, а от МБАЛ „Черноморска” ни уведомиха, че ще сигнализират Отдела за закрила на детето към ДСП – Бургас. Това било по закон, ни казаха. Бяхме извикани от социалния работник г-жа Йорданка Ценова. На срещата ни с нея в Отдела за закрила на детето ние изрично заявихме, че ще направим всичко възможно синът ни да бъде лекуван и че не желаем да го оставяме; че обичаме детето си и съзнаваме родителската си отговорност. Междувременно наши близки и роднини вече правеха опити Лъчезар да бъде хоспитализиран в Университетска болница – София, в Клиниката за детски и генетични заболявания, но това нямаше да се уреди толкова бързо, а от „Черноморска” ни предупредиха, че бебето трябва да бъде преместено в дома. Извадиха Лъчезар от кувьоза, което според нас бе рискова предпоставка за заразяване, и само след два дни опасенията ни се оправдаха – състоянието на нашето дете се влоши, Лъчезар
заболя от вирусна инфекция
На нас това не ни бе съобщено веднага, а го научихме по-късно. Детето ни бе отново бе върнато и хоспитализирано в МБАЛ „Черноморска”. По време на повторното му лечение лекарите пак настояваха, че причината за влошеното му здравословно състояние била неговата… вродена малформация. Получихме отказ за преместването на детето в София, с аргумента, че било рисковано да пътува. Това едва ли може да бъде убедително, при съвременните средства за медицински транспорт, защото можеше да бъде използван хеликоптерът, който е собственост на бургаската община и е точно за такива спешни случаи като нашия, но така и не бе направено нищо. Наложи се нашето дете да се върне в ДМСГД, като пак ни увериха, че там било в добри лекарски ръце. Този път обаче от Отдела за закрила на детето ни бе връчена Заповед за временно настаняване, подписана от директора на ДСП-Бургас – Снежана Атанасова. В тази заповед бе оказан срок от шест месеца на престой на бебето ни в ДМСГД, и че детето ни се настанява там,
защото било… дете в риск /?/
написаното страшно много ни обезпокои и потърсихме юридически съвет. Адвокат Силвия Иванова ни каза, че, да – има нарушения в тази заповед – че тя е написана така, че говори за социален риск, а детето ни беше не в социален, а в здравословен риск – нуждаеше се от специализирана медицинска помощ по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Всеки ден посещавахме нашето дете, като спазвахме Правилника за свиждания на ДМСГД – 1 час на ден. Не ни се разрешаваше физически контакт, но поне го виждахме. Ужасното бе, че всеки ден ни се оказваше
психологически натиск да се откажем от детето си
и да го оставим в дома. Написахме молба до директорката на дома и РЗИ-Бургас, както и до Отдела за закрила на детето, в която молехме за активни и ефективни действия от страна на директорката и медицинския екип в дома да бъде направена сериозна лекарска експертиза и адекватно на нея лечение на детето ни. Ефектът бе лош – получихме гневно обаждане от д-р Пепа Ралчева, в което тя сипеше заплахи и обиди по наш адрес. Още на следващия ден достъпът до бебето ни бе ограничен – от един час на десет минути, в присъствието на старшата сестра. Това бе грубо погазване на родителските и човешките ни права. Състоянието на Лъчезар видимо ставаше все по-тежко. Стигна се до оказване на спешна медицинска помощ, но само за 24 часа. Епикризата от МБАЛ-Бургас навеждаше на мисълта, че детето ни отново е било заразено с вирусна инфекция. Стана ни ясно, че в дома не може да се проведе активно адекватно лечение и съществува опасност за живота на детето ни. Внезапно, и без да ни уведоми, очевидно и директорката на дома стигна до това заключение и решава да изпрати Лъчезар на лечение в болница в Пловдив. Транспортирането се извърши
с обикновен микробус, а не с реанимобил
Не ни беше позволено да придружим детето си, а се наложи да следваме микробуса с личния си автомобил. Независимо от усилията на лекарите от УМБАЛ „Свети Георги“-Пловдив, на 06.09.2014 г. детето ни Лъчезар Пеев почина. От аутопсията, която бе извършена по наше настояване, стана ясно, че пряка причина за смъртта му не е вродената мозъчна малформация, а
вирусна и бактериална зараза
недопустима за лечебно заведение. През 2015 г. Окръжна прокуратура-Бургас повдигна досъдебно производство. Към настоящия момент обаче то се води едностранчиво, като се търси само лекарска небрежност и лекарска грешка, а според нас имат вина и социалните. До този момент не е разпитана директорката на Отдела за закрила на детето, по чиято заповед бе изведено бебето ни от МБАЛ „Черноморска”- Бургас, и настанено в ДМСГД. Чрез нейната заповед де факто ни бяха отнети родителските ни права и ние бяхме ограничавани да действаме и да взимаме решения като родители. Според нас главният причинител на всички проблеми и фаталните последствия, които доведоха до смъртта на детето ни, е именно ДСП, и в частност – Отделът за закрила на детето-гр. Бургас. Боли ни за нашето дете, но случаят „Лъчезар Пеев” не е единствен. Неадекватните заповеди, издадени от социалните, са тревожно зачестило явление у нас, което все повече се превръща в обществен проблем. Институцията, която би трябвало да закриля децата ни и нас, родителите, е неработеща, гнила и се е превърнала в инструмент за унищожение на българското семейство”, са написали злочестите родители на малкия Лъчезар.
Йордан ТОДОРОВ
Лилия и Димитър Стайкови още не могат да забравят първородната си рожба…
Д-р Димитър Стайков: А ние пък дори не можахме да погребем дъщеря си!
Отказват ни и възобновяване на делото
Димитър Стайков и жена му Лилия до миналата година пряко сили задържаха трупчето на дъщеричката си Мария във врачанската морга. Стайков е лекар и всячески се опитваше да докаже чрез експертизи и с професионалните си знания, че първородното му дете се е задушило след задавяне, поради небрежност на медицинския персонал в неантологичното отделение на болницата в Монтана. Накрая опечалените родители Димитър и Лилия не можаха и да погребат полуразложеното телце на малката Мария, защото липсваше задължителната метална идентификация, което породи съмнения дали това е тяхното дете?!? Правораздавателните органи пък прекратиха делото и отказаха възобновяването му.
Предположението на Стайкови е, че във фаталната нощ, когато дъщеричката им умира, детето е било оставено само и без надзор от медицинско лице. Д-р Стайков живее с вътрешното убеждение, че Мария се е задавила, борейки се с шишето, с което акушерката се е опитала да я успокои, за да не плаче. „Най-вероятно е била оставена „по ребро”, а не на гръб!…”, предполага бащата доктор и настояваше за повторна експертиза, която да докаже в каква поза е издъхнало детето му, което от медицинска гледна точка било важно обстоятелство. През миналата година за последен път д-р Стайков и адвокатът му се опитват да убедят съда, че това е наложително. Същевременно от врачанската морга го притискат да прибере трупа на детето си, макар че въпросителните по делото не са изяснени. Димитър, Лилия и техни роднини отиват в моргата и там ги чака нова неприятна „изненада”: „Видяхме един мумифициран труп, за който изобщо не бяхме сигурни дали е на нашето дете! Едно е ясно – че ако е тя, то трупът не е съхраняван добре!”, каза д-р Стайков пред репортер на „ШОУ”.
Еми МАРИЯНСКА
Източник: БЛИЦ
Не се самозапалват само психично болни
Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров:
“Ралица е от дупнишкото село Самораново. Тя заплаши, че ще се самозапали пред полицията в Дупница заради бездействието на властите да намерят сина й. Обърна се към нашата фондация за помощ. На срещата изглеждаше адекватна, физическото й състояние обаче беше видимо лошо. Говореше бавно, оплакваше се от болки в крайниците, подуване на глезените, безсъние и умора. Беше с майка си и двете ми разказаха какво се е случило. Започнаха с това, че многократно са подавали жалби и сигнали до полицията и прокуратурата, но нито веднъж не са получавали адекватна помощ от тях. Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие
от страна на бивш неин приятел
с когото са живели на семейни начала. Лицето било добре известно на полицията, но никой не предприемал мерки срещу безчинствата му. Връзката им е белязана от скандали. Владимир, както се казва мъжът, я пребивал и я наричал шизофреничка, последно й откраднал колата. Когато подала сигнал до полицията, въпреки че назовала името му, била образувана преписка “срещу неизвестен извършител”. Владимир доброволно предал ключовете от колата в полицията. Впоследствие почнал да заплашва Ралица и семейството й през фейсбук. Част от заплахите били цинични, а в други се заканвал да изнасили 9-годишния й син и да убие родителите й. Ралица подава сигнал до полицията, като прилага разпечатка от тези заплахи. Твърди, че и до момента няма обратно отговор на този сигнал?!? А ситуацията ставала все по-напрегната. Докато един ден по-големият й син – момченце на 9 години, отива на пазар и не се връща вкъщи. По-късно самото дете разказва, как по пътя видяло бившия приятел на майка си, който му предложил да го закара, но момчето отказало. Тогава мъжът слезнал от колата и го сграбчил, качил го в колата си и отпрашил в посока Сапарева баня. Детето поискало да се обади на майка си, но Владимир изтръгнал телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на колата. Момчето направило отчаян опит да скочи от колата, но мъжът заключил вратата, спрял, слязъл и…
го убол с някаква спринцовка
Това ми разказа в личен разговор и самото момче, което ми каза, че не помнело нищо след това убождане?!? Картината му запечатва само момент, в който някакъв мъж /не Владимир, а друг/ му казал, че “ако стои мирно и е тихо, майка му и брат му ще са добре”. Примряло от страх, то не осъзнавало, че се намира на тавана на собствената им къща. /?/ Разбрало това едва когато вижда майка си и полицай. Като го откриват, по настояване на Ралица момченцето веднага е заведено за кръвни проби в болница, но там, според нея, му били взели само урина. Социални работници завели детето в т.нар. синя стая. Там с малкия разговарял психолог, който го попитал дали не мрази брат си от ревност към майка си
да се е ”скрил” на тавана?!?
Междувременно Ралица пак е била пребита от бившия си, твърдят всички в семейството. Цялата синя и с подути очи отишла да си извади медицинско. Рентгенът показал, че има счупени ребра. Тормозът около отвличането на сина й и всичко останало продължил цели 6 безсънни дни и нощи. За всички в семейството!..Владимир продължава да ги засипва със заплахи. В един момент Ралица – изтощена и отчаяна, решава отново да потърси полицията, но оттам й отвръщат на местен диалект с:
„Що ма?! Ти па/к/ ли си заключи на тавана сино?“.
Именно това е моментът, в който тя осъзнава, че е безсилна да се справи с неразбирането от страна на околните. Тогава спонтанно казва, че ще се самозапали в знак на протест срещу институциите. За да й обърнат внимание!.. Още същия ден, в който обявява намерението си, обаче, Ралица е настанена в психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр. Дупница. По думите й, лекуващият й лекар – д-р Александър Паризов, й изписва лечение с “Рисар” – лекарство, от което тя започнала да се чувства “особено”. Търси съвет от доктор, който е запознат със здравословното й състояние – че е с един бъбрек и пр. Ралица му описва състоянието си на умора, оттичане на краката, забавен говор и движения, обилно слюноотделяне и пр., и лекарят я съветва да спре лекарството, тъй като приемът на “Рисар” изисквал специално внимание при хора с бъбречни проблеми. Дни след изписването на Ралица от болницата, майка й отива да получи епикриза, и в нея прочита, че заключението на психиатрите е, че дъщеря й страда от параноидна шизофрения?!? Хората от близкия семеен и приятелски кръг на Ралица обаче не вярват в това. Те са на мнение, че жената е нормален, но психически изтощен човек, заради всичко преживяно, и че причината за отчаянието й е липсата на съдействие и разбиране от страна на овластените да въдворяват ред в обществото ни. И според мен лично, като професионален психолог, медицинското становище за Ралица е погрешна квалификация за
човек, изпаднал в екзистенциална безнадеждност
Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие
В търсенето на социална справедливост изнервянето у такива хора стига до горещата си точка – отчаянието, и по този начин от само себе си отключва суициден момент. Отчаяните хора стигат до желанието да сложат край на живота си под напора на силно емоционално изживяване, предизвикано от поредица негативни събития в техния живот. Мога да ви направя цял списък от нормални хора, които не само са се заканвали като Ралица, но реално са посягали на живота си поради нарастващото у тях убеждение, че никой не иска да чуе отчаяния им зов за помощ. Проблемът става обществено значим именно поради факта, че не се самозапалват само шизофреници и няма защо да си заравяме главите в пясъка, като щраусите, за да прикриваме този факт от действителността, в която живеем. Пак казвам – аз не съм нито следовател, нито лекар, но се питам: Ако тази жена си е измисляла параноично всичко това, параноици ли са и нейната майка, синът й?! Къде е гражданското общество наоколо?! И защо тези хора да си измислят всичко това, ако не са се чувствали застрашени?! – В крайна сметка, трябва ли, за да прикриваме проблемите си от обществен характер, да квалифицираме тези случаи тутакси като психично заболяване. Не хвърляме ли по този начин “вина” върху жертвите, като набързо ги изкарваме “луди”?! Трябва най-сетне да си дадем сметка, че не се самозапалват само психично болни хора!..”, каза за “ШОУ” психологът Йордан Тодоров.
Източник: Блиц