Преди месец една млада жена написа във фейсбук страницата си, че обявява гладна стачка до, цитираме: “разкриването на цялото отвличане на сина ми и съучастниците на Владимир Владимиров, както и да понесат отговорноста си! Аз нямам пари и връзки, но никой няма да вреди безнаказано на децата ми! Това че съм с един бъбрек, без далак и амнезия няма да ме спре!”. По-нататък в писмото си жената обяснява: “На 30.06.2016 г. около 13:00 часа бе отвлечен невръстният ми 9-годишен син от криминално проявеното лице и бивш затворник Владимир Владимиров. Същият ми позвъни в 14:28 часа с искане за откуп от 30 000 евро, като за целта имах три дни да накарам родителите си да продадем семейната ни къща. Тъй като същото лице на 8.2.2014 г. след жестоко нанесен ми побой насилствено отне личния ми автомобил и полицията и прокуратурата го оправдаха, от тогава не вярвам в тези институции и се обърнах към медиите”. Това написа Ралица Радева и се обърна с гняв лично към премиера, че той “не познава страданията на хората” в България, а тя самата се “срамува, че живее в такава страна”. Каква е историята, разказана от председателя на Фондация  “Защита правата на децата” – Йордан Тодоров: 

“Ралица е от дупнишкото село Самораново. Тя заплаши, че ще се самозапали пред полицията в Дупница заради бездействието на властите да намерят сина й. Обърна се към нашата фондация за помощ. На срещата  изглеждаше адекватна, физическото й състояние обаче беше видимо лошо. Говореше бавно, оплакваше се от болки в крайниците, подуване на глезените, безсъние и умора. Беше с майка си и двете ми разказаха какво се е случило. Започнаха с това, че многократно са подавали жалби и сигнали до полицията  и прокуратурата, но нито веднъж не са получавали адекватна помощ от тях. Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

от страна на бивш неин приятел

с когото са живели на семейни начала. Лицето било добре известно на полицията, но никой не предприемал мерки срещу безчинствата му. Връзката им е белязана от скандали. Владимир, както се казва мъжът, я пребивал и я наричал шизофреничка, последно й откраднал колата. Когато подала сигнал до полицията, въпреки че назовала името му, била образувана преписка “срещу неизвестен извършител”. Владимир доброволно предал ключовете от колата в полицията. Впоследствие почнал да заплашва Ралица и семейството й през фейсбук. Част от заплахите били цинични, а в други се заканвал да изнасили 9-годишния й син и да убие родителите й. Ралица подава сигнал до полицията, като прилага разпечатка от тези заплахи. Твърди, че и до момента няма обратно отговор на този сигнал?!? А ситуацията ставала все по-напрегната. Докато един ден по-големият й син – момченце на 9 години, отива на пазар и не се връща вкъщи. По-късно самото дете разказва, как по пътя видяло бившия приятел на майка си, който му предложил да го закара, но момчето отказало. Тогава мъжът слезнал от колата и го сграбчил, качил го в колата си и отпрашил в посока Сапарева баня. Детето поискало да се обади на майка си, но Владимир изтръгнал телефона от ръцете му и го изхвърлил през прозореца на колата. Момчето направило отчаян опит да скочи от колата, но мъжът заключил вратата, спрял, слязъл и…

го убол с някаква спринцовка

Това ми разказа в личен разговор и самото момче, което ми каза, че не помнело нищо след това убождане?!? Картината му запечатва само момент, в който някакъв мъж /не Владимир, а друг/ му казал, че “ако стои мирно и е тихо, майка му и брат му ще са добре”. Примряло от страх, то не осъзнавало, че се намира на тавана на собствената им къща. /?/ Разбрало това едва когато вижда майка си и полицай. Като го откриват, по настояване на Ралица момченцето веднага е заведено за кръвни проби в болница, но там, според нея, му били взели само урина. Социални работници завели детето в т.нар. синя стая. Там с малкия разговарял психолог, който го попитал дали не мрази брат си от ревност към майка си

да се е ”скрил” на тавана?!?

Междувременно Ралица пак е била пребита от бившия си, твърдят всички в семейството. Цялата синя и с подути очи отишла да си извади медицинско. Рентгенът показал, че има  счупени ребра. Тормозът около отвличането на сина й и всичко останало продължил цели 6 безсънни дни и нощи. За всички в семейството!..Владимир продължава да ги засипва със заплахи. В един момент Ралица – изтощена и отчаяна, решава отново да потърси полицията, но оттам й отвръщат на местен диалект с:

„Що ма?! Ти па/к/ ли си заключи на тавана сино?“.

Именно това е моментът, в който тя осъзнава, че  е безсилна да се справи с  неразбирането от страна на околните. Тогава спонтанно казва, че ще се  самозапали в знак на протест срещу институциите. За да й обърнат внимание!.. Още същия ден, в който обявява намерението си, обаче, Ралица е настанена в психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“  ЕООД – гр. Дупница. По думите й, лекуващият й лекар – д-р Александър Паризов, й изписва лечение с “Рисар” – лекарство, от което тя започнала да се чувства “особено”. Търси съвет от доктор, който е запознат със здравословното й състояние – че е с един бъбрек и пр. Ралица  му описва състоянието си на умора, оттичане на краката, забавен говор и движения,  обилно слюноотделяне и пр., и лекарят я съветва да спре лекарството, тъй като приемът на “Рисар” изисквал специално внимание при хора с бъбречни проблеми. Дни след изписването на Ралица от болницата, майка й отива да получи епикриза, и в нея прочита, че заключението на психиатрите е, че дъщеря й страда от параноидна шизофрения?!? Хората от близкия семеен и приятелски кръг на Ралица обаче не вярват в това. Те са на мнение, че жената е нормален, но психически изтощен човек, заради всичко преживяно, и че причината за отчаянието й е липсата на съдействие и разбиране от страна на овластените да въдворяват ред в обществото ни. И според мен лично, като професионален психолог, медицинското становище за Ралица е погрешна квалификация за

човек, изпаднал в екзистенциална безнадеждност

Ралица разказа, че от години е обект на физическо и психическо насилие

В търсенето на социална справедливост изнервянето у такива хора стига до горещата си точка – отчаянието, и по този начин от само себе си отключва суициден момент. Отчаяните хора стигат до желанието да сложат край на живота си под напора на силно емоционално изживяване, предизвикано от поредица негативни събития в техния живот. Мога да ви направя цял списък от нормални хора, които не само са се заканвали като Ралица, но реално са посягали на живота си поради нарастващото у тях убеждение, че никой не иска да чуе отчаяния им зов за помощ. Проблемът става обществено значим именно поради факта, че не се самозапалват само шизофреници и няма защо да си заравяме главите в пясъка, като щраусите, за да прикриваме този факт от действителността, в която живеем. Пак казвам – аз не съм нито следовател, нито лекар, но се питам: Ако тази жена си е измисляла параноично всичко това, параноици ли са и нейната майка, синът й?! Къде е гражданското общество наоколо?! И защо тези хора да си измислят всичко това, ако не са се чувствали застрашени?! – В крайна сметка, трябва ли, за да прикриваме проблемите си от обществен характер,  да квалифицираме тези случаи тутакси като психично заболяване. Не хвърляме ли по този начин “вина” върху жертвите, като набързо ги изкарваме  “луди”?! Трябва най-сетне да си дадем сметка, че не се самозапалват само психично болни хора!..”, каза за “ШОУ” психологът Йордан Тодоров.

Източник: Блиц

Йордан Тодоров е председател на Фондация „Защита правата на децата”, психолог. С проблемите на деца в риск се занимава от 4 години. За това време почти изключително със свои собствени средства обикаля страната, посещава семействата на деца, отнети от социалните служби, участва в съдебни процеси, дискусионни форуми и пр. Той бе един от първите, които смело заявиха: „В България се търгува с деца!” Тодоров е борец срещу чиновническото бездушие и пълното безхаберие на институциите, призвани да се занимават с проблемите на децата. Участва в състоялия се наскоро Четвърти парламентарен дискусионен форум „Злоупотреби с деца в риск”, организиран от водещата на предаването по БНР „Законът и Темида” Анелия Торошанова и депутата д-р Султанка Петрова.

– Г-н Тодоров, доста наболели проблеми са били поставени на форума, но вярвате ли, че картината ще се промени след това обсъждане?
– Според мен няма да се промени, докато не се вземат кардинални решения за промени в системата. На първо място, социалните работници трябва да отговарят на ясни критерии, да имат нужната квалификация, да бъдат морално издържани личности, с осъзнато поведение на грижа към децата. В момента документацията на социалните служби е превърната в оръжие срещу децата. Ето защо бихме искали социалните да отговарят съдебно за съдържанието на тези документи, под които са се подписали. Един най-чест и фрапиращ пример е незачитането на съдебни решения за режим на свиждане с децата, който социалните съвсем безнаказано пренебрегват. Даже още по-лошо – те често пъти съдействат на даден родител против разпоредбата в съдебното решение – по собствено усмотрение и по симпатия. Социалните доклади са пълни с невярна информация, която ако не довеждаше до трагични развръзки – разбити човешки съдби, в някои случаи е повече от смехотворна. В един доклад социалната работничка не прави разлика между куче и котка, а това само по себе си е красноречив намек, че въобще не е била в къщата на „обесените” от доклада. Имах казус, в който върху „шаблона” на съответния социален доклад имаше „останало” име, което няма никакво отношение към казуса, но затова пък дори беше пратено да ползва социална услуга?!? Документът попадна в съда, но и там не направи впечатление. Това са драстични примери на бездушно чиновничество, което безотговорно си играе с човешки животи. А най-страшното е, че на нито едно ниво на държавната йерархия не се появи съвестен или поне грамотен човек, който да види фаталната грешка – присъствието на „трето” лице в документа. Ние, които забелязваме пропуските и нарушенията, сме в ръцете на същите тези институции, които не търпят критика, гледат враждебно на нас, отнасят се пренебрежително към нашите усилия и с един такъв документ съсипват всичко – неглижират разкритията, подписват се безнаказано и слагат край на случаите.

– И аз като журналист се натъквам на казуси, в които социалните примерно не наблюдават живота на децата след откъсването им от семейството, не проследяват тяхното здраве и развитието им…
– Аз ви казах и в предишен наш разговор, че в България се търгува с деца. Животът на децата в риск е превърнат в заложник на сериозни материални интереси. На последната дискусия казах, че има още едно сериозно нарушение – родителите на такива деца се насочват към социални услуги, за които имам информация, че всяко едно направление към Център за обществена подкрепа струва на държавата 2500 лева Това означава, че при спор за родителски права, ако двамата родители имат едно дете и бъдат изпратени и тримата за социална услуга, това ще струва на държавата 7500 лева. Ето как се издържат Центровете за обществена подкрепа и подобните на тях, а в същото време работещите психолози взимат минимални работни заплати – затова и една голяма част от тях не са мотивирани – не работят съвестно. Очевидец бях как лица, които се водят с ТЕЛК-ове за шизофрения, са разписвали договори от свое име с Центрове за социализация и реинтеграция за лица с увреждания. Предвид диагнозата това са хора, които не отговарят за собствените си действия и не би следвало да разписват каквито и да е документи. За една такава услуга обаче центърът взима 2900 лева за всяко едно направление. При делегирани 40 „бройки” годишно това са 116 000 лева на година. Що се отнася до самите нуждаещи се, то тези лица посещават почасово центъра и с тях почти не се работи.

– Какво е мнението ви за Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/?
– На дискусионния форум, с който започнахте разговора ни, мога да ви кажа, че всички участници бяха единодушни в изказванията си, че ДАЗД трябва да бъде закрита като неработеща Имаше и такива, които я нарекоха „дублираща” на Агенцията за социално подпомагане, която също е неработеща. Председателката на ДАЗД Ева Жечева си тръгна демонстративно след тези изказвания и не взе участие в дискусията. Предишна кръгла маса по тези проблеми, която взе решение за пълен одит на ДАЗД – не само финансов, но и за целесъобразност на дейността й в обществото, не се състоя. По някаква причина МС мълчи защо това решение на Комисия на Народното събрание не бе реализирано и се потули?!?

– Темата за приемното родителство стана доста дискутирана напоследък. Освен че тези хора взимат едни добри пари „на дете” – колко грубо звучи дори изразът!, то те получават и доста други привилегии – достъп до субсидии от европейски проекти, имидж в обществото, който им позволява да се рекламират за спонсорства и дарения, медийни кампании и пр. Какво мислите за всичко това?
– Считам, че професионалните приемни родители трябва да са висшисти по образование, да кандидатстват по общия ред, в образованието им да се набляга на психология, педагогика и социални дейности, както и да се упражнява постоянен контрол върху дейността, която извършват. Преди време имах предложение да се дава достъп на НПО-та до данни по случаите, по които работят. Вместо това изпълнителният директор на АСП издаде указания, с което погази конституционното право и задължение на родителите да знаят какво се случва с децата им, за да ги отглеждат адекватно.

– На наше журналистическо питане от ДСП „Красно село” не отговарят вече повече от година?…
– Вие може да ги съдите по Закона за достъп до информация. Аз съм спечелил на две инстанции дело за достъп до данни за моето дете и въпреки че решенията са в моя полза, все още не ми е предоставен такъв достъп. Според мен министърът на труда и социалната политика следва да обърне внимание на подобни дела, защото те източват бюджета на социалното министерство с пари, които могат да отидат за нуждите на болни хора, инвалиди и деца. Министърът е длъжен да потърси персонална отговорност за всичко това от директорите на ДСП-та. Сега надеждите ни към новия министър жена са да смени изцяло екипа си, както обеща. Една Ана Ананиева например е нанесла толкова много беди, че с подписаните от нея документи се занимават няколко съдебни инстанции На дискусионния форум бе показан документ с подписа й, в който изразява положителна оценка за приемната родителка Миглена Дерменджиева – Меги Дерм, въпреки че тя е бивша стриптийзета, а съгласно съдебно решение – и… проститутка, в прокуратурата срещу нея са заведени множество жалби… Според мен г-жа Ананиева вместо да се занимава с дейност, която не влиза в нейната компетентност – а именно да прави оценки, би следвало да отнеме лиценза на тези, които са произвели въпросната стриптийзета със съмнителен морал в приемен родител!…

– Според вас може ли да се мисли, че подобни съмнителни хора са нарочно подбирани за една скрита дейност, завоалирана зад хуманната грижа за деца в риск? – За търговия, както се изразихте вие?
– Подозирам, че е така, тъй като съм се срещал с много случаи, в които не е оказвана помощ на биологичните родители и им се отнемат децата напълно неправомерно – поради бедност, а в същото време на такива личности като горната се правят мащабни медийни пиари и се събират средства, сякаш са социално слаби. Има и случаи, в които се отнемат деца на родители, които не са призовавани на съдебен процес и това наподобява банковата практика със скрити процеси срещу неплатежоспособни кредитополучатели. Но ако банките го правят за пари, в „търговията” с деца става дума за разбити човешки съдби!

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Източник: БЛИЦ
Снимка: Личен архив

Аналог на западната система ли е българската „закрила на детето“?

В днешно време явно правото отстъпва пред политиката, а този факт изглежда да е нормално явление при положение, че много юристи нямат представа за имплицитната политика на социалната ни система. Властническия метод, по който работи държавния чиновник в никакъв случай не е в интерес на децата. Изглежда, че в България се копират западни модели (Европейски ценности), които дори нямат ясна дефиниция за понятието „Интерес“. Най-добрия интерес на детето се използва, като една абстракция, която в никакъв случай не е в полза на децата. Въпреки ясно дефинираните правила в нормативните ни актове, държавните избраниции и техните служители си позволяват да не ги спазват, като се прикриват зад фрази, които звучат хуманно и стойностно.

Факт е, че и много медии не желаят да дадат гласност на проблемите на децата случващи се в България. Изглежда има обяснение и за тяхното поведение, а най вероятно е участието им в кампании, които на пръв поглед са насочени в помощ на децата, но ако се поинтересуваме повече къде отиват събраните от тях средства, ще може сами да си направим извода за участието им.

Това, което може да видите във филма поместен в тази статия, може до голяма степен да ви илюстрира реалната ситуация, в която се намират децата по света. Тази ситуация е факт и в нашата държава, но за съжаление при нас няма излъчвани такива документални материали. Може би ще ви направи впечатление, че западния човек изглежда примирен (свикнал) със случващото се и го приема почти, като нормално явление. Такива може да са очакванията и към българския гражданин, а примирието е следствие на навик.

Дали е редно да свикнем и ние със случващото се с децата?

Автор: Йордан Тодоров

Филма може да гледате от тук:

Със закриването на Дома за деца с умствена изостаналост в с. Илаков рът, община Елена, вече всички специализирани институции за деца с увреждания в България са закрити.

В изпълнение на приетата през 2010 г. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и План за действие към нея, са закрити всичките 25 институции от този тип, като процесът бе съчетан с различен подход за работа с децата с увреждания, насочен към развитието на техния индивидуален потенциал.

Успоредно със закриването на домовете, се осъществи качествена промяна в средата за живеене чрез новите резидентни услуги. По проект „Детство за всички“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“  2007 – 2013 г.“,  бяха разкрити 154услуги в общността, предназначени за ползване от 2099деца с умствена изостаналост.

Успешният резултат на деинституционализацията на децата с увреждания е благодарение на ефективното партньорство между държавата, общините и неправителствения сектор.

Източник:

Снимка: