СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА
И СПОРТА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ПАРЛАМЕНТАРНА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ
СТАНОВИЩЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
„Защита правата на децата“ е фондация с нестопанска цел, дейността на която се изразява в граждански контрол върху лица и подкрепа на институции за осигуряване на основните права на децата, съгласно Конвенцията за правата на детето и всички нормативни актове и международни договори.
Във връзка с направените предложения за изменения и допълнения на Закона за закрила на детето, моля да вземете предвид следните предложения:
§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията от работните групи по изработване на Националната стратегия за детето са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
2. Досегашната ал. 4, става ал. 5
§ 2. В чл. 5 се правят следните допълнения:
1. Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 2, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 3. В чл. 5а се правят следните допълнения: Досегашен текст става алинея 1: (1). Добавя се ал. 2: „(2) Заседанията и предложенията, преди издаването на наредбата по ал. 1, са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на
Министерски съвет, Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта и Държавна агенция за закрила на детето.“
§ 4. 1. В чл. 56 се правят следните допълнения: Добавя се нова ал. 3: „(3) Заседанията и предложенията преди издаването на наредбата по ал. 2 са публични и стенограмите от всяко заседание, в т.ч. и предложения, се обявяват същия ден на сайтовете на Министерски съвет, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Държавната
агенция за закрила на детето.“
1. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 5. 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните допълнения: В ал. 1 се добавя изречение второ: „Уведомлението не може да бъде анонимно, а в случай на такова се проучва подателя. В случай на подадена невярна информация се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 11, като получилия уведомлението подава сигнал до Прокуратурата.“
2. В ал. 3 след думата „незабавно“ се добавя, „но не по-късно от края на работния ден, в който е постъпил сигналът“.
3. В ал. 4 след думата „компетентност“ се добавя: „но не по-късно от деня, следващ денят, в който е подаден сигналът“.
4. Добавя се нова ал. 6: „(6). При неизпълнение на задължението по ал. 3 и ал. 4 се налага глоба, предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 6.1. В чл. 8, ал. 1 се правят следните допълнения: Добавя се изречение 2 и 3: „При постъпил сигнал за дете в риск, със съдържанието му задължително се запознават законните представители, преди да бъдат предприети мерки по закрила. При поискване от законния представител на детето, съответното длъжностно лице му предоставя заверен препис от сигнала в рамките на три дни. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
2. В ал. 4 се създава изречение второ и трето със следните текстове: „В случай, че на родителите, настойниците или попечителите, които полагат грижи за дете, се наложи временно да отсъстват, те са длъжни да определят пълнолетно дееспособно лице, което да полага грижи за периода на отсъствието им, което е длъжно да спазва разпоредбите на чл. 8. Определянето и съгласието на лицето, което поема грижата за детето, се осъществява писмено с нотариална заверка на подписите. Когато пълнолетното и дееспособно лице е роднина на детето, определяне и съгласие не е необходимо.
3. Добавя се нова ал. 11: „(11) При поискване, законните представители на детето имат право да получават всякаква информация и документи относно детето (включително работни протоколи от срещи, сигнали, доклади и становища), в заверен препис, от всички съответни длъжностни лица. Съответните длъжностни лица издават заверените преписи от документи в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 7. 1. В чл. 11а, ал. 3 се изменя: „(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие, със съгласието на законните му представители, за разгласяване на сведения и данни.
2.Създава нова ал. 4: „(4). На законните представители задължително се предоставя всякаква информация, сведения, данни и документи, свързани с детето, включително посочените в чл. 8, ал. 11, при поискване от тяхна страна. Преписи от документи се издават в 7-дневен срок. При неспазване на срока за предоставяне на писмени документи, на съответното длъжностно лице се налага глоба предвидена в чл. 45, ал. 7.“
§ 8. Чл. 13 се допълва. След думата „интереси“ се добавя ново изречение: „Независимо от предоставената информация и консултиране, съответното длъжностно лице задължително предоставя на законните представители събраната от детето информация. В случай на непредоставяне на събраната информация, на съответното длъжностно лице се налага санкцията, предвидена в чл. 8, ал. 11.“
§ 9. 1. В чл. 15, ал. 3 се отменя.
2. Ал. 4, изречение второ придобива следната редакция: „При необходимост съдът назначава вещо лице със съответната квалификация.“
3. Ал. 6 се изменя: „(6). При констатиран риск, съдът или административният орган уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя доклад.“
§ 10. 1. В чл. 18, ал. 2 се добавя изречение 2: „Становището на Националния съвет за закрила на детето се публикува на сайта на Държавна агенция за закрила на детето, заедно с направените преди приемането му предложения.“
2. Добавя се нова ал. 4: „(4) Заседанията на Национален съвет за закрила на детето и стенограмите от тях са публични, като последните се публикуват на сайта на Държавна агенция за защита на детето.“
§ 11. 1. в чл. 20 се добавя ал. 3: „(3) Служителите на дирекция „Социално подпомагане“ следва да притежават необходимата професионална квалификация, придобита във виеше учебно заведение, отговаряща на заеманата от тях длъжност, с минимална образователна степен „бакалавър“. В отдел „Закрила на детето“ служителите следва да притежават съответната професионална квалификация за работа с деца, с минимална образователна степен „бакалавър“.
§ 12. 1. В чл. 21, ал.1, точка 5 се допълва, като след думата „деца“ се добавя „в това число:“.
2. На точка 5 се добавят букви „а“, „б“ и „в“:
а) директорите на дирекция „Социално подпомагане“, съвместно с кметовете на общините, са длъжни да осигуряват общински жилища на нуждаещите се биологични семействата и родители, отглеждащи деца в риск;
б) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за осигуряване на място за нуждаещите се деца в риск в ясли, детски градини и училища;
в) дирекция „Социално подпомагане“ проучва и оказва съдействие, съвместно с кметовете на общините, за предоставяне на финансова и/или материална помощ на биологични семейства и родители на деца в риск;
3. Ал. 1, т. 10 се изменя: „При налични данни, отнасящи се до компетентността на друга институция, сигнализира незабавно полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата.“
4.Чл. 21, ал. 1, т. 15 се изменя: „в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган докладът и становището се предоставя в заверен препис на законните представители, в това число на двамата родители, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, а в случаите на дете, навършило 14 години, се предоставя и на него, ако това не би навредило на неговия интерес.“
5.Чл. 21, ал. 2 се допълва, като след „ал. 6“, се добавя: „в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 3.“
§ 13. Чл. 22в, ал. 1 се изменя като думата „едномесечен“ се заменя с „14-дневен“.
§ 14. Чл. 22д се изменя: „В това производство съдът служебно събира доказателства и подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.“
§ 15. Чл. 23, т. 1 се допълва като след думата „осигуряване на“ се добавя: „финансова, материална, жилищна,“
§ 16. 1. Чл. 25, ал. 1, т. 1 се допълва като след думата „ограничени“ се поставя запетая и се добавя: „установено с влязло в сила съдебно решение.“
2. Чл. 25, ал. 1, т. 2 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „след като дирекция „Социално подпомагане“ е изчерпала всички мерки по чл. 23.“
3. Чл. 25, ал. 1, т. 4 се изменя като думата „сериозна“ се заменя с „непосредствена“.
4. Чл. 25, ал. 2 се изменя и допълва: „(2) Настаняването на детето извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато е доказано, че се налага спешното му извеждане.“
5. В чл. 25 се създава нова ал. 3: „(3) При възникване и установяване на основанията по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 4. “
6. В чл. 25 се създава нова ал. 4: „(4) При настаняване извън семейството се спазва следната поредност: роднини, близки на родителите на детето, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, като съгласието или отказът за настаняване на роднините и близките на семейството следва да са установени с писмена декларация по смисъла на чл. 27, ал. 3 и ал. 4.“
§ 17. 1. Чл. 26, ал. 1, изречение второ се допълва като след думата „ред“ се поставя запетая и се добавя: „в случай, че са изчерпани мерките по чл. 23.“
2. Чл. 26, ал. 3, т. 1 се допълва като след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „който трябва да съдържа само обективни факти, проверени и установени от компетентни органи. Съдържанието на доклада не обвързва административния орган и съда при постановяване на техните актове.“
§ 18. 1. Чл. 27, ал. 1 се добавя изречение второ: „Издадената заповед следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Предварително изпълнение по чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс се допуска само след като са изпълнени мерките, предвидени в чл. 23 от този закон, като се спазва разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В чл. 27, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя с думата „едноседмичен“.
3. В чл. 27, ал. 3 след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
4. В чл. 27, ал. 4 след думата „близките“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 19. 1. Чл. 27а, ал. 1 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (1) Заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1 не подлежи на предварително изпълнение, освен в случаите, предвидени в закон и при изчерпване на мерките, предвидени в чл. 23 от този закон и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
2. Чл. 27а, ал. 2 придобива следната редакция: „Чл. 27а, (2) При оспорване на заповедта по административен ред, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ изпраща жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването й.“
3. Чл. 27а, ал. 3 се допълва, като след думата „съда“ се добавя запетая и се допълва: “а при допуснато предварително изпълнение се прилагат сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.“
§ 20. 1. Чл. 28, ал. 1 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
2. В чл. 28, ал. 2 отпада изразът „може да“.
3. Чл. 28, ал. 3 придобива следната редакция“: (3) Съдът разглежда искането по реда на глава Двадесет и пета от Гражданскопроцесуалния кодекс „Бързо производство“ в открито заседание с
участието на: „.
4. В чл. 28, ал. 4, изречение първо се заличава.
§ 21. В чл. 29, т. 10 се допълва като след думата „близки“ се добавя „на родителите на детето“.
§ 22. В чл. 30, ал. 1 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 23. 1. Чл. 33, ал. 1 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните отношения с него, а в случаите на обективна невъзможност от страна на родителите за осъществяване на личните контакти с детето, приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето са длъжни да осигуряват присъствието на детето за осъществяването на контакт по местоживеенето на родителите. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.“.
2.В чл. ЗЗ, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 24. Чл. 34 придобива следната редакция: „Приемното семейство и семейството на роднини или близки на родителите на детето имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето, но не се конституират като страна по делото и тяхното явяване не е задължително.“
§ 25. 1. Чл. 34а придобива следната редакция: „Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки на родителите на детето или в приемно семейство, с изключение на случаите по чл. 8, ал. 4, изречение второ и трето.“
2.В чл. 34а, ал. 2 думата „близки“ се заменя с „близки на родителите на детето“.
§ 26. В чл. 36 б, се добавя нова алинея 6: „(6) Компетентната дирекция „Социално подпомагане“ образува съдебно производство по установяване на произхода от бащата. В случай на невъзможност от страна на родителите да отглеждат и да полага грижи за детето се прилагат разпоредбите по този закон, а в случаите на отказ да отглеждат и полагат грижи за детето се прилагат разпоредбите на Семейния кодекс.“
§ 27. В чл. 46, ал. 3, се добавя точка 3: „т. 3. от страна на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето – с акт за установяване на административно нарушение, на инспектората към Министерски съвет, а наказателното постановление се издава от Министър председателя на Република България или от оправомощено от него длъжностно лице.“
§ 28. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1, т. 5 се допълва и изменя, както следва:
1.1. б. „а“ се допълва: след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя: „съобразени с възрастта, нравственото и социалното му развитие.“
1.2. б. „д“ се изменя: „възможността на родителя да се грижи за детето, съобразена със социално-икономическото развитие на страната и населеното място по настоящ адрес.
1.3. б. “ж“ придобива следната редакция: ,,ж) грижата и помощта, оказани от страна на Държавата и общините“.
1.4. Досегашна б. “ж“ става нова б. „з“.
2. Точка 6 придобива следната редакция: „6. „Грижата“ е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите, лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, както и на Държавата и общините за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.“
3. Създава са нова точка 21: „21. „Близки на родителите на семейството“ са лица или семейства, които са в тесни връзки или отношения по качества, интереси и др.
МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на
Закона за закрила на детето
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето има за цел да се усъвършенства и подобри законовата основа за осъществяване на държавната политика по закрила на детето.
Законопроектът дава възможност за въвеждане на прозрачност относно водената политика за закрила на детето от страна на административните органи и изпълнителната власт, основана на демократичен принцип и упражняване на контрол, гарантиращ запазване на семейството и правата на децата. Създадена е възможност за упражняването на контрол от страна на вишестоящите органи и съдебната власт върху действията на служителите и изпълнителните органи при изпълнението на техните задължения и законосъобразността на действия им.
Въведени са критерии, изискващи професионална квалификация на служителите, работещи в сферата на социално подпомагане и закрила на детето.
Предлаганите промени предвиждат участието на законните представители и семействата в административния и съдебен процес с цел гарантиране на висшия интерес на детето, а именно да живее и да се развива в средата, от която произлиза.
Основните промени са свързани с:
1. Разширяване на принципа за незабавност на действията по закрила на детето. Промяната се налага с цел осигуряване навременна защита на децата в риск.
2. Въвеждане на допълнителна административно-наказателна отговорност на отделни служители с цел повишаване ефективността на извършваната от тях служебна дейност и категорично спазване разпоредбите на закона.
3. Разширяване на принципа на „служебното начало“ от страна на съда с цел гарантиране на обективността при защита на децата в риск.
4. Въвеждане на възможността на законните представители с цялостно запознаване с обстоятелствата, свързани с опазване на най-добрия интерес на детето.
5. Осигуряване на по-широк кръг лица, близки на семейството на родителите, с които детето е в по-тясна емоционална връзка.
6. Предвижда се преди да бъде приложена мярката „настаняване на детето извън семейството“, да бъдат изчерпани мерките, предвидени за закрила в семейна среда.
7. Като превенция от „изоставяне на децата“ е предвидено участието на Държавата в установяването на произхода от бащата.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
С настоящето становище заявяваме своята готовност да участваме в сформирани работни групи, както и да съдействаме с конкретни предложения при наличие на такава заявка от страна на институциите и правителството.
Оставаме на разположение за съдействие и очакваме своевременно да ни информирате за предприетите от Вас действия.
Законът за закрила на детето с по-страшни санкции от Наказателния кодекс
В България на пръв поглед изглежда, че най-тежките санкции, които може да съществуват са предвидени в Наказателния кодекс. Чисто теоретично е точно така! На практика обаче се оказва, че приложението на Закона за закрила на детето е по-страшен от Наказателния кодекс. За да бъде осъден престъпник е нужно да се докаже вината за неговото деяние, като законът му дава право да обжалва решението на първоинстанционния съд на още две инстанции. За да бъде отнето едно дете от родителите му, е нужна волята на орган на изпълнителната власт. Волята на този орган следва да бъде потвърдена от районния съд. Обжалването на Административния акт (Заповед) на компетентния орган е пред по-висшестоящ такъв или пред административен съд. Висшестоящият орган принципно потвърждава с решение издадената заповед и затова е по-надеждно да се обжалва Административния акт пред съд, а съдът се очаква да отсъди справедливо. През това време обаче се чака насрочването и на гражданско дело, на което в някои от случаите родителите не биват конституирани като страна. В крайна сметка Закона за закрила на детето е да защити интересите на детето и да подпомага неговите родители да го отглеждат. Практически се получава, че не се спазват нормите в частта им за подпомагане на детето и семейството му, както и нормите, в които е предвидено да се потърси съдействието от роднини и близки, а се пристъпва към извеждане на детето от биологичното му семейство. Изведеното дете се настанява в Приемна грижа, като в много от случаите му се обяснява, че родителите му не го желаят и именно това е причината да попадне в тази среда. Приемната грижа се осъществява с подпомагане от страна на държавата и Европа, което ще рече, че за настаненото дете са отпускат средства, в това число и на приемните родители. „Имплицитната“ финансова облага се представя пред обществото, като акт на благо-творческа дейност, като знак на висока хуманност. Много голяма част от семействата са жертва на неправомерно отнемане на децата им, а именно че не са покрити критериите, по които държавата трябва да помогне финансово, материално, психически и по куп други начини на детето. Съдът от своя страна, в някои случаи, не информира родителите (законните представители) на децата, че предстои производство за „временно настаняване“ на децата в приемна грижа. Факта, че на децата им се обяснява, че са изоставени от родителите си, сочи към упражняването на психически натиск, който може да се класифицира като психичен тормоз. С това не изчерпваме травмите нанесени върху децата. В много случаи има и физическо малтретиране. Видовете малтретиране остават в неизвестност за обществото, за да може да се толерира хуманната дейност Приемна грижа. Тук е момента да посоча, че дори и приемните родители не са наясно с процедурите по извеждане на децата, което им дава възможността да си мислят, че са „спасители“. Ще спомена за Центровете за обществена подкрепа (ЦОП), които са част от имплицитната система, в която се наливат средства, а децата са обект на тяхната „помощ“. Следствието от тези действия води до осиновяване на деца против тяхната воля и тази на родителите им, както и до нанасянето на споменатите вече травми. Реално има и изоставени деца, които не получават шанса да бъдат осиновени и с навършването им на пълнолетие остават буквално на улицата без жилище, без подслон и без да са получили полагащата им се по закон помощ от страна на държавата. Реално има и изоставени деца, които не получават шанса да бъдат осиновени и с навършването им на пълнолетие остават буквално на улицата без жилище, без подслон и без да са получили полагащата им се по закон помощ от страна на държавата. Разликата между Закона за закрила на детето и Наказателния кодекс са, че престъпната дейност трябва да бъде доказана, а предпоставките за отнемане на едно дете не се доказват. Всъщност влезлите в сила присъди може да са тежки и в двата случаи, но в единия става въпрос за дете, за детска крехка психика и неукрепнал организъм, за едно невинно същество, от което може да зависи бъдещето на нацията ни.
Източник: Йордан Тодоров
Децата роби на Швейцария
Тази история не е за вярване. В нея проплакват децата роби в една богата европейска държава.
Тиха вечер. Плашещо тиха.
Изведнъж – тропот и настоятелно чукане по вратата. Малкият Давид се надига от леглото, изпълнен със страх и онова тревожно чувство, което го преследва от известно време насам. Поглежда към долния етаж и вижда как майка му избутва двама полицаи по стълбите. После изтичва нагоре и буквално под носа им залоства вратата. На следващата вечер сцената се повтаря. Но полицаите вече са трима. Единият хваща здраво бедната жена, а другите двама отвеждат 8-годишния ú син.
Първите години от живота на Давид са бедни, но щастливи. Семейството му е без баща, но майката някак успява да отгледа сама четирите си деца. Топлината, която липсва през зимата, е компенсирана от любовта на бедната отрудена жена. До деня, в който Давид се прибира от училище и не заварва по-големите си брат и сестра. Те са изчезнали. Не знае къде.
Ето, че година по-късно идва и неговият ред. Защо? Това няма да научи никога. Ще разбере само, че съдбата му е да отрасне като роб във фермерско семейство
Там ще работи усилено години наред тежък физически труд. Ще става сутрин в 6 часа и ще си ляга след 10 вечерта. Понякога ще ходи на училище, но понякога дори това не ще е възможно. Ще бъде наказван, бит, унижаван. За всяка възможна дреболия.
Но няма да е единственият. Собствените му брат и сестра ще са подложени на абсолютно същото в съседното село. Ще успяват да се срещат, но излючително рядко през годините робство. И болезнено ще страдат по майка си. Години по-късно, след смъртта ú, децата роби ще научат, че жената е плащала почти всичките си изкарани пари на фермерските семейства, уж за по-добра грижа към рожбите ú. Която, разбира се, никога няма да получат.
Приблизително по същото време тригодишният Клемент също е отнет от семейството му. Първо е изпратен в детски дом, след няколко години – във фермерско семейство. В продължение на 10 години търпи всекидневни унижения, побои, редовно е лишаван от храна. Нерядко, при дребни провинения, главата му е натискана в кофа със студена вода, докато изгуби съзнание. Цяло чудо е, че оживява след такъв тормоз
И той има братя и сестри, също отнети от властите и дадени по договор на фермери. Една от сестрите му умира още като дете. А майка си вижда чак при смъртта ú.
Малката Бернадет е преместена в консервативно католическо семейство. Не е физически малтретирана, но психически – без съмнение. Когато е на 7 годинки, семейството я изпраща на преглед при психиатър, който й поставя диагноза Синдром на дефицит на вниманието. Това неминуемо определя отношението към нея. Когато е 18-годишна, забременява. Това предизвиква небивал скандал – попечителското семейство е разярено, получават пълна подкрепа от семейния лекар и директора на клиника в града, където насилствено са направени аборт и стерилизация на Бернадет. Абсолютно нелечими травми. Дълбоки белези, до живот! Децата роби имат много такива…
А Сара пък е изпратена като слугинче в градска къща. Отговаря за почистването й още от 9-годишна възраст. Приемната ú майка често я пребива, а нощем приемните братя я изнасилват.
Стотици хиляди деца споделят подобни съдби в продължение на повече от 100 години. Мнозина не доживяват да пораснат. Други освен физическите натоварвания и болка, търпят и сексуални издевателства. Психологическият тормоз е основното правило, от което почти никой не се е измъкнал.
Мислите, че това са истории от минали столетия? Нищо подобно. Действието се развива през втората половина на 20 век! И то в Европа! И не къде да е, а в страната, която вече се е превърнала в символ на мира и благоденствието – Швейцария. Да, става дума за най-тъмните страници от историята на алпийската държава.
Един от последните описани случаи е на Кристиан и неговия брат, които са разделени от майка си през 1979 г. Тогава момчетата са съответно на 7 и на 8 години. Майката има нужда от подкрепа след труден развод с бащата на децата си, който редовно я пребивал. Подкрепата, която властите оказват, е да отнемат децата (тъй като били в риск) и да ги изпратят във ферма. Там момчетата работят преди и след училище, през почивните дни, винаги – през цялата година. Ако не вършат работата достатъчно добре, следват наказания и лишения от храна. Нуждите и проблемите на децата никога не биват докладвани на майка им или социалните работници. А момчетата са принудени да крадат от селския магазин
По-късно споделят, че най-вероятно собственикът на магазина ги е виждал, но ги е оставял да го обират, тъй като той поне е изпитвал жалост към съдбата им.
УЖАСИТЕ НА СИСТЕМАТА
Всичко започнало през 50-те години на 19 век. Причините били основно финансови. До Втората световна война Швейцария била относително бедна страна, в която земеделието е основен поминък. Във фермите почти липсвала механизация, затова била необходима евтина работна ръка. Откъде да дойде? От бедните семейства, от малцинствата, от самотните майки, които според социалните служби нямало как да осигурят качествена грижа на децата си. А за сираците няма за какво да говорим. И понеже властите не можели сами да се грижат за тези деца (или имало как, но излизало твърде скъпо), било решено да се предоставят на своего рода приемни семейства. Да работят, за да си заслужат прехраната.
А родителите – те просто нямали думата. Ако някой се опитал да възрази, сам щял си изпати –непокорните били натиквани в затвори, в различни социални институции, в психиатрични клиники. Често пъти били заставяни официално да се откажат от децата си, за да бъдат дадени за осиновяване. И така окончателно родителите били лишавани от надежда и информация за рожбите им. Децата роби трябвало да забравят за произхода си.
На всичкото отгоре, в началото на 20-ти век имало практика децата да се събират на групички, да се строяват в центъра на селото и буквално да се търгуват като роби. За отнемането нямало възраст – от бебета буквално. По архивни фотографии се виждат съвсем малки, може би 2-3 годишни деца, изнесени на търг
За какво може да служат? За роби отново. Друго като не могат, ще чистят пода, за това стават.
На децата, разбира се, никой не давал никаква информация, никакви обяснения. Защо са отнети от родителите им? Защо трябва да работят, да бъдат унижавани, бити, изнасилвани и тормозени? Защо не могат да си отидат удома? Защо нямат право да прегърнат или дори само да видят майките си? Защо?
Въпроси без отговор. След такова детство, мнозина се самоубивали. Други полудявали. Трети някак се съхранявали, но не успявали да се социализират, да създадат семейства, да водят нормален живот. Страдали сами и самотни до края на дните си. И днес има не един и двама с подобна съдба.
Социалните служби уж упражнявали контрол. Посещавали приемните семейства, но първо ги уведомявали за датата и часа на посещението. Когато отидели на място, всичко било повече от прекрасно – децата роби ходели на училище, обядвали с цялото семейство, а за работа и дума не била обелвана. Разбира се, нямали право да говорят, дори да им бъдел зададен въпрос. Иначе щели да последват най-тежките побои. Самите те били щастливи в дните на посещенията, защото само и единствено тогава знаели, че ще бъдат оставени за няколко часа на мира.
Нечовешката практика по отнемане на деца от семействата и изпращането им като роби във фермерски семейства продължила повече от столетие. Последните известни случаи са от края на 70-те години на 20 век. Официално практиката е прекратена през 1981 г., когато със закон е забранено отнемането на деца с цел социално подпомагане. Към днешна дата все още са живи около 10 000 жертви на жестоката система.
СИЛАТА ДА ПРИЗНАЕШ
В един момент всичко става ясно. Всъщност, то никога не е било тайна. Ако си се интересувал, е имало как да научиш какво става. И все пак малцина са имали достъп и интерес към информация за децата роби. Когато истината е публично огласена, съвременното швейцарско общество е буквално шокирано. Темата става основна. Стига се до страшния извод, че почти всяко семейство познава човек, който е бил жертва на системата. Това дава страшното усещане за масовост
Най-важното последствие от огласяването на истината – вече порасналите приемни деца проумяват, че не са изолиран случай. Че има и други като тях. Че няма от какво да се срамуват и защо да го крият. И че ако се престрашат да разкажат, може да се намери някой, който ги разбира. Или дори някой, който би искал да помогне. Но даже и при това положение, мнозина продължават да крият от децата и внуците си какво са преживели. В много семейства има човек, страдал от издевателства в детството си, за които останалите изобщо не подозират. Можете ли да си представите какви дълбоки белези трябва да са оставили тези преживявания, за да се пазят толкова старателно скрити?
През 2013 г. е поднесено официално извинение от швейцарското правителство. Създадена е инициатива, бореща се за репарации в полза на пострадалите от системата. Поискани са стотици милиони швейцарски франка за обезщетение на останалите около 10 000 живи бивши приемни деца. Главната цел обаче е да се даде гласност на страданието. Морално да се възмездят всички онези хора, които живеят в изолация, в продължаващо страдание, които се крият и срамуват, които още се страхуват.
Разбира се, не минава без опозиция. Съюзът на фермерите в Швейцария подкрепя идеята за компенсации на децата роби, но смята, че фермерите не би трябвало да плащат за това. Официалната им позиция е, че времената са били трудни, бедни и фермерите са изпълнявали своего рода социална функция – да отглеждат и подпомагат деца в нужда или без родители. И естествено, не признават публично, че е имало издевателства над децата. Съгласяват се, че е възможно да е имало неправилно отношение от страна на някои фермери, но наблягат на факта, че е имало и случаи, при които децата са били третирани добре. А самите фермери категорично отричат да са се държали с приемните си деца зле. Дори в случаите, когато жертвите им свидетелстват обратното.
През 2004 г. властите отказват да изплатят обезщетения на жертвите, които като деца са били насилствено стерилизирани. Десет години по-късно обаче, през пролетта на 2014 г., правителството създава специален фонд в размер на 7 до 8 милиона швейцарски франка, за подкрепа на онези жертви на системата, които и понастоящем са в тежко финансово затруднение. Само за 2 месеца след отварянето му, във фонда постъпват над 350 молби за помощ.
В крайна сметка, инициативата за репарации е на пръв поглед подкрепена от обществото. Официално зад нея застават политици, учители, църковни деятели. А емблемата на британската журналистика ВВС прави историята световноизвестна. Само за 8 месеца са събрани над 110 000 подписа и в края на 2014 г. са внесени в парламента с няколко основни искания, които да се гласуват на референдум: за изплащане на компенсации, за научно проучване на тази черна страница от историята на страната (тъй като голяма част от архивите са разпиляни между общините и кантоните, а доста документи са унищожени), за специален финансов фонд за тежко пострадалите и за специална комисия, която да разглежда всеки отделен случай.
Дали и кога обществото ще се произнесе, предстои да видим. Засега темата за референдум все още не е на дневен ред. Но въпреки това е вярно, че с растящия обществен натиск вероятността това да се случи става все по-голяма.
Източник: Lifebites
Без права на детство
Аналог на западната система ли е българската „закрила на детето“?
В днешно време явно правото отстъпва пред политиката, а този факт изглежда да е нормално явление при положение, че много юристи нямат представа за имплицитната политика на социалната ни система. Властническия метод, по който работи държавния чиновник в никакъв случай не е в интерес на децата. Изглежда, че в България се копират западни модели (Европейски ценности), които дори нямат ясна дефиниция за понятието „Интерес“. Най-добрия интерес на детето се използва, като една абстракция, която в никакъв случай не е в полза на децата. Въпреки ясно дефинираните правила в нормативните ни актове, държавните избраниции и техните служители си позволяват да не ги спазват, като се прикриват зад фрази, които звучат хуманно и стойностно.
Факт е, че и много медии не желаят да дадат гласност на проблемите на децата случващи се в България. Изглежда има обяснение и за тяхното поведение, а най вероятно е участието им в кампании, които на пръв поглед са насочени в помощ на децата, но ако се поинтересуваме повече къде отиват събраните от тях средства, ще може сами да си направим извода за участието им.
Това, което може да видите във филма поместен в тази статия, може до голяма степен да ви илюстрира реалната ситуация, в която се намират децата по света. Тази ситуация е факт и в нашата държава, но за съжаление при нас няма излъчвани такива документални материали. Може би ще ви направи впечатление, че западния човек изглежда примирен (свикнал) със случващото се и го приема почти, като нормално явление. Такива може да са очакванията и към българския гражданин, а примирието е следствие на навик.
Дали е редно да свикнем и ние със случващото се с децата?
Автор: Йордан Тодоров