Наблюдаваме множество случаи, в които клиентите на социалните услуги в някои от случаите са потърпевши от доставчиците или стават жертва на непрофесионално отношение.

Доставчиците на социални услуги са юридически лица, част от които са финансирани от държавата (държавно делегирани), съответно  от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) се издава направление на клиентите, с което те биват насочени към „Център за обществена подкрепа“ (ЦОП). Това направление не струва нищо за ползвателите на услугата, но не предоставя възможност да бъде свободно избран психолог. В основата на психологическата подкрепа е доверителната връзка между психолога и клиента. В досегашната практика реално клиента не може да отиде при желан от него психолог, където да ползва издаденото му направление от ДСП, тъй като психолога няма да му бъде заплатена услугата и тогава се налага да се договаряме за „свободен“ прием, който да си заплащаме.

Направленията издавани към ЦОП, който е държавно делегиран струва на държавата от порядъка около 2000 – 3000 лв. Парите от направлението ги получава центъра, който плаща заплати на психолозите си. Съответно психолог към този център получава около 500 – 600 лв. и се явява, като нает работник, който трябва да изпълнява поставените от „шефа“ задачи. Според нас неминуемо тези фактори влияят на качеството на услугата.

Поради тези и ред други причини ние считаме, че направленията за социални услуги трябва да се издават за психолог, а не към ЦОП и да предоставят възможността всеки сам да може да избере на кого да се довери, а държавата да извърши съответното заплащане.

Молим отговорете на следния въпрос:

[poll id=“3″]

Снимка: in.pinterest.com

Днес 4 април е официалният ден на психолозите. Събитието се чества от 1995 година. Буквално „психология“ на гръцки означава „наука за душата“. Това е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни. Психолозите се стремят да разберат ролята на умствените процеси в поведението на хората, както и причиняващите ги физиологични и неврологични процеси. Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания. Психолозите съветват хората как да се справят с проблемите на всекидневния живот. Помагат на хора, които си задават въпроси и търсят отговорите им. Ролята на психолога е да помогне на човека да излее негативизма на душевността и да превърне тези чувства в доверие, разбиране, жизненост и любов.

Психологията се отделя от философията, като самостоятелна наука през 1879година. Възприето е, че баща на психологията е германеца Вилхем Вунд. Той изучава медицина, философия, физиология. Един от най-много говорещия че щом има явления трябва да има понятия, следователно самостоятелна наука. През 1875г. е поканен в Лайпциг да заеме мястото на професор по философия. Той поставя условието да се изгради лаборатория по психология. През 1879г. тя е факт, наречена лаборатория по експериментална психология и затова тази година се смята за начало на психологията като самостоятелна наука.

Дейността на Вундт може да се представи най общо в 3 насоки:

1. Институционална защита на новата наука-лаборатория, институт-1879г., започва издаването на месечно списание, организира международен конгрес по психология, през 1901-световен конгрес по психология в Париж
2. Преподавателската му дейност-създава образователна програма по психология, в която обединява аудиторна заетост и активно участие в изследванията. Този курс е силно привлекателен. В Лайпциг пристигат учени от цял свят.достигат и 10 българи-4-ма от тях защитават дисертации-д-р Кръстев, Иван Цанев и др.
3. Създаване на собствена научна теория -макротеория, която тълкува предмета/съзнанието/, обекта/човека/ и водещия метод. Като цел Вундт обявява разкриване на структурата на съзнанието. Той смята, че ако се изследват отделните елементи на психологическата структура и се обединят знанията за тях ще се стигне до знание за цялостната структура за т.нар. структурализъм или атомиски подход.

Вундт формулира Закон за психичното взаимодействие, който гласи че елементите на психичната структура се намират във взаимодействие помежду си и трябва да се изследват  в границите на това взаимодействие.

За основен метод обявява интроспекцията /самонаблюдението/-наблюдение и анализ.Той е смятал, че добре обученият изследовател може да наблюдава протичането на психичните явления и да ги анализира

Структура:1.Психични процеси-много динамични, осигуряват информация за околната среда, но тяхната динамика затруднява изследването. За да се разкрие същността на някой психичен процес трябва да се извършат многобройни изследвания на процеса в конкретни условия,т.е. на отделни отрязъци на процес и чрез обединяване на знанията ще се стигне до същността.

Обект на изследване е непосредствения опит на човека тъй като там въпреки динамика съществуват и се развиват психичните феномени.Процеса на непосредствения опит се нарича аперцепция.Това според Вундт е най-значимия процес за човека.

2.Психични качества/качества на личността/-относително устойчиви характеристики които се изграждат в индивидуалния живот и представляват отношението на човека към средата.

3.Психични състояния-еднозначна дефиниция е трудно да се даде, защото те са елементи от индивидуалния опит и тяхното възникване и съществуване зависи от конкретната среда и особеностите на индивида.

Стрес-мобилизация на силите/активност на организма/

Дистрес- продължителното състояние на стрес, мобилизация

Вундт изследва активно усещане и възприятие;чувствата;волята/за него тя е основен двигател на човешкото индивидуално решение/За това го определят като волунтарист.

Вундт говори за 2 вида психология-експериментална/изследва структурата на съзнанието/ и културна/изследва това което обединява всички представители на един народ-ритуали,обичаи,за немците е стриктността/

От културната психология се развива нов клон на психологията-народопсихология.

Теорията на Вундт за интроспекцията е силно критикувана, но никой не отрича усилията му за утвърждаване на науката психология.По късните направления се развиват именно на базата на критиката.

Автор: Йордан Тодоров