„Родителите – конфликтите – агресията и закрилата на децата“ е темата на кръгла маса в Народното събрание, която се състоя на 24.10.2017 г., организирана от  Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.

Това е вторият форум през 2017 г. в Народното събрание, на който ще се обсъждат въпроси, свързани с подкрепа на системата за закрила на децата.

Беше взето решение, че ще се сформира работна група, в която ще участват и представители на неправителствените организации. Във връзка с това решение умоляваме всички, които имат отношение по темата да изкажат своето мнение и конструктивни предложения 27.10.2017 г.  във форума ни и или на имейл: info@zpd.bg  .

Целта на предложенията е да се подобри политиката и нормативната уредба в сферите касаещи децата – семейство, училище, закрила на детето и т.н..

 

Очакваме активност от всички граждани и професионалисти във всички сфери.

 

Информация за програмата на кръглата маса и анализи и резултати:

 

П Р ОГ Р А М А
КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„РОДИТЕЛИТЕ – КОНФЛИКТИТЕ- АГРЕСИЯТА И ЗАКРИЛАТА
НА ДЕЦАТА“ /продължение/

11.00 ч. Откриване на Кръглата маса:

– Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта в 44 НС

– Офелия Кънева, председател на Държавната агенция
за закрила на детето

11.15 ч. Презентации:

Първи панел
Причините за агресията
Иван Иго в -психолог

11.30 ч. Втори панел

Изказване на представител на Съвета на децата

11.45 ч. Трети панел

Кибертормоз -причини, проявления и следствия
Гл. ас. Д-р Методи Коралов -преподавател В НБУ

12.00 ч. – 13.00 ч. – Дискусия

 

 

РЕЗЮМЕ

Анализ на резултатите от извършена планова проверка от Държавна агенция за закрила на детето в дирекции „Социално подпомагане“ в работата им по случаите на родителски конфликти 2017 г.

През изминалите години се наблюдава тревожна тенденция на запазване на един относително постоянен брой на случаите на деца, израстващи в процес на раздяла/развод на родителите, при които децата се въвличат в спора между родителите и са лишени от възможността да осъществяват лични контакти и с двамата си родители, което е основно право на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че раздялата на родителите, особено когато има и конфликт между тях, дава негативно отражение върху детската личност и психика. В преобладаващата част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето между двамата родители; изразено недоволство от работата на служители от отделите „Закрила на детето“ към дирекциите „Социално подпомагане”. В тези случаи се въвличат различни институции, които въпреки предприетите действия, съобразно своите компетенции, нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите, за да вземат най-доброто решение в интерес на детето си и да прекратят конфликтните взаимоотношения помежду си. Това от своя страна наложи необходимостта от преглед на действащите механизми, норми, на практиката, и изготвяне на предложения за оптимизиране на междуинституционалното сътрудничество, с оглед създаване на гаранции за спазване на правата на детето.

Мотивите за извършване на плановата проверка са свързани с трудностите, които социалните работници срещат в работата си по случаите на въвличане на деца в родителски конфликти. Преписките, касаещи родителски конфликти и спорове за родителски права, в повечето случаи разглеждат едновременно по няколко проблема. Най-често те касаят: нарушен режим на лични отношения с детето; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; обвинения за упражнявано насилие над детето от страна на другия родител; недоволство от работата на дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП). Работата на социалните работници по тези случаи е трудна, често продължителна и в преобладаващата част от тези преписки се наблюдава незадоволителен резултат от социалната работа. Констатира се, че родителите продължават да не съдействат за осъществяване на режима на лични отношения, както и че се задълбочават конфликтите между тях, в които въвличат и децата си. При плановата проверка са проверени общо 42 дирекции „Социално подпомагане“, обхващащи 66 общини от страната, от които в 27-те областни града и 7 ДСП в по- малки общински центрове. В 42 – та обекта щатните служители са 424, които работят по над 11 000 сигнали за деца в риск в различни направления, средно по 46 случая на служител.

Установено е текучество на кадри, поради сериозно пренатоварване, несъответстващо на възнаграждението и водещо до професионално прегаряне; липсата на подкрепа чрез супервизии и специализирани обучения; липсата на закрила на социалния работник при въвличане в съдебни битки от страна на един от родителите в конфликт.

При извършените проверки е установено, че социалните работници в проверените отдели за закрила на детето, освен текущата работа по отворените

случаи на деца, се явяват по граждански дела за изразяване на становища в Районен съд, ангажирани са пряко с обработване на всеки подаден сигнал за деца в риск. Всички социални работници са изразили желание и потребност да преминат специализирано обучение не само по темата „родителски конфликти“, а и за прилагане на процедурата за съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН).

Общият брои на сигналите за дете в риск, поради родителски конфликт за изследвания период в 42 – та обекта е 1026. От тях по 289 е отворена работа по случай с мярка за закрила в семейна среда и основно чрез насочване за ползване на социални услуги, само 8 случая са с мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и роднини.

От 1026 сигнала, по 59 работата е приключена на ниво сигнал, поради липса на риск, а 678 са сигналите, по които не е отворен случай, но се наблюдават от органа за закрила на детето на местно ниво.

По случаите на родителски конфликти и въвлечени в тях деца, често въпреки активната работа на ОЗД, по тях се работи повече от 6-7 години. Налични са и сигнали за деца в риск, поради родителски конфликт, които са в начална фаза, но не се отваря случай, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание. Именно в него са указани етапите на работа, като социалните работници в ОЗД работят основно в 1- та фаза- като превенция и във 2-та фаза – като терапия, съвместно с доставчик на социални услуги. Активната работа на ОЗД в начална фаза на родителски конфликт е най-ефективна и ефекасна за детето и неговото семейството. Тя е тази, при която възможността за постигане на реални резултати за преодоляване на риска, е голяма.

Общо издадените задължителни предписания във връзка със случаи на родителски конфликт са 22 бр.

Съставен е 1 АУАН от страна на социалните работници от ОЗД към ДСП на територията на София – град по случаи на родителски конфликти, за който няма издадено наказателно постановление.

Двеста деветдесет и две (292) са издадените направления от ДСП/ОЗД за ползване на социални услуги в общността, независимо дали е отворен случая или е наблюдаван без да е отворен такъв. Направленията са в посока работа с психолог за предотвратяване на семейни конфликти и бъдещи рискове в семейството; работа с оглед предотвратяване на родителско отчуждение или преодоляването му, или социална работа и психологически консултации за нормализиране на взаимоотношенията между детето и отчуждения родител.

Общо 23 са издадените заповеди за насочване към социална услуга.

За общо 22 случая е сигнализирана прокуратурата от страна на ДСП.

Общо по 26 случая е приложен Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие.

От извършените проверки са наложени следните изводи:
•Случаите са сложни за разрешаване, продължителни във времето и често въвличат детето в конфликт на лоялност.
•Често сигналите за родителско отчуждение/родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето, от страна на социалните работници и по тях не се отваря работа по случай, предвид неидентифициран риск за дете, въпреки утвърденото от ДАЗД и АСП Методическо указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждание;
•Натовареността на социалните работници е голяма и често са пряко въвлечени в семейните конфликти, като много пъти родителите ги обвиняват в пристрастие или изискват да се вземе конкретна страна.
•Служителите са уязвими по отношение на несъгласие с решенията им от страна на родители и стават обект на нападки и заплахи; Служителите се чувстват неподкрепени и незащитени да предприемат рестриктивни мерки спрямо несътрудничещите родители, които се явяват недоброволни клиенти;
•Необходимост от провеждане на супервизия и обучение на социалните работници, с цел ефективност в работата; превенция на професионалното прегаряне и текучество на кадри по тази причина;
•Най – честите документални пропуски касаят оценката и планирането на дейности; непълно проучване, игнориране на другия родител, неотваряне на случай и неизползване на всички законови възможности по случая; преценката на необходимостта от продължаване на работата; затварянето на случай, не се търсят възможности от страна на ДСП за осъществяване на контакт с родител, в случай, че е на територия на друга ДСП или зад граница.
•В почти всички ДСП се изпитва сериозен недостиг на консумативи – тонер и хартия.
•Социалните работници не са достатъчно подготвени да работят задълбочено по случаите на родителско отчуждение;
•В малка част от случаите от страна на ДСП са предприемани действия за сезиране на съответната Районна прокуратура, предвид неизпълнение на постановен от съда режим на лични отношения;
•Координационния механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция се използва сравнително рядко;
•Неефективно или липсващо сътрудничество с друга ДСП;В 7 обекта – ДСП – Русе, ДСП – Гълъбово, обл. Стара Загора, ДСП – Кюстендил, ДСП – Благоевград, ДСП – Видин, ДСП – Мездра и ДСП – Монтана, изследваните права са гарантирани.Дадени са предложения в следната насока:
•За отстраняване на констатираните нарушения на директорите на 35 ДСП са дадени задължителни предписания със 147 точки и 95 препоръки.
•От 42 проврени ДСП, в 35 от тях е установено, че висшите интереси на децата – обект на проучване и закрила, по случаи на родителски конфликти и правото им да поддържат контакт и отношения с двамата си родители не са гарантирани в достатъчна степен или съществуват предпоставки за нарушаването им.
•Да се популяризира медиацията като форма на подкрепа за родителите в конфликт и техните деца, както и да се повиши информираността на всички професионалисти в системата за закрила на детето, включително и МП, МВР, НПО, доставчици на услуги и пр. за работа с деца, въвлечени в родителски конфликти, чрез организиране и провеждане на регионални срещи и кръгли маси.
•Да се инициира промяна в Семейния кодекс чрез въвеждане на задължително насочване от Районен/Окръжен съд на родителите при родителски конфликт към ползването на медиация, а при липсата на такава на територията на ДСП, за насочване към социална услуга в общността за работа със специалисти, още в начален етап, с цел да не се задълбочи конфликта, да се съхрани психоемоционалната стабилност на детето и недопускане на формиране на Синдром на родителско отчуждение.
•Разработване на държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят с неограничен брой случаи.
•Да се подкрепят социалните работници с предоставяне на периодични супервизии и участия в надграждащи обучения.
•Разработване от страна на ДАЗД на методически указания за прилагане от страна на социалните работници, за санкциониране на родители при въвличане на децата им в конфликт на лоялност и несътрудничество на органа за закрила на детето за отпадане на риска за детето;
•От страна на ДАЗД да бъде сезиран Главния прокурор на Република България, относно издадените прокурорски постановления, с отказ за образуване на наказателно производство, спрямо родител, който възпрепятства изпълнение на режим на лични контакти с детето, постановен със съдебно решение. Развиване капацитета на системата за медиация и разширяване на възможностите за нейното ползване.
•От страна на ДАЗД да се потърси възможност за подобряване на взаимодействието с представители на съдийската гилдия, с оглед съвместно разработване на конкретни указания към ДСП, във връзка със съдържанието на социалните доклади, които се представят в съд, както и други важни въпроси касаещи работата по тези случаи.
•Разширяване на понятието „дете в риск“, като се добавят случаите на деца, на които е нарушено правото на детето, регламентирано в чл. 9, т. 3 от КПД на ООН, т. е. случаите на нарушен режим на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител и въвличане в конфликта между родителите.
•Децата, обект на защита от домашно насилие, съгласно Закона за защита от домашно насилие, да се разпитват след подготовка, еднократно, като изслушването се осъществява извън съдебната зала в подходяща обстановка от специално обучени специалисти.
•Да се разработят и станат задължителни за прилагане от адвокатите, етични правила, съгласно които да не съветват доверениците си да използват социалната система като инструмент при разрешаване на съдебни спорове, като подават сигнали за насилие или като възпрепятстват контактите с детето на другия родител.
•Да се потърси съдействието на Министъра на правосъдието и ВСС, във връзка с разрешаване на трудности относно приложението на Координационния механизъм за насилие.

 

СЪВЕТЪТ НА ДЕЦАТА

 

Детското участие е един от основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. То е основа за активно упражняване на всички други права от детето. Осигуряването на информация па децата, насърчаването им да дават глас на своите притеснения, въвеждането на безопасни и достъпни механизми за подаване на сигнали при нарушения на техните права и за търсене на помощ при насилие или злоупотреба, са ключови фактори за осигуряване на ефективна закрила. Чрез участието си в обществения живот децата придобиват умения, знания и увереност, които подкрепят тяхното развитие и съдействат за достигането на пълния им потенциал.

Законодателните норми по отношение на детското участие в България са създадени въз основа на Конвенцията на ООН за правата на детето и обхващат всички сфери на обществения живот.

Съветът на децата е правителствен консултативен орган, съставен само от деца, създаден през 2003 г. и работи в изпълнение на основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето и Закона за закрила на детето. Целта му е да насърчава детското участие в процесите на изработване на политики за децата и вземане на решения. Съветът дава становища и позиции по въпроси, които засягат правото на защита, развитието и участието на децата в обществено-политическия живот.

В консултативния орган членуват 33 деца – представители на младите хора от всяка административна област и на децата от уязвими групи, които имат възможност да обменят знания, умения и ценности и да взаимодействат е държавни и неправителствени организации на национално и регионално ниво.

През 2015 година за първи път деца от уязвими групи бяха избрани за членове на съвета от областите си, а не от квотния принцип.

Мандатът на младите хора е 2 г. При изтичане на мандата им те могат да се кандидатират за нов мандат. След навършване на 18 години и 9 месеца членовете па Съвета напускат и местата им се попълват от нови деца. Досега в него са членували 150 деца.

През март 2016 г. се проведоха избори за представители на 17 области. За първи път член на Съвета на децата стана дете на 8 г.

Младите хора в Съвета комуникират редовно он лайн, а от 2017 г. официалните заседания се провеждат 4 пъти в годината и са координирани със заседанията на Националния съвет за закрила на детето.

През 2016 г. Съветът на децата даде своето мнение по редица ключови документи – черновата на държавния доклад за Комитета по правата на детето, а после мнението бе включено и в самия доклад, по проектозакона за предучилищното и училищното образование, като отговорите са анализирани и са предадени в Народното събрание, по проекта на Стратегия за децата на Съвета на Европа (е над 9000 респонденти), УНИЦЕФ извърши проучване на детското мнение, което да бъде използвано при актуализацията иа Националната стратегия за детето, в което участваха и членове на Съвета на децата.

По време на провелите се две заседания през 2017 г. членовете на консултативния орган се запознаха е трите приоритета на Държавната агенция за закрила на детето за 2017 г., е подготовката на 17-ия АСЕФ семинар по правата на детето, както и с прилагането на Инструмента за оценка на детското участие на Съвета на Европа, където България е една от пилотните държави. Разисквани бяха промяна на наредбите за подкрепа на деца с изявени дарби, за стипендии за успех и за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето; подобряване работата на ученическите и общинските детски и младежки парламенти; реализиране на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата; прилагане на промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; промените, предвидени в проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица; популяризиране на кампанията на ДАЗД и ДЖ за „безопасно селфи“.

Подписано бе Споразумение с Висшия адвокатски съвет. Децата направиха препоръка адвокатите, които работят по бракоразводни дела, както и по дела, касаещи родителски конфликти, да се специализират в защитата на правата на децата и следване на техните интереси, като се обучават допълнително. Създаване на неформални групи от връстници, които да подкрепят учениците, жертви иа агресия.

За справяне е агресията и насилието в училище Съветът предлага включване на децата, проявили агресия, в школи по изкуствата или спортни клубове в зависимост от техните индивидуални силни страни, нужди и желания, както и насърчаване да се включат в доброволчески инициативи (като „Деца помагат на деца”).

Мнението на младите хора се взима задължително предвид при:

• създаването и реализирането на стратегии, политики и програми за закрилата и
  развитието на децата;
• обсъждането на предложения до държавните институции и местните власти за
  развитие на образованието, детското здравеопазване, културните интереси и
  свободното време на децата и по всички други въпроси от интерес за децата;
• осъществяването на идеи и проекти, насочени към повишаване благосъстоянието на децата;

• популяризиране на правата на децата
• други, пряко касаещи живота на децата.

Ангажимент на председателя на Държавната агенция е да информира отговорните институции и местни власти за изразени те от Съвета на децата становища и позиции.

Във връзка е предложенията на детския консултативен орган за промяна на нормативни документи, представители на Съвета на децата са включени в 2 работни групи:

• Към Министерството на младежта и спорта – за изменение и допълнение на Закона за
  младежта;
• Към Министерството на културата – за промяна на Наредбата за условията и реда за
  осъществяване на закрила па деца с изявени дарби.

Актуализиран бе Уставът и Процедурата за избор на нови членове на Съвета, които след това бяха утвърдени от председателя на ДАЗД. В началото на месец септември 2017 г. Национална комисия избра 17 момчета и момичета, които в следващите 2 години ще бъдат гласа на младите хора при реализирането на политики и мерки за гарантиране правата на децата в България. Те са от административните области, които в момента нямат представители, представителите им са навършили пълнолетие или изтича 2-годишния им мандат в Съвета на децата. За първи път бяха избрани заместници на членовете, които ще участват в заседанията и инициативите на Съвета при невъзможност на титулярите.

В контекста на един от водещите приоритети за 2017 г. за утвърждаване на българския модел за детското участие в национален и международен план, ДАЗД ще продължи чрез своята работа да подкрепя и насърчава членовете на детския консултативен орган да изказват своето мнение по всички въпроси, които ги касаят, тъй като е от особена важност мнението на децата да бъде вземано под внимание в процеса на разработване на стратегически и законодателни документи, когато те са насочени към тях, в унисон с европейската практика и документите на ООН и Съвета на Европа.

 

Снимка: http://pazardjik.marica.bg