Диагностицира се, когато страхът от раздяла е фокусът на тревожността и когато такава тревожност е възникнала за пръв път в ранното детство. Диференцира се от нормалната тревожност при раздяла, когато е в степен, която е статистически необичайна (включително анормално постоянство отвъд обичайния възрастов период) и когато е свързана със значими проблеми в социалното функциониране.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ СИМПТОМИ:
Развитийно неподходящ и прекомерен страх или тревожност при раздяла от тези, към които човекът е привързан, както се вижда от поне три от следните:

• Повтарящ се прекомерен дистрес, когато се очаква или преживява раздяла от дома или от основни фигури на привързаността.
• Упорити и прекомерни притеснения за загубата на фигурите на привързаност или за възможна вреда, която може да понесат, например болест, нараняване, дистрес или смърт.
• Упорити и прекомерни притеснения, че човекът ще преживее неприятно събитие (например ще се загуби, ще го отвлекат, ще претърпи инцидент, ще се разболее), което ще го раздели от основната фигура на привързаност.
• Упорито нежелание или отказ да се излиза, да се отдалечава от дома, да ходи на училище, на работа или другаде от страх от раздяла.
• Упорит и прекомерен страх или нежелание да остане сам или без основната фигура на привързаност у дома или в друга среда.
• Упорито нежелание или отказ да се спи извън дома или да се заспи, ако наблизо не е основната фигура на привързаност.
• Многократни кошмари, включващи темата на раздялата.
• Многократни оплаквания от соматични симптоми (например главоболие, болки в корема, гадене или повръщане), когато има раздяла от основната фигура на привързаност или раздялата се очаква.

Страхът, тревожността или избягването са упорити, траещи поне 4 седмици при децата и юношите и обикновено 6 месеца или повече при възрастните.
Разстройството предизвиква клинично значим дистрес или влошаване на функционирането в социалната, академичната, професионалната или друга важна област.

Разстройството не се обяснява по-добре с друго психично разстройство, например отказ да се напусне домът заради прекомерна съпротива срещу промяната при разстройството от аутистичния спектър; налудности или халюцинации за раздяла при психотичните разстройства; отказ да се излиза без доверен компаньон при агорафобията; притеснения за здравето или друга вреда, сполетяваща значимите други, при генерализираното тревожно разстройство.
При това разстройство хората демонстрират прекомерна тревожност, когато са извън дома или са разделени от тези, към които са емоционално привързани. Тази тревожност от раздялата трябва да е развитийно неуместна и прекомерна с начало преди 18-годишна възраст. Трябва да трае поне 4 седмици при децата и юношите и 6 месеца и повече при възрастните. Това разстройство може да предизвиква значим дистрес или влошаване на качеството на живота. То не се появява изключително по време на по-сериозно разстройство, например от аутистичния спектър, шизофрения, друго психотично разстройство, агорафобия или генерализирано тревожно разстройство.